Невинен!

Ще бъда кратка!
Максимално кратка!

Държавата се е превърнала в разграден двор!

Разпасаната пасмина самозабравили се нейни „пазители“ издевателстват над всеки и над всичко!
В момента, в който се сетиш, че имаш права и решиш да ги защитиш се срещаш с челен удар в стената.
Биваш подложен на тормоз, на безпощаден гърч и биваш изравнен със земята!
Държавният репресиван апарат сработва без засечки – поръчковата прокуратура ти спретва проверки по каквито се сетиш поводи, статиите в кафявите медии, в които си главен герой зачестяват. Троловете са винаги на крачка от теб и ти дишат във врата!
И не, това не е всичко!
На същият тормоз обичайно са подложени и близките ти!

Ако случайно имаш частен бизнес той бива обсаден от проверяващи и рестриктиращи органи от всякакъв калибър, ако работиш в частният сектор се намира подходящата маша-мижитурка, която да те принуди да си тръгнеш, независимо дали си кадърен и дали имаш нужните компетенци и смелост да правиш нещата по най-добрият начин!
Дори в ежедневието си, никой не е застрахован да се натъкне на репресии, унижения и на карта да бъде поставен живота или здравето му!

Това е случаят на Радослав Божинов!
Той извади късмет!
Оживя!
На всичко отгоре дори в ръждясалата ни правосъдна система не можаха да го изкарат виновен! Защото не е!
Защото намери смелост да се бори!
Защото не се отказа!
Все още ли мислите, че от вас нищо не зависи?!

Advertisements

Цензура

920-159449-1_wide

 

Днешният пост ще е кратък, но съдържателен!

В последните няколко години тъмната сянка на цензурата все по-осезаемо ляга върху цялото онлайн пространство.

Свинщината вече е навсякъде!
Единици останаха медиите у нас, които не се подчиняват на партийно-олигархичният опит за контрол на съдържанието си.
В този аспект Фейсбук беше една от малкото останали трибуни, в които всеки би могъл да изразява и защитава тезите си, да спори и да се опитва да убеждава съмишленици и опоненти, доколкото му позволяват силите и доколкото те са склонни да мислят и да опитат да осмислят различно мнение.

Досоро …
След поредният опит на властите да запушват усти по какви ли не теми, като пример може да се посочи прословутата ограда на границата, която от зор успяха дори да обявят за стратегически обект, и която сигурно само аз и вие не сме преминавали и то защото нямаме време да се разходим до там ….
Та след опита да се запушат устите на журналистите дойде дългоочакваният ред и на непокорните критици във Фейсбук.

Прави впечатление, че в последните месеци на непрекъснати ограничения в достъпа са подложени всички истински критици на  #КОЙ и на държавата в сянка, в лицето на престъпното управление на клана ББ, ДП и СЦ, облечено услужливо в мундирчета брандирани с ГЕРБ, Патриотични ***, БСП, ДПС и прочие ***!

Сред „номинираните“ са Манол Глишев, отец Рафаил, Теодор Михайлов, Райчо Ангелов, Татяна Кристи, на атаки са подложени дори журналисти от сайта „Афера“ :), би било смешно, но вече всяка граница е премината.
Днес предупреждения за езика си е получил и проф. Велислав Минеков – един от малкото останали наистина честни и стойностни хора, неопетнени и с чист помисъл относно бъдещето на една демократична общност у нас, което е очевидно съвсем достатъчен повод да излезе в челните редици на списъците за саморазправа.
Вчера беше ограничен профила и на Николай Хаджигенов за срок от 30 дни, като в този случай при спирането на правата му да публикува дори не е получил обяснение с кое си действие точно е заслужил забраната ?!
Нещо повече новорегистриран от него профил беше изтрит на втория час!

Може ли да стане по-зле?!
Винаги може, особено у нас!

И така, какво можете да направите вие?!
Та дори и от удобната позиция на диванчето и с бирата в ръка.
Можете да се опитате да противодействате на поредният опит да бъде спусната завесата, като пишете до съпорта на фейсбук, като се опитате поне онлайн да протестирате срещу случващото се, докато още можете …. защото не е ясно дали утре и вие няма да се окажете в нечий списък ….
Силно подозирам, че скоро българските потребители ще могат да публикуват само снимки на котенца, папагалчета и #кой, както и рецепти за пача и трушия!

Можете да прочетете, писаното в сайта на адв. Николай Хаджигенов в линка даден по-долу, както и да разпространявате освен него и обръщението му към ФБ отговорните за този произвол.

Цензурирано

To whomever it may concern,
I am writing to you as for the X time in the past two months my Facebook account has been blocked and my access to it restricted, this time for thirty days. This has happened consistently after I voiced my concerned of the many pollical officials and parties who abuse their power. This time I am by no means an individual case several other human rights advocates like myself have been block out of the system automatically with no fast track to assessing why or to restoring our rights. I have not received any communication notifying me as to why my profile is blocked. The blocking of any profile, which I use as a public platform to express concerns of possible misconduct, any expressed opinion is not only in violation of my national constitutional rights but also by the rights guaranteed to me by the Article 10 of the European Convention on Human rights. I have carefully examined the issue prior to all my publications and they all fall under the set out by the European Court of Human Rights decision in Lingens v Austria. For all my statements facts are provided and I have given the required consideration of the other parties. I would like to point out that I have never been sued for slander. The oppression of my freedom of speech right will not remain undisputed. I therefore must warn you that failure to access resolve quickly the situation and restore my profile access will result in immediate litigation.
Regards Nikolay Hadzhigenov,
Attorney at Law

Привилегията да бъдеш гражданин!

„Преди време казах в едно интервю, че ми липсват до мен онези хора, с които пиехме бира преди 10 г. и си говорехме за живота, любовта и приятелството. Тогава мислех, че гледаме в една посока. Мога да разбера защо не са до мен сега. Не мога да разбера защо нямат позиция по никой важен за съдебната система въпрос, защо не застават до някой друг – Панов, Колев, Узунов, Цацаров или друг, защо не взимат страна. Каквото и да е, само да е позиция и страна, за да е ясно какви са и с кого са. Защо не говорят по медиите, защо не дават интервюта, защо не пишат в социалните медии. Защото са съдии, а съдията не прави това? Моля Ви! Когато става въпрос за лайкове на снимки на катерички, кученца, котенца, рождените дни на децата ни, тогава съдията се превръща в гражданин. Когато трябва да е гражданин обаче, тогава се крие зад съдийската тога. Или мълчанието ви, драги приятели, е достатъчно красноречиво и вие харесвате сегашното положение. Защо тогава на бира, в коридора, в кабинетите, говорите друго?“

„Кога и как си гражданин и кога съдия“ Методи Лалов

 

 

Прочитайки днес този статус на съдия Методи Лалов ме връхлетя една безмерна тъга …
Тъга, защото българите много искаме да сме граждани, да ни тачат и уважават като такива.
Думата „селянин“ дори се приема за една от обидните в нашенските прения, ако че аз поне не виждам нищо срамно и нелицеприятно в това, че някой е започнал живота си в малко населено място….

Знае ли обаче българина как да бъде гражданин?!

Моят отговор е НЕ!

Българинът не е гражданин …, той не е и селянин дори, защото за мен селяните са хора достойни, хора със здрав морал, здрава ръка и не оставят своята работа да я върши някой друг.
Българинът е крепостен …

Защо ли?!
Ами защото крепостните са били едни хора без права, без мнение, без бъдеще, без настояще освен хомота си …
Е, според вас тогава не сме ли ние едни истински крепостни …
Говоря ангро като нация, нека тези които не се разпознаят в горното не се засягат, а по-скоро да се опитат да увлекат след себе си и останалите, да им дадат пример, да им дадат смелост.

Какво значи да си гражданин (за мен)?!

Да си гражданин значи винаги да се противопоставяш на престъпните практики, които виждаш по време на работата си, независимо къде и какво работиш – дали в съда, дали в кварталната бакалия, дали в телеком, дали в училище, дали в завод за плочки.

Да си гражданин означава да се бориш за правата си и не само за своите лични права, но и за правата на всички, които имат твоята съдба. Да речем когато тръгнат да уволняват твой колега да не се правиш, че не го познаваш и да го предаваш, а да застанеш до него и да го подкрепиш. Защото днес е той, но утре ще си ти. Точно днес се сетих за откъс от едно интервю с Цветан Василев и по-скоро за коментара отправен от един негов сръбски приятел по повод българите – цитирам съвсем по спомен „Какви хора сте вие българите?! Идвате тук целувате ръка на този човек, после се връщате в България, забивате му нож в гърба и след месец сте пак тук да му целувате ръка и да му искате пари?!“ … коментара на журналиста беше, че се е почувствал неловко, омерзен и тъжен … Но защо?! Това общо взето е практика на територията … с хората сме докато те са ни удобни, докато имаме полза от тях, докато ни носят някакъв дивидент, докато можем да се изфукаме … „с еди кой си сме си близки“ след това се опитваме да се правим, че не ги познаваме … в най-добрият случай. Тук вече освен да си гражданин е нужно да си и човек, но летвата е прекалено висока и за нея ще говорим друг път ….

Да си гражданин значи когато ти откажат неправомерно услуга или пък някакво твое гражданско право да не се свиваш и да си траеш, да не се боиш, а да се бориш – с всички дадени ти от закона права. Да ги търсиш, да ги отстояваш, да ги изискваш, да ги контролираш!

Да си гражданин значи да не си затваряш очите, когато виждаш че някъде се върши престъпление, кражба, че някой печели на гърба на другия, че някой злоупотребява с правата или пък свободите на другите, да ги защитиш, а не да им обърнеш гръб и да се направиш, че не виждаш техният проблем … защото в един момент той ще стане и твой, но и не само затова.

Да си гражданин означава, да чистиш след себе си, когато изцапаш, да си платиш, когато счупиш нещо, да си купиш билет, а не да се возиш гратис, да посадиш дърво, вместо да отсечеш, да градиш, а не да рушиш съграденото с труд преди теб, да запазиш, а не да затриеш държавата си, да излезеш на улицата, тогава, когато се опитат да ограничат правата на децата ти, твоите, на съседа ти, независимо каква е неговата расова, религиозна, етническа или пък друга разлика с вас.

Да си гражданин означава, че даваш пример и на децата си, на децата на съседите си как и те да са граждани!

Да си гражданин въобще е задължаващо и изисква известни усилия, да си крепостен е малко по-лесно …
Не се обиждайте, когато ви наричат крепостни, защото често това е самата истина.

Опитайте да сте граждани.
Защото да си гражданин е привилегия, която трябва сам да си завоюваш!
Изисква само малко смелост и да си припомниш, че имаш достойнство и чест!

Последна спирка, моля напуснете влака!

Резултат с изображение за апокалипсис

Стигнахме драги ми телеслушатели и радиозрители.

Не вЕрвате ли?!

От новината за пребитите майка и дъщеря, нотариуси на вас ви се стори по-важно кой и защо ги е снимал, кой и защо си е извоювал 5 минути слава, кой и защо е решил да ви покаже тази грозна гледка, защото ако я беше скрил тя вероятно нямаше да съществува!? От коментарите под снимките можеше да разберете и че малко по-малко от половината смятат, че са си го заслужили!
Защо ли?
Ама как защо?!
Нима не знаете, че всичката „юристка мафия“ е такава – измамна и тях ги интересува само да грабят народа, да не дава господ да имате нужда от тяхната защита, защото тук е джунгла и се живее по законите на джунглата. Всеки се защитава сам с юмруци, боксове, павета …

От новините за безпрецедентният опит да скрият от вас причините за фалита на КТБ и най-вече последиците за всички ни, на вас ви се стори по-важно, кой, къде, колко и за кого е поръчвал суджуци и стигнали ли са те до адресата си или не.
Когато КТБ фалира пак част от това същото общество злорадстваше – ми да така им се пада на теЯ, дето имат повече, че чак и в банка са го вложили и то не в коя да е. Все едно всички сте експерти по банково дело и знаете коя е по-добрата банка. Нищо де сега има и други, в които не е добре да влагате пари, ама щото не съм експерт не ми е работа да ви ги обаждам, пък и така и така стигнахме, нали?

От новините за бежанците, които бягат от войната, и се опитват да спасят семействата и децата си, изоставяйки домове, уют и топлина, покъщнина, пак част от хората видяха едни хора дето сигурно са си го заслужили, защото са с различен цвят на кожата си и изповядват друга  религия. Нищо, че ние вече сме тотални безбожници и нямаме страх от бога …
Но не видяхте новините за подчинените на един зам.премиер, който се бори с бежанците като последният ленинградчанин пред немските танкове, които на свой ред участват в трафика с бежанци и им организират канали и каналчета, ограбвайки последните им стотинки, за да ги преведат уж … на едно по-добро място. Или пък шофьорите на въпросните бежанци, които ги оставиха да умрат бавно и мъчително от задушаване, защото са гадове, но парите им не са гадни ….

От новините за протестите на и опитите на ромите да се опитат поне малко да привлекат вниманието към себе си и тежкият си бит, вие видяхте само едни мръсни, мизерни, крадливи и грозни хора, които се срамите да наречете свои сънародници, но не ви е срам от това, че те вършат мръсната нископлатена и нежелана от никого работа. Обвинявате ги че крадат и просят, но не сте готови, да им помогнете да намерят почтена работа, да образоват децата си и да ги приучите бавно и полека към живота, който смятате за редно да водим всички.  Вие ги искате на сапун, защото са различни. А тези, които са образовани и интегриране се опитвате да не видите, защото са ви трън в очите.

От снимките на прайда се мъчехте да изнамерите и да ни наврете в очите някой с пера завряни незнам си къде всеки според нивото на фантазиите си и макар такива да нямаше не се посвенихте да вдигнете на раменете си невинни деца с лозунги да ви върнат дъгата!
Защо?!
Защото тези хора искат чрез тази си артистична и символична проява да привлекат вниманието ви към това, че ги има на тази земя, че съществуват, че искат нищо повече от това, което искате и вие – право да бъдат с любимия си човек, право да наследяват, осиновяват, обичат … да живеят … нормалният живот, на който вие имате право по рождение защото те са различните ….

От новината за нелепата смърт на Виола или на обезобразената приятелка на Динко, вие видяхте само жени, които си го заслужават!
Те със сигурност са си го търсили – тези мръсници, защото са били поддържани и красиви или напротив, защото не са се поддържали на ниво и са ходили като повлекани, защото вероятно са кръшкали, защото вероятно не са правили нужното количество мусака, секс или пък не са приготвяли любимите чехли на половинките си и защото вие сте над чуждите семейни скандали.

От историята с мъчителният опит за дебют на една непълнолектна девойка вие видяхте нелицеприятният и клип, чухте вулгарният и текст, но дали чухте бащата, който макар да не вижда клипа, каза истината за това, в какво се е превърнала публиката у нас … Каза истината, такава каквато е, че за да пробиеш у нас, трябва да заложиш на грозното, на пошлото, на границата с порнографията, пък ако имаш късмета да се утвърдиш, тогава може да почнеш да правиш стойностни неща. На мъдростта на 14 годишната бъдеща звезда, заявяваща уверено – аз не съм такава в живота и не съм възпитателка, не карам никой да ми подражава, но живота те принуждава … Уви истината в тези думи е болезнена и категорична, независимо колко не ни харесва това.

От историята с президента заснет в нелепо облекло, поза и обкръжение вие видяхте модната му безпомощност и очевадната липса на ПР-и в близкото му обкръжение, но не се запитахте какво може да се направи за стотиците деца, изпаднали в нужда и крайна бедност или пък жертва на насилие.

За децата, които поради различието им линчувахте и изключихте от училище, за да не пречат на вашите – възвисените, умните, красивите, недостижимите.

За децата, които понеже не ви засяга пряко не се застъпихте когато ги изгониха от отборите им, от групите им, защото вие ще си трайкате и днес и утре, щото знаем – да не стане по-лошо, да не бутнем властта сега, щото съвсем ще стане кофти. Защото вие си получавате, каквото ви е нужно, какво да направите сега, че до другите не стига. Защото това, че някой е решил днес да ви подаде ръка не ви задължава да го помните и уважавате, далеч по-лесно е да го оплюете и заклеймите като „уронващ престижа“ на тези, които ви използват.

За стотиците децата, за които не ви пука, че родителите им изнемогват, за да подобрят поне малко специалните им нужди, породени от физически или психически проблеми в развитието им – защото според вас тези деца нямат място на този свят! Те са ненужни, те са бреме, защото просто техните родители са изтеглили късата клечка, но вие сте далеч над нещата.

Имам една добра новина за вас!
И тя е, че май стигнахме последната спирка – превърнахме се в общество, в което образования е виновен, че е образован, човека с вкус и обноски е сноб, състраданието е недостатък и ужасно бреме, правосъдието се определя от това, с кой играете мач или на кой носите суджук.

Така че, слизайте мили мои телеслушатели и радиозрители, четете, слушайте и гледайте свинските медии, пращайте редовно на майната си всеки, който не мисли като вас, и който се опитва да извади на бял свят истината, такава каквато е, а не каквато е удобна на вашите аватари!

Сипвайте си вечер по една ракийка, прокарвайте я със суджуче и вие сте хора, побийвайте редовно жените и децата, за да не се намери друг да ви ги бие … и се не бойте.
Следващият влак е там някъде в тунела, дали ще стигне или не до последната спирка и дали ще има билети и за нас не е ясно, ама ние зор нямаме, я вижте какво си ни е тук в страната на анцузите, магнолиите, суджуците, където всички сме възвишени, равни, ПР и модни експерти и сме извисени поне глава над другите …

Даже и билетите няма кой да ни провери … щото Перата учи за вишУ, а Динко може би е на море след като е превъзпитал работниците си и си търси поредната изгора, на която да изправя силикона …

Лично и (не)безразлично

Една лична и не безразлична позиция, която можете да прочетете  Как в спорта НЕ се краде!  и в добавка към нея моите също така лични и небезразлични мисли….

Снимка на Elena Hadzhigenova.

Посвещава се на Митко Ви, Митко Ва, Митко Д, Вероника П, Кристин М, Кати И, Кирил Ч, Ани Ч, Петър С, Светослав Л, Светослав К, Венцислав, Ангел, Ива, Габи, Ками, Кристи, Стани … на всички деца и приятели, които „си тръгнаха“ … и чиито имена вече ми се губят, но не и усмихнатите им личица от преди 5 години!
На всички контузени състезатели оставени да се справят както могат, и ако могат … сами!
На всички треньори, които си „тръгнаха“, защото „не се справят с работата си“!
На всички съдии, които бяха дискредитирани пред световната федерация, защото не си мълчат!
На всички тези, които няма да посмеят да „харесат“ това, но пък ще намерят сили да помислят, да пишат и споделят със своите приятели.

 

 

Снимка на Николай Хаджигенов.*

 

За всяка една дейност си иска сърце, душа и хъс – влагаш ли ги успех няма как да не бъде с теб … започнеш ли да я караш, само за да ти върви далаверката резултатите стремително падат и удрят дъното.

 

14 години … на вас оставам да прецените дали са много или малко …. десетки деца заведени в залите и запалени по спорта лично от нас и с нашите препоръки за най-уникалният клуб, с най-уникалните треньори /защото тогава наистина бяха такива/. Десетки снимки, репортажи и разпространение на идеята, че спорта е важен, че децата са важни – писали сме доста по темата, май повече от всеки друг, дори от самата Федерация!

Че децата се развиват и изграждат много ценни качества, в спортните зали.

Десетки приятелства, част от които издържат времето ….

 

До един момент в, който спряхте да влагате сърце …

ВИЕ, да вие!

От клуб със стотици деца, днес на едно състезание се събират 100-на, като броим и част от треньорите-състезатели.

 

Момента, в който започнахте да се държите с децата и родителите им като с касички и да не ви пука какво седи зад поредният успех, както и дали утре тези млади хора ще са отново в залата, защото като не са те ще дойдат други … будали.

Жалко!

Обичахме ви, истински, като приятели!

 

 

А, сега малко факти, защото сълзливите историйки не са точно нашето.

В добавка към статията, която казва доста неща от високите етажи на кухнята ще дам няколко примера как „се работи“ сега!

 

Не ви харесва нечие мнение – гоните човека, или децата му!

Решавате, че не искате повече да се занимавате с едно дете, то отива в друг клуб ( няма как да не отворя тук скобата, че понякога това са двукратни  и трикратни световни и европейски шампиони и титуляри в своите категории), защото спорта вече е живота му, той е в кръвта му – заплашвате новите му треньори, че ще спрете правата на други техни състезатели от световна величина от шанса да се състезават на международни турнири, че ще им забраните да водят тренировки в даден район, където вече са изградили доверие и имат събрани деца и родители, които са готови да работят с тях!

Не ви харесва това, че някой ни ви мълчи, не ви се моли, не ви се подмазва – гоните го .. и да, дори да е съдия от най-високият (А) клас на международна федерация, каквито досега имаше 2-ма в България … защо да не дискредитирате единия …

Международен турнир – състезателите ви не се представят на ниво / разбирай не са първи/ – обиждате ги, нагрубявате ги, понякога успявате и да им посегнете!

За толкова години ходене по залите как не обърнахте поне веднъж внимание как се държат хората с децата си?!

Победили, загубили – има прегръдка, глътка вода, по една окуражителна дума, стратегия за следващата среща, ако има такава …. Разбора е после, обсъждат се грешки, набелязват се пътища на развитие, стратегии за промяна, за нови техники, за нови комбинации …. Тук ли?! Тук ви обясняват какъв нещастен боклук сте и как сте такъв некадърник, че ….. И после се очаква от вас да имате мотивация да играете?!

За кого?! За какво?!

От около година вдигнахме ръце и започнахме да пътуваме по света сами / така и така го правим на наши разноски, поне да е по-човешко/ – пътуваме със самолети до далечните дестинации / Австрия, Италия/, често престоя ни е с ден или понякога два повече от на останалите и плащаме по-малко! от децата, които пътуват по 18-24 часа с бусове …. Бусове, които често биват шофирани от треньори, съдии, състезатели … Да, на отиване карат 18 часа, минават кантара и се качват на татамито – и играят! Играят за отбора си, за държавата си! След края на състезанието, един душ в залата / ако имат късмет/ и отново в буса!

Връщат се смляни от път …, но щастливи, че са се представили достойно!

Родителите си поръчват екипировка – един път, втори път … трети път … на финала тя идва и установяват, че поръчаната за № 2 вече е съвсем тамън … за № 3.

Родителите купуват екипировка за залите, за определени деца, които не могат да си го позволят – защото могат, защото искат да помогнат … е това няма значение, никой не ги е молил да го правят, нали!

Организирате гала турнир с участието на именити състезатели с награден фонд за една от срещите …, два дни преди въпросният мач казвате на единия състезател, че за съжаление колегата му има контузия и не може да участва, на колегата му казвате същото … двамата получават дребна компенсация за „неудобството“ …, аааа наградния фонд ли?!
Е, сега! Да не издребняваме!

 

Контузен сте в чужбина …. проблема до голяма степен си е ваш … всъщност си е изцяло ваш.
Само си представете как се прибирате от 1000 и кусур километра с бус и със счупена челюст ….?!
Спорт е, да … случва се, но в нормалните държави състезателите имат застраховки за турнирите …, които е нормално да покриват точно тези случаи.

Малко повече по темата можете да прочетете и в тази статия  Обратната страна на медалите.

Също така голяма част от нелепите контузии и у нас идват от липсата на каквато и да е адекватност у съдиите на конкретни състезания, не случайно на едно от последните половината клубове скочиха срещу ниското качество на съдиите и това доведе до (фиктивна) оставка на единия от съпредседателите на федерацията до момента.

 

И на финала, когато направихме опит да обсъдим тези неща преди няколко месеца ни се каза „любезно“, че като не ни харесва …. прав ни път …
Същото се каза и на група обезпокоени родители по повод инцидент възникнал между деца на състезание в чужбина … на което видите ли не, че някой от ръководителите е присъствал, но знае, че това са дреболии ….
Ако не идеше реч за съдбата на талантливо дете … и тук си е повод за отделна публикация и за отделни сериозни обвинения!

И не те хората не са безразлични, просто така си им харесва …

Може и на вас да ви хареса!

На нас вече не ни!

И както досега 14 години не спирахме да убеждаваме хората да дойдат при нас (всъщност при вас и те го правеха, защото ни се доверяваха), сега им казваме – направете възможното да промените нещата!

Защото можете!
Защото го дължите на децата си!

 

Снимка на Николай Хаджигенов.**

 

 

 

*състезателят на … Хърватска … Петър Спасенич, който преди години беше състезател на България …

**снимката е от албума за последният голям международен турнир, като повече за него можете да видите тук и съвсем умишлено не е избран български състезател, за да не бъде дискредитиран по някакъв начин Bestfighter 2017

***с огромни благодарности към състезателя от Българският национален отбор по Кик бокс, който не се поколеба да постъпи мъдро и да застане до съотборниците си, тогава когато им беше необходим, за да имат пълен отбор и да могат да участват в надпреварата на силен международен турнир и същият този, който сега изведнъж се опитват да изкарат недостатъчно подготвен за следващите големи турнири!
Същият този състезател „помолен любезно“ чрез трети човек да напусне залата на клуба, в който е израснал и да не се връща, защото родителите му не искат да мълчат и да крият истината!

Честно казано  едно интервю на Люба Кулезич, в което се казаха много малка част от истините, и което определено ще бъде последвано от нови разкрития и фактология.

 

 

Писмо … до стар приятел

Резултат с изображение за раздяла

 

Скъпи ми приятелю …. пиша ти бавно….

Не, не е онзи стар виц … и уви няма да е смешно … а ще е тъжно … поне за мен.

Днес било Видовден …

… е явно случайни неща няма, Скъпи ми приятелю.

И като казвам Скъпи ми приятелю, уви точно това мисля!

За мен всеки, когото съм нарекла приятел е СКЪП!

Разбира се има много близки до сърцето ми и специални хора, но всички други, които съм допуснала до себе си и с когото съм споделяла радости, мъки, надежди, с който сме се смели на различни неща …. всички те са скъпи мои приятели.

Мъчно ми е Скъпи ми приятелю, че не желаеш вече да сме такива …, но вече достатъчно време сме на тази земя и аз, и ти, за да знаем, че това се случва в живота …

Би било логично, ако имаше някаква сериозна причина затова, а не защото просто си допуснал в сърцето си омразата …

Мъчно ми е, че ще се разделим …. мъчно ми е естествено, защото дълбоко в душата си вярвам, че ти си един добър човек – обичаш семейството си, обичаш детето си, имаш работа в която защитаваш хората (дано)!
Защо тогава не допускаш, други хора да обичат своите деца, семейства и приятели?!
Защо те дразни толкова много всичко, което не прилича на твоето – бидейки християнин ти не даваш право на хората от друга религия да се посветят на нея, бидейки с традиционно семейство ти отказваш на други хора да създадат своят модел и да живеят щастливи в него, поне толкова, колкото ти си в своето. Ти искаш да се радваш на усмивките и успехите на детето си, но отричаш правото на други хора да го правят …. защото са различни от теб.

Защо смяташ, че това да си различен е нещо лошо?!
И да, ние сме различни  … от теб!

За мен всеки има право да бъде щастлив, ако това не накърнява твоите права, ако не наранява теб и семейството ти, ако не те преследва и гони затова!
На мен не ми пречи това, че едни хора, които не са с еднакъв цвят на кожата искат да живеят заедно, не ми пречи, че едни хора, които не са се родили по нашите земи са решили временно да отседнат тук, докато намерят пътя си, не ми пречи, че до мен ще седи човек от друг етнос, култура, социален статут, религия, сексуална ориентация, с физически или интелектуален недъг.

Не ми пречи, защото свободата е най-висшата човешка ценност и любовта е най-великото чувство!

Свободата приятелю …. свободата означава да следваш сърцето си, любовта си!
Опитай да намериш отново сърцето си Скъпи ми приятелю!
Заради теб, заради хората, които обичаш и които те обичат!
Опитай да обичаш!
Спри да мразиш, в началото е трудно, но ти можеш да го направиш, ако пожелаеш!
Бъди здрав и опитай да засадиш любов в сърцето на детето си …

 

пп. може би ще се познаеш, Скъпи ми приятелю, а може би … не. Може би ще ме разбереш Скъпи ми приятелю и тогава знай, че ръката ми остава протегната за теб – защото твоят БОГ казва „Обичай ближния си“ и „Прощавай“ …., а може и да предпочетеш да ми се подиграеш, така както правиш с любимите ми хора, само защото те имат силата да обичат, да възпитават в любов, а не в омраза …

Два свята ….

18951418_10212865961993664_5058989607780714798_n

 

от единият ме е срам ….

Нямах намерение да пиша за прайда, имах идея да пиша за толерантността по принцип, за това какво и как възпитаваме, какво и как залагаме в невинните детски души.

Знаете моето верую, че каквото посееш в душата на едно дете, това и ще пожънеш.

Някои култури обаче, както и плевелите в живия живот, растат някак неусетно и много лесно …. За жалост култивираните и полезните искат повече грижа, искат да ги засадиш с любов, да ги поливаш редовно, да ги плевиш и да ги обичаш, и да ги обичаш, и да ги обичаш …. за да дадат плода, наречен човечност, толерантност, топлина, съпричастност, любов …

Омразата ли?! …, е … уви омразата расте като бурен – силна, здрава, задушаваща и не се нуждае от нищо, за да обхване и най-невинната душа – душата на едно дете! Душата, която утре ще се превърне в душа на насилник, на терорист, на престъпник, мислещ си, че правото да мразиш е всеобхватно и че му дава основание да го защитаваш с насилие.

С какво се различават терористите, против които всички роптаем, от Динко, от Перата, от т.нар. ни патриоти и националисти, а иначе казано чисти фашисти?!

По нищо!

На някои вероятно няма да им допадне този отговор, но ако решите вместо да намразите и мен да помислите, направете го ….

А, за непредубедените ще дам и няколко по-прости илюстрации защо и какво значи толерантност.

Тази година посетихме прайда за пореден път, в подкрепа на нашите приятели с „различна визия“ за това, що е любов.

Срещнах страшно много приятели и познати – много по-голяма част от тях хетеросексуални семейства, двойки, приятели, познати, срещнах непознати с децата си, с приятелите си, с усмивките си – всички бяхме там, за да покажем, че различията не пречат на приятелствата ни, на добрите ни отношения, на бизнеса ни …

Сред приятелите ми има няколко „деца на дъгата“ и аз ги уважавам и обичам заради това, което са! Заради това, което правят и за себе си и за другите, много често без да се афишират и без да изтъкват различието си … защото не е нужно, защото те наистина са хора като нас – съвсем същите!


Хриси е моя приятелка относително отскоро, но сякаш я познавам цяла вечност, обичам хумора на това момиче, обичам сина и! Да, да …. точно така сина и – една от малкото късметлийки, които могат да се радват на това щастие, защото мнозина от гей двойките нямат право на това.


Знам, че мразещите ще ме заклеймят, но вече не ми пука.


Хората имат право да се обичат, такива каквито са! Имат право да даряват любов на децата си – дори тези деца да са осиновени. Защото едно дете получило любов и разбиране, подкрепа и дом ще бъде много по-добро от отрасналото в институция!
А семейството, дори и това, което се състои от еднополови родители с големи сърца е много важно за едно дете лишено от това щастие!
Запитайте се, дали сте чували гей да заклейми правото на хетеро двойки да живеят в съжителство, да сключват брак, да създадат или осиновят дете?!
Не, нали?!
Защото осъзнавайки различието си, те са толерантни!
Нещо, което мнозина от нас не успяват дори да осмислят, камо ли да го защитават!

 

По този повод просто ще дам линк към едно много добро и кратичко пояснение на адвокат Валентина Каменарска за сходните на практика липсващи права и на хомо, но и на хетеро двойките в България, които не са узаконили съжителството си пред държавата.

Виктор е мой приятел от години, срещна ни опита за политика, но макар и неуспешен приятелството ни смятам,  ще продължи и занапред!
Защо ли?!
Ами защото е човек със сърце, с чест, с опит да промени статуквото към по-добро, за всички, не само за себе си!

Заради тях и още няколко мои познати не така известни в обществото с ориентацията си ще бъда на прайда всяка година, докато го има, докато ги има тях, докато ни има и нас ….
Между другото само ще спомена, че на прайда си вървяхме няколко стотин метра рамо до рамо със зам.кмета на Амстердам …. един до друг и си обменихме усмивки и някоя и друга реплика така, като между усмихнати и добронамерени непознати … ъъъ за български политици не ме питайте, даже Джамбазки не намина да ни види 🙂

Толерантност – една дума така непозната и неразбрана у нас!

Нежелана също така ….

Защо ли, ами защото както писах и по-напред е по-лесно да оставиш омразата да избуява, поливана от злоба, неразбиране и тесногръдие, другото иска дълго и упорито да обграждаш лехата с любов …
Иска мислене, иска човечност … и любов!
Това не ни остана от преходи, проходи, лутаници и борбички.

Любов не ни остана.

Днес са финалите на музикалният формат The Voice (Гласът) и във Франция, и в България и докато във Франция всички боготворят незрящият Венсан Винел Vincent Vinel  / осиновен преди да навърши 3 години от френска двойка, с етнически произход българин, а най-вероятно ром / и го сочат за фаворит, то у нас се чудят как да нагрубят достигналата до финала филипинка Sarah Suzet Сара Сюзет Намба, която обожава България, омъжена е за българин и има дете от него /наполовина българче/. Което неизбежно ме подсети за една невероятна моя приятелка, която от години се бори да узакони любовта си към тъмнокожият си приятел, на когото държавата ни отказва да даде права да пребивава тук.

По света хората с различия / физически, психически/ се приемат, подпомагат, адаптират, тук се дискриминират, мразят и дискредитират … омразата стартира още от детската градина към другарчето със СОП, минава през „мръсните мангали“, „бежанците“, които ни заливаха преди изборите, но сега смелата власт се пребори с тях, та като се стигне и до онези ****, които всъщност в повечето случаи са хора с добро възпитание, с образование и са доста толерантни, за разлика от много от вас, които се зовете патриоти, традиционалисти и отричате правото на другите да са щастливи, така както го разбират и без да пречат на вас самите.

Опитайте да възпитавате любов и доброта хора, не е лесно, но е много по-прекрасно!

За финал едно уникално изпълнение на Венсан от френският формат на The Voice 

Венсан

 

Малко снимки от вчерашният прайд – съвсем умишлено от официален източник, за да илюстрирам нагледно това, че всъщност става дума за едно мирно и човешко шествие, което не проповядва нищо различно от любов, толерантност и приемане …. за разлика от опитите на някои да ни уверят, че става дума за разврат и едва ли не претворение в Содом и Гомор. 

 

повече снимки можете да видите тук

И грозният поне за мен контрапункт, който не бих си позволила иначе да споделя, но виждам, че учасващият в него не просто го е споделил публично на стената си във Фейсбук, но и явно е горд с него!
19029566_1459313007464407_5548133085641171994_n

  • автор на снимката е Георги Палейков

Жените в политиката

Държах да го споделя и тук!
Не, не от излишна суета или от пораснало извънмерно его, все още продължавам да съм си аз 🙂
Просто интервюто е станало хубаво и смятам, че то касае не само проявите на жените в политиката, но и на жените в общественият ни живот въобще.

Благодаря много на Гласът на Младите хора  и лично на Веселин Диманов за шанса точно днес на този празничен ден да си дадем сметка колко много могат да постигнат жените в делника ни.

И така, заповядайте :

За жените в политиката

Да, България е на всички ни, помислете за това.

Снимка на ДЕОС \ DEOS.

 

Първи ден на улицата сред хората ….отново … защото и преди съм била като чужд застъпник и помощник. И, да тогава беше много по-лесно, защото вярвах, че човека за когото агитирам е достоен, честен и стойностен.

А, сега?!

Сега се оказа много по-тежко за преглъщане.

Мнозина въобще не обръщат поглед към теб, мнозина откровено се опитват да избегнат контакта, някои спират …

Хубавата част с тези, които искрено ни симпатизират и ни окуражават само ще я спомена!
Благодарна съм за всяка една добра дума, която чух този ден, за всяка усмивка, за всеки вдигнат палец.

Другите ….

Спираха хора с тежки думи „Всички сте еднакви!“, „Сещате се за хората, само когато идват избори“, „Вашата партия е измислена“, „Нищо не можете да направите“, „И вие ще станете като тях“, „Ще ми вдигнете ли пенсията, защото сега взимам 130 лв“, „Како, дай 2 лева … да си купя кифла“

Болезнено …. и толкова вярно, че не мога да им се сърдя.
С някои успяваме да продължим разговора. Представям им хората, с които сме заедно – водача на листата в нашият район Стефан Тафров, който мисля не се нуждае от представяне и Даниел Неделчев – целеустремен, млад професионалист, усмихнат, възпитан човек.
Изненадани са, че ние самите сме на улицата. Любопитни са. Разпитват ни – ние защо сме се включили, ако ни изберат как ще променим нещата, като сме малко, колко сме сигурни, че ще успеем да спазим обещанията си, защото те вече обещания са слушали достатъчно.
Разказвам им – каква съм, откъде съм, защо съм тук на улицата, че имам общо взето всичко – дом, прекрасно семейство, работа … но е необходимо още много, за да живеем нормално, като хора тук!

Да имаме време, желание и възможност да си купим книга, да отидем на концерт, на театър, да спортуваме, да посадим дърво, да се усмихваме на децата си …. а не просто да оцеляваме, като затворени в кошара скотове.
За да останат при нас синовете ни, а не да ги изпращаме с разплакани очи по далечни земи, и разкъсвайки сърцата си да си пожелаваме тайно да намерят там своето място и да не се връщат …
Затова сме на улицата, днес пак ще бъдем там с Мария Ангелова – млад, усмихнат, невероятен учител и Антонина Душева – адвокат със сериозна практика и авторитет.
Спрете при нас! Елате да поговорим – вижте, чуйте, помислете!

 
Ако не го направим ние, естествено с ваша помощ ще го направят пак тези, които много добре познавате! Ще продължим да тънем в корупция, мизерия и безпросветност и само да отброяваме тъжните дни на родителите си и да изпращаме заминаващите ни деца.
И, да ние не сме професионални политици, но сме хора със сърца и сме хора като вас!
Затова бихме работили за вас!

Със сърце!

Елена Хаджигенова

Кандидат за народен представител в 24 МИР, № 14 в преференциалната бюлетина от Коалиция Да, България, представител на ПП ДЕОС!

Имате право да живеете?! Да бе …. да!

Не бях в писателско настроение, но пита ли ме някой?!
Не, нали?!

И вас никой не ви е попитал какво мислите за това
Можем да се хванем на бас!

Човек и добре да живее, все се намира някой лекар да намери от какво да го лекува … та така и мен.
Преди известно време ми намериха разни забавления и онзи ден постъпих в болница за операция.

В българска болница : приеха ме за 10 минути, трябваше да се нося само пижама, чехли и четка за зъби! Оперираха ме същият ден, като сутринта ми направиха всички необходими за целта изследвания!
След  операцията не се налагаше да плащам на никого,  за да ми постави допълнителни обезболяващи или за да дойде да ми даде вода или за да ми помогне да стана, когато трябва. Санитарката беше усмихната, сестрите минаваха през половин час! В стаята ми имаше и друга жена, която беше съвсем случаен пациент …. Защото признавам си без бой по силата на старата българска традиция отидох в болница, в която естествено имам близък лекар. Но! Отношението към всички там беше еднакво – каквото към мен, такова и към всички други пациенти.

При изписването всеки пациент получава анонимна анкета, в която може да напише дали е доволен, дали са му искани пари на ръка или дали му се е сторило чисто и комфортно?!
Попълнената анкета се пуска в една прозрачна кутия в коридора и след час вече не е там – обикалях ги 2 дни коридорите затова съм сигурна!
За лекарите и друг път съм писала и нямам какво да добавя освен един огромен поклон за професионализма им и за усилията им да са перфектни!
Но тук искам да ви пиша за другите неща, които ги няма на друго място у нас или поне аз не съм била на такова място.

Съседката ми по стая сподели, че жената преди мен била предложила на санитарката 10 лв. да се почерпи и тя отказала!

Чудите се дали съм добре?!
Съвсем добре съм … е като за 3-4 дни след операция де!
Но, пак го прочетете – значи може!

Когато някой иска!

Естествено болницата е частна и предполагам, че на персонала се плаща една идея по-добре от останалите български болници, … но това е начина! Направили са го хората!

На фона на всичко това ви връщам към цитираният линк в началото – ВЪВЕЖДАТ ЛИМИТ НА ОПЕРАЦИИТЕ!!!!

Разбирате ли какво означава това?!

Че ако попаднете в болница с лимит 10 операции от апандисит на ден и вие се окажете 11 –тия ….. ми изтеглили сте късата клечка, да сте дошли вчера или най-хубаво изобщо да не ходите!

Това е геноцид!

В най-чистият му вид!
Да лишиш човека от правото му да получи здравни услуги за мен е престъпление, за вас не знам …. мислите, че не може да стане и по-зле …. Може и още как …. Скоро ще сложат и лимит на ражданията и на храненията – само на тока и парното няма да сложат лимит, щото …. Нали има будали да плащат.

А вие кротко си работете, плащайте си данъците чинно и си чакайте поредния лимит, който ще ви сложат!

С огромна благодарност към д-р Орлин Томов, д-р Йордан Бирданов и д-р Марио Марков от Болница Доверие!

Респект за професионализма и човечността им!

By Lenny

Публикувана за пръв път в БлогА на Хаджигенов през 2013 година, но оттогава не виждам много промени, освен новите опити да се съсипва здравната система и оставащият слава богу неизменен професионализъм на хората от болница Доверие!