Подарете (си) красота

Резултат с изображение за каталог Александрина караджова

След подранилия Коледен подарък, сега държа в ръцете си и един позакъснял такъв!

Трудно бих излязла от клишетата, затова не мисля и да опитвам, как бих могла да опиша този шедьовър без думи като  – разтърсващата сплав от цвят, елегантност, нежност, вълшебно докосване и непевторим стил, в едно наистина брилянтно изпълнение!
Невъзможно е, повярвайте ми!

Ако скоро ви се налага да направите стилен и изискан подарък на близък на сърцето ви човек, не мислете дълго, а се доверете на Acrista!

Наистина трудно бих могла да опиша емоциите и чувствата, които ме връхлитаха на всяка страница, защото това не е просто „продуктов каталог“ на един извънземен автор, това е една вълшебна книга с омагьосващи и спиращи дъха картини, придружени от уникални стихове и носещи емоции, страст и красота!

Продължавай да твориш все така Али и да ни радваш с красотата и нежноста, която изпълва душите ни!

by Lenny

Advertisements

Магията Япония

 Един от най-хубавите ми коледни подаръци тази година!

 

15589603_2015446538681985_3595448246026373372_n

 

Чудех се дали да пиша ревю за тази книга, още повече вече има едно фамилно такова Малки късчета Япония или Моши, моши Япония, но не ме свърта 🙂

Уникална книга, която бих класифицирала по-скоро в жанра фантастиката, отколкото публицистика  …

Трудно ми е да ви предам усещането, което придобива човек, разлиствайки страниците и нямайки желание да стане, да я остави и да прави каквото и да е друго, докато не изпие и последната и капчица, ароматна и нежна, като чай в нежна порцеланова чашка с плуващи по повърхността му нежни листенца.

Всъщност самата книга е нещо като своеобразна чаена церемония пренасяща ни в един светъл, човечен и пълен с уважение и любов свят.

Впечатляващ поглед към бита и нравите на една невероятна, далечна страна, предадени от една също толкова невероятна жена …. наша сънародничка.
      

Разказите за отношението към труда, за съзнанието и отношението на работниците към всекидневните им задължения, за традициите, за семейните отношения, особено на фона на сагите „снахи-свекърви“ станали емблематични у нас, да не говорим пък за отношението към децата … наистина ми се струват като приказки, приказки за едно място, което съществува само в мечтите ни.

Дано един ден се доближим до толкова до тях, че поне да можем да смятаме, че сме от една планета!

Благодаря ти от сърце за тази емоция Юлияна, благодаря ти и за приятелските думи и за голямото ти отворено към света сърце! За да се случват добрините, трябва да повярваш в тях, както каза ти!

Вече започвам да вярвам, че в този свят има много добрини и трябва само да ги видим!

Можете да подарите тази книга на обичан от вас човек!

by Lenny

 

Приказка за щастието 1 или не спирай да следваш мечтите си!

Или един невероятният разказ за красотата, топлината, любовта, нежността и надеждата!

Седмицата започна с един чудесен празник „Денят на християнското семейство“!
Един ден, който някак се неглижира и остава незабелязан напоследък, в ежедневието ни, което все повече се изпълва с омраза, насилие и противопоставяне!

Създавайки Блога си навремето си го представях изпълнен с усмихнати публикации, с полемики между приятелки, в които обсъждаме усмивки, рисунки, пюрета, зъбчета, добрина, красота. Уви застигнало ни е древното заклинание да живеем в интересни времена.

Днес обаче се надявам да върна широките ви усмивки и да ви покажа, колко хубав може да е света!

И тук!

Колко хубави неща могат да се случат с близки на нас хора или пък с нас самите, стига силно да го поискаме и силно да повярваме в чудесата.

Седнете удобно, вземете си чаша горещ шоколад и се потопете в едно своеобразно интервю с две уникални жени, създали своите уникални семейства и радващи се на едни прелестни деца.

Още преди да се роди третият ми син живота някак ме обгради неусетно със семейства и приятели с много деца, постепенно след като ние се сдобихме с мечтаният си трети син около нас изведнъж заваляха бебета.

Ама, казвам ви наистина заваляха!

Приятели, познати, близки – родиха се толкова много и прекрасни човечета, но в тази статия искам да ви срещна с едни много специални две тройки дечица на любими мои другарчета.

 

С Цеци и Лори се познаваме от много, много години те бяха наши приятели много преди да станат родители на Карина, Моника и Стефан и затова съм много щастлива сега да ги видя като едно голямо и усмихнато семейство.

image-0-02-05-6d6ca3a63a17bc9e2cd4dd8a6bd3852d2d6c2407e594f751e9c531a252ba67e6-v

Със Стели и Томи се запознахме покрай сестра ми и зет ми, тъй като те са техни кумове, рядко съм виждала човек с по-запленяваща усмивка от Стели и си представям какво щастие е това за Иво, Ани и Рая.

 _mg_2950

В рамките само на два дни в този месец и Стели и Лори станаха майки за втори път, но на трето дете !

Да, сметката е вярна 🙂

И двете двойки имат първо близнаци, а след това и трето дете.
Но това, далеч не е единственото интересно в историите и на двете прекрасни дами, за които искам да ви разкажа.

И така, стига съм ви занимавала с общи приказки.

Оставям ви компанията Стели и Лори, които ще ви представят прелестта на родителството видяна през техните очи!

Представете се с няколко думи – как се казвате, с какво се занимавате, представете членовете на семейството си,  и  децата си най-вече.

Стели: Казвам се Стелияна Попова или за по-лесно Стела, на 30 г., по професия съм биолог и ако в близките години спра да бременея и да раждам, може и да си защитя дисертацията 🙂 Занимавам се със змии и гущери, имам участие в различни проекти, свързани с оценка и опазване на околната среда… изобщо доста динамична, интересна и разнообразна работа.

Отскоро живота ни стана още по-интересен, тъй като вече съм мама на трима, но нека върнем лентата от начало.

Лори: Привет! Казвам се Лариса и съм на 36 г.  В момента гледам най-сладкия бебешок Стефан, който е на 2 седмици и от време на време каките близначки Карина и Моника, които са на четири и обикновено ходят на градина, ако не са болни 😉 Иначе работя в международна фирма в счетоводен отдел. Тати се казва Цветан и е програмист.

Къде е как срещнахте половинката си и как разбрахте, че това е ТОЙ?

Лори: С Цецо се запознахме на народни танци в квартално читалище преди 6 години. Сближиха ни хората, интереса към народното творчество, купоните, разходки в планините и красивата природа на България, и мечти за деца 🙂 За мен не ми беше много лесно да му кажа, че не мога да имам деца по естествен начин, но тъй като ми предстоеше поредната операция в тази насока, нямаше как да го скрия. Много показателно беше, че не се изплаши и не се отдръпна, а обратно – мобилизира се е и ми оказа цялата си подкрепа от този разговор и за в бъдеще. Преди да имам деца не изпитвах страх или неудобство да коментирам тази тема, по-скоро имах наблюдението, че някои близки и приятели им беше неудобно да обсъждат темата за деца с мен или като споделя, че имам репродуктивни проблеми и че се опитвам да ги реша, казваха ми, че съм още млада и че ще се наредят нещата от само себе си, макар че е невъзможно от медицинска гледна точка. Не се притеснявам и от факта, че трите ни деца са инвитро каки и бебе 🙂 Според мен по този начин се опитвам да помогна на хората, които също имат проблеми и се притесняват да го споделят или не знаят къде да потърсят помощ. Случвало ми се, след като разберат, че сме преминали през инвитро, познати и приятели да искат съвет, мнение или подкрепа от нас. С голяма радост се опитваме да помогнем максимално!

dsc_4200

Стели: С милият ми мъж се запознахме, т.е. ни запознаха съвсем нарочно, през октомври 2006г. След две срещи, на третата му отидох на гости за по чаша вино и така и не си тръгнах. Още с влизането си в къщата му, аз за първи път от много време се почувствах „вкъщи” и така разбрах, че това е ТОЙ. А именно Томислав, 20 години по-голям от мен, с прекрасно чувство за хумор, влюбен в мен и още от самото начало в идеята за голямо семейство. Още на 3-4ти месец от връзката ни той подхвърли въпроса за дете и аз му казах, че не искам дете, преди да се омъжа… Може да съм му поизвила ръцете за брак, но…съм си старомодна, винаги съм искала да се видя булка. 🙂 И така на 8-мия месец ми предложи брак (изключително романтично, на Айфеловата кула 🙂 ), а на 10-ия се оженихме.

b24

Кога се появи мисълта за дете?

Стели: Опитите за дете започнаха още тогава – на нашата сватба – 19.08.2007, но нищо не се случваше… Не се шашкахме особено първите 2 години, аз още студентка, не бързахме, но на третата година нещо почна да се прокрадва. И така започна ходенето по лекари. Къде да отидем първо? Ами Майчин дом, разбира се! Наслушахме се на всякакви глупости… Била съм с обърната матка, била съм правила аборти…правиха ми странни прегледи…отчайващо ми звучаха всички тези неща в 23-годишната ми глава, а никой не се сети да прати Томи за една спермограма, било то и само защото беше вече над 40…

Лесно и бързо ли стигнахте до темата – инвитро?

Стели: Отидохме в частна клиника, където от вратата ни огледаха и казаха: „ Ооо, при вас само ин витро ще стане!”. Това беше първия път когато чухме тази дума. Звучеше ни толкова страшно и невероятно, че повече не стъпихме там. След период на затишие, пак се заоглеждахме къде да отидем и кого да питаме за това „ин витро”. След питане по познати и приятели се озовахме в друга частна клиника. Позволявам си да кажа че това е клиника Щерев, а докторката, която ни пое е д-р Савова. Невероятен специалист, работохолик и човек. Прие ни без час, но ние чакахме пред кабинета й 8 часа за да можем да влезем. Веднага назначи изследвания, както на мен, така и на Томи, което показа отново, че ще се наложи ин витро поради мъжки фактор (малко живи и годни сперматозоиди)… Веднага ни насочи да кандидатстваме към Фонда за асистирана репродукция, за който не бяхме и чули до този момент. Първи опит – 9 оплодени яйцеклетки, два върнати в мен ембриона,  4 замразени за всеки случай. За жалост неуспешен. Не можех да повярвам. Д-р Савова ми каза: „Нищо сега пускаме към Фонда за втори опит, а през това време ще опитаме със замразените ембриони. Ще стане, ще видиш!”. Но не стана. Върнаха в мен и четирите ембриона, но нито един не се хвана… Бях много огорчена. Всичко това се случи за 3 години. 3 години изследвания, чакане за одобрение от фонда, опити ин витро и горчивина от неуспеха… Писнало ми беше, ама много! Докато чаках второто одобрение дойде и 27-ия ми рожден ден. Събудих се, наревах се едно хубаво, защото ако всичко беше ок, щях вече да имам дете в първи клас! Винаги съм искала да бъда млада майка, а вече съм на 27!:)Не бях недоволна от докторката си, напротив! Но два пъти нищо не стана, нещо трябваше коренно да се промени! Вдигнах телефона и се обадих в „Надежда” (моя приятелка, минала през подобен ад, непрекъснато ме убеждаваше да си запазя там час, но мен все ме спираше това, че много се чака там, а и аз си харесвах докторката). Вдигна ми изключително мила телефонистка, обяснявам аз какво, що, тя обяснява, че много ще чакам за час, аз се съгласявам, при което ме пита за записването на час кога съм родена. Моят отговор: „Днес, но 86-та година!” Последва радостно честитене, от нейна страна. 🙂

Дойде време за срещата с новата за мен д-р Персенска. Изключително директна, пряма и обрана в думите си. Ако не я питаш конкретно няма да обяснява. Тогава не разбирах защо е така, но сега си давам сметка, че колкото по-малко ми се обяснява, толкова по-малко се натоварвах. След определени изследвания (Пак!), коментара й беше, че е ок да опитаме с инсеминация. Ние с моя мъж се спогледахме и почти един през друг и заобяснявахме как ще ни е 3-ти опит и искаме ин витро, че сме получили одобрение от Фонда, при което тя се съгласи и започнахме отново. Две върнати ембриончета в коремчето на мама и 5 замразени. И чакане! Най-дългите ми 10 дена!

Какво си помислихте, когато разбрахте за пръв път, че вече чакате бебе?

Стели: Направих си кръвен тест за отчитане на бременността на 10-ти ден и за първи път имах резултат различен от 0. Всъщност доста различен – 699, което е доста или както каза д-р Персенска: „Мирише ми на близнаци!” Бях толкова радостна, че подскачах, а всички във фоайето ме гледаха като НЛО.

Лори:Когато направих тест за бременност и видях, че е положителен, първо изпитах някакво объркване (хем беше най-чаканата втора чертичка на света 😉 ) и страх дали всичко ще е наред. Мъжът ми беше на седмо небе. След трансфера трябваше да лежа и да си почивам две седмици преди да направя тест и тези две седмици ми се сториха адски дълги.

Когато разбрахте, че чакате близнаци, какво беше чувството, усещането?

Лари: Първите дни чакаш мечтаните две чертички, после чакаш десетина дена за първи преглед, после още за сърчице, после първа фетална морфология, за втора, после серклаж, после притеснения и желание да постоят още малко в коремчето. Каките се родиха в 32 седмица с тегло 1770 и 1800, което според повечето хора са добри мерки за близнаци.

Стели: И с радостта ми започнаха да изскачат въпроси и страхове – 2 деца наведнъж, как ще ги гледам, кърмя, ама всъщност, как и ще ли ги износя до края…а кувьозите…

Лесно ли се износват, раждат и гледат две бебета наведнъж?

Стели: Имах прекрасна бременност с близнаците! Не ми ставаше лошо, бях много подвижна, пътувах доста, събирах си материал за дисертацията, нито един от страховете ми не се сбъдна. Е, накрая бях и доста огромна. 🙂 Появиха се в последния ден на 38-ма седмица на 05.02.2015г Иво (3170гр/51см) и Анита (2750гр/49см) със секцио, тъй като и двамата бяха застанали изключително неблагоприятно за нормално раждане.

В началото беше адски трудно, после не става по-лесно, но просто свикваш с лудницата!

Лори: Само една майка знае какво е да се притесняваш за своите недоносени дечица и да се цедиш неуморно по 8 пъти на ден и да им носиш кърма в неонатологията и 49 дена да ги гледаш само за по петнайсетина минути през стъклени кутии. Макар че бяха в най-добри ръце и знаех, че в други болници свижданията са само веднъж в седмица без възможност да им се носи кърма беше доста тежко изживяване за мен. Още като станаха на половин година започнахме с малки преходи, пикници и по-дълги разходки в кенгуру. На седем месеца ги качихме на първия им връх Виден, на година и половина ги заведохме на първото им море и оттогава всяка година ходим и радостта няма край. Миналата година купихме селска къща с двор на един час от София и като се затопли времето всеки уикенд сме на село. Много им харесва на децата, чувстват се свободни там, още повече че си имат люлки,  батут и басейн, голяма забава става, а особено когато идват гости! Та почти навсякъде сме заедно: пазаруваме заедно, пътуваме заедно, разхождаме се заедно. Нямам търпение вече да отидем някъде извън София и да заведем малкия на първото му пътуване всички заедно 🙂

Помагат ли татковците, в какво и как ги включвате в домашните задължения?
Какви татковци са?

Лори: Таткото много помага доколкото може особено в гледането на децата: с охота сменя памперси, бърше дупета, гушка бебето, реди пъзели с момичета, води ги на градината, къпе и каките и бебо. Той е сериозен работохолик и весел купонджия. Успява да успокои/тушира моята сантименталност и притеснителност, напоследък и избухливост. Оценявам много готовността му да гледа децата за да разтоваря аз: да отида на козметик, маникюр или среща с приятелки. Понякога гледа някой романтичен филм с мен (заради мен), макар, че гледах много повече фантастики с него 🙂 🙂 🙂 Преди три месеца ми направи предложение и сам ми купи пръстен, беше много мило, романтично и трогателно.

Стели: Нямаше да оцелеем, ако таткото не помагаше. Особено нощем, защото аз ги кърмех, но нощем бях толкова изморена, че не ги чувах… Той ставаше, преобуваше и подаваше за кърмене.

Така станахме четирима, те поотраснаха, навършиха година …

15174407_1339048559439148_59791612_n

Кога и как разбрахте, че в сърцето ви има място за още едно дете?

Сега, когато вече гушкате малките слънца смятате ли, че си струваше целият този път?
Чувствате ли се благословени?

Стели: ….. и след низ от различни приятни и не до там събития, към края на март тази година разбрах, че чакаме още едно бебче… Не ин витро. И така на 11.11.2016 дойде нашият Божи дар – Рая (3570/52см).

Толкова са чакани и искани и тримата! Винаги съм искала 3 деца! Е, не си представях, че ще са в рамките на две години, нооо … така да е!

Лори: Винаги съм искала да имам голямо семейство и с възхищение гледах многодетни родители и продължавам да ги гледам с възхищение и благоговение. Често си мисля каква късметлийка съм, че срещнах точно този мъж в жизнения си път защото без него нямаше да има и чудните ни дечица. Чувствам се благословена, горда и безкрайно богата с моето семейство. За сега бебе Стефан е сравнително спокойно бебе и усещам огромна разлика в гледането на близнаци и едно бебе. Момичетата плачеха много, едната сучеше за другата се изцеждах и ядеше от шише до 6 месец. Първите месеци нямаше ден и нощ за мен, а имаше само един час кърмене, един час цедене и един час къде сън къде успокояване на плачещи бебета с колики и така всеки 3 часа повторение. Плачеха и навън в количката и препусках лудо по неравностите и тесни тротоари ( с двойната количка разходките бяха цяло предизвикателство ). Предизвикателство беше и да излезеш от къщи, защото асансьора ни е между етажите, а и количката не се събираше в него; да влезеш и да излезеш от някои магазини (повечето 😉 ) да не говорим за прагове и стълби, разбити бордюри и тротоари. Сега с новото бебе се чувствам  много по-опитна и съответно спокойна: той си хапва добре, наддава добре, за сега и спи добре и аз около него пу- пу дано да продължаваме в същия дух 😉

Изпитвахте ли страх, неудобство да коментирате с хората темата за деца, избягвахте ли приятелски семейства с деца, някой наранявал ли ви е с нетактичността си на тази тема?

Стели: Никога не ми е било неудобно да споделям за ин витрото. Даже съм карала приятелки да говорим. Смятам, че е много важно, защото ако имах с кого повече да говоря, нямаше да загубя толкова време в лутане и маене какви изследвания, къде да отида и кого да питам… Трябва да се говори за това. Много повече, отколкото в момента се споделя, защото този проблем съществува и процента хора, които стигат до ин витро расте.

Ако сега трябваше да поемете отново по пътя на сбъдване на мечтите си бихте ли се колебали, отлагали и уплашили?

Стели: Всичко си струваше и нищо не бих променила, защото това, което съм преживяла за да ги имам, ме е направила по- благодарна, по-осъзната като родител.

Какво бихте пожелали на хората, които сега тръгват по пътя ви ?

Лори: Искам да им пожелая да имат вяра и да не се отказват от мечтите си, защото има ли желание има и начин.

И така след невероятният разказ на Лори и Стели не виждам какво бих могла да добавя, освен едно – обичайте, не губете надежда и бъдете смели в следването на мечтите си!

by Lenny

Усещане за жена

photo_medium_4828

В последните години жените стават все по-силни и все по-ефективни, участват наистина рамо до рамо с мъжете във всичко – в труда, в семейният бюджет, в управлението на държавите си.
Свидетели сме в последните 2-3 години на няколко държави, които възложиха управлението си на жени!
Англия, Германия, в САЩ единият кандидат за президент е жена, в малка България също единият кандидат за президент е жена!
Но, моята колонка днес няма да е посветена на политиката, а на човещината, на това какво значи да си жена …

Да си жена, значи да даваш непрекъснато – обич, подкрепа, опора, нежност, топлина!
Ти си тази, която природата е посочила като нежна и крехка, но същевременно на теб разчитат, за да има дом, за да има топлина в него, за да има огнище, за да има красота …
За да има смях и нежност, трябва да има жена …

Уважавам всяко религиозно различие, стига то да не нарушава нечии права и нечии интереси. Това е причината да не харесвам някои от религиите третиращи жената, като прост инкубатор, като един елементарен орган упълномощен да износва и доставя следващото поколение!

14516391_1216129788454870_4096965293664197902_n

Не!

Ние не сме просто един орган!
Ние сме нещо много повече, ние сме личности!

В Европейска Полша под натиска на религиозната общност  е спряно финансирането на ин витро процедурите, обмисля се и забраната на хормоналната контрацепция, в проектозакона внесен вече в полският парламент се предвижда дори жените претърпели спонтанен аборт да дават показания в съда!!!!

Средновековие в най-гнусният му вид!
Сега остава да запалим и кладите и да горим вещиците!

 

Много ми е трудно да напиша това, но се чудя дали сред законотворците в Полша има и жени и що за жени са те всъщност?!
Дали сред техните депутати има жени?!

Знае ли някой каква болка е един аборт, особено спонтанен такъв ?!
Знае ли някой каква рана отваря в сърцето ти?!
Рана, която не зараства никога!
Никога!!!!

Не е лесно да вземеш решението, да сложиш край на живот, за който си отговорен – това дори да приемем, че „решението е ваше“, но да видиш как някой отнася неизплакалата ти рожба без дори да можеш да я целунеш, без да можеш да и дадеш име, без да можеш да я прегърнеш?!
И то без ти да си го решил, това е най-голямата болка на света, а съм преживявала всякакви болки!
И не, аз не съм ЗА абортите!
Аз съм за това една жена да има избора, какво да се случи с нея, с тялото и и с нейното дете!

 

Може би само болката да искаш и да не можеш да заченеш живот е по-голяма и за тази тема мога да говоря много ….

И точно в момент като този те ще искат от тази жена обяснения?!
Обяснения за какво?!
Ще я осъдят за какво?!
Защото природата за добро или зло е решила друго?!
А, в случаите когато говорим за изнасилвания?!

Това е ….
Съдизъм, това е …. мракобесно и ужасяващо невежество и заслепение!

Момичета, жени!
Не трябва да позволим това да се случи!
Защото уви тръгне ли една чума, тя трудно разпознава границите и рано или късно ще стигне и до тук!

Мъже, не позволявайте никога, никой да третира жената до вас, като преносител на живота, тя е нещо много повече от един разклонител …

Да има дете е най-висшата радост дарена на жената, това не е и не може да бъде задължение!
 14469460_10209527285272746_8526399598285943269_n

Подкрепям протеста на полските жени!
Подкрепям всички жени по света, които имат право да бъдат свободни, да имат избор и да случват живота си по начин най-добър за тях и любимите им хора!

 
#Blackprotest

#czarnyprotest

За безумието случващо се в Полша!
Разказ в първо лице!

Автор на този текст е Янина Пекаж, която го предостави за публикуване на Вита Морена. Всяко републикуване трябва да цитира нейното име като автор и това на сайта Вита Морена като източник.

Безумието в Полша! Затвор за аборт и жестоко погазване на всички човешки права на жените – Vita Morena

600_womenarenot_2-en

***част от снимките са от неизвестни автори, но лично мен ме впечатли погледа към протеста на Katarzyna Pierzchala  една от снимките в текста е от този неин албум.

 

Няколко дни по-късно!

Полша се отказа да въведе законна забрана на абортите!

Сега, разбрахте ли какво значи ПОЗИЦИЯ!?
Разбрахте ли, какво значи отстояване на ПРАВА?!
Разбрахте ли, какво означава БОРБА?!

Прекрасен урок по Демокрация от Полякините!
Браво, момичета!

*** а, на нас ни назначават майки ….
Тънка, разлика нали?!
От нас зависи ВСИЧКО!
От всеки от нас по отделно и всички ни заедно!

Щастието да докосваш сърцата

12717418_1074694919242362_8789244463032877721_n

 

Най-голямото щастие за всеки, който в сърцето си обича красивото е да срещне сродни души, с които да споделят общата си страст !
Още по-прекрасно е, когато част от тези сродни души са твои стари приятели и / или твои кумири като творци.

С огромно удоволствие искам да споделя тук един прекрасен отзив на един уникален творец!
БЛАГОДАРЯ ТИ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ АЛЕКС!

ACRISTA представя!

Красотата ще спаси света ?!

Не знам вярвате ли в това?

Да си призная честно аз до вчера го ползвах като клише. И не, не защото не обичам красивото и защото не вярвам в силата му, а просто защото виждам делника на хората в последните години и колко малко място и сили им остава за красивото.

Моето красиво има много измерения – от хубавата музика, през чудесна картина за съзерцаване, от редове на прекрасна книга и чаша чай с чудесен домашен бонбон, до … среща с приятел или да видиш как подаръка, който си направил на някого озарява лицето му.

Всички тези неща са красота за мен и им се радвам при всяка възможност.

Онзи ден без да искам станах инициатор на интересен социален експеримент и открих, че дори добрите ни приятели понякога остават в неведение за нашата представа що е то красота, как се консумира тя и как се създава?!

Част от приятелите ми дори ме порицаха затова, че не съм споделила досега с тях, че създавам красоти 🙂

Вероятно с основание – фалшивата скромност, която години наред ни е набивана в главите си взима своето. Но на финала реших да събера смелост и да направя един вид реклама на моето красиво!

Какво мога да кажа?!

Благодаря!!!

Това е първото!

Толкова много прекрасни отзиви, толкова чудесни и сърдечни поздравления не бях получавала накуп никога досега.

Затова и ви споделям тази емоция тук и ви призовавам – показвайте по-често на приятелите си вашата красота! Правете денят им по-усмихнат, по-пълен с любов и чиста енергия и щастие!

Благодаря за толкова много неща и на толкова много хора, но някои искам да спомена специално! Благодаря на моята първа учителка в създаването на тази красота Евелина Катерова! Благодаря на Габи за прекрасното местенце, което създаде с много любов и страст и в което години наред дарява хората с докосване до красивото и уникалното и им дава шанс да открият своята магия! Благодаря най-вече на Александрина Караджова – първо за това, че беше може би моят най-мощен и най-ярък лъч светлина от години наред, който неизбежно ме водеше в тъмнината, търсейки красотата и второ за куража и напътствията, които ми даде съвсем чистосърдечно и приятелски – така както наистина би трябвало да бъде между приятели! Благодаря на Реза, Дани Балканска и Ванчето Радкова за помощта, която ми указаха с електронните магазини, които признавам са все още дълбока индианска територия за мен. Благодаря разбира се и на моите момчета, които ме подкрепят и окуражават да бъда себе си и да създавам чудесни емоции!

Така всички ставаме по-добри и по-докоснати от красотата, а кой знае може пък тя наистина да спаси света!

Това е моята красота – създадена от мен и предназначена да създава усмивки и да дарява щастие!

Sun Rise – новоизгрялата красота

Silk Magic – красотата, която вече дарява усмивки, късмет и носи щастие

Ако ви е допаднала – споделете я и вие 🙂

И не забравяйте да споделите с близките си приятели и своята красота!