На крива ракета, космоса и пречи

 

Резултат с изображение за неочаквана ваканция

Или както казваше баба едно време „Всичкото Мара, втасалА …“

Както вероятно можете да се досетите в днешната ни записка ще се спрем на едни наши отколешни любимци от Министерството на „Онези Некадърници“ или иженарицаемото МОН.

Дразнението вече е твърде силно, за да се опитваме да сме възпитани.
Щото … „Стига вече, толкова!“, както казва един човек с акъл в главата си!

Имам чувството, че МОН или е станал обект на обгазяване с химически реактиви или извънземните вече са слезли на земята или пък сутрин вместо кафе всеки служител там като се почне от Министъра и се стигне до последният инспектор или както и да ги наричат там се прикача към банка с транквиланти …

Последните вести от там направо се прескачат едни други по тъпотия и най-вече по абсолютна и безспорна неадекватност с опитите (уж) да се разрешат проблемите в родното образование.

Първото безумно предложение за разместване на учебния календар, като тук все още няма единодушие – едни малоумници предлагат учебната година да продължава и през юли, други пък да започва по-рано през септември.

Идеята на работодателите за започване на учебната година на 1 септември!

В интерес на истината първото просто не се нуждае от коментар – предложение на работодателите?!
Работодателите защо не си гледат работниците и работата, ми си пъхат носа, където и без друго нямат работа.
Или учителите ще трябва да им предлагат бизнес-логика по техен тертип?

А и дали уважаемите чиновниченца от МОН биха извадили от комфорта на климатизираните си кабинетченца безмозъчните си главици или каквото там имат под тупираните си прически и да отидат да поседят 2-3 дни в една учебна стая по възможност с южно или западно изложение и особено след 3-тия час!

Ще си позволя да цитирам сдържаният пост на Вихра Василева по темата, защото ако предложа моят прочит ще загубим вовеки детската аудитория

„Децата нямат нужда от по-дълга учебна година! Имат нужда от адекватни учебници, лаборатории по химия, защото вече нямат, и мислещи учители! Иначе ми е ясно защо „работодателите“, цитирани в статията, искат по-дълга учебна година. Те по принцип предпочитат служители без деца. Ама родители, които искат децата им още по-дълго да бъдат затворени по цял ден между 4 стени и да наизустяват глупости от некачествените учебници, не мога да ги разбера. Децата имат нужда от свободно време, време да си четат книгите, които харесват, да играят навън, да спортуват, да рисуват вкъщи, когато вали, или пък да скачат в локвите без страх, че „може да се разболееш, а утре си на училище“. За да израснат мислещи и с нормална ценностна система. Иначе, викам целогодишно да ги затваряме в интернати още от раждането, що не?! Що за тъпа идея!? Що за простотия!? Що за… !?!“

И, да, вероятно е напълно излишно  да казвам, че съм съгласна с казаното от Вихра на 100 не, ми на 1000%.

Също в своя публикация във ФБ отец Рафаил- Росен Стефанов казва следното :

„Кипи усилено съревнование по най-идиотска антиреформа между МП и МОН. Първото ще спира финансиране, ограничава правото на сдружаване, овластява главния прокурор да елиминира съдии и ще създава противоконституционни извънредни съдилища. Второто пък не само няма да реформира една наследена от Съветския съюз и 19 век, нямаща нищо общо със съвременна Европа идиотска, репресивна, вредна, контрапродуктивна, затъпяваща /и каквото се сетите натам/, изградена върху фундамент от национализъм и патриотични митове, лъжи и фалшификации, възпитаваща в антигражданско съзнание, нетолерантност, агресия и т.н. образователна система, ами ще дискриминира децата със СОП, ще увеличава учебната година и ще кара деца с бой и полиция, за да разпространи максимално пораженията и.“

Всичко друго ли оправихте в концепцията за образованието, че стигнахте и до почивките на децата!
И дали точно почивките на децата са проблема?!

Кратка съпоставка с това как почиват на някои места в Европа

Ваканциите в някои европейски държави – „За какво уеднаквяване с „останалите“ може да става дума, като навсякъде е  различно – в Южна Европа децата ще се върнат в училище между 9 и 19 септември тази година“, казва в коментара си във ФБ Елена Щерева, която е издирила тази информация доста елементарно …. с един сърч в Гугъл, но явно в МОН не разполагат с нея.

 Ето и още две публикации по темата :

Учебната година по света, според списание „Аз жената“

Ваканциите по света, според сайта „УчаПловдив“

както и Мнението на родители и учители   за необходимостта от реконструкция на ваканциите на учениците!

Почивките, които са крайно неравномерно разположени – защото и тук има много създадени и вече тествани практики, на които може просто да хвърлите едно око, вместо да ни заливате с излишни и половинчати информации, как в Германия започват училище на първи август, а в Австрия на 1 септември или обратното.
Сезона, в който е най-приятно и нормално да се почива по нашите географски ширини е летният. Или иначе казано месеците юли, август и септември, доколкото през юни голяма част от учениците са все още на училище, кои до 15, кои до 30-ти.
Какъв е проблема с тези 2 месеца и половина ваканция?
Забравял се бил материала?! Да не говорим за безумните спекулации в някои публикации, в които се уличаваха по етнически признак учениците забравящи материала.
Забравя се не заради дългата почивка – забравя се заради безумните учебници, заради липсващата практика, заради липсата на времето да бъде затвърден и упражнен добре преподаденият вече учебен материал, заради липсата на концепция включваща мислене и участие на децата в учебния процес във вида – проекти, есета, разработване на практически и симулационни модели и тн и тн и тн.
Пишем по темата от години – ето една публикация от 2012 … Убий учител – спаси министър! ,но положението само стана по-зле и по-зле!

Забравя се заради липсата на време за почивка и самоусъвършенстване и на учителите, които са принудени да карат по тъпата програма на МОН години наред без да се отчита разликата във възприемането и достъпа до допълнителна информация на поколенията.

Ето ви един примерен отговор, какво би било добре да съдържа поне като концепция едно съвременно образование
Пламен Натов за децата, образованието и стимулите

А не безумията описани тук Печати, звездички и други емотикони ,за които няколко пъти проверих дали все пак не са публикация на НеНовините, но не би!

Какво може да се направи ли!
Държавата трябва да свали нелепия монопол на МОН върху образованието и да даде шанс на повече различни инициативи в областта на образованието.

В свое интервю пред BIT Сашо Дончев наред с всичко останало казва няколко фундаментални и прости истини за това какво и как трябва да се случи в родното ни школо.

Трябва да  се предостави на дело, а не само на думи автономност на училищата, да позволи различни варианти на обучение – държавно, частно, домашно, килийно, свободно – изобщо да се спре с догматичният и налаган като единствен, но за сметка на това очевидно негодин модел налаган ни от години. Да осигури адекватни учебници, помагала, лаборатории и опитни станции, техника и онагледяване, да помага за съпътстващото обучение на децата със СОП, както и на децата с изявени дарби.
Има нужда от повече психолози, логопеди, преподаватели с душа и сърце, а не от по-малко почивки!

Ролята на МОН трябва да е съпортваща и подпомагаща развитието на образованието, а не разрушаваща …

Някои от публикациите ни на тема образование от години, в които има достатъчно идеи, ако има шанс някой да седне и да мисли

Кучета и котки може – а … Деца, Не! , публикувана 2012 в БлогА на Хаджигенов

Частен случай ли е частното образование у нас?! , публикувана 2013

Отворено писмо до министъра на МОН , от юни 2013, както и Образование ли?! WTF! , от юли 2013, която просто счупи броячите на сайта и която беше една от най-четените през цялата година.

 Милост за живите , в новият ни вече блог, посветена на насилието в училище от февруари 2017. Образование с любов и уважение, посветена на опитите на връщането на добри практики в образованието от ентусиасти … поне засега.

Спите ли …аааа, спете, спете!, свързана с опитите да се дискредитират Математическите гимназии и НПМГ.

В училище или на улицата?!, свързана с въпроса за ромската интеграция и приобщаване на деца от бедни семейства към образованието, защото това е единственият им шанс да се измъкнат от капана на ежедневието си.

ФизкултУРА!, свързана с оценяването и тенценциите за преподаване на изкуства, спорт и музика в училищата.

Д(ържавни) З(аконни) И(змами) , посветени на матурите и свързаните с тях неразбории, които от година на година стават все по-безумни.

 

Резултат с изображение за ваканция синьо лято

 

И за де опитаме поне да завършим оптимистично поздравяваме всички, симулиращи дейност в МОН с песента Детство мое  от филма „Неочаквана ваканция“

Резултат с изображение за ваканция синьо лято

 

Advertisements

Случват се удивителни неща!

Свързано изображение

 

Да, понякога в живота ти се случват удивителни неща … попадаш случайно … всъщност не, никога не е случайно, просто попадаш на нужните хора и те променят погледа и посоката ти!

И това е наистина удивително!
Благодарна съм на съдбата, че пресече пътя ми с този на Хера!
Какво по-хубаво да срещнеш истински и чисти хора, които са готови да помагат на всички! Които са готови да дадат надежда, добрина и да подадат ръка на всеки!
Без да използват чуждите слабости, без да се възползват от чуждата безпомощност и объркване, а просто така приятелски и човешки опитват да направят нещата по-добри за всички.

Улавям се, че напоследък все по-често подхождам с недоверие към добрината и към човечността и после се укорявам всеки път, че когато попадна на хора като Надежда Хера Данабашева  не споделям с целият заобикалящ ме свят за тях. Затова и съм си обещала винаги, когато срещна хора като нея да не ги „стискам само за себе си“, а да споделям!

Ето затова и ви срещам с Надежда, която е истинска „Надежда“ за мен, хората да променят начина си на мислене, визията си и погледа си върху един проблем, който у нас от няколко години или се смита под килима или бива експлоатиран безогледно от самозвани лечители от всякакъв род и калибър, за които не мисля, че е нужно да хабим онлайн време и пространство.

Преди няколко дни на Надежда ѝ попада едно удивително анимационно филмче, което обяснява на простичък детски език на децата / но всъщност много повече на техните родители и учители, ако им е интересно да научат/ какво е това тяхно другарче да има „аутизъм“.
Диагноза, която много рязко стана експлоатирана в днешно време. Диагноза, която в нормалният свят се поставя от сериозни специалисти след сериозен анализ и обследване и която у нас се  поставя от всяка госпожа в детска градина, от продавачката в зоомагазина, от таксиметровия шофьор, от какичката в детския кът …. Диагноза, която замени модната преди 10-тина години ХАДВ.
Диагноза, която само у нас се лекува успешно!
Да, какъв късмет и какво чудо нали?!
И диагноза, която носи сериозни приходи на мнозина …. и едновременно, с това запазвайки равновесието в природата разходи за родителите на децата от спектъра – било то истински аутисти или просто набедени за такива от същите тези самозвани специалисти.

Но, темата ни днес няма да са тези хора!
Темата ни днес е Надеждата да има повече хора като Надежда, която организира превода и пуска клипа в обръщение за хората, които говорят български и в момента работи усилено по изработването и на  жестомимичен превод, който също да придружава видеото, за да бъда то още по-широко разбрано и разпространено!
Така всеки може да види какво представлява аутизма и да го обясни на децата си, без да навлизаме в излишни внушения и страхове, догми и напразни надежди.

Тук можете да прочетете за  удивителните неща , които се случват, когато попаднат на човек със сърце!

 

 

Самото клипче можете да видите тук: Случват се удивителни неща

 

Снимка на Iris Grace Painting.

 

И докато пишех този материал излезе следващото удивително нещо, което Надежда прави за децата с диагноза аутизъм, заедно с UniCredit Bulbank , които са вече официален инвеститор на EuroPATC. , и участват в разработването на  #Capplo, устройството, което се стреми да даде сигурност и спокойствие на децата в аутистичния спектър. С тяхна помощ устройството ще бъде готово за масово производство много по- бързо.
Репортаж в предаването „Здравей България по темата с работата по разработването на устройството и по помощта на хора у нас, които се включват в експериментите по експлоатацията, между които са Надежда и нейният прекрасен син Борис

Малко история за устройството #Capplo

Снимка на Iris Grace Painting.

 

И едно  интервю  на Теодора Симова по Дарик радио с Надежда за видеото, за устройството и за това какво е да си родител на дете от спектъра.

Снимка на Iris Grace Painting.

 

* картините, с които е илюстрирана статията са малка част от уникалните творби на малката Ирис Грейс, която е диагностицирана с аутизъм и която сътворява невероятни вълшебства, документирани от родителите ѝ в нейната страничка във Фейсбук : Iris Grace

 

Снимка на Iris Grace Painting.

** Още малко за  децата с аутизъм

*** Една семпла статия за позитивното приемане на аутизма.

 

**** Както и  кратък преглед на основните насочващи към диагнозата точки през очите на специалист и нека пак напомним, че подобна диагноза може да сложи само опитен психолог или психиатър, не дори логопеда в кварталното училище, не съседката, не и много разбиращата ви колежка.

На финала и моето послание детето е дете, независимо дали е бяло, черно, християнче, мюсюлманче, аутист, със синдром на Даун, с дефект в говора или пък с физически недостатък. 
Децата трябва да бъдат приемани и интегрирани, децата трябва да бъда обичани и подпомагани, а не отбягвани, подигравани и изолирани. 
Помогнете на децата си днес, научете ги да приемат различието, научете ги да бъдат преди всичко хора! Добри хора! Пуснете им клипчето, седнете и го изгледайте заедно с тях, отговорете на въпросите им … целунете ги … 

 

 

Милост за живите!

146000225754

Имаше преди много години такъв уникален филм с Георги Георгиев –  Гец … това за по-младите ми читатели ….
Не знам за вас, но на мен вече започва да ми става жал … за живите …

Вероятно днес емоцията ми е вповече, но не знам как се преглъща мисълта, че едно дете си е отишло без време …
И това вероятно не е най-страшното.

Ще запитате какво би могло да е по-важно от живота на едно дете?!
Нищо!

Но, в петък от този свят си отиде завинаги една невинна душа! Дете на 11 години … освен него, обаче със сигурност поне още едно дете няма да живее до края на живота си нормално.
И, не … няма да защитавам другото дете … не защото не искам, а тъй като така или иначе не знаем подробности за случилото се – инцидент, стълкновение, агресия?!
Каквато и да е била причината обаче, един живот е прекъснат – ЗАВИНАГИ!
Едно семейство е почернено, едно дете няма да порасне никога, няма да отиде в мечтаната гимназия, няма да отиде на първата си среща, няма да се запише в университет … няма …
А, преживелите случката деца?!
А, техните души?!
Представяте ли си само каква тъма ще настъпи там?

И сега идваме до най-важното!
Вината!

Чия е вината за случилото се?
Само ден след „Денят против агресията в училище“!
Наречен още Ден на розовата фланелка!

Но, за някои родители е неудобно да облекат момчетата си в розови тениски!

Неудобно е да говорят с тях, че трябва да зачитат чуждото мнение, чуждото лично пространство, чуждото достойнство!

Неудобно е да обяснят що е то спор, аргумент, конфликт, симпатия, антипатия, приятелство, противопоставяне …

Неудобно е да накарат детето си да се извини, да помоли, да благодари, да каже „Добър ден“, да почисти след себе си, да пресича на зелено, да отстъпи място, да помогне, да нахрани бездомно животно …

Да не говорим, за случаи в които не просто се неглижират децата, а дори биват прикривани извършвани от тях престъпления – Хиляди прикривали убиец!

За някои родители делника е толкова тежък, че не им остава време да седнат с детето си вечер – за половин час …
Не да го хокат, не да го юркат да учи, а просто да го погалят, да го целунат, да го питат как е минал денят му … да му кажат колко го обичат!
И, не ми казвайте, че вие не сте от тези родители … всички сме …
Всички …
Нямаме време, бързаме – важно е да им купим нов телефон, нови дънки, да ги запишем на балет, на немски, на школа по роботика …
Бързаме, да не изпуснем кариерата, автобуса …
А пропускаме най-важното – времето с децата си!
Времето с най-близките си същества!

Говорете с децата си, обичайте ги, показвайте им го!
Учете ги, как се излиза от конфликт, как се създава приятелство, как се спори, как се уважава другият!
И пак ги обичайте и намирайте време за тях!
Защото вината е на всички ни!
И защото ние родителите трябва да сложим край на агресията!
Децата са просто деца, те копират нас!
Те са агресивни, защото агресията им е вик!
Вик за помощ!
Не го оставяйте да заглъхне ….

Прегърнете децата си, целунете ги, кажете им че ги обичате!
Научете ги, че няма нищо по-ценно от човешкото достойнство и че силата е в това да уважаваш дори противника си и да го обориш с аргументи, а не с агресия!

Прегърнете ги … днес!

Резултат с изображение за агресията в училище

***Допълвам

Мнението на Весела Банова, клиничен психолог и психоаналитик, работещ активно в областта на закрилата на децата в риск и председател на Националната мрежа за деца.
„Спекулира се с насилието и агресията, вместо да се търсят адекватни пътища за това как да се помогне на децата.“

Един чудесен пост на Йордан Петров, който всъщност е казал същите неща, които исках да ви кажа и аз, но много по-добре от мен и се надявам да бъде разбран много по-добре от моята публикация.

Да!

За каква България мечтаеш?!

Ама, честно!

Искаш ли да помечтаем заедно?!

Кратка информация  за мен, за тези които не ме познават  – омъжена съм и имам трима сина, целенасочено започвам точно с тази информация защото семейството е висша ценност за мен!

Смятам себе си за активен гражданин с ярка позиция, която остава непроменена с годините, имам собствен блог, в който опитвам да държа ръка върху пулса на всичко важно, особено по темите за родителството, образованието и ежедневните борби с неуредиците, от години се занимавам с благотворителни инициативи. Свободното си време предпочитам да поделям между семейството си, спорта – моята втора религия, книгите, магията на цветовете, с която последните години бележи развитието ми. Харесвам хубавата музика, обичам приятелите си и срещите с тях. Не предавам никога и никого!

Имам висше техническо образование – магистър инженер по „Електроника и микроелектроника“, както и второ висше образование със специалност „Банки и финансов мениджмънт“.

Имам повече от 25 години трудов стаж със сериозна експертиза в областта на Телекомуникационния бизнес.

В момента съм докторант в ТУ-София.

Защо приех да бъда лице в номинациите на ПП ДЕОС на тези избори?

Сложно е и същевременно много просто за обяснение.

Защото искам най-накрая да участвам лично в превръщането на България от страната в мечтите ми, в България, такава за всички ни днес и сега!

Искам това да бъде вашата и моята държава, държава в която децата ни растат обичани, уважавани, спокойни, образовани, в която имат перспектива за бъдещето си и шанс да живеят щастливо тук. Държава, в която родителите ни изживяват достойно старините си, след като са работили тук, отгледали са нас и са мечтали един ден ние да продължим пътя им – достойно! Държава, в която уникалната ни природа е разцъфтяваща и съхранена за поколенията! Държава, в която трудът ни е достойно заплатен, уважаван и ценен, и не на последно място държава, в която законите важат с еднаква сила за всички, спазват се от всички и гарантират човешките права на всички, независимо от тяхната расова, етническа, религиозна, социална принадлежност, както и от техният пол!

Най-същественото, към което бих се стремила в момента е обединението!

Обединението около каузата БЪЛГАРИЯ!

Това е начинът да върнем живеца и силата на хората, да върнем желанието им да търсят реализацията си тук, да отглеждат децата си тук, да развиват бизнеса си тук!

Личната ми кауза, в която ще вложа максимума от възможностите си е в областта на образованието и науката, следвани от екологията и спорта.

България в мечтите ми е страна, в която децата отиват сутрин с усмивка на училище и вечер се прибират още по-усмихнати, щастливи и богати от срещите със знанието, с приятелите и с учителите си. Училището – институцията, която се грижи за истинското развитие и израстване на всяко дете, като личност, като човек, давайки му шанс да бъде себе си и да запази уникалността си, като същевременно трупа знания и развива умения, обогатявайки общуването му!

Училище, в което надарените деца получават подкрепа в развитието си, ресурси, за да надграждат и разширяват все повече и повече своите таланти. Училище, в което децата със СОП /Специални Образователни Потребности/  са подкрепени и им се дава шанса да общуват пълноценно, да получат максимално добро по качество образование, в което са обичани, разбирани и истински интегрирани и приети като личности.

В училището на мечтите ми децата ще бъдат приучавани да мислят, да търсят и намират информация, да я анализират и интерпретират, пречупена през опита и визията им за света, а не просто да възпроизвеждат глупости писани преди десетки години.

Училището на мечтите ми не на последно място е истински храм на науката, в който учителят е личност, уважаван и достоен гражданин, съзнаващ отговорността си в създаването на бъдещето и приемащ я с радост.

Учителят е мисия, вяра и гордост.

Учителят е стълб и истинска основа в градежа на бъдещето на България.

България в мечтите ми е страна, в която законът е над всичко. Законът с пълната си сила и тежест – важащ еднакво за всеки гражданин, независимо от ценза или социалната му позиция, от моментното финансово състояние или от заеманата длъжност, от етноса, вярата, цвета на кожата му, от семейния статус и личните му предпочитания. В мечтите ми хората са добронамерени, честни и с отворени за благотворителност сърца.

България в мечтите ми се е върнала към красотата на своята природа, пази я, развива я, цени я. Уникалното кътче земя, което ни е отредено трябва да бъде съхранено и оставено на децата ни чисто и истинско. Да спрем самоунищожителното замърсяване, безразборната сеч, превръщането ни в бунище, застрояването на последните прекрасни места в планините и покрай морския бряг. Да запазим горите и водите си, въздуха и земята си … Да развиваме нови енергийни източници, които да щадят и природата, и нас самите. Да развиваме бизнеса си мъдро и с мисъл, че освен него трябва да оставим на децата си и това прекрасно място поне такова, каквото сме го получили ние от нашите родители.

България в мечтите ми е установила максимално добри условия за развитие на средния и малък бизнес.  за възраждане на практически липсващата средна класа. За нормални условия на труд, за получаване на достойно възнаграждение за него и за справедлива социална политика, насочена да поощрява инициативите, които подпомагат семействата, насърчават раждането на повече българчета и дават шанс на родителите им да отгледат достойни хора. Държава, в която биват подкрепени хората, решили да се занимават със земеделие, туризъм, обслужване, като се даде шанс за възраждането на производство на качествени и конкурентни стоки, продукти и услуги, наред със сериозните печеливши индустрии особено в областта на високите технологии и ИТ.

Възможността за достоен труд, за достойно заплащане, за устойчиво развитие би дало шанс на мнозина от прокудените ни в чужбина сънародници да размислят и да се върнат тук, с ценния си опит, със знанията и уменията си, които да споделят с нас и така да ни тласнат още по-напред и нагоре.

Мечтая за държава, в която няма ксенофобия и псевдопатриотизъм!

В която няма омраза към различието, в каквато и да е негова форма, няма разединение, няма насилие!

Има зачитане и спазване на човешките права на всеки гражданин.

Време е да се опитаме да сбъднем  това заедно!

Моята мечта за България е напълно осъществима! Mожем и трябва да го направим сега!

Можем и трябва да се обединим и постепенно, стъпка по стъпка, да направим страната ни една СБЪДНАТА МЕЧТА!

Вашата мечта, моята мечта, мечтата на семействата ни, мечтата на приятелите ни, на колегите ни!

Знам, че на много от вас им е писнало и се чувстват отчаяни и обезверени, аз също се чувствах така доскоро, осъзнавайки, че партиите в настоящия парламент са  корумпирани структури, пълни с некомпетентни и жадни за власт на всяка цена хора, заинтересовани единствено от личните си облаги, интереси и от лобистки кръгове на влияние. “Реформа” стана изтъркана и празна от съдържание дума, която се ползва като щит и разменна монета в словоблудните демагогски войни за сфери на влияние и разпределяне на всичко! Да, на всичко – като се почне от ресурсите, мине се през бизнеса, та се стигне и до живота на мнозина.

Някои намериха сила да протестират, но се оказаха малцина, времето притъпи остротата им, други се предадоха, трети се продадоха …

Не искате пак да върнете същите марионетки в НС и да заживеете отново в мрачния сив и безрадостен делник, осъзнавайки че животът ви изтича между пръстите ви, но най-страшното, осъзнавайки че обричате децата си на същото ….

Не искате това, нали?

Това, което не осъзнавате е каква сила можем да бъдем заедно, защото като вас и като мен мислят мнозина – стотици, хиляди. Огледайте се – поговорете с приятелите си с, с познатите си, дори с непознатите.

Всички искат промяната, но нямат смелостта да се борят за нея. 

Промяната трябва да дойде и това можем да направим само заедно!

#ЗаеднозаБългария!

 

Елена Хаджигенова  – можете да ме намерите тук и да поговорим за всичко, което ви интересува във връзка с мен, и моята позиция.

Образование с любов и уважение

Резултат с изображение за деца в училище с любов

Възможно ли е?
Да, възможно е!
Не само, че е възможно, но вече го има и у нас и то на много места.

Не е странно, че с колапса на съвременното ни образование хората започнаха да търсят алтернативи, започнаха да намират такива.
Наред с родителите, които вече не разчитат на традиционното училищно обучение преминаващо в скучни часове, по немарливо до глупаво написани учебници, от отчаяни учители на скучаещи ученици и неводещо доникъде, се появиха нови форми, с които родители се опитват да осигурят най-ценното за децата си – образованието.

За някои от родителите това са курсове, кръжоци, олимпиади, състезания …, част от тях обаче приключват  търсенето и лутането с разочарование, умора на децата, като с това  и отказа им да работят все повече се засилва.
Мотивацията и ентусиазма на децата главоломно пада и това е разбираемо.
Но светлият лъч, рано или късно пробива облаците!
За едни такива светли лъчове искам да ви разкажа днес.
А именно за пионерите /поне в моите очи/ на образованието с любов и уважение към ученика. Да, учителят на първо място демонстрира това на своите ученици, учителят вярва в тях, той им демонстрира цялата си готовност да бъде не просто техен учител и ментор, но и приятел.

Моята среща с новите форми на обучението беше преди около 2 години, когато покрай една дискусионна група за образованието се запознах с главната героиня на днешният ми разказ  Руми!

Руми, която преди да се заеме да преподава по метода на сугестопедията е работила като директор маркетинг и продажби в голяма компания Една прекрасна статия за нея и за любовта към децата.

Руми е уникален човек, с уникална усмивка, с топъл поглед от която просто блика любов – лее се от всяка нейна дума, от всеки неин жест и поглед и тя е готова да предаде и нея наред с всички знания на учениците си!
Е, как тогава да се учудваме, че всички те напредват стремглаво и учат с удоволствие, а освен това нямат търпение за нови срещи с нея и това, което преподава.

Руми преподава по метода на Сугестопедията и тук ще отворя малка скоба, за да кажа 2-3 думи за тази наука на преподаването.
Сугестопедията е метод на преподаване.Терминът сугестопедия се появява за първи път на български език през 1966 година в статията на доктор Георги Лозанов „Сугестологията – път към хипермнезия в учебния процес“. 
През 1971 проф Лозанов пише своята докторска дисертация, в която защитава тезата за възможността да се извършва качествено обучение по метода на сугестопедията. Методът е базиран на внушение като комуникативен фактор.
През 1970-71 година група от 8 български учени дават оценка на сугестопедията като психотерапевтичен и психохигиенен метод за обучение и лечение. Въвежда се програма за експериментиране на класическата музика в чуждоезиковото обучение за възрастни и в училищна среда като средство на положително внушение. В Института по сугестология се учи сугестопедично един 10-и клас по всички предмети.

През 1972 /1973 г. – Първото сугестопедично училище 122 “Христо Карпачев” в София започва приложение на сугестопедичната методика от първи клас.

1975/1976 г. – В 16 училища в България започва приложението на сугестопедичната методика от първи клас.

1978 г. – Международна комисия от ЮНЕСКО изследва методиката и дава оценка като по-висша форма на обучение по много предмети и за много възрасти.

1980 г. – Доктор Лозанов е спрян на границата и поставен в изолация от международния научен живот.

 

Ще спра дотук с историческите бележки, защото който се заинтересува за метода на обучение би могъл да почерпи много информация и сам за него от безкрайните масиви в интернет. Няма да се спирам и на мрачните прътове в колелото на проф. Лозанов от комунистическият режим.

Искам да ви разкажа за личния ми опит с този метод.
Попаднах в първата група за обучение по този метод, водена от Руми и това си остана за мен незабравимо преживяване. Останах пленена от това, какво е отношението на преподавателя към учениците му, как се преподава и как се предизвиква ученика, за да покаже максимума от себе си, как се провокира мисленето и как се надграждат знанията. Сред водещите похвати в това обучение са играта, музиката, ненатрапливото отношение към ученика, като към личност. Това обучение ми даде шанс най-накрая да преодолея колебанията и притесненията си да ползвам натрупаният запас от познания по английски език, както и да науча много нови неща. Шанса да се докосна в първо лице до този метод и да видя всичките му плюсове, за мен беше наистина впечатляващ и голям, а най-големият плюс си остава именно любовта и уважението, с което учителят подхожда към учениците си! Това е нещо, което си струва да бъде видяно изпитано и да бъде по възможност поетапно въвеждано поне като принцип в образованието, особено в начален етал.
Това е разковничето, даващо такъв невероятен резултат и според мен методът ще става все по-популярен и все повече деца и възрастни ще имат удоволствието да се обучават по него и да напредват с удоволствие.

Засега по метода на сугестопедията се преподават предимно чужди езици – има няколко добри и популярни школи, които ще намерите в мрежата, като потърсите информация за Сугестопедията като метод на преподаване, аз ще ви представя една нова и обещаваща за мен школа, а именно  Go Beyond, където освен традиционните курсове по езици има и още интересни новости, прекрасните Курсове за деца, както и новото им начинание English Therapy Group. Методът на сугестопедията вече се прилага като помощен и подпомагащ обучението и носещ чудесни резултати и в някои училища особено в началния им модул – пример за това е Училище Артис.
Сред приятелите ми има 2 чудесни преподаватели по сугестопедологичния метод – Руми и Ради, която преходава в Алегро Виваче  и се надявам да има все повече такива островчета на любовта и уважението къмдецата, където те да напредват в знанията и науката.
Следващият метод, който се надявам да проуча и за който да пиша скоро е метода на Jump Math.

Резултат с изображение за деца в училище с любов

Спите ли, ааа спете спете

 

Резултат с изображение за децата нашето бъдеще

 

Спите ли?!
Оффф, сори …. ми спете си, спете си, аз само да ви кажа за една много готина книга, ако ви попадне да я прочетете … не за друго … Филип Кер „Един по един“.

Колкото и да ми се струва невероятно някой в МОН вероятно са я чели, а ние сме пълни идиоти, мхмм …

Щото като ви разправям вече 5-6 години, че трябва всички до един да се вдигнем и да пометем този бастион на силите на мрака МОН вие снизходително си мълчите и сръбвайки от кафето си викате, оффф таЯ лудата пак почнА.

Е, да де … ама времето си минава нали, за кой добре, за кой зле и рано или късно всички се озоваваме под властта на МОН.
Преди няколко години опитаха да закрият МГ, след това опитаха да спрат изучаването на Информационни технологии, вчера погребаха НПМГ …., ама ние си мълчим щото нали … нас кво ни засяга, нашето дете учи другаде …
Е, утре вече и изучаване на изкуства няма да има, ама на вас кво ви пука – някакви там деца, не са ваШте – вие гледайте там олимпиадите / докато ги има/ … и частните уроци да са ви в ред.

Не знам наистина какво трябва да се случи на тема образование у нас, за да се светнат хората, че ТРЯБВА всички да се вдигнем и да защитим правата на децата си!

На всички деца, и на вашето и на това на съседна и на цигането и на моето …
А не, да ги изправяме до стената като престъпници, защото са различни и проблемни, не да ги гърчим от уроци и курсове, за да влязат в „елитно училище“, не и да ги обричаме на вечна тъпотия, щото не ни пука!

Към днешна дата, към апела си мога да добавя ни повече ни по-малко, от това, че МОН трябва да се закрие! Сградата да се третира с препарати против най-опасните вредители и да се остави празна поне 10 години в карантина, а в новото място, което евентуално ще се занимава с ДЕЦАТА НИ, да бъдат подбирани хора със сърца, дух и желание да работят с тях, а не драскачи и писачи, които в клас не са влизали и са имали деца преди 40 години, като Янчето Такова …. да речем.

Айде, лека ноЩ, че много се газирах нещо рано сутрин.
Иначе родителите, които този път са засегнати апелират на 8-ми февруари да се протестира пред МОН, ама вие си стойте на топло, щото вас това не ви засяга …. тоз път..

Ето и повода за днешното ни Дразнение!

И малко  Историческа Ретроспекция на топлите ни връзки с МОН!

/не/Очаквана ваканция

Резултат с изображение за ваканция ура

9-ти и 10-ти неучебни дни, при нужда и 11-ти ще бъде обявен за такъв! /дали няма да се случи нуждата да продължи и на 12-ти и 13-ти … още не се знае, но съдейки от прогнозите никак не е невероятно/.

Напомням само, че учебните занятия трябваше да бъдат възобновени на 5-ти януари и поне за София на 4-ти вечерта /отново в последният момент/ се обяви удължението на почивката на децата до 9-ти!

Освен децата, надали има някой който да се радва повече от мен на тази ваканция!
Дотук добре, но все пак ….

Малко размисли като „потърпевш“, а такива са всички родители все пак.

НеУважаеми МОН /епитетите ми по повод вас отдавна се изчерпаха/!

От седмици по всички медии се тръби за т.нар. по нашите ширини „апокалипсис“, казано иначе – нормална зима!

Изобщо не смятам да издребнявам и да акцентирам върху факта, че България от край време е страна с нормален континентален климат и с 4 годишни сезона, един от които е въпросната зима. Също така няма да издребнявам питайки какъв е проблема да се осигурят нормални условия за провеждане на учебният процес през зимата?!
Също така изобщо не смятам да се връщам с машината на времето достатъчно назад в спомените си, за да изровя ярките кадри на газещо до кръста в снега дете, което отиваше с огромна радост на училище, защото по пътя падаше яка игра и в едната и в другата посока. Нито родителите ни изпадаха в чак такъв ужас, че видите ли може цял ден да седим с мокри крака в училище и да настинем /о УЖАСТ!/, а не е като да не се случваше и то доста често. Няма да задълбавам повече в спомени, просто защото наистина не искам да издребнявам, но и аз и синовете ми сме живи и здрави, а това не е първата зима с температури от – 15С и надали ще е последната такава, пращала съм редовно децата си на ски училище всеки уикенд и те се връщаха ужасно мокри, ужасно замръзнали и много щастливи! Като и не настиваха!

Самите управляващи ни накараха почти да повярваме, че трябва да благодарим на онзи отгоре ББ /да не се обърка някой/, че ще оцелеем 🙂 

На фона на всичко това, дали не можеше една идея по-нормално да решим въпроса с ваканцията на децата?!

Защо ли?!
Ами защото е крайно дразнещо това на час по лъжичка и то в последният момент!
Вие знаете ли изобщо какво е да сте работещи родители?!
Очевидно не!
Не всеки родител може да заведе детето си в офиса и то не е ден, не са два … /съвсем отделен е въпроса колко това е приятно и полезно за детето и колко родителя ще може да работи нормално/, а не всички имат баби и дядовци на разположение, за да се грижат за по-малките ученици, когато не са на училище.
Родителите се налага да планират внимателно почивките на децата си, и ако бяхте обявили още на 2-ри или поне на 3-ти, че ваканцията ще е до 10-ти, вероятно някои щяха да си вземат отпуска и да заведат децата си  в планината, да пратят децата си на село при баба и дядо или да поканят баба и дядо на гости тук и тн.
А, сега?!
В тази сложна обстановка / за която и дума няма да отваряме защо е такава/, в което и самите вие ни уверявахте как се очаква да се организира делника на децата?! И кога?! От днес за утре!

Такива ми ти едни размисли … ми се въртят ….
При това забележете, аз като никога не съм потърпевша, защото първо, ако искам мога да си остана ден-два вкъщи, второ вече разполагам с двама стабилни аниматори у дома и нямам грижа на кого да оставя първокласника …
Просто мисля за останалите, които нямат моя късмет!
Иначе УРАІ УРА! УРА!
Да живей ваканцията!

Поздравявам всички ви с култовата песен от филма  „Неочаквана ваканция“

Урок по благотворителност

655-402-syrce

Що е то благотворителност?

Според определението, което можете да намерите в интернет, БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ е процес на събиране на средства или други материални блага, за да се помогне на човек или група от хора, изпаднали по една или друга причина в лошо материално състояние.

Това е сухото определение, но какво се крие зад него?
Задаваме ли си в днешно време въпроса как можем да помогнем на някого, който в момента може да се нуждае от нещо малко, дребно, за да оцелее, за да оздравее, за да живее, за да бъде създаден дори.

Малко – за нас, особено когато сме мнозина, но непосилно за него – човека в беда, човека в нужда, човека висящ на ръба!
За днешните деца, с които говорихме по време на „уроците“ понятията – бедност и нищета не са познати понятия и слава богу.
Хубавото обаче е, че все пак децата от висините на чистите си души се замислят за това, готови са да откликнат.
Радващо е, колко много от тях осъзнават, че е важно да подадеш ръка, да помогнеш, да застанеш до някой в момент на нужда.
В последните години нашумяха много Благотворителни каузи: „Българската Коледа“, Инициативите на „Спаси, Дари на …“, в помощ на деца, страдащи от тежки заболявания, инициативата на Гала, както и каузите на фондация „Искам бебе“ и фондация „Майки за донорство“, които помагат на семейства с репродуктивни проблеми да се сдобият с дълго чакани рожби, инициативите на сдружение „Кауза“, които по особено креативен начин и с много усилия набират средства за закупуване на скъпа медицинска апаратура – кувьози, детски реанимобили, техника за спешни детски центрове. 

Хубаво е, всички наши малки приятели да разберат и да допуснат в сърцата си мисълта, че няма нищо по-хубаво от това, днес да положиш усилия в полза на някой друг, без да очакваш ползи за себе си. Да бъдеш просто човек, заради човечността, заради добрината в сърцето си, заради топлината в душата си, да бъдеш състрадателен, да бъдеш съпричастен …

А, иначе поводът на днешната ми публикация е и радостен, и тъжен.

Тъжен защото проведох нелек разговор, с човек на чиято благотворителност се възхищавам и следя от години и който отказа да бъде включен дори в анонса за благотворителна изява, като получаващ средства по воля на дарители, ако не участва в подготовката на събитието и няма контрол при придобиването и разпределянето на средствата. Отказа, защото каза, че с името им е злоупотребявано нееднократно и че държи на имиджа си. Признавам, че ми стана неприятно, но от друга страна от доста години се включвам в различни подобни инициативи и съм била свидетел на безброй неясноти и неточности, тоест макар и с неудоволствие разбрах притесненията му.

Другото, което ме натъжи е, че за разлика от децата мнозина от познатите и приятелите ми, към които се обърнах, за да ги поканя да участват отказаха поради …липса на време, липса на възможност, липса на … винаги има някаква липса ….

Ако бъдем докрай честни, дори не ме натъжиха толкова много тези, които отказаха, защото срока е малък, периода е такъв, не са във форма …, но имаше и хора, които дори не счетоха за нужно да ми отговорят и с една дума?!

Как очакваме да възпитаме децата си в дух на добрина, на човещина, на добротворство, след като самите ние трудно откликваме на тези призиви.

Не на последно място искахме да ползваме пространство в някой от многобройните столични МОЛ-ове, които видиш ли се оказаха препълнени по празниците и нямат грам свободна площ за 1-2 масички …. по простата причина, че няма да имат материален интерес. От всички на които писах, а това са може би всички подобни търговски центрове откликна само една дама, с която имам среща в понеделник и тогава ще дам отзив дали са реагирали докрай положително или не.

А, кое ме зарадва ли?
Зарадва ме заряда, с който децата приемат тези инициативи.
Зарадва ме ентусиазма им, зарадва ме наистина чистата им и истинска добрина. Зарадваха ме хора, към които се обърнах с покана да се включат, които откликнаха с радост и ме свързаха и със свои приятели и познати. Нови контакти със истински ценни и хора, с широки сърца.

И така, седнете с децата си този уикенд, поговорете с тях, обяснете им с простички думи, що е то благотворителност, защо е добре да помагат, помогнете им да направят жест някому та дори да е дребен …. помогнете на душите им да запазят чистотата си.

И разбира се, ако сте свободни заповядайте на нашият 

Първи коледен урок по Благотворителност

А вече можете да ни намерите и постоянно онлайн на нашата страничка 

ДОБРОТВОРИТЕЛНИЦА

 

by Lenny

В училище или на улицата?!

c41ebc0710bc5e43b69813000dcdbf48_xl

Вчера ми зададоха въпроса какво мисля за така наречените „ромски стипендии“– не съм била дала мнение. Пък въпроса бил важен.

Давам го. Както се казва мнение да искате!

Не, просто съм „ЗА“, а съм много „ЗА“.

За мен е по-важно едно дете / независимо от етническата си, расовата си, верската си принадлежност/ да посещава училище, дори просто да преседява там 8 часа дневно, отколкото да се скита по улиците и да бъде ползвано за просия, проституция, престъпления. Да бива насилвано, тормозено, експлоатирано.

За мен е важно всяко дете да се докосне до магията на речта, на буквите, на знанията изобщо. Пък макар и само на училищната скамейка. Това е единственият шанс поне малко да се отвори прозорецът му към света и да получи макар и малък шанс да има някаква бъдеща реализация различна от тази предопределена за етноса му.
Сега и за въпросните стипендиите.

Защо скочихте всички срещу ромите?!

Защо?!
Нали все ревем, че са необразовани, мързеливи, че само живеят на наш гръб?!
Е?!
Как да ги „превъзпитаме“ и „претопим“?
Ами няма друг начин, освен да ги образоваме!

Това е!

На първо място трябва да ги ангажираме с култура и знания, после да ги облечем, нахраним и да ги интегрираме в културата си, доколкото в последните години има такава у нас изобщо.

И така, какъв е „казуса“ с ромските стипендии?
Ето малко факти и цифри!

За стипендиите в числа
Става дума за 600 – 700 деца!!!

Финансирането е осигурено то Ромски образователен фонд, съвместно с МОН и е в размер на 30 Е месечно, като от тях само 12 Е са от МОН!

250 стипендии отпуска ромски фонд за образование
Средствата ще бъдат отпускани чрез конкурс, като условието за получаването на парите е минимален успех 3.50!

Това съвсем не значи, че това е задължителното условие.

За момента двама ученици от ромски произход от Гимназията по селско стопанство в Нови пазар подготвят документи за стипендията. Те са с успех малко над много добър 5.10!
Тези деца много често тръгвайки на училище не знаят български език, за тях е стресиращо и трудно, и това е начина да им се даде и кураж и отделно да бъдат подкрепени, в това да не спират да опитват.

Тези деца често живеят при ужасяващи битови условия и при тотална бедност и мизерия.
Много често в гимназиална възраст момичетата често биват омъжвани и то без да бъде взето под внимание тяхното мнение, мнозина стават дори родители.
Момчетата пък често са принудени да работят, като тази работа не винаги е чиста, приятна и лека. И няма нищо лошо в това, че са принудени да работят. Лошото е, че понякога биват принуждавани да крадат, да мамят, някои от тях посягат към наркотици, алкохол …

За по-пълна интеграция трябва да се работи в посока да бъде давано педагогическо образование на млади роми, които да подпомагат своите етнически братя и да ги въвеждат по-лесно в знанията и уменията, необходими за това утре да могат и те да станат – учители, продавачи в магазини, лекари, защо не и политици. В детски градини и училища с присъствие на големи групи от ромски произход може да се мисли за помощник възпитатели от този етнос особено в първите години на обучението им.

Депутати искат сметка на Кунева за отпускане на средства на ромски деца

Да бъде разширена програмата им с въвеждане на повече графични материали, да бъде обогатявана общата им култура и компенсирани дефицитите, които тези деца понякога натрупват без да имат вина за тях.
Всичко друго е дискриминация!

Всичко!
И понеже говорим за дискриминация – ще дам още един пример за това!

Големият ми син, вече студент в чужбина изкара 4 гимназиални години с отличен успех и без стипендия, защото също беше дискриминиран!
Винаги съм се възмущавала от това и съм се опитвала да се боря срещу него, но и никога не съм отричала правото на други деца да получават стипендии за заслугите си, защото моето дете не е получавало!
Тоест дискриминация е имало и до днес!
И парите, които сега ще се дадат на циганчетата няма да дойдат от нашите „бели деца“.

Ще се оправим само тогава, когато спрем да разделяме децата си на наши и чужди, на бели и черни, на българчета и циганчета.

Вие къде предпочитате да виждате децата ?
В училище или на улицата?

bylgarski-romcheta-otnovo-prosqt-v-helzinki-63498

Аз предпочитам да ги виждам в училище!

50 нюанса бурка – едно интервю на Елена Чопакова – привидно връзката с горе написаното е малка, но вижте репортажа, а в събота 29-ти октомври и целият филм. В края на интервюто Елена Чопакова дава една много интересна връзка между ниското ниво или липсващото образование и възможността човек да бъде обект на влияния от различно естество – в конкретният случай верско. Един човек с високо образование по-трудно би бил манипулируем, докато човек с ниско образование много по-лесно бива превърнат за кратко време в радикален елемент – независимо дали в религия, дали в незаконен бизнес, дали в каквато и да било друго начинание, което за нашите разбирания изглежда неприемливо. 

by Lenny

До Коледа остават … дни

 

a9d4bc7c5c084c5db28012dcf7a9fe2e

 

Днес е първият му учебен ден, но той е далеч, ще си мислиш как ли ще мине, дали ще му е интересно, дали ще е тържествено, дали ще се почувства добре, дали ще са готини състудентите му, дали ще са добри преподавателите …

Вместо това ще трябва да се изправиш и да поздравиш своите студенти!
Трябва да се усмихнеш, може би да сложиш и очилата, не че има силно слънце точно днес, но е по-добре да видят само усмивката ти,  а не очите ти …

А сякаш, вчера го водеше към училище стискайки малката ръчичка и бързайки … 

Бързайки …. защо ли ….

Все бързаме …. бързаме и колко ли сме изпуснали в това вечно тичане ….

През деня някак се издържа, залисваш се покрай емоциите с първокласника, усмихнеш се с някой колега, свършиш малко работа, после пак намериш отдушник в залата, с любимите цветове, с хубава книга и се правиш, че всичко е на 6 и ти си скала.

Да, ама не си ….

Рано или късно идва време за вечеря.

Все още се улавяш, че пазаруваш количества за петима, че готвиш количества за петима …

Все още се чудиш как да съчетаеш капризите на тримата в една вечеря …

Подреждаш масата и слагаш един прибор повече …

Не, не е повече – там си му е мястото, просто тази вечер няма кой да седне там …

Гледаш малките да не поглеждат зачервените ти очи, скришом забърсваш сълзите, слагаш си една голяма усмивка и прибираш обратно приборите.
Малкият пак пита – кога ще се прибере батко от неговото училище, то защо е толкова далече …

Нямаш какво да кажеш …. , но трябва …

Ами защото е голям и неговото училище е далече, но той скоро ще си дойде …

Скоро е Коледа нали?!
Има – няма 2 месеца.
Ще се издържи някак … после пак ….
Мислиш си за стотиците приятели и приятелки, които също я чакат …
Пожелаваш им да са силни …и усмихнати …

 

Уж знаех, знаех какво ме очаква и пак се оказа, че няма как да си готов, но трябва.
Ще стиснеш зъби и ще завъртиш познатия кръг – офиса, залата, ще се хвърлиш с нова сила в страничните занимания и ще чакаш … времето малко след вечеря, когато ще можеш да го чуеш … до другия ден.
Щастлива си за него, той следва мечтата си, разтворил широко криле вече лети над света, който ще покори след някоя и друга година, като много от познатите ти деца в последните години!
Бъдете много щастливи, много успешни и не забравяйте, колко сърца ви очакват тук и събират обич и топлина за Коледа!

За първа година нямам търпение и я чакам!!!
Още от днес …

Моята Коледа!

 

“Я кажи ми облаче ле бяло
от где идеш, где си ми летяло.
Не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори.

Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило.
Ти кажи и, облаче ле бяло,
жив и здрав, че тук си ме видяло.

И носи и от мене много здраве,
много мина, мъничко остана.
Наближава в село да се върна,
да се върна, майка да прегърна.
Наближава в село да се върна,
да се върна, майка да прегърна.”