Престъплението „български футбол“

Вчерашният инцидент, при който пострада 24 годишна жена , по професия полицай  е брутален хулигански акт. Все още не е ясно какво е бъдещето на зрението на младата жена! Слава богу на този етап няма опасност за живота и, а само може да загуби частично или напълно зрението си! Няма нищо по-отвратително и долно от  т.нар, „футболен фен“ у нас!

Престъплението на властта в цялост, както и на отделни нейни брънки в частност, в лицето на: Градоначалник, Началник на полицията, Футболен съюз и прочие безсмислени структури е, че продължава да допуска затварянето на половината град, за да осигури на няколко хиляди лумпена арена за долните им страсти, които нямат никаква връзка с нивото на футбола у нас!

Футбола у нас, доколкото изобщо го има, отдавна вече е под нивото на Мариаската падина, поради което лично за мен би било огромен срам дори да спомена някъде, че се вълнувам от него, камо ли пък да ходя и да подкрепям, който и да е от тези циркаджии!
Но това, да бъдеш охраняван от полицията, докато рушиш държавна собственост, докато нанасяш леки и тежки телесни повреди е престъпление!

Престъпление, което се случва от години и с всяка измината става все по-зле!

И престъпление,  което е поддържано, охранявано и одобрявано от държавата в лицето на ръководството на този град! 
Уместен коментар днес на стената на приятел, чийто автор е Цветослава Георгиева посочи елементарното решение :

Ако имаше действаща държава и истински мислещи хора и в МВР, и в управата на София, този „мач“ и последвалите го събития биха били сериозен повод тези т.нар. дербита да бъдат провеждани поне 2-3 години при закрити врати! 
Припомням, че в цял свят са известни проявите от преди години на английските ултраси, но ако попаднете днес на английски стадион по време на футболен мач, ще решите, че сте се озовали в театър.

И, да! Това като всяко друго нещо е функция на властта, която всички хрантутим и на която и пука за нас, точно толкова, колкото да затвори центъра и да блокира града за часове!
Както и да хвърли хиляди служители на реда буквално на арената на гладиаторите, защото те са за нея просто един консуматив!

Футболната запалянковщина се отглежда нарочно на територията, тя се ползва със специално отношение! В някои случаи властта дори прибягва до нейните услуги, но това е тема на друг един разговор. Неясно защо управата на града не взима мерки, особено при щетите, които неизбежно биват нанесени всеки път и които щети плащаме ние с вас!
Всеки път!
Без изключение!

На финала ще си позволя един цитат от дълъг пост на Манол Глишев 
„Не е възможно човек да е нормален и да има и троха от положително отношение към българския тъй наречен „футбол“, към който и да е български тъй наречен „отбор“, както и към агитките от люлински австралопитеци. Тези хора за нищо не стават. Вие сте левскар, цесекар или нещо друго? Спрете да бъдете. Футболът е приятна игра, нищо повече. А особено не е религия. Не е страст. Не е любов. Не и българският футбол. Особено в сегашното си състояние. Ако пък е, то вие сте идиот.“

Съгласна съм голяма част от горното!
За мен спорта Е религия, спорта Е магия, спорта Е велико човешко постижение!
Спорта!
Но в горната категория ми е трудно да поставя днешният български футбол … съжалявам, за което … тъй като съм от поколението, което наистина пя по улиците през 1994-та!

Забранете този цирк, господа управляващи!
Забранете го преди да се дадат жертва нови невинни животи!
Спорта изгражда личности, а не отнема живот или здраве!

Advertisements

Welcome to South Korea

И така добре дошли в Северна Корея!
Територията, на която всичко е възможно!
Вчера всички медии гръмнаха с новината на публичният арест на кмета на община Младост г-жа Десислава Иванчева!

Нека се замислим над някои факти:

Десислава Иванчева и нейният заместник Биляна Петрова са заловени на едно от най-оживените кръстовища в столицата посред бял ден от маскирани с качулки!

Едно от многото видеа, илюстрирали случая

Едни от първите медии, които съобщават възторжено новината с подобаващи гръмки заглавия са с розовка украска – интересното е, че те буквално са чакали заедно със другарчетата си с качулките на гюме дето има една дума. Тоест говорим, че са били едва ли не сигурни, че ще има зрелище достойно за документиране.
Как и защо се е озовал там и бившият вече герберски депутат г-н Тодоров също можем да гадаем.

Според говорителят на община Младост Петър Кържилов по ръцете на г-жа Десислава Иванчева не са открити следи от мастило, въпреки че се твърди че парите са били белязани?!
Що така?!

Десислава Иванчева тръгва със служебният автомобил на общината,/ който се ползва не само от нея/ на среща с Кмета на София г-жа Фандъкова, за да коментират развитието на проекта за изграждане на парк на територията на общината. В автомобила напомняме, че пътуват още заместника и г-жа Биляна Петрова и още една жена, чието име засега не се споменава.  Пътьом г-жа Иванчева, понеже е практична решава да мине да си вземе подкупчето за днес, за да може вероятно да си напазари на връщане. Какво по-логично от това, нали?! Какво да се прави кмет, не кмет битовизма си ни чака! Пък и в МОЛ-а има намаления!

Бившият заместник кмет на Младост Никола Вапцаров днес заяви пред Нова Телевизия,че г-жа Иванчева многократно е бавила изрядни проекти на различни инвеститори, като ги е принуждавала да правят инвестиции в общината – да правят ремонти на градинки, да допринасят с нещо за общината, според думите му обаче той не знае да е взимала подкупи лично. Това изтъкна той е една от причините той да подаде оставка и да откаже да работи с нея.

Не че одобрявам и тази практика, но едно е незряло да опитваш да се правиш на управленец и да подобряваш условията в общината, съвсем друго е да си слагаш в джобчето, пардон … в багажничето на служебното возило.

Иначе двете жени не са били допускани да ползват тоалетна, припомням само, че те са седяли на оживено кръстовище в центъра повече от 4-5 часа!, Не им е давана вода – това твърди в интервю пред вестник „Дневник“ адвоката на Биляна Петрова  Адвоката на самата Десислава

Иванчева пък е бил допуснат до нея 4 часа по-късно, което оставям на вас дали и доколко е редно. В този ред на мисли днес пуснах кратки практични съвети от днес нататък излизайки от вкъщи да си носите непременно памперс, шише вода и слънцезащитен крем, защото не се знае, чия мотика сте настъпили и какво ще намерят у вас при необходимост!

На финала най-гнусното поне за мен в тази история е реакцията на голяма част от обществото, което вместо да се обезпокои за явното нарушение на човешките права на един български гражданин посред бял ден и пред милиони /благодарение на журналистите/ свидетели, започнаха да валят обвинения срещу г-жа Иванчева, че била тъпа, грозна, не ставала за кмет, не можела да управлява и нямала капацитет.

Питам се, защото няма смисъл да питам вас :
– От кога да си тъп е престъпление?!
Щото ако е така се сещам и за други, които можем да поарестуваме! Част от тях ежедневно са в НС, МС и Президенството на територията!
– Престъпление ли е да си грозен?!
Щото и от този вид пак могат да минат част от същите, пък и други може да се намерят, и на финала кой смята, че има право да дава тези квалификации?!
И на финала, компетентността на г-жа Иванчева като кмет може да бъде обсъдена, може да и бъде поискана оставката и като кмет, може да бъде направен нов избор и тн.
Аз изобщо не обсъждам този въпрос, определено сред кандидатурите за кмет на район Младост имаше много по-добри. На балотажа аз дадох като компромис гласа си за г-жа Иванчева, но тя така и не стана кмета, за който мечтаех. Въпреки това бих защитила всякак правата на всеки един човек, независимо от това дали той е красив или грозен, дали е умен или глупав, та дори и дали е компетентен или не!
Всеки български гражданин би било редно да има определени права!
И те трябва да са обвързани с нормалността, а не с цирка и зрелищата, които ни навират в очите, за да не питаме какво става с Инерком, какво става с пенсиите, какво става с тези, които по цял ден са в сградите около ЦУМ?!

Няколкото разумни въпроса кратко и ясно задава вестник Капитал!

И едно много добро интервю на Георги Кадиев!

Вероятно всички знаем техните отговори, но … пак ще си замълчим, защото този път не сме ние пред камерите!

#Save TUES

php6d4glp_800x_

 

Борбата на МОН с остатъците от родното ни образование е в разгара си!
След като успешно се справиха със сриването на имиджа и с подкопаване на традициите на изявени училища, които години наред са давали невероятни кадри сега е наред ново жертвено агне.

Нека напомним, че в последните години благодарение на неадекватни управленски решения и неясни ходове бяха дискредитирани средни училища с невероятен рейтинг – сред тях са Класическата Гимназия или НГДЕК, НПМГ.
Епизодично се правят опити да бъде замразен приемът на деца след 5-ти клас в паралелките на СМГ и на други МГ в страната, които традиционно подготвят силни и успешни ученици.

Новата цел на МОН е да превърне ТУЕС или Технологично училище „Електронни системи“ към Техническия университет в София в обикновена квартална гимназийка.

Не че има лошо в това да има такива гимназии, но те и без друго са твърде много и твърде безполезни.
Статута на ТУЕС е уникален не случайно и учениците обучавани в него не са случайни деца.
За небивалата конкуренция в кандидатстване след матурите в 7-ми клас, това е училището, което заема 4-то място по рейтинг на приеманите деца за 2017 година. Веднага след вечните фаворити – Немската Гимназия, СМГ, Английската Гимназия.
В ТУЕС се записват деца с изявен интерес и с изявени дадености да се развиват като ИТ специалисти. Възпитаниците на училището са желани буквално от прага на Гимназията в големи наши и международни фирми, като получават шанс за незабавна и при това много добра реализация в областта си.
Естествено зад този рейтинг и зад тези качества, които фирмите ценят и търсят седят и преподавателите в ТУЕС, които са всъщност университетски преподаватели.
Не мога да повярвам, че някой би оспорил качествата и компетенциите на един защитил името си доцент или професор и би го приравнил с лека ръка на завършил ПУЦ учител по програмиране, който меко казано не е наясно с тънкостите в тази област.

Наистина не е все едно да бъде преподаван един предмет като суха теория от човек, който го е назубрил и от човек, който с това си изкарва не само хляба, но и черният хайвер към него, ако ми позволите тази алегория, защото другата част от хората, които водят часове там са представители на живия бизнес и всъщност работят и то на високо ниво, това, което преподават на децата!
В динамична област като ИТ, където нещата се сменят за месеци, непрекъснато излизат нови версии, ъпдейти и тн.е нелепо да се смята, че обучението може да бъде водено по стандартите на МОН – тоест по учебник, който е бил издаден преди 4-5 години /поне/…

Разбираем е интереса на МОН да сложи ръка върху това реномирано училище, но е недопустим!
В ТУЕС цари уникален академичен дух, децата имат шанса да се докоснат до наистина най-новите и най-горещи тенденции в развитието на динамичната ИТ сфера, не бива да бъде позволено на чиновниците от МОН да превърнат тази атмосфера в редова и безпереспективна като цялото ни друго образование безрадостна гимназия от квартално-посредствен тип, в която да се води УПК по програмиране, вместо да се създават млади и амбициозни истински ИТ специалисти.

Пресконференция на представители на ТУЕС пред медиите.

Петиция за спасяване статута на ТУЕС.

Отворено писмо до МОН.

Моля Ви, подкрепете това уникално училище!

Подпишете петицията и помогнете с каквото е възможно да бъде запазен статута му!

phpblhufm_559x_

 

*** Какво правят децата в ТУЕС! Любопитно е да се види!

Цветната Холандия

 

Амстердам е приказен град, в който човек се влюбва безвъзвратно – с неповторимата му красота – съчетание между романтичните канали / тук да ме прощават феновете на Венеция, но поне за мен красотата е в пъти повече/, кривите старинни къщи в центъра, съчетани с невероятната съвременна архитектура на кварталите и наистина уникалните бизнессгради с разнообразни и причудливи фасади, феноменалният им транспорт, безбройният поток туристи, представляващи уникална цветна смес от раси, религии, езици, култури, които са се оказали някак невероятно в едно и също място по едно и също време.
Въпреки, че не бих оценила високо чистотата по улиците, което вероятно е по-скоро заслуга на туристите, отколкото на местните жители две неща ме заинтригуваха силно. Къде са им ФПЧ на Холандците с тези мъгли?!
Нямат такива, колкото и да се оглеждах освен разхвърляни опаковки и билети други боклуци нямаше. Впечатлиха ме огромните прахосмукачки, с които почистват улиците.

Трафик няма, а и как би могло?! Не се сещам за друга нация, която да е така неразделно свързана с колелата си. Инфраструктурата на градовете е изцяло подчинена на колоездачите. Но и градският транспорт е на космическо ниво – след объркването в първият момент от многообразието на автобусни линии, трамваи, метро, различни видове железопътни превози, както в рамките на града, така и в извънградските връзки, откриваш, че в този град спокойно можеш да се придвижваш и без лично МПС и очевидно мнозина холандци правят точно това – в четвъртък и петък вечер сме в големи градове – Айндховен и Амстердам и няма никакъв трафик! Ама съвсем никакъв – в София дори през уикенда движението е по-оживено.
Второто ми учудване е свързано с невероятната приветливост и дружелюбност на холандците – всеки е готов да ти услужи, да те упъти, да ти помогне, дори само като те види как се луташ някъде. За времето, в което бяхме там срещнахме един човек, който не говореше английски, но и той успя да ни прати на място, на което да получим нужната ни информация и помощ.
Другото, което ме впечатли особено силно е липсата на аптеки … у нас те като че ли са буквално на всяка крачка – големи, лъскави и пълни. Е, в Амстердам видях само една и то затворена, в квартала, в който бяхме настанени. Никъде другаде не видях нещо различно от дрогерия. Защо така тези хора?!
Вероятно е свързано поне малко с това, че ходят невероятно леко облечени на фона на не съвсем мекият климат поне по времето, в което ние бяхме там. Срещнахме мнозина облечени с къси чорапки, бермуди и къс ръкав, тънки пуловерчета и тънки якенца / това докато ние бяхме с якета и лекинко премръзвахме /, но все пак за наше оправдание да кажем, че колкото и да се каляваме сме си балкански чеда 🙂
Също така никъде не видях билетчета за търкане и това не знам дали е добре за икономиката им 😉 , но явно успяват да се справят. 

Течение явно също не става там, нищо че духа яко, защото и децата, които видяхме бяха супер леко облечени и доста енергични, но от друга страна мега кротки и усмихнати, не видях нито едно да се тръшка, да реве с глас, да се държи по начин, който да притесни останалите. Като казах деца, не ме питайте как изглеждат училищата и детските им градини, както и броят и вида на спортните съоръжения, които видяхме къде случайно, къде нарочно.
Относно тревата наистина не знам поради какви причини някои настояват да си я купуват, като една разходка в центъра и особено пък ако решиш да влезеш да пиеш кафе в дадени заведения направо би те „заредило“ поне за месец напред 🙂  Обаче не това ми е акцента, защото все пак това е известен факт за Холандия, макар и част от местните с право да акцентират върху факта, че далеч не всички жители тук се интересуват от дрога – впечатли ме спокойствието! За всички дни, които прекарахме в Холандия видяхме само двама полицаи! Да, двама – в самият център на града и то се занимаваха с един неправилно паркирал таксиметров шофьор.  На целият този мегаполис, и хилядите туристи, една част от които идват тук не просто да гледат музеите, спокойствието е забележително. Хората са усмихнати, приветливи, любезни, няма напрежение, няма дори намек за някаква заплаха. За всички дни, които прекарахме там видяхме не повече от 2-3 неадекватни човека, като вероятно е излишно да уточнявам, че бяха туристи.
Бяхме отседнали в интересен квартал, в който наред с бизнес градчето, което беше в центъра на района, беше населен предимно с представители на раси и култури, които не са традиционните за Европейският континент. Хората бяха много, усмихнати и мили. Нямаше никакво напрежение или пък какъвто и да било намек за притеснение на някой от този факт, че явно генофондовете ни са очевидно различни – никакъв патриотизъм, не знам защо така тези хора … За капак на всичко, в същият този квартал синът ни си изпусна портфейла на улицата и когато след 10 минути изпълнени с притеснение /или поне аз с истински ужас/ се върнахме назад по стъпките си да го търсим го открихме кротичко лежащ си насред тротоара, заобикалян от всички…
Тук някъде ми се ще да спомена и феноменалната „улична библиотека“, с която се сдобиваше квартала в петък, събота и неделя – не разбрах много как и от кого се организира, но в центъра на района на открито се подрежда огромна наистина библиотека от всякакви книги „втора употреба“, на които колкото и да оглеждах не видях цена или някой, който да се опитва да ги продава. Вероятно става дума за книги, които просто можеш да вземеш да четеш и да върнеш следващият път … Няма нужда да уточнявам, че бих искала да мога да пътувам с друг вид транспорт – сред изданията имаше истински бижута. 

 

Освен Амстердам останах с прекрасни впечатления и от тихия и цветен Айндховен – изпълнен с множество млади хора, като всеки университетски град, с огромни и красиви улици, с прекрасно подредени кварталчета от малки китни къщички в типичният за Холандия стил, заобиколени от всевъзможни цветя, дръвчета, храсти и воъбще каквато се сетите красота.

 

И така, цветна и прекрасна Холандия пак ще се видим 🙂 с теб – непременно!

 

*** Поводът пък да посетим тази невероятна държава беше участието в кръг от световната купа на средният ни син.
Турнирът Yokoso Dutch Open от години вече е най-силното състезание в Холандия, провеждано от тяхната аматьорска федерация и най-вече благодарение на усилията на невероятните ни домакини Alex и Gina Eнгелхарт. Състезанието е много силно и в него тази година по предварителни данни взеха участие над 450 състезатели от различни възрасти и категории, като мнозина се състезаваха в повече от една категория и стил. България беше представена от 3 клуба ABC fight club, Спортен клуб Радулов и Ikken.

Златен медал завоюва Емил Калоянов, сребро спечели Кристина Николова, със бронз бяха наградени усилията на Божидар Цветков, Виктор Апостолов и Лъчезар Хаджигенов – все още не знам окончателният брой на медалите, но не това е важното, важното е срещата с много състезатели, с много нови и добри противници и израстването на нашите надежди.
Невероятната изненада за нашият отбор беше появата в залата на уникалният ни талант Стоян Копривленски, който тренира в Холандия и усилено се готви за участие на професионалният ринг, където в самият край на този месец ще срещне Джош Джонси в Лос Анжелис и ще премери сили в него под егидата на Glory 52,където получават шанс за изява истински дарования в областта на професионалният кикбокс или иначе казано истинските мъжки момчета, които имат силата, духа и дисциплината да бъдат най-добрите сред най-добрите!

 

 

Пролетна цветна феерия

28872537_954676791377705_735494680373623769_n

 

Пролетното издание на Базар на изкуствата и творческите занаяти под надслов „Усещане за жена“ за мен беше една истинска наслада за сетивата – изпълнено със звук, цвят и колорит.

Организацията беше перфектна, условията много добри, благодарности на домакините от Парк Хотел Москва.
Отново имаше уникални автори и държа непременно да ви запозная с част от тях.
Започвам признавам си абсолютно пристрастно от невероятно талантливата Дани Драндарова. На страничката и HeartmadebyD  можете да видите част от творбите ѝ, но ви уверявам, че наживо е още по-колоритно, цветно и грабващо окото! Няма как да пропусна да се похваля, че Дани е моя бивша колега и дори навремето беше мой ментор на едно от първите ми работни места в света на големите корпорации ♥, явно някои излизат от неговата сивота, точно защото имат нужда да бъдат цвета в света на хората и тяхната усмивка 🙂 !

 

За мен това изложение беше изложението на бижутата.
Другият грабващ автор беше невероятно нежната Анита, самата е олицетворение на творбите си и на светлата и нежна изчистена красота. Красотата, която излиза изпод ръцете и можете да намерите на страничката и Anita Koleva Jewels ♥

 

Разбира се двата щанда до мен бяха с абсолютни уникати – единствените по рода си бижута от корк, които се изработват у нас, дело на многостранно и безобразно талантливата Ади – Adiriart. Наживо бижутата са зашеметяващо красиви! А самата Ади, грабващо бъбрива 🙂

 

Другият ми съсед беше Деси, която твори невероятни неща от кожа. Чантите и са уникални! Кожата е толкова мека, обработена е толкова фино, а цветовете … цветовете и са грабващи Creative leather Studio.

 

Среброто е стара моя слабост, и тук определено завладяващи бяха бижутата на Gargorock. Фино, нежно, понякога закачливо, понякога изискано.

 

Стъклото – друга моя слабост пък беше наистина една феерия от цветове и нежно съвършенство олицетворено от моите нови приятели от Artino.

 

На такива изложения винаги набелязвам и един колега, чиито неща ме грабват – тук откритието ми беше BagriLand – уникални, чаровни и предизвикващи усмивка, също като тяхната талантлива сътворителка.

 

Много интересни творби имаше на щанда на Rocksandbg 

Разбира се не на последно място имаше и уникален Жив шоколад, за който не знам какво да ви кажа, освен че трябва да го опитате 🙂

28872376_954678734710844_4018301620192691211_n

 

Още снимки за невероятните красоти на Базара можете да видите в албума Базар на изкуствата и творческите занаяти „Усещане за жена“, снимките са дело на невероятно талантливата Боряна, за която вече съм ви разказвала и чиите творби можете да видите на нейната страница Boryanailievaphoto.

8 март е ден на МАМА!

Написах със мойта ръчичка

най-скъпото име за всички!

От слънцето грее по-ясно,

звучи като песен прекрасна…

Със четири буквички само

написах аз думата мама

Веса Паспалеева

И днешният ден като почти всеки празник в днешно време е повод за спорове и кръстосване на шпаги по отделните позиции.
Празник ли е 8 март?!

Чий празник е?

Комунистически … остарял, измислен … изкуствено натрапен …
За едни е така …
За други, като мен това е един от най-силните дни в годината, особено откакто вече имам свои деца, които винаги ме усмихват и стоплят на този ден.
Няма да ви вкарвам в този спор, нито ще ви карам да вземете страна в него.

Днес обаче искам да ви помоля да прочетете тези думи на една майчица, споделени на страничката на Мама Нинджа 

„Мили майки, получих молба да споделя с вас този призив от група майки. Ето какво ми пишат.
Преди няколко дни една майка сподели, че е била помолена нейното дете да не ходи на тържеството за 8 март днес, не знаело стихчета/песнички, не говорело. Днес още две мами също са били помолени от градината да си вземат децата по-рано, преди тържеството за 8 март, защото не говорят. Не искам да си представя дори как се чувстват тези майки и деца! И се питам за кого са тези осмомартенски тържества, ако има дори една майка, която плаче, защото от детската градина не искат тя и детето й да е част от тях? 
Бих искала да ви помоля да споделите във вашия блог и да призовете всички майки днес, които могат, да отидат на тържествата в яслите, градините и училищата в България. Днес е ден, който е празник, но и всъщност ден на борба за равнопоставеност. Празненствата в градините са за всички деца, независимо дали могат да говорят, пеят, танцуват или само ще седят и гледат. Важното е да са заедно с другите, важното е всички педагози да осъзнаят, че тържествата са, за да научим децата да бъдат заедно, а не просто да се представят перфектно научени стихчета.
Никога преди не съм писала с такава молба, но се чувствам ужасно безсилна, а бих искала да помогна на тези майки, които плачат днес.“

Ако тези думи успеят да докоснат поне една майка, поне един учител, ако ви накарат да се замислите и да промените гледната си точка, то не е било напразно …
Къде останаха сърцата ви, хора?!
Къде ги забравихте?!

Тежестта на един родител, който отглежда дете с различност е голяма и без вашата намеса.
Сълзите и без друго рядко пресъхват.
Опитайте да бъдете хора, опитайте да проявите човечност и разбиране, ако не можете да проявите обич и топлина към различното дете, поне замълчете тактично, ако искате отвърнете поглед, но не наранявайте!

Не стъпквайте цветето, не го хвърляйте в калта …

12127240406_d66e9293e2_b

Подайте ръка, усмихнете се, проявете добрина, любов …
 
Но си дайте сметка, че тези жени също са майки … в техните сърца има любов и за вашите деца, а във вашите?!
Писала съм и съм говорила много по темата … трудно ми е да преглътна това безсърдечие, това хладно и преднамерено елиминиране на „различния“, на пречещият на идеалността …
В природата няма нищо идеално … в природата има всичко … и красиво и грозно, и свежо и повехнало, и младо и старо, и черно и бяло …

Обичайте бе хора, нищо по-важно от любовта няма на този свят!
Ако не можете да обичате, поне оставете другите да обичат …

Честит празник!

Чудо

28741715_2267569056803064_566537658_n

Една книга …, не всъщност това не е книга, това е Библия!

Библия на междуличностните отношения, която всеки е добре да прочете … и да осмисли!
За това какво ни дават и какво ни отнемат грешките в отношенията помежду ни.
Книга, която би могла да докосне много стари белези и да отвори много стари рани, но от друга страна наистина би могла да ни помогне да се върнем към доброто у себе си …, защото то е там.
И защото няма човек, който поне веднъж в живота си да не е бил и от едната и от другата страна … както се казва, в мъдрите книги „който е безгрешен нека хвърли камък“ …
Книгата се чете за един ден … няма оставяне, няма прекъсване …
Някои пасажи така дълбоко се забиват в душата ти, че болката е почти физическа.
Бих препоръчала всеки родител да прочете тази книга и непременно да я даде на детето си да я прочете.
Дори бих отишла по-далеч и бих препоръчала книгата, ако не за част от задължителната литература в 5 клас, то поне за препоръчителна за четене през лятната ваканция.
Признавам, че не съм гледала филма, защото след като гледах трейлъра, реших, че не мога да си го причиня … а не мога защото познавам добре и в живият живот и Оги и Вия, и Изабел и Нейт, и Джулиан и майка му …, но после се сетих, че все пак познавам и Джак и Съмър и Джъстин, е познавам също така и Миранда и Ема  … и Савана и нейната група на „популярните“, в която всеки с трепет на сърцето чака покана да бъде приет, но някои не я приемат! …, не и на цената на предателството!
Не и на цената на отказа от приятеля, … от човека, на който истински държиш.

Всеки от нас ги познава … всеки от нас ги е срещал …всеки от нас е бил … на някое от техните места, ако не и на всички тях.

Въпроса е, както казва г-н Дупе, че Доброто и Любовта трябва да бъдат издигнати на пиадестала си да не бъдат сваляни от там. „Величествен е този, който има силата да носи в сърцето си сърцата на най-много хора“ – казва той в речта си пред учениците и родителите в края на учебната година.
Да, величието е в простатата безусловна любов и в добрината, която трябва да опитаме да събудим докато е време …

Добре е да се сетим, че имаме сърца в гърдите си, добре е да се замислим, че една погрешна дума, един ненавременен упрек или дори поглед, както и липсата им преобръщат градени с години отношения и от това не печели никой.

Пак ще ви помоля – прочетете тази книга, да и вие я прочетете … замислете се …, дайте я на децата си да я прочетат. Покажете им доброто, покажете им красивото в отношенията, подкрепяте ги и ги насърчавайте да бъдат добри … обяснете им, че дори да не са в компаниите на „най-модните“ и „популярни хора“, в момента това не е непременно най-важното … както и материалното не винаги определя степента на щастие … защото „Светкавица“ би могла да ви донесе дори повече от чисто новата, скъпа вещ, която е просто вещ … и няма място в сърцето ви!
Вероятно ще се престраша да гледам и филма, но няма да е днес … днес по-скоро ще си препрочета отново част от невероятните пасажи от тази феноменална книга.

Оставям ви, с един цитат на Оги, който казва всичко поне за мен :

28471148_2267034263523210_1504662578460951519_n
Бъдете това, което сте и се опитайте да приемате и другите такива, каквито са в сърцата си … без да се замисляте за тяхната външност, популярност или статута им в момента!

пп. Благодаря за препоръката за книгата от Мими Пеева, вероятно нямаше да събера кураж да я прочета, ако не беше нейният възторжен отзив за филма, както и благодаря на Сиси Чорбаджийска за онлайн версията на книгата, но след като я зачетох онлайн не можах да устоя на изкушението да я държа в ръцете си.

Какъв е смисълът ли?! Любовта!

Любовта е смисълът!

 

 

 

Смисълът на всичко и силата!

Силата, която винаги побеждава!

В заливащият ни отвсякъде информационен поток е пълно с какво ли не. Общо взето на всяка теза има поне по 108 антитези.

Случаят със сагата на двете лъвчета Масуд и Терез също не беше изключение.
Чета и слушам как хората видиш ли недоумявали защо не се впрегнела цялата тази енергия в нещо по-смислено … ами се хабяла за някакви си там животни …

И всеки път се сещам за една сентенция от неизвестен азиатски мислител, според който отношението към слабия, към нисшия, към животното е показателно за това какъв си в сърцето си.
Ама какъв си наистина!

 

Не какъв искаш да се покажеш.

За себе си много отдавна установих този безпогрешен критерий при оценка на някой, когото не познавам добре. Винаги опитвам да разбера как се отнася той към животно, към дете, към възрастен, към човек, който в момента не е от силните на деня, който е безпомощен. И никога до сега не съм оставала излъгана.

 

0000217955-middle

Случая с лъвчетата, колкото и някои да се опитват да го сведат до някакви си там две животни … е всъщност емблематичен пример за това в каква територия живеем.
Родени в страх, изоставени и неглижирани, в началото те не бяха интересни никому … чудеха се как да се отърват от тях. И изведнъж някой съзря в тях възможността да властва, да демонстрира величие и най-вече да задоволи каприза си.

Как не мина това и до днес не знам …

Защото в повечето случаи минава и още как …

Господаря си поръча лъвчета за вкъщи …

Но!
Любовта победи!

 

 

Любовта е най-великата сила човешка и именно тя беше движеща в случая.

Любовта събра хората, които даряваха необходимите средства и консумативи.

Любовта можем да видим в лицето на прекрасните хора от Дивите животни / знам само имената на Любомила и на доброволката Марина, но съм сигурна, че са много повече/, които физически отгледаха малките невинни душици, които иначе биха били обречени на сигурна смърт – изоставени от биологичната си майка. Някъде към 18-20 минута на този Репортаж от заминаването може да бъде видяна именно най-голямата демонстрация на любовта, доверието и добрината в лицето на „майката на Лъвовете – Марина“. Уникален момент, наистина!

Любовта намери техният нов дом във Felida Big Cat Centrе в Холандия чрез сърцатите хора от Четири Лапи, които и за момент не се разколебаха!

Любовта помогна в лицето на ветеринарите от Добро хрумване, положили толкова топли грижи за мъниците.

Сигурно още много други хора са помогнали! Простете не знам нищо за много от вас, но знам какво е било движещото – ЛЮБОВТА!

Благодарност за всички, които се пребориха и не оставиха нещата да се случват както обикновено се случват на територията … „Ми, нищо не можем да направим … те ги искат и трябва да им ги дадем! Няма какво да се направи … като ти поискат нещо от там … даваш. Да си мълчим, че може да стане и по-зле!“

Не, не трябва да им ги дадем!

Защото това са живи същества и те имат право да живеят, истински и по-възможност пълноценен живот, а не да изпълняват нечии мимолетни капризи и да страдат, задоволявайки поредният комплексар живеещ в облака на своята мания за величие.

Затова следващият път вместо да се запитате „Какъв беше смисъла да се вдига толкова шум за две животни!?“ си задайте и поне за мен неизбежният въпрос „Добре де, не може ли и тук да застанем единни и да защитим … това, което искаме да защитим – каквото и да е то – Пирин, Черноморието, възможността да живеем в държавата си като нормални хора, с чест и с вдигнати глави, достойният живот на родителите ни, шансовете на децата ни“,….. и така списъка може да е дълъг.

Кое беше важното тук ?

На първо място, както казах вече – Любовта!

Без нея, без сърцето, което вложиха всички нямаше шанс за успех, затова във всяка кауза трябва да се влага ЛЮБОВ, а не просто да се маркира дейност и да се търсят ефекти!

На второ място – Единството!

В тази кауза се обединиха всички, които обичат животните и които искрено искат да помогнат, не трепнаха, не се поколебаха, не се уплашиха, не се отказаха въпреки обратите и натиска …

И не на последно място – Решимостта!

Да не се откажем и за миг от това, което смятаме за важно!
Да се борим за него – с всички сили, с всички законни средства и най-вече с енергията, която не бива да се пилее безхаберно за по два часа вечер веднъж в седмицата!

Във всеки момент, в който това е необходимо, трябва да си готов!

И да дадеш всичко! Ама наистина всичко, което можеш!

Тук хората дадоха всичко!

Без резерви, без остатък, без никакви скрити цели!

И се получи!

На това ни научиха две животни …

Толкова малко хора могат да ни дадат подобен урок в днешно време …

 

27336854_1602388773207765_8075697113530873791_n

И едно поне за мен изключително затрогващо видео  Поклон, Марина!

 

 

 

 

**Снимките са от страничките на Четири лапи, Дивите животни и на на Олег Попов от Dnes.bg

 

 

 

Той е зелен, те са зелени, ние сме зелени …, а кога ще узреем?!

Или защо няма безплатен обяд!

Полско изобретение променя пазара на електромобили

В последно време стана модно всички да сме зелени …
Нямахме идея, че ТОЙ е зелен 🙂 , ама преди няколко дни в умилителни признания за кокичета, мечки, вълци и костенурки бяхме надлежно уведомени за това ….
И се радваме!
Абсолютно сериозно го казвам.
БравоС!
Точка първа от плана е на лице – ТОЙ е зелен!

Те са зелени!
Кои са тези „Те“ ще попитате ….
Тук предлагам да не издребняваме, щото напоследък и СО и Данчето Фандъкова така се загрижиха за чистия въздух на Софиянци, че чак пуснаха билетче по лев!
Е, верно само в събота  🙂 …, ама … стъпка в правилната посока ще кажете!
Бравос и на тях!

Ние пък без да имаме претенции за зеленост решихме също да внесем своя дял в намалението на ФПЧ в града и така се стигна до идеята да заменим един от семейните автомобили с електрически.
До тук чудесно!
И на нас браво … сепак …

Обаче …. както навярно добре знаете всеки електрически уред се налага да бъде зареждан от време на време, за да функционира. Та така е и със „зелените автомобили“.
Вероятно някои от вас са чели за част от забавленията ни на едно от „безплатните зарядни станции“ обявени в София, а именно тази в сградата на  Булстрад и станалият внезапно известен покрай това Ивчо!

Днес пък аз имах поредната среща със „зеленото и безплатното“.

Реших да се възползвам /за втори път / от обявеното в сайта на Музейко зарядно устройство – според обявения тук Списък на зарядни станции в София.

Любезна служителка ми връчи картата и аз помолих да ми помогнат да стигна до устройството, тъй като по стара българска традиция местата пред зарядното бяха заети от други автомобили.
Почаках, почаках и след като нищо не се случваше известно време влязох да попитам дали има напредък с преместването на автомобилите.

Служителката заета със свои си дела ми отговори разсеяно, че ще повика някой.
След още малко чакане отново любезно се осведомих имаме ли напредък с издирването на хората паркирали не точно на място.
Тук вече служителката ми обясни, че все пак нищо не могат да направят – пуснали са номерата, но ако никой не реагира няма какво да се направи и ни в клин ни в ръкав се осведоми аз дали няма да влизам в Музейко. Отговорих, че всъщност точно днес няма да влизам в него, а съм дошла да заредя автомобила си и се опитвам да ползвам обедната си почивка, за да го оставя да се зарежда.
„Ами то е безплатно за клиенти на Музейко“ – уведоми ме дамата!
„Затова и зарядното е само едно и е предвидено местата там да са свободни, но няма как да го гарантираме …“

След като загубих едно известно време просто седейки във фоайето и без никаква яснота дали и кога ще се добера до зарядното реших да си тръгна. ….
И сега си задавам едни такива въпроси :

– Всички знаем старата максима, че безплатен обяд няма …. И днес тя се потвърди отново за пореден път.
За жалост нито в сайта на Музейко ** -както ни уведомява любезно  pdf файла „Музейко е зелен“ page-4-307, нито в линка посочен по-горе не е споменато, че зарядното е само за посетители на Музейко. В противен случай очевидно не бих отишла там.
Ако пък преценят да не е безплатно – то нека бъдат така добри и обявят цена на сайта си за зареждането и всеки ще си плаща, така ще избегнем неловкото чувство на натрапници и използвачи, каквито определено не сме!
Всичко друго е малко или много не съвсем коректно.

Последно държа да отбележа, че днешното писание не е дребно заяждане с Музейко, а принципно положение и за да съм докрай коректна ще спомена, че преди 2-3 дни когато за пръв път заредих там  хората бяха супер любезни, дойдоха да ми покажат как да използвам устройството и дори човека от персонала ме разпита много мило и с искрено любопитство дали съм доволна от колата и как ми се струва да карам такава и тн и тн. Също така буквално на 3-тата минута колата паркирана на мястото до зарядната станция беше преместена, а паркинга беше препълнен в сравнение с днес.  Тоест пак опираме до човека и отношението му.

И последно, може би е добра идея паркинг местата до подобни станции да бъдат по-добре обозначени със знак или да речем боядисани в зелено, за да са наясно хората с предназначението им. Защото само до преди 3-4 месеца и на мен не би ми направило впечатление и също бих спряла без да се замисля на празното място.

 

*** И за да има реална полза от тази публикация, държавата, в която всеки претендира да е зелен, начело с НЕГО би трябвало да помисли как да насърчава наличието на повече подобни превозни средства. 
Как ли?
Много е просто. Любимата ни за сравнение в последно време Румъния дотира покупката на всеки електроавтомобил с 5 000 Е, подобна е картината в много  други европейски държави.
Може да се наблегне на изграждане на инфраструктура, в която зарядните станции да станат много повече и разбира се със символично заплащане на зареждането  или дори и без заплащане.

ТирамиСУ

27072545_2247476035479033_1184355102973555441_n

 

 

 

Новата ни рубрика „Кулинарни изстъпления“ стартира 🙂
Да ни е на добър час.

Защо точно с ТирамисУ ще попитате ?!
Ами защото наистина ми е непонятно как един толкова елементарен и уникално вкусен десерт, който спокойно може да приготви дори 10-годишно дете може да бъде подменен до неузнаваемост в почти всяко заведение у нас.
Стигна се до там, че у нас категорично не го поръчвам вече никъде, защото дори в много добър италиански ресторант ни сервираха „…смазани от мъка бишкоти, поляти с гадна течна сметана и наръсени със нескуик …“ – описанието е на Киселяка 😉 , който всъщност е виновника у нас да започнем да гледаме Мастър шеф и да извисим кулинарните си умения на семейно.
Но, стига съм дрънкала – да се върнем на ТирамисУтУ.

Уникално вкусен традиционен италиански десерт, който както и сами ще се убедите можете да направите много лесно и бързо у дома си и да усетите съществената разлика от този поднасян по заведенията вместо него.

Продукти

Пакет бишкоти, голяма чаша черно кафе, чаша и половина захар, ванилия, есенция ром или ром, черно какао, 2 бр. яйца, 2 броя маскрапоне, 1 брой рикота /сметана заквасена – не е в оригиналната рецепта, но ще дам един вариант допълнително/.

Вариант „Традиционно Тирамису“

Приготвяте силно черно кафе, около 5  кафени чаши, като ароматизирате с ром есенция или със ром и оставяме да изстине.

Разбърквате 2 броя белтъци със 1 чаша захар на лека пяна, в друга купа разбърквате жълтъците с Маскрапоне крема и с Рикотата с останалата половин чаша захар и ванилията. След това смесваме внимателно двете, като бъркате по възможност с дървена или пластмасова шпатула, за да запазите пухкавостта на крема.
На дъното на тавичка редите ред  бишкоти, след това сиропирате с черното кафе и отгоре нанасяте плътен слой от крема. Нареждате втори / и евентуално трети ред / бишкоти, които сиропирате по същият начин с кафе и отгоре отново нанасяте плътен слой крем.
Украсявате като поръсвате със натурално черно какао през сито, като според уменията и времето, с което имате можете да си поиграете и да украсите с фигурки.
Добре е десерта да бъде оставен поне 20-тина часа в хладилник, за да се смесят вкусовете, но у нас често не издържа и 2-3 часа преди да бъде опустошен 🙂

Време за приготвяне не повече от 30 минути 🙂

Вариант 2, добре познат на моите дружки като „Тирамису за бременни“ 🙂

На практика е същото като традиционното, но когато ще го поднасяте на бременни, за да се застраховате заменяте яйцата със заквасена сметана. Вкуса се променя много леко, така че отново е много приятен и енергизиращ десерт, истинска наслада за сетивата, но избягвате притеснението от консумация на сурово яйце.
Пак заради яйцата е добре десерта да бъде консумиран бързо 🙂
Ако не се справяте сами, звъннете на съседи или приятели 🙂

** винаги съм готвила „на око“ затова и доскоро не публикувах собствените си рецепти, но пък според потърпевши се получава много вкусно, така че се надявам да се справите 🙂