Невинен!

Ще бъда кратка!
Максимално кратка!

Държавата се е превърнала в разграден двор!

Разпасаната пасмина самозабравили се нейни „пазители“ издевателстват над всеки и над всичко!
В момента, в който се сетиш, че имаш права и решиш да ги защитиш се срещаш с челен удар в стената.
Биваш подложен на тормоз, на безпощаден гърч и биваш изравнен със земята!
Държавният репресиван апарат сработва без засечки – поръчковата прокуратура ти спретва проверки по каквито се сетиш поводи, статиите в кафявите медии, в които си главен герой зачестяват. Троловете са винаги на крачка от теб и ти дишат във врата!
И не, това не е всичко!
На същият тормоз обичайно са подложени и близките ти!

Ако случайно имаш частен бизнес той бива обсаден от проверяващи и рестриктиращи органи от всякакъв калибър, ако работиш в частният сектор се намира подходящата маша-мижитурка, която да те принуди да си тръгнеш, независимо дали си кадърен и дали имаш нужните компетенци и смелост да правиш нещата по най-добрият начин!
Дори в ежедневието си, никой не е застрахован да се натъкне на репресии, унижения и на карта да бъде поставен живота или здравето му!

Това е случаят на Радослав Божинов!
Той извади късмет!
Оживя!
На всичко отгоре дори в ръждясалата ни правосъдна система не можаха да го изкарат виновен! Защото не е!
Защото намери смелост да се бори!
Защото не се отказа!
Все още ли мислите, че от вас нищо не зависи?!

Advertisements

Писмо до сестра ми

Pismo_do_cov_145x

 

Какво да ви кажа … толкова много неща искам да ви кажа, а не знам от къде да започна.

Ако сте решили да си купите дебела книжка, която бавно и напоително да си четете 2-3 седмици, най-добре не си купувайте тази книга или ако вече сте си я купили, докато е време не я отваряйте и я подарете на съседката, ако ви звъни нон – стоп за глупости или на сестра си, особено, ако има да чете за изпити 🙂

А сега сериозно, завладяваща и дълбоко разтърсваща, тази книга е всичко друго, но не и скучна!
Ако нямах невероятното удоволствие да познавам авторките от живия живот щях да си помисля, че е плод на утвърдени вече автори, които се крият зад псевдоними, за да увеличат драматизма и ефекта на тази експлозивна смес. И докато Лора донякъде напълно припокрива образа, който имам за нея самата, то от моята любима Радост изобщо не съм очаквала подобно нещо 🙂 !

Действието напомня на старата игра на мини, при която във всеки един момент избухва нова сюжетна линия, ама така избухва, че помита всичко!
Помита представите ви за морал, за истина, за любов, помита представите ви за близост и за смисъл на това, което правим ежедневно, за изборите, за решенията, за приятелствата, за предателствата, за любовта и завистта.

Книгата ви кара да се замислите за свободата, за ежедневните ви срещи, за неизбежните раздели в живота, за интригите, за тежестта, която може да носи обичан от вас човек, без вие да знаете, за ранимостта и преходността на отношенията и в семейството, и в обществото.

Книгата ви кара, да обърнете поглед към себе си, да се вгледате в дълбините на душата си и да извикате своето АЗ задавайки му важни въпроси ….

Това не е книга за еднократен прочит – сигурна съм, защото макар че още не съм стигнала до самият и край вече искам да я започна отначало, връщам се и многократно прочитам някои пасажи, къде с усмивка, къде с поне 2-3 пакета носни кърпички.

Не ви препоръчвам тази книга, а просто ви моля да я прочетете!

Моля ви също така, да показвате на хората, които обичате това всеки ден, всяка минута, всяка секунда дори. Борете се за тях, борете се ежедневно, ежеминутно, никога не ги оставяйте сами с техните слабости, с техните демони и с техните неизказани болки. Не ги изоставяйте в тежки моменти и бъдете тяхна истинска опора, колкото и да ви звучи банално. Бъдете честни и към себе си и към чувствата си и към всички, с които сте заобиколени и на които истински държите, не оставяйте неизказаното да погълне и покрие с пепел жаравата на живите чувства!
Няма да станете по-слаб ако признаете грешките си, ако помолите за прошка, ако протегнете ръка, ако се извините, ако … просто опитате да не предавате себе си, но и да уважите правото на другите да ви отвърнат със същото. 

 

Живота всъщност е това, което се случва Днес!

Сега!

Докато чертаем планове за бъдещето, докато чакаме да дойде утре …. 
Утре ще прегърнем детето си, утре ще целунем обичния си човек, утре ще кажем на приятел, че ни липсва и че ни пука за него.
Не, не оставяйте нещата за утре … 
Живейте днес!

 

На финала все пак да ви предупредя, че книгата има странични ефекти – като този да получите странен позив да си купите поне 2-3 чифта обувки, да решите че все пак ще си купите онази вишнева рокля, ако още има вашия размер, да отидете на фризьор, да целунете децата докато спят, дори да са пубертети … да се замислите кога за последен път сте казали на човека до себе си колко го обичате, а на родителите си, а на приятелите си …., а на сестра си ?!

 

 

Пп. За пръв път пиша ревю на книга, затова моля за снизходително отношение

Пп* Лорче, моля ти се, ако имам правописни грешки пиши ми да не се излагам 🙂

Цензура

920-159449-1_wide

 

Днешният пост ще е кратък, но съдържателен!

В последните няколко години тъмната сянка на цензурата все по-осезаемо ляга върху цялото онлайн пространство.

Свинщината вече е навсякъде!
Единици останаха медиите у нас, които не се подчиняват на партийно-олигархичният опит за контрол на съдържанието си.
В този аспект Фейсбук беше една от малкото останали трибуни, в които всеки би могъл да изразява и защитава тезите си, да спори и да се опитва да убеждава съмишленици и опоненти, доколкото му позволяват силите и доколкото те са склонни да мислят и да опитат да осмислят различно мнение.

Досоро …
След поредният опит на властите да запушват усти по какви ли не теми, като пример може да се посочи прословутата ограда на границата, която от зор успяха дори да обявят за стратегически обект, и която сигурно само аз и вие не сме преминавали и то защото нямаме време да се разходим до там ….
Та след опита да се запушат устите на журналистите дойде дългоочакваният ред и на непокорните критици във Фейсбук.

Прави впечатление, че в последните месеци на непрекъснати ограничения в достъпа са подложени всички истински критици на  #КОЙ и на държавата в сянка, в лицето на престъпното управление на клана ББ, ДП и СЦ, облечено услужливо в мундирчета брандирани с ГЕРБ, Патриотични ***, БСП, ДПС и прочие ***!

Сред „номинираните“ са Манол Глишев, отец Рафаил, Теодор Михайлов, Райчо Ангелов, Татяна Кристи, на атаки са подложени дори журналисти от сайта „Афера“ :), би било смешно, но вече всяка граница е премината.
Днес предупреждения за езика си е получил и проф. Велислав Минеков – един от малкото останали наистина честни и стойностни хора, неопетнени и с чист помисъл относно бъдещето на една демократична общност у нас, което е очевидно съвсем достатъчен повод да излезе в челните редици на списъците за саморазправа.
Вчера беше ограничен профила и на Николай Хаджигенов за срок от 30 дни, като в този случай при спирането на правата му да публикува дори не е получил обяснение с кое си действие точно е заслужил забраната ?!
Нещо повече новорегистриран от него профил беше изтрит на втория час!

Може ли да стане по-зле?!
Винаги може, особено у нас!

И така, какво можете да направите вие?!
Та дори и от удобната позиция на диванчето и с бирата в ръка.
Можете да се опитате да противодействате на поредният опит да бъде спусната завесата, като пишете до съпорта на фейсбук, като се опитате поне онлайн да протестирате срещу случващото се, докато още можете …. защото не е ясно дали утре и вие няма да се окажете в нечий списък ….
Силно подозирам, че скоро българските потребители ще могат да публикуват само снимки на котенца, папагалчета и #кой, както и рецепти за пача и трушия!

Можете да прочетете, писаното в сайта на адв. Николай Хаджигенов в линка даден по-долу, както и да разпространявате освен него и обръщението му към ФБ отговорните за този произвол.

Цензурирано

To whomever it may concern,
I am writing to you as for the X time in the past two months my Facebook account has been blocked and my access to it restricted, this time for thirty days. This has happened consistently after I voiced my concerned of the many pollical officials and parties who abuse their power. This time I am by no means an individual case several other human rights advocates like myself have been block out of the system automatically with no fast track to assessing why or to restoring our rights. I have not received any communication notifying me as to why my profile is blocked. The blocking of any profile, which I use as a public platform to express concerns of possible misconduct, any expressed opinion is not only in violation of my national constitutional rights but also by the rights guaranteed to me by the Article 10 of the European Convention on Human rights. I have carefully examined the issue prior to all my publications and they all fall under the set out by the European Court of Human Rights decision in Lingens v Austria. For all my statements facts are provided and I have given the required consideration of the other parties. I would like to point out that I have never been sued for slander. The oppression of my freedom of speech right will not remain undisputed. I therefore must warn you that failure to access resolve quickly the situation and restore my profile access will result in immediate litigation.
Regards Nikolay Hadzhigenov,
Attorney at Law

Приказка за щастието 4 или любовта побеждава! Истинската любов!

      Приказката, която днес ще ви разкажем с Крем е различна, нестандартна и това, което няма да видите и прочетете на пръв поглед в нея е болката, несигурността и  предшестваща тънка нишка надежда, че любов има, че тя живее … някъде там и че винаги имате шанса да я срещнете!

 

      В подготовката на тази приказка се обърнах към много мои обичани другарчета, които имат съдбата на Кремена, но те след кратко колебание отказаха да „застанат на светло“, защото както каза една от много обичаните ми дружки … „много болка ми костваше това щастие и сега ревниво го пазя от чужди очи“!

        Затова от все сърце благодаря на Креми, Стефан и техните прекрасни деца, че се съгласиха да бъдат част от поредната ни приказка, за да дадат надеждата на мнозината от вас, които се намират в началният ѝ абзац и се чувстват обезкуражени, объркани и обезверени!

            Прочетете я!

    Прочетете приказката и се усмихнете!

    Надеждата винаги я има! Любовта съществува! Истинската и голямата! 
 

 

           

          Представете се с няколко думи – как се казвате, с какво се занимавате, представете членовете на семейството си, възраст ваша и на децата .

       -Казвам се Кремена, на 42 съм. Занимавам се с фотография, блогове и други разнообразни занимания 🙂 Половинката ми се казва Стефан, на 36, работи в IT сферата. Децата у дома са три – Александър и Виктория на 15 и Константин на 5 и половина.

          Когато останахте в един момент сами с децата си имахте ли надежда, мечтаехте ли за нов човек до себе си или по-скоро се опитвахте да търсите баланса и да избягвате дори идеята за ново съжителство?

        -Близнаците бяха почти на две, когато открих, че връзката ми няма никакво бъдеще. Година по-късно срещнах настоящата си половинка, а още една година след това заживяхме заедно. Не съм мислила за ново съжителство, докато бях сама, всичко стана някак внезапно и изненадващо. Бях концентрирана в грижите покрай децата и нямах време, а и желание да се сближавам отново. Бях натрупала доста разочарования и огорчения, така че въобще не бях на вълна нова връзка.

         Как се появи новият човек до вас? Той ли ви намери, вие ли го намерихте, търсихте ли го, приятели ли ви свързаха?

       -Запознахме се онлайн, с месеци си чатехме съвсем приятелски, свързваха ни общи интереси и нищо повече, нямаше дори намек за флирт. Докато една вечер не се видяхме наживо в едно заведение…и всичко се промени …

 

       Как стигнахте до идеята да заживеете заедно и най-вече притеснявахте ли се дали той би могъл да е истински родител за децата ви?

              -Идеята да заживеем заедно дойде от него, аз не смеех да го въвличам в подобно приключение. Имах притеснения, разбира се, но децата го харесваха достатъчно, за да повярвам, че имаме шанс и с времето опровергахме дори и скептиците, които в началото се опитваха да го откажат от нас, точно защото не е биологичен баща на децата. Но истината е, че той е техният татко, без значение какво пише в актовете за раждане.

             Кога за пръв път усетихте сигурността и спокойствието, че децата ви ще бъдат обичани, независимо от факта, че не са негови родни деца?

     -Честно казано не мога да дам конкретен пример … много дребни моментчета са. Когато за първи път чух да му казват татко, когато оперираха очите на Вика, а той плака в коридора, докато чакахме лекарите, когато ги носеше на ръце полузаспали на прибиране от поредната разходка. Всеки път, когато казваше на някой, че е късметлия, че ни има.

21100896_10214454727906091_364799173_n

         Кога се появи мисълта за ваше дете?

        -Около 5 години след като се запознахме решихме да търсим по-голямо и собствено жилище. Децата тръгваха на училище, искахме да имат по-добри условия и удобства. И някак между другото се прокрадна идеята, че е добре да имаме повече място, ако случайно се увеличим. Аз имам медицинска история, която ни спираше от мечти, но все пак се надявахме. Най-малкият член на семейството дойде на бял свят 7 години след запознанството ни и 3 след като започнахме да си говорим, че искаме още едно детенце.

        Лесно ли взехте това решение?

  -Решението беше лесно, чакането беше трудно, но резултата си заслужаваше 🙂

 

        Притеснявахте ли се как децата ще приемат новото братче/сестриче/?

    -Като всеки родител, се притеснявах как ще се отрази промяната на големите. Да не ревнуват, да не се чувстват пренебрегнати. За радост голямата разлика между тях ни помогна. Децата много се обичат, големите много помагат, никога не е имало разделение между тях от моят страна или от страна на баща им.

 

            Сега, в голямото си вече семейство чувствате ли се пълни и щастливи и смятате ли, че си струваше целият този път?
           Чувствате ли се благословени?
           Какво бихте пожелали на хората, които сега тръгват по пътя ви ?

       -Винаги съм искала голямо семейство. Щастлива съм, да! Получих повече, отколкото съм се надявала. Вярвам, че рано или късно на добрите хора им се случват хубави неща. Само не трябва да спираш да вървиш напред и да живееш без да изневеряваш на принципите си.

          Ако сега трябваше да поемете отново по пътя на сбъдване на мечтите си бихте ли се колебали, отлагали и уплашили?

       -Нищо от това, което съм преживяла до момента няма общо с мечтите ми на 17-18 години. Не знам дали бих взела същите решения, от позицията на годините знам, къде съм допуснала грешки, но пък резултатите в дългосрочен план са в моя полза, така че грешки ли са били наистина? Или просто изпитания по пътя към това, което съм търсила?

      Приказката оставам без финал, защото пожелавам на мнозина от вас да я дописват, допълват и доукрасяват!

 

 

 

 

На крива ракета, космоса и пречи

 

Резултат с изображение за неочаквана ваканция

Или както казваше баба едно време „Всичкото Мара, втасалА …“

Както вероятно можете да се досетите в днешната ни записка ще се спрем на едни наши отколешни любимци от Министерството на „Онези Некадърници“ или иженарицаемото МОН.

Дразнението вече е твърде силно, за да се опитваме да сме възпитани.
Щото … „Стига вече, толкова!“, както казва един човек с акъл в главата си!

Имам чувството, че МОН или е станал обект на обгазяване с химически реактиви или извънземните вече са слезли на земята или пък сутрин вместо кафе всеки служител там като се почне от Министъра и се стигне до последният инспектор или както и да ги наричат там се прикача към банка с транквиланти …

Последните вести от там направо се прескачат едни други по тъпотия и най-вече по абсолютна и безспорна неадекватност с опитите (уж) да се разрешат проблемите в родното образование.

Първото безумно предложение за разместване на учебния календар, като тук все още няма единодушие – едни малоумници предлагат учебната година да продължава и през юли, други пък да започва по-рано през септември.

Идеята на работодателите за започване на учебната година на 1 септември!

В интерес на истината първото просто не се нуждае от коментар – предложение на работодателите?!
Работодателите защо не си гледат работниците и работата, ми си пъхат носа, където и без друго нямат работа.
Или учителите ще трябва да им предлагат бизнес-логика по техен тертип?

А и дали уважаемите чиновниченца от МОН биха извадили от комфорта на климатизираните си кабинетченца безмозъчните си главици или каквото там имат под тупираните си прически и да отидат да поседят 2-3 дни в една учебна стая по възможност с южно или западно изложение и особено след 3-тия час!

Ще си позволя да цитирам сдържаният пост на Вихра Василева по темата, защото ако предложа моят прочит ще загубим вовеки детската аудитория

„Децата нямат нужда от по-дълга учебна година! Имат нужда от адекватни учебници, лаборатории по химия, защото вече нямат, и мислещи учители! Иначе ми е ясно защо „работодателите“, цитирани в статията, искат по-дълга учебна година. Те по принцип предпочитат служители без деца. Ама родители, които искат децата им още по-дълго да бъдат затворени по цял ден между 4 стени и да наизустяват глупости от некачествените учебници, не мога да ги разбера. Децата имат нужда от свободно време, време да си четат книгите, които харесват, да играят навън, да спортуват, да рисуват вкъщи, когато вали, или пък да скачат в локвите без страх, че „може да се разболееш, а утре си на училище“. За да израснат мислещи и с нормална ценностна система. Иначе, викам целогодишно да ги затваряме в интернати още от раждането, що не?! Що за тъпа идея!? Що за простотия!? Що за… !?!“

И, да, вероятно е напълно излишно  да казвам, че съм съгласна с казаното от Вихра на 100 не, ми на 1000%.

Също в своя публикация във ФБ отец Рафаил- Росен Стефанов казва следното :

„Кипи усилено съревнование по най-идиотска антиреформа между МП и МОН. Първото ще спира финансиране, ограничава правото на сдружаване, овластява главния прокурор да елиминира съдии и ще създава противоконституционни извънредни съдилища. Второто пък не само няма да реформира една наследена от Съветския съюз и 19 век, нямаща нищо общо със съвременна Европа идиотска, репресивна, вредна, контрапродуктивна, затъпяваща /и каквото се сетите натам/, изградена върху фундамент от национализъм и патриотични митове, лъжи и фалшификации, възпитаваща в антигражданско съзнание, нетолерантност, агресия и т.н. образователна система, ами ще дискриминира децата със СОП, ще увеличава учебната година и ще кара деца с бой и полиция, за да разпространи максимално пораженията и.“

Всичко друго ли оправихте в концепцията за образованието, че стигнахте и до почивките на децата!
И дали точно почивките на децата са проблема?!

Кратка съпоставка с това как почиват на някои места в Европа

Ваканциите в някои европейски държави – „За какво уеднаквяване с „останалите“ може да става дума, като навсякъде е  различно – в Южна Европа децата ще се върнат в училище между 9 и 19 септември тази година“, казва в коментара си във ФБ Елена Щерева, която е издирила тази информация доста елементарно …. с един сърч в Гугъл, но явно в МОН не разполагат с нея.

 Ето и още две публикации по темата :

Учебната година по света, според списание „Аз жената“

Ваканциите по света, според сайта „УчаПловдив“

както и Мнението на родители и учители   за необходимостта от реконструкция на ваканциите на учениците!

Почивките, които са крайно неравномерно разположени – защото и тук има много създадени и вече тествани практики, на които може просто да хвърлите едно око, вместо да ни заливате с излишни и половинчати информации, как в Германия започват училище на първи август, а в Австрия на 1 септември или обратното.
Сезона, в който е най-приятно и нормално да се почива по нашите географски ширини е летният. Или иначе казано месеците юли, август и септември, доколкото през юни голяма част от учениците са все още на училище, кои до 15, кои до 30-ти.
Какъв е проблема с тези 2 месеца и половина ваканция?
Забравял се бил материала?! Да не говорим за безумните спекулации в някои публикации, в които се уличаваха по етнически признак учениците забравящи материала.
Забравя се не заради дългата почивка – забравя се заради безумните учебници, заради липсващата практика, заради липсата на времето да бъде затвърден и упражнен добре преподаденият вече учебен материал, заради липсата на концепция включваща мислене и участие на децата в учебния процес във вида – проекти, есета, разработване на практически и симулационни модели и тн и тн и тн.
Пишем по темата от години – ето една публикация от 2012 … Убий учител – спаси министър! ,но положението само стана по-зле и по-зле!

Забравя се заради липсата на време за почивка и самоусъвършенстване и на учителите, които са принудени да карат по тъпата програма на МОН години наред без да се отчита разликата във възприемането и достъпа до допълнителна информация на поколенията.

Ето ви един примерен отговор, какво би било добре да съдържа поне като концепция едно съвременно образование
Пламен Натов за децата, образованието и стимулите

А не безумията описани тук Печати, звездички и други емотикони ,за които няколко пъти проверих дали все пак не са публикация на НеНовините, но не би!

Какво може да се направи ли!
Държавата трябва да свали нелепия монопол на МОН върху образованието и да даде шанс на повече различни инициативи в областта на образованието.

В свое интервю пред BIT Сашо Дончев наред с всичко останало казва няколко фундаментални и прости истини за това какво и как трябва да се случи в родното ни школо.

Трябва да  се предостави на дело, а не само на думи автономност на училищата, да позволи различни варианти на обучение – държавно, частно, домашно, килийно, свободно – изобщо да се спре с догматичният и налаган като единствен, но за сметка на това очевидно негодин модел налаган ни от години. Да осигури адекватни учебници, помагала, лаборатории и опитни станции, техника и онагледяване, да помага за съпътстващото обучение на децата със СОП, както и на децата с изявени дарби.
Има нужда от повече психолози, логопеди, преподаватели с душа и сърце, а не от по-малко почивки!

Ролята на МОН трябва да е съпортваща и подпомагаща развитието на образованието, а не разрушаваща …

Някои от публикациите ни на тема образование от години, в които има достатъчно идеи, ако има шанс някой да седне и да мисли

Кучета и котки може – а … Деца, Не! , публикувана 2012 в БлогА на Хаджигенов

Частен случай ли е частното образование у нас?! , публикувана 2013

Отворено писмо до министъра на МОН , от юни 2013, както и Образование ли?! WTF! , от юли 2013, която просто счупи броячите на сайта и която беше една от най-четените през цялата година.

 Милост за живите , в новият ни вече блог, посветена на насилието в училище от февруари 2017. Образование с любов и уважение, посветена на опитите на връщането на добри практики в образованието от ентусиасти … поне засега.

Спите ли …аааа, спете, спете!, свързана с опитите да се дискредитират Математическите гимназии и НПМГ.

В училище или на улицата?!, свързана с въпроса за ромската интеграция и приобщаване на деца от бедни семейства към образованието, защото това е единственият им шанс да се измъкнат от капана на ежедневието си.

ФизкултУРА!, свързана с оценяването и тенценциите за преподаване на изкуства, спорт и музика в училищата.

Д(ържавни) З(аконни) И(змами) , посветени на матурите и свързаните с тях неразбории, които от година на година стават все по-безумни.

 

Резултат с изображение за ваканция синьо лято

 

И за де опитаме поне да завършим оптимистично поздравяваме всички, симулиращи дейност в МОН с песента Детство мое  от филма „Неочаквана ваканция“

Резултат с изображение за ваканция синьо лято

 

Привилегията да бъдеш гражданин!

„Преди време казах в едно интервю, че ми липсват до мен онези хора, с които пиехме бира преди 10 г. и си говорехме за живота, любовта и приятелството. Тогава мислех, че гледаме в една посока. Мога да разбера защо не са до мен сега. Не мога да разбера защо нямат позиция по никой важен за съдебната система въпрос, защо не застават до някой друг – Панов, Колев, Узунов, Цацаров или друг, защо не взимат страна. Каквото и да е, само да е позиция и страна, за да е ясно какви са и с кого са. Защо не говорят по медиите, защо не дават интервюта, защо не пишат в социалните медии. Защото са съдии, а съдията не прави това? Моля Ви! Когато става въпрос за лайкове на снимки на катерички, кученца, котенца, рождените дни на децата ни, тогава съдията се превръща в гражданин. Когато трябва да е гражданин обаче, тогава се крие зад съдийската тога. Или мълчанието ви, драги приятели, е достатъчно красноречиво и вие харесвате сегашното положение. Защо тогава на бира, в коридора, в кабинетите, говорите друго?“

„Кога и как си гражданин и кога съдия“ Методи Лалов

 

 

Прочитайки днес този статус на съдия Методи Лалов ме връхлетя една безмерна тъга …
Тъга, защото българите много искаме да сме граждани, да ни тачат и уважават като такива.
Думата „селянин“ дори се приема за една от обидните в нашенските прения, ако че аз поне не виждам нищо срамно и нелицеприятно в това, че някой е започнал живота си в малко населено място….

Знае ли обаче българина как да бъде гражданин?!

Моят отговор е НЕ!

Българинът не е гражданин …, той не е и селянин дори, защото за мен селяните са хора достойни, хора със здрав морал, здрава ръка и не оставят своята работа да я върши някой друг.
Българинът е крепостен …

Защо ли?!
Ами защото крепостните са били едни хора без права, без мнение, без бъдеще, без настояще освен хомота си …
Е, според вас тогава не сме ли ние едни истински крепостни …
Говоря ангро като нация, нека тези които не се разпознаят в горното не се засягат, а по-скоро да се опитат да увлекат след себе си и останалите, да им дадат пример, да им дадат смелост.

Какво значи да си гражданин (за мен)?!

Да си гражданин значи винаги да се противопоставяш на престъпните практики, които виждаш по време на работата си, независимо къде и какво работиш – дали в съда, дали в кварталната бакалия, дали в телеком, дали в училище, дали в завод за плочки.

Да си гражданин означава да се бориш за правата си и не само за своите лични права, но и за правата на всички, които имат твоята съдба. Да речем когато тръгнат да уволняват твой колега да не се правиш, че не го познаваш и да го предаваш, а да застанеш до него и да го подкрепиш. Защото днес е той, но утре ще си ти. Точно днес се сетих за откъс от едно интервю с Цветан Василев и по-скоро за коментара отправен от един негов сръбски приятел по повод българите – цитирам съвсем по спомен „Какви хора сте вие българите?! Идвате тук целувате ръка на този човек, после се връщате в България, забивате му нож в гърба и след месец сте пак тук да му целувате ръка и да му искате пари?!“ … коментара на журналиста беше, че се е почувствал неловко, омерзен и тъжен … Но защо?! Това общо взето е практика на територията … с хората сме докато те са ни удобни, докато имаме полза от тях, докато ни носят някакъв дивидент, докато можем да се изфукаме … „с еди кой си сме си близки“ след това се опитваме да се правим, че не ги познаваме … в най-добрият случай. Тук вече освен да си гражданин е нужно да си и човек, но летвата е прекалено висока и за нея ще говорим друг път ….

Да си гражданин значи когато ти откажат неправомерно услуга или пък някакво твое гражданско право да не се свиваш и да си траеш, да не се боиш, а да се бориш – с всички дадени ти от закона права. Да ги търсиш, да ги отстояваш, да ги изискваш, да ги контролираш!

Да си гражданин значи да не си затваряш очите, когато виждаш че някъде се върши престъпление, кражба, че някой печели на гърба на другия, че някой злоупотребява с правата или пък свободите на другите, да ги защитиш, а не да им обърнеш гръб и да се направиш, че не виждаш техният проблем … защото в един момент той ще стане и твой, но и не само затова.

Да си гражданин означава, да чистиш след себе си, когато изцапаш, да си платиш, когато счупиш нещо, да си купиш билет, а не да се возиш гратис, да посадиш дърво, вместо да отсечеш, да градиш, а не да рушиш съграденото с труд преди теб, да запазиш, а не да затриеш държавата си, да излезеш на улицата, тогава, когато се опитат да ограничат правата на децата ти, твоите, на съседа ти, независимо каква е неговата расова, религиозна, етническа или пък друга разлика с вас.

Да си гражданин означава, че даваш пример и на децата си, на децата на съседите си как и те да са граждани!

Да си гражданин въобще е задължаващо и изисква известни усилия, да си крепостен е малко по-лесно …
Не се обиждайте, когато ви наричат крепостни, защото често това е самата истина.

Опитайте да сте граждани.
Защото да си гражданин е привилегия, която трябва сам да си завоюваш!
Изисква само малко смелост и да си припомниш, че имаш достойнство и чест!

Последна спирка, моля напуснете влака!

Резултат с изображение за апокалипсис

Стигнахме драги ми телеслушатели и радиозрители.

Не вЕрвате ли?!

От новината за пребитите майка и дъщеря, нотариуси на вас ви се стори по-важно кой и защо ги е снимал, кой и защо си е извоювал 5 минути слава, кой и защо е решил да ви покаже тази грозна гледка, защото ако я беше скрил тя вероятно нямаше да съществува!? От коментарите под снимките можеше да разберете и че малко по-малко от половината смятат, че са си го заслужили!
Защо ли?
Ама как защо?!
Нима не знаете, че всичката „юристка мафия“ е такава – измамна и тях ги интересува само да грабят народа, да не дава господ да имате нужда от тяхната защита, защото тук е джунгла и се живее по законите на джунглата. Всеки се защитава сам с юмруци, боксове, павета …

От новините за безпрецедентният опит да скрият от вас причините за фалита на КТБ и най-вече последиците за всички ни, на вас ви се стори по-важно, кой, къде, колко и за кого е поръчвал суджуци и стигнали ли са те до адресата си или не.
Когато КТБ фалира пак част от това същото общество злорадстваше – ми да така им се пада на теЯ, дето имат повече, че чак и в банка са го вложили и то не в коя да е. Все едно всички сте експерти по банково дело и знаете коя е по-добрата банка. Нищо де сега има и други, в които не е добре да влагате пари, ама щото не съм експерт не ми е работа да ви ги обаждам, пък и така и така стигнахме, нали?

От новините за бежанците, които бягат от войната, и се опитват да спасят семействата и децата си, изоставяйки домове, уют и топлина, покъщнина, пак част от хората видяха едни хора дето сигурно са си го заслужили, защото са с различен цвят на кожата си и изповядват друга  религия. Нищо, че ние вече сме тотални безбожници и нямаме страх от бога …
Но не видяхте новините за подчинените на един зам.премиер, който се бори с бежанците като последният ленинградчанин пред немските танкове, които на свой ред участват в трафика с бежанци и им организират канали и каналчета, ограбвайки последните им стотинки, за да ги преведат уж … на едно по-добро място. Или пък шофьорите на въпросните бежанци, които ги оставиха да умрат бавно и мъчително от задушаване, защото са гадове, но парите им не са гадни ….

От новините за протестите на и опитите на ромите да се опитат поне малко да привлекат вниманието към себе си и тежкият си бит, вие видяхте само едни мръсни, мизерни, крадливи и грозни хора, които се срамите да наречете свои сънародници, но не ви е срам от това, че те вършат мръсната нископлатена и нежелана от никого работа. Обвинявате ги че крадат и просят, но не сте готови, да им помогнете да намерят почтена работа, да образоват децата си и да ги приучите бавно и полека към живота, който смятате за редно да водим всички.  Вие ги искате на сапун, защото са различни. А тези, които са образовани и интегриране се опитвате да не видите, защото са ви трън в очите.

От снимките на прайда се мъчехте да изнамерите и да ни наврете в очите някой с пера завряни незнам си къде всеки според нивото на фантазиите си и макар такива да нямаше не се посвенихте да вдигнете на раменете си невинни деца с лозунги да ви върнат дъгата!
Защо?!
Защото тези хора искат чрез тази си артистична и символична проява да привлекат вниманието ви към това, че ги има на тази земя, че съществуват, че искат нищо повече от това, което искате и вие – право да бъдат с любимия си човек, право да наследяват, осиновяват, обичат … да живеят … нормалният живот, на който вие имате право по рождение защото те са различните ….

От новината за нелепата смърт на Виола или на обезобразената приятелка на Динко, вие видяхте само жени, които си го заслужават!
Те със сигурност са си го търсили – тези мръсници, защото са били поддържани и красиви или напротив, защото не са се поддържали на ниво и са ходили като повлекани, защото вероятно са кръшкали, защото вероятно не са правили нужното количество мусака, секс или пък не са приготвяли любимите чехли на половинките си и защото вие сте над чуждите семейни скандали.

От историята с мъчителният опит за дебют на една непълнолектна девойка вие видяхте нелицеприятният и клип, чухте вулгарният и текст, но дали чухте бащата, който макар да не вижда клипа, каза истината за това, в какво се е превърнала публиката у нас … Каза истината, такава каквато е, че за да пробиеш у нас, трябва да заложиш на грозното, на пошлото, на границата с порнографията, пък ако имаш късмета да се утвърдиш, тогава може да почнеш да правиш стойностни неща. На мъдростта на 14 годишната бъдеща звезда, заявяваща уверено – аз не съм такава в живота и не съм възпитателка, не карам никой да ми подражава, но живота те принуждава … Уви истината в тези думи е болезнена и категорична, независимо колко не ни харесва това.

От историята с президента заснет в нелепо облекло, поза и обкръжение вие видяхте модната му безпомощност и очевадната липса на ПР-и в близкото му обкръжение, но не се запитахте какво може да се направи за стотиците деца, изпаднали в нужда и крайна бедност или пък жертва на насилие.

За децата, които поради различието им линчувахте и изключихте от училище, за да не пречат на вашите – възвисените, умните, красивите, недостижимите.

За децата, които понеже не ви засяга пряко не се застъпихте когато ги изгониха от отборите им, от групите им, защото вие ще си трайкате и днес и утре, щото знаем – да не стане по-лошо, да не бутнем властта сега, щото съвсем ще стане кофти. Защото вие си получавате, каквото ви е нужно, какво да направите сега, че до другите не стига. Защото това, че някой е решил днес да ви подаде ръка не ви задължава да го помните и уважавате, далеч по-лесно е да го оплюете и заклеймите като „уронващ престижа“ на тези, които ви използват.

За стотиците децата, за които не ви пука, че родителите им изнемогват, за да подобрят поне малко специалните им нужди, породени от физически или психически проблеми в развитието им – защото според вас тези деца нямат място на този свят! Те са ненужни, те са бреме, защото просто техните родители са изтеглили късата клечка, но вие сте далеч над нещата.

Имам една добра новина за вас!
И тя е, че май стигнахме последната спирка – превърнахме се в общество, в което образования е виновен, че е образован, човека с вкус и обноски е сноб, състраданието е недостатък и ужасно бреме, правосъдието се определя от това, с кой играете мач или на кой носите суджук.

Така че, слизайте мили мои телеслушатели и радиозрители, четете, слушайте и гледайте свинските медии, пращайте редовно на майната си всеки, който не мисли като вас, и който се опитва да извади на бял свят истината, такава каквато е, а не каквато е удобна на вашите аватари!

Сипвайте си вечер по една ракийка, прокарвайте я със суджуче и вие сте хора, побийвайте редовно жените и децата, за да не се намери друг да ви ги бие … и се не бойте.
Следващият влак е там някъде в тунела, дали ще стигне или не до последната спирка и дали ще има билети и за нас не е ясно, ама ние зор нямаме, я вижте какво си ни е тук в страната на анцузите, магнолиите, суджуците, където всички сме възвишени, равни, ПР и модни експерти и сме извисени поне глава над другите …

Даже и билетите няма кой да ни провери … щото Перата учи за вишУ, а Динко може би е на море след като е превъзпитал работниците си и си търси поредната изгора, на която да изправя силикона …

Пътят на светлината

„Доброто и злото са въпрос на избор, а свободата е вродена. Но за да упражниш свободата на избор между доброто и злото, първо трябва да ги различиш“… Кристиан Таков

 

Снимка на Christian Takoff.

 

Стоя под неподозирано леденият юлски дъжд, но не ми е студено …
По страните ми се стичат сълзи, в началото се опитвам да ги скрия, неудобно е някак … но след малко виждам, че няма смисъл, защото очите на мнозина ни са тъжни, насълзени, но и някак променени.
Защото ние вече знаем!

Знаем, че страха може и трябва да бъде победен и това е урока, който ти ни даде!

Стоим на дълга опашка, за си вземем последно сбогом с човека, който успя да преведе мнозина от нас на светлата страна на силата.
Той беше точно като по-големият брат, който ти показва със запалено джобно фенерче, че тъмнината не крие нищо по-различно от светлината, освен страховете ти и че за да победиш страха, просто трябва да му обърнеш гръб!
Естествено това е много по-лесно, когато имаш този по-голям брат и неговото фенерче …

„Не се плаши от тъмнината … запали свещ!“, казваше Кристиан!

Сещам се за едно негово признание, което е толкова близко до сърцето ми, може би защото казва всичко, което бих казала и аз за себе си : „…по отношение на семейните ценности аз съм консерва, по отношение на личните свободи аз съм либертарианец, по отношение на културата аз съм левичар, а по отношение на морала съм екстремист.“, може би с разликата, че като стил и финес, той все пак беше наистина трудно достижим с онази непринудена и някак ненатрапчива, но може би точно за сметка на това още по-силно въздействаща осанка.

Извисяваше се!
Това е определението, което може да бъде дадено за него.
Извисяваше се и приживе, извисяваше се и сега, в мрачният дъждовен следобяд, когато и времето сякаш скърбеше за него, а и с оглушаващият опит на враговете му да се направят, че никога не го е имало! Което показа, колко много всъщност продължава да ги плаши този рицар в бели доспехи, този рицар на честта, на тънката ирония и на точната дума!

„Нещата започват с малкия компромис – вие го знаете. Благодаря, че не сте го направили.“, казваше той окуражавайки студентите от 272-ра аудитория по време на протестите им срещу Орешарски
Няма да го направим! Благодарим ти за този урок!

Незабравими ще останат неговите лекции и публични беседи, като тук ще посоча само тези, които са най-силно увличащите поне за мен, като тази  пред Абсолвентите във Великотърновският университет   

от 5 юли 2014 година;

Както и лекцията му доц.Кристиан Таков пред Студенти от Великотърновският университет  от 9 май 2016, от която лично аз си извадих тази така дълбока по съдържание реплика „…когато малкият човек започне да хвърля голяма сянка, тогава краят е близо!…“ ;

Лекцията му за справедливостта  от 29 октомври 2016 година;

Резултат с изображение за лекции Кристиан Таков

Както и речта му на учредителното събрание на   ПП Да, България!

Той казваше „Имам три мечти : Мечта за справедливост, мечта за почтеност и мечта за знание!“ в своята беседа Говорим за България от 9 декември 2016 година

Да, това са и нашите мечти!

Вчера четох спомените от мнозина за него и много ме впечатли една история, на човек, който е бил с него в казармата Маргарит Абаджиев, който разказва следното: „…Школникът Таков свиреше в тъмнината на прашното пиано. Той, очевидно, не бе непреклонният защитник на Родината с два пръста чело, широки плещи и стиснати устни, любим типаж на онези години от „диктатурата на пролетариата“… Не, Кристиан дразнеше разните фатмаци и „бригадири на трудови колективи“, които се приближаваха до такива като него и им подхвърляха злобничко: „А бе, личност!“…“ – въпреки мъката се смях с глас представяйки си цветно гореописаната сцена!

Да, да си личност е дразнещо, в една държава, която целеше на първо място да заличи и унифицира дори и последният намек за мислене, лично мнение, камо ли извисеност над заобикалящите ви.

Молбата ми е към по-младите ми читатели, прочетете всичко написано от доц.Кристиан Таков – неговият Блог

Страницата му във ФБ Christian Takoff

Както и всичко излязло изпод ръката му, до което можете да се доберете!
Четете, мислете и опитайте да се доближите до начина му на мислене, до смелостта му, до непремиримата воля, с която не спря да се бори, което най-вярно се илюстрира с тази му мисъл „По-добре да умреш в името на нещо, отколкото да няма в името на какво да живееш“

Последният му пост, написан само ден преди смъртта му, отново е посветен на това да не се поддаваме на опитите да бъдем сплашвани, манипулирани и мачкани!

Съчетание от смелост, изисканост и неотстъпчивост!
Това беше мотото на предаването на Люба Кулезич, посветено на Кристиан!
Вижте го, едно от малкото които наистина си струва да видите!

Благодарим ти, Крис!
Благодарим ти, че ни показа пътя!
Благодарим ти, че запали фенерчето!

Мнозина писаха и говориха за него след непрежалимо ранната му загуба и имаше наистина грабващи душата постове, които просто допълват картината, затова колко беше силен и многоцветен, колко високо беше!

„Който засажда дърво, знае, че друг ще ползва сянката му“, това казваше Кристиан, нека не забравяме и засадилите дървото, но и да не спираме да го поливаме, защото сянката изисква грижа!  

Важното е, да го запазим жив в сърцата си!
Важното е, да не забравяме уроците му – да не се боим, да не спираме да се борим, да не преставаме да вярваме!
Всичко зависи от нас!

Светъл път на светлата ти душа!
Сбогом, Кристиан!

Мълчанието на агнетата ….

 

 

За огромно съжаление явно за част от опонентите ни, този филм не е никак забравена класика … а си е направо дежавю.

И днешната ми изява няма да Ви хареса, също както на няКОИ не им хареса и предишната до степен да ангажират общите ни познати да ме уведомят за това …

Снимка на Elena Hadzhigenova.

Повода за нея е снощният опит за отговор на председателя на Българската Конфедерация по Кик Бокс и Муай Тай в предаването Честно казано с Люба Кулезич , в което един добър човек се опита да убеди останалите, че е учуден от „внезапното“ дразнение на хора, сочещи му проблемите в собствената му федерация.
Като цяло изпитвам уважение към г-н Меламед, макар и за неща, които нямат връзка с Кик Бокса, както и той самия, но в случая отдавам неубедителното му участие на липсата на време да се подготви по-добре.

И тук ще дам линк за голяма част от фактите към  Презервативите в спорта, това прелюбопитно четиво, което може би ще опресни паметта на някои от управляващите представители на Конфедерацията по кикбокс и муай тай.

Зад всяка една от тези истории седи име, седи лице, седи човешка и най-вече седи детска съдба, господа!

Вие вероятно не ги помните, защото в снощното си интервю се опитахте да го изиграете доброто ченге. Но доста от останалите ги помним! И точно затова Ви казваме отново

#нямадамълчим

За съжаление (Ваше) в днешно време източниците на информация са широкодостъпни, а не са само Хоризонт, БНТ и Работническо дело! Всеки, който проявява интерес може да провери в широкото нет пространство, как точно стои въпроса с турнирите в Тайланд, от името на коя точно международна федерация се организират, имат ли статут на Световни първенство  и т.н.

Също така искреният опит да се изиграе учудване от дразнението на „врага с партиен билет“ в лицето на международният съдия А клас на WAKO  Николай Хаджигенов издишат.
Ама издишат Ви казвам като гума попаднала в яма на околовръстното.

Наистина ли за пръв път чувате, че се оплакваме ?!

Е, приемам го в духа на добрият тон, за да не навляза в излишна дребнавост, та за да помогна и да освежа паметта Ви ще дам само няколко примера :

Порното в спорта – а именно публикацията, от която започна всичко, както вероятно внимателният читател би забелязал, и датата на публикацията, която е 7 май 2015!

Апропо след горната статия влязохме в графата „враг на народа“ и бяхме помолени учтиво да я махнем, като след също така любезният ни, но твърд отказ да го направим нещата започнаха лекинко да се променят ….
Лекинко, лекинко …. недостатъчно лекинко …. но все пак нали сме нинджи няма да се оплакваме от всяка дреболия ….

Следващата статия, която се опита да привлече вниманието на Федерацията беше Обратната страна на медалите – както също е видно датата на публикуване е 7 юни 2016!

Някъде след тези публикации чух зад гърба си реплика от един от водещите треньори по повод  „Фамилия Хаджигенови“ , която гласеше следното „И, кво ся – ние тренираме Хаджигенови и те тренират нас?! Така ли?“

Уви, не е така …. ако беше така нямаше сега да пишем тези редове, защото и с този треньор се опитвахме нееднократно да си сверим часовниците, но уви не живеем на една планета … камо ли в един часови пояс.

Същите тези треньори и част от съотборниците на един от състезателите, който пострада сериозно в чужбина и които не намериха дори една дума за него …. Дума!
Не говорим за нещо повече, та дори и да беше театрално и изиграно …. не, вместо това се направиха на нечули и неразбрали … явно тази тактика е практика във федерацията!

Изобщо няма да отваряме дума пък за очеизваждащият конфликт на интереси, член на управата на федерацията да е едновременно и вносител на определена марка екипировка и да принуждава всички състезатели да ползват само нея, след като WAKO официално е разрешил употребата на 6! Марки!
ШЕСТ (6)!

Кое налага да бъдат ползвани само двете внасяни от въпросният член на управлението?!
Вярвам, ще се сетите и сами, няма да Ви отегчавам със съждения по темата.

Е, г-н Меламед, Вие сериозно ли не сте ги чели тези публикации?!

И за пръв път чувате за тези проблеми?!

Да не говорим, че преди да се стигне до тези публикации са правени нееднократно опити да се говори и с ръководството и на клуб Икен в частност и с ръководството на водещи от страна на федерацията личности.

Отправяла съм лично аз в качеството си на родител запитвания по определени проблеми, главно касаещи отношенията към децата към ръководството, в резултат на което беше организирана „среща“, на която за пореден път бе направен опит да бъдем сплашени и да ни се намекне, че „като не ни харесва ….“

По същият начин както сега се опитвате да сплашвате хора, които не ви „играят по свирката“.
По същият начин в момента малцината родители на деца състезатели в представителният отбор на страната не смеят да реагират и да взимат страна. Защо ли?!

Най-страшното е г-н Меламед, че и в момента има доста обезпокоителни случаи свързани пряко със състезатели от федерацията, за които вероятно също „не знаете“, така че ако Ви интересуват моля Ви потърсете контакт с мен, за да Ви уведомя надлежно преди да е станало наистина късно за някои от децата ….

И за да приключим (засега) оптимистично, приемете личните ми адмирации към ръководството на федерацията по отношение на някои от последните новини, които видях на страницата им – за част от които се опитвахме да ги убедим, че са добро решение още … 2011 … 2012?! Все пак имаме напредък!
Има няма след 10 години вероятно и за друго ще сближим позициите си, в името на останалите 100 -на състезатели!
И също така поздравления, че правите всичко възможно да лишите федерацията от един от двамата и съдии с най-висок международен клас! Това би донесло огромни ползи на отбора, на федерацията и на престижа на всички ни!

 

 

„Доброто и злото са въпрос на избор, а свободата е вродена. Но за да упражниш свободата на избор между доброто и злото, първо трябва да ги различиш“…  Кристиан Таков

 

*под чертата колкото и да е нескромно ще си позволя да се самоцитирам с едни нещица писани от мен в далечната 2008-ма, а именно :

„Позволявам си да дам няколко съвета за да разпознаете по-лесно треньора умеещ да работи с деца.
1. Задължително отделя достатъчно време на загрявката на всяка мускулна група;
2. Разделя децата при работа на групи според уменията и опита им;
3. Разговаря и обяснява внимателно със спокоен и равен тон – не крещи, не се кара, не избухва;
4. Разяснява търпеливо и обстойно правилата и набляга на опасните моменти, както и на тънкостите за изпълнение на движенията – особено е важно да ги показва лично!
5. Наказва тези, които не изпълняват указанията му;
6. Въвежда новите деца постепенно в материята и им оставя време за аклиматизация към дадения спорт, отбора и ползването на уреди / ако има такива/.“

Надявам се да са от полза на търсещите тепърва треньори.

Източника е от тук

 

**тъй като в тези публикации ние заставаме с имената и лицата си, просто уведомявам „анонимните коментатори“ с мейл адреси kickbosior4e@gmail.com  и други от сорта да не се тормозят излишно и да се занимават с нас 🙂 все пак да сте анонимни, да сте анонимни, колко да сте анонимни в днешно време. Анонимността е доста относително понятие в случай, че в главата си имате нещо повече от кикбокс, пък някои сме учИлИ и друго.

Приказка за щастието 3 или свободата да бъдеш различен!

 

19987249_1357563454351537_1919580523_n

 

Представи се с няколко думи – как се казваш, с какво се занимаваш, представи членовете на семейството си,  и  детето си най-вече.

  • Казвам се Христина, почти на 34, работя в медия. Семейството ми е голямо: аз и моят 4-годишен син – Микаел 🙂

Разкажи ни какво е да си гей? Как се чувстваш, дразни ли те хората да любопитстват, да те обсъждат, да отричат правото ти да обичаш само защото не си с традиционна ориентация.

  • Интересен въпрос. Не се чувствам по-различно от всеки друг, предполагам. Не и, защото съм гей или не съм. Дали се дразня? Не, не се дразня, просто не разбирам защо някой би обсъждал нещо, което няма отношение към това какъв е човек. По-важното е какъв приятел, колега, родител би бил, има ли чувство за хумор, може ли да се разчита на него, как си върши работата, дава ли пари назаем, хахахах. Това, последното, не го правя, защото съм стиснат гей 🙂 🙂 🙂

 

Какво е да си гей у нас и какво е да си гей в Европа? По-лесно ли е да живееш „различен“ тук или е по-лесно да живееш като „различен“ там.

  • Едно и също си е – човек се ражда или не такъв и просто го дооформя и избира как да живее с времето. Все по-често чувам репликата „В България, аз лично, не съм дискриминиран“ – да, аз също не съм – в смисъл, на не съм била обект на вербално и физическо насилие (никога не е късно 🙂 ), но за мен гей-хората в България са дискриминирани като цяло, като група, като права, като възможности. С една дума, на прост език: можем да плащаме данъци наравно, но нямаме равните права на всички останали. Т.е., не можем да осиновим биологичното дете на партньора си, не можем да осиновим и заедно, нямаме право на информация в болнични заведения, право на онаследяване, право на брак, право на регистрирано съжителство дори. 
  • В Европа не е точно така. В Германия, където живях  две години и където синът ми проговори и за първи път тръгна на детска градина, имах щастието да се „сблъскам“ с прекрасно отношение. Какво ще рече „прекрасно“? Ще рече „нормално“. Не съм била третирана като част от малцинствена група, просто съм била една от всички и  навсякъде е било съвсем окей да декларирам коя съм и кое е детето ми. То има две майки и дори в детската градина уважаваха и зачитаха това, и съобразиха всички формуляри, в които фигурираха родители с факта, че има дете на еднополови родители. Бях искрено щастлива и спокойна. Време е да пренесем добрите европейски практики и в България.

 

Къде е как срещнахте половинката си и как разбрахте, че това е твоята половинка?

  • Запознахме се преди много години случайно, в заведение. Аз се натресох погрешка на масата на нейната компания 🙂 После започнахме да пишем, да се виждаме и така. Разбрах, че е Тя от втори поглед, втора среща – на първата бях твърде притеснена от обстоятелствата 🙂 Сърцето знае тези неща по-добре от нас. Както се пее в една песен „Любовта не е дете на логиката“.

 

Как е решено съжителството между еднополови двойки? Имаш ли проблеми и какви?

  • В България – никак. Няма законова рамка и норма за това. В Консистуцията е заложено, че брак се сключва между пълнолетни лица от различен пол. Проблеми нямам дотолкова, доколкото мога да живея с партньора си, но нямаме никакви законни граждански отношения.

Кога се появи мисълта за дете?

  • Сравнително късно – познавахме се вече от много време и бяхме от години заедно. Аз лично винаги съм искала дете и винаги съм знаела, че ще имам син. Никога не съм искала дъщеря – някак не би ми импонирала на темперамента.
  • Решихме го с времето, назряваше идеята. Беше като естествено развитие на отношенията. Микаел е едно изключително обмислено, преценено, избирано и чакано дете. Оттам – и много обичано, а оттам – и много слънчево.

Лесно и бързо ли стигнахте до темата – инвитро? Мислили ли сте и за осиновяване?

  • Микаел е създаден по репродуктивен метод, но не Ин Витро, а чрез инсеминация. Има голяма разлика 🙂 Иначе не – честно казано, не сме мислили за осиновяване на прима виста, но и да бяхме – това в България няма как да се случи и на двете. Може да осинови едната и то – евентуално. Детето отново няма да е и на двете ни.

 

Какво си помислихте, когато разбрахте за пръв път, че вече чакате бебе?

  • Никога няма да забравя този миг. Резултатът беше категоричен и тогава си помислих, че това дете ужасно дефинитивно иска да се появи и да го има на света, за да го направи по-добър 🙂 Моята първа мисъл – още в първата секунда – беше убедеността, че е момче, макар всички да бяха сигурни, че ще е момиче. Другата му майка също беше много щастлива, макар че беше харесала количка на цветя 🙂

 

20045955_1357563844351498_2009363631_n

Помагат ли половинките?

  • Другата майка на Микаел помага и до ден-днешен. До него е, възпитава го, показва му кое е добро и кое – лошо, учи го на труд, на това да цени нещата, да бъде добър, насърчава активността и комуникативността му, радва се на отношението му към момичетата 🙂 🙂 🙂 Те двамата много си приличат – дори физически, еднакви инати са. Имат специална връзка още преди раждането и много се обичат. Микаел я слуша и уважава. Ще те изненадам, може би, като кажа, че разлика в отглеждането от двама еднополови родители няма – майка му е сменяла памперси броени пъти, но никак не обичаше и избягваше 🙂 🙂 Тривиалността и битовизмите нямат пол.


Какво е различно в едно семейство с еднополови родители и какво би искала да разберат хората за вас?

 

  • Както вече споменах – няма разлика. Детето ни е обичано, здраво, караме се, целуваме се, прегръщаме се, играем, възпитаваме се. Това е двустранен и ежедневен процес. Променяме се много и виждаме света през очите на сина си. И нашият син е захранван, и той имаше болки покрай никненето на зъбите, и той е прохождал, и той е имал кръщене, тротинетка. Луд фен е на автомобилите – за гордост на другата си майка, изявява готовност и желание да помага вкъщи, дори си има задължения: бърше прах и носи боклука, когато излизаме навън. Другата му майка има бизнес, той често помага там и е научен на труд. Ние двете имаме спорове по отношение на детето, разбира се, но се гордея, че нямаме разногласия. Винаги сме били страхотен екип във всяко едно отношение и се гордея, че е така и спрямо Микаел. Споделяме еднакви възгледи за възпитанието на едно дете, но му поднасяме различни гледни точки по различен начин. Всяка от нас носи различни неща и мисля, че това обогатява емоционалния му свят.
  • Едно дете има нужда от еднакви неща в какъвто и семеен формат да расте. Повярвайте ми – полът на родителите няма абсолютно никакво значение. Микаел не е лишен от контакт с различни хора, от всякакъв пол, общува с всичките ни приятели, живял е в мулти-култи среда, пътува много и единствено по пода не е плавал. Адаптивно дете е и главната ни идея е да бъде верен на себе си и да стане гражданин на света.

 

Сега, когато вече гушкате малкото си  слънце смяташ ли, че си струваше целият този път?

  • Разбира се. Всяка секунда. Не бих променила нищо и ако имах втори, трети, пети живот – щях да го изживея по абсолютно същия начин. Звучи клиширано, знам. Но е факт.

Чувствате ли се благословени?

Какво е чувството да си родител? Според теб има ли разлика в това да си родител от хомо и родител от хетеро двойка?

  • Не зная дали има разлика, според мен – не. Рутината е еднаква, нещата са същите. Децата са си деца, всички сме хора.
  • Иначе, не се чувствам по-малко благословена от всеки друг родител. Винаги съм искала синът ми да расте с идеята, че не е по-малко, но не е и повече от всеки друг, че е абсолютно равен на всеки друг и има абсолютно същите права и задължения като всеки друг. Искам да му дам възможност да се развива, за да може един ден да каже „Аз не съм повече или по-малко от хората, но съм най-добрият в това, което правя!“

 

Изпитваш ли страх или неудобство да коментираш с хората темата за децата, избягваше ли приятелски семейства с деца, някой наранявал ли ви е с нетактичността си на тази тема?

  • Страх? Никога не съм изпитвала страх от това коя съм, нито да го заявя при нужда. Нямам табела на челото, но не го и крия. Най-вече, не го крия от близките си и детето си. Ако с тях лъжа за най-важното нещо – коя съм – то към кого трябва да съм искрена?! 
  • Приятелски семейства имам и всички знаят истината. Микаел приема всичко за нормално, за животът такъв, какъвто е. Никога няма да спра да тъгувам за неравноправието, обаче.

 

Ако сега трябваше да поемеш отново по пътя на сбъдване на мечтите си би ли се колебала, би ли го направила пак?

  • Отново ще кажа – бих изживяла живота си по същия начин. Имам си един много хубав авторски лаф аз: „Не допускам грешки – правя избори.“

С какво се сблъсква човек когато е родител от еднополова двойка, смяташ ли че за детето е различно, смяташ ли и как би убедила хората с предразсъдъци, че е добре и за децата и за родителите да има еднополови семейства с деца? Познаваш ли и други семейства с еднополови родители с деца, общувате ли?

  • Познавам други еднополови двойки с деца, да. И разлика между децата в еднополови и разнополови семейства не виждам. Нуждата от обич, грижи, възпитание и личен пример за човешкото – това е заложено у всяко дете, у всеки новопоявил се човек. Не бих искала да давам вече изтъркания пример с това как е по-добре детето да е обичано и обгрижвано в еднополово, отколкото тормозено и изолирано – в разнополово семейство. Но дори и това е абсолютен факт.
  • Какво мога да им кажа ли?… Да си гей е точно толкова заразно, колкото да станеш русокос, ако общуваш с русокоси. Това е раждане, живот, избор (или по-скоро липса на такъв, в добрия смисъл на думата), път. Децата ни са равни, ние сме равни. Обичаме еднакво, ревнуваме еднакво, боли ни еднакво, липсваме си еднакво, плачем еднакво. Любовта няма пол, раса, религия, ориентация – любовта е усещане, състояние на духа, позиция, отговорност. Възпитаваме у децата си същите неща като всеки друг и искаме за децата си най-доброто – като всички родители. 
  • Равни сме, хора – няма „ние“, „вие“, „повече“, „по-малко“, „наши“, „ваши“. Всички сме равни.

Какво би пожелала на хората, които сега тръгват по пътя ти ?

  • Да са здрави, да вярват в себе си, в хората до себе си, да вярват и умножават доброто. Да не се отказват. Да обичат. Да обичат така, както им диктува сърцето. Да търсят нов път, нов начин – своя път, своя начин. И когато един ден станат родители, никога и за нищо на света да не лъжат децата си. Да не предават доверието им. Защото те няма да им простят. Живейте в хармония със себе си. Слушайте хубава музика, четете силни книги, пътувайте – навън и навътре към себе си.

19849100_1357564664351416_1612714457_n

 

20031082_1357564594351423_8232544_n

 

**с огромна благодарност на Хриси, едно невероятно другарче, че за пореден път отвори сърцето си и да сподели с всички ни тези прекрасни мисли. 
И преди да решите да ми теглите една или пък на нея, погледнете усмихнатия Микаел и се опитайте да си представите, че имате право да решите дали той да съществува, да се усмихва и да прегръща?! 
Смятате ли, че той няма право на своето щастие, така както всяко друго дете по света?!
Аз смятам, че едно щастливо и обичано дете е безценно! Целувки Микаел !