Кратко … и самохвално!

В последните дни предпочитам да съм кратка!
Не за друго, а защото ако започна да говоря трудно ще спра.
След второ блокиране само 2 дни след като профила му беше отново активиран от 30 дневната „почивка“ адвокат Николай Хаджигенов предприе определени ходове, за да сложи край на своеволията на самозабравили с тролове във Фейсбук.

Моята гледна точка, която исках да споделя днес с вас е следната семпла мисъл :

Вярвайте в децата си, инвестирайте в тяхното образование и ги подкрепяйте, защото колкото и изтъркано да прозвучи – те са бъдещето!

Жалбите са дело на второкурсника по право Борислав Хаджигенов, който за пореден път потвърждава старата максима, че под крушата не падат тикви!

Всяка битка си заслужава да бъде водена!

Всяка победа спечелена по честния начин е достойна за адмирации!

Благодаря ти, Борислав Хаджигенов!

Вече съм спокойна!
Това е пътят!
Просто върви!
Всичко си струваше my boy!

Реклами

Пътят на светлината

„Доброто и злото са въпрос на избор, а свободата е вродена. Но за да упражниш свободата на избор между доброто и злото, първо трябва да ги различиш“… Кристиан Таков

 

Снимка на Christian Takoff.

 

Стоя под неподозирано леденият юлски дъжд, но не ми е студено …
По страните ми се стичат сълзи, в началото се опитвам да ги скрия, неудобно е някак … но след малко виждам, че няма смисъл, защото очите на мнозина ни са тъжни, насълзени, но и някак променени.
Защото ние вече знаем!

Знаем, че страха може и трябва да бъде победен и това е урока, който ти ни даде!

Стоим на дълга опашка, за си вземем последно сбогом с човека, който успя да преведе мнозина от нас на светлата страна на силата.
Той беше точно като по-големият брат, който ти показва със запалено джобно фенерче, че тъмнината не крие нищо по-различно от светлината, освен страховете ти и че за да победиш страха, просто трябва да му обърнеш гръб!
Естествено това е много по-лесно, когато имаш този по-голям брат и неговото фенерче …

„Не се плаши от тъмнината … запали свещ!“, казваше Кристиан!

Сещам се за едно негово признание, което е толкова близко до сърцето ми, може би защото казва всичко, което бих казала и аз за себе си : „…по отношение на семейните ценности аз съм консерва, по отношение на личните свободи аз съм либертарианец, по отношение на културата аз съм левичар, а по отношение на морала съм екстремист.“, може би с разликата, че като стил и финес, той все пак беше наистина трудно достижим с онази непринудена и някак ненатрапчива, но може би точно за сметка на това още по-силно въздействаща осанка.

Извисяваше се!
Това е определението, което може да бъде дадено за него.
Извисяваше се и приживе, извисяваше се и сега, в мрачният дъждовен следобяд, когато и времето сякаш скърбеше за него, а и с оглушаващият опит на враговете му да се направят, че никога не го е имало! Което показа, колко много всъщност продължава да ги плаши този рицар в бели доспехи, този рицар на честта, на тънката ирония и на точната дума!

„Нещата започват с малкия компромис – вие го знаете. Благодаря, че не сте го направили.“, казваше той окуражавайки студентите от 272-ра аудитория по време на протестите им срещу Орешарски
Няма да го направим! Благодарим ти за този урок!

Незабравими ще останат неговите лекции и публични беседи, като тук ще посоча само тези, които са най-силно увличащите поне за мен, като тази  пред Абсолвентите във Великотърновският университет   

от 5 юли 2014 година;

Както и лекцията му доц.Кристиан Таков пред Студенти от Великотърновският университет  от 9 май 2016, от която лично аз си извадих тази така дълбока по съдържание реплика „…когато малкият човек започне да хвърля голяма сянка, тогава краят е близо!…“ ;

Лекцията му за справедливостта  от 29 октомври 2016 година;

Резултат с изображение за лекции Кристиан Таков

Както и речта му на учредителното събрание на   ПП Да, България!

Той казваше „Имам три мечти : Мечта за справедливост, мечта за почтеност и мечта за знание!“ в своята беседа Говорим за България от 9 декември 2016 година

Да, това са и нашите мечти!

Вчера четох спомените от мнозина за него и много ме впечатли една история, на човек, който е бил с него в казармата Маргарит Абаджиев, който разказва следното: „…Школникът Таков свиреше в тъмнината на прашното пиано. Той, очевидно, не бе непреклонният защитник на Родината с два пръста чело, широки плещи и стиснати устни, любим типаж на онези години от „диктатурата на пролетариата“… Не, Кристиан дразнеше разните фатмаци и „бригадири на трудови колективи“, които се приближаваха до такива като него и им подхвърляха злобничко: „А бе, личност!“…“ – въпреки мъката се смях с глас представяйки си цветно гореописаната сцена!

Да, да си личност е дразнещо, в една държава, която целеше на първо място да заличи и унифицира дори и последният намек за мислене, лично мнение, камо ли извисеност над заобикалящите ви.

Молбата ми е към по-младите ми читатели, прочетете всичко написано от доц.Кристиан Таков – неговият Блог

Страницата му във ФБ Christian Takoff

Както и всичко излязло изпод ръката му, до което можете да се доберете!
Четете, мислете и опитайте да се доближите до начина му на мислене, до смелостта му, до непремиримата воля, с която не спря да се бори, което най-вярно се илюстрира с тази му мисъл „По-добре да умреш в името на нещо, отколкото да няма в името на какво да живееш“

Последният му пост, написан само ден преди смъртта му, отново е посветен на това да не се поддаваме на опитите да бъдем сплашвани, манипулирани и мачкани!

Съчетание от смелост, изисканост и неотстъпчивост!
Това беше мотото на предаването на Люба Кулезич, посветено на Кристиан!
Вижте го, едно от малкото които наистина си струва да видите!

Благодарим ти, Крис!
Благодарим ти, че ни показа пътя!
Благодарим ти, че запали фенерчето!

Мнозина писаха и говориха за него след непрежалимо ранната му загуба и имаше наистина грабващи душата постове, които просто допълват картината, затова колко беше силен и многоцветен, колко високо беше!

„Който засажда дърво, знае, че друг ще ползва сянката му“, това казваше Кристиан, нека не забравяме и засадилите дървото, но и да не спираме да го поливаме, защото сянката изисква грижа!  

Важното е, да го запазим жив в сърцата си!
Важното е, да не забравяме уроците му – да не се боим, да не спираме да се борим, да не преставаме да вярваме!
Всичко зависи от нас!

Светъл път на светлата ти душа!
Сбогом, Кристиан!