Приказка за щастието 8 или силата на духа и тялото

Приказките за щастието постепенно стават любимата ми рубрика и се надявам да са интересни и за вас, а за днешната съм сигурна, че ще е точно такава, защото моите герои са първо супер необикновени, второ страхотно вдъхновяващи, трето много любими мои другарчета и въобще като се замисля около мен наистина се случват все готини хора, които някак имам нужда да споделя и с вас. Но, стига празни приказки да преминем към днешната ПРИКАЗКА 🙂

Формалния повод да ви срещна с Диляна и Марто е тази моя статийка от преди няколко месеца и понеже от момента на стартирането на тази офанзива минаха 5 месеца, така да се каже имам повод да почерпя 🙂  

Резултата за изминалите 5 месеца е впечатляващ и колкото и да се опитвам да се правя на скромна все пак ми се иска да дам надежда на тези от вас, които се колебаят, които се чудят, които не си вярват. 
А резултата е – за 5 месеца – минус 10 кг, и почти минус 3-10 см в обиколки на различни невралгични места 🙂
Разбира се това е само началото на пътя, от който този път с типичната си овнешка упоритост не смятам да отстъпвам нито крачка назад.

Някъде към края на първия месец ми стана ясно, че този път няма да мина без помощ от знаещи и можещи другарчета и помолих Диляна и Марто да помагат.
И те помогнаха!
Затова много ми се иска да ви запозная с тях и да ги препоръчам горещо, като ваши гидове, ако … всъщност не ако, а когато решите да ме последвате 🙂 

И така – това са те Диляна и Мартин, които поотделно си бяха много готини, но заедно стават и уникална сила, освен това те са известни още и като водещите лица в  BGMuscleDamage

 

 

Представeте се с няколко думи – как се казвате, представете ни членовете на семейството си, опишете себе си, как ви виждат другите, а как бихте искали да ви видят?

Здравейте! Казвам се Диляна Костова и съм фитнес консултант, персонален треньор и инструктор по Пилатес. Занимавам се със спорт от 25 години или по-скоро наистина, от както се помня. Като дете бях състезател по волейбол, а преди 8 години започнах да се занимавам с групови занимания. От 2 години развивам собствен бизнес заедно с моя приятел в сферата на фитнеса и храненето.

Казвам се Мартин Димитров и съм на 28 години. Занимавам се със спорт и в частност натурален бодибилдинг от 10 години, като започнах да го изучавам от 5, а преди 2 години създадох собствена компания за консултации в сферата на фитнеса,  храненето и натуралния бодибилдинг като цяло.

Другите хора много често ме виждат като силно провокативен и готов за дискусия и дебатиране човек, а неведнъж са ме определяли като човек силно убеден в позицията си без възможност тя да бъде променена. На въпроса как бих искал хората да ме виждат, бих казал, че нямам нищо против да ме определят като такъв какъвто посочих току що. По-скоро бих се радвал повече хора да знаят, че мнението ми би могло да бъде променено стига отсрещната страна да разполага с необходимата и качествена аргументация.

 

Кажете нещо повече за нещата от живота, които ви носят радост, които ви карат да се усмихвате, да се чувствате живи,  и които ви карат да мечтаете?

От 8 години се занимавам с групови занимания и за цялото това време съм имала честа и удоволствието да работя с много хора. Признавам си, че е доста изморително да комуникираш всеки ден с между 40 и 100 човека, но когато виждам  усмивките на хората сърцето ми се изпълва с щастие. Затова в един момент се превърнах в работокохолик  – това щастие е пристрастяващо!

Започваш да мечтаеш за още последователи, за още социални и спортни събития, на които да създаваш контакти или пък нови обучения благодарение на  които да се усъвършенстваш.

Изключително щастлив съм, че успях да превърна хобито си в професия. Приказката, че ако човек превърне страстта си в професия, то няма да му се налага  да работи и 1 час през живота си, е самата истина и вероятно това са думите, които диктуват голяма част от моя живот. Това което ме кара да се усмихвам е всеки път, когато виждам резултатите от целенасочените си действия. Дали ще е промяня в собствената ми физика, подобрение визията на мои клиенти, увеличаване свободата на избор в храненето и като цяла изкарването на все повече и повече хора от сивите коловози на т.нар “здравословен начин на живот“ е щастие за мен. За мен да мечтая означава да съм жив. Научих се не просто да мечтая, а да гледам на мечтите си като цели. Всяка една цел има начин да бъде постигната. Ако една мечта не се превърне в цел, тя остава просто химера.

 

За какво мечтаете всъщност  и в личен, и в професионален план. 

В професионален план мечтая за едно по-осъзнато общество, което мисли критично и анализира. Мечтая да достигна до сърцата на повече хора и аз да бъда този лъч просветление за тях.

В личен план мечтая за уютен дом, спокойствие с моя приятел и повече  възможностти да пътуваме заедно.

В голяма степен личният и професионалният аспект в моя живот се преплитат. Приоритет номер 1 за мен в момента е да ставам все по-добър професионалист, да подобрявам услугите и продуктите, които създавам и предлагам. Тъй като развивам бизнеса с моята половинка много често забелязвам, че работата оказва влияние на живота и отношенията ми с нея. Мечта-цел и да мога да прекарвам повече лично време с нея и да пътуваме повече.

 

С какво се занимавате в момента?

В момента работата ми се изразява в няколко основни пера:

  • Групови тренировки по Пилатес
  • Индивидуални тренировки във фитнес
  • Дистанционно работа с клиенти
  • Подготвяне на семинари
  • Подготвяне на конкурс в социалната мрежа
  • Подготвяне на семинари
  • Заснемане на рецепти

И имам един проект, който за момента ще остане в тайна 😉

През последните 10 месеца успяхме да развием дейността на своята компания като включихме производство на фитнес аксесоари, презентиране на лекции в корпоративния сектор и лична подготовка за фотосесия.

 

Как направихте избора на сегашната си „професия“?

Ами много лесно. Аз просто търсех промяна. Като групов инструктор 8 години просто се изморих и усетих, че въпреки многото хора, с които работя нямам близък и индивидуален контакт с тях. И промяната просто ме намери – Мартин Димитров. Той беше човека, който промени посоката, в която гледах и започна да ме въвежда в материята на научно обоснованата фитнес методика.  След това  и аз изкарах курсовете за обучение и нещата започнаха да се развиват стъпка по стъпка.

Изключително лесно. Това беше може би най-лесни избор и най-правилното решение в моя живот. Беше малко след средата на месец август 2013, когато тъкмо приключвах дипломният си проект, с който да завърша висшето си образование – подготвях се бъда поредния нещастлив икономист в България. Настъпи момент, в който застанах лице в лице със себе си и си казах, че аз това не искам и няма да го работя. Не виждах щастието по този път, а по-скоро сбъдване мечтите на моите родители. Нормално беше да последват въпросите: Какво обичам да правя? Кое е било нещото, което е присъствало неотлъчно в моя живот? Съответно  отговорът беше само един, а именно фитнес и развитие на човешката физика. Няколко години тренировки и посредствен опит с различни диети и схеми за хранене бяха крайно недостатъчни, за да мога да бъда дори обикновен работник във фитнес ( изцяло според моето възпитание и представи за това как трябва да изглежда един професионалист, в която и да е сфера). 7 месеца след тази среща със себе си и изясняване на моите цели изкарах и първия квалификационен курс в НСА, който освен лиценз за практикуване на професията даде и старт на образованието ми в една изцяло нова за мен сфера.

 

Кога разбрахте, че това ваше любимо занимание, което сте превърнали в професия ви прави щастливи?

Това го осъзнах още преди 8 години. Когато някой дойде и ти каже „Благодаря ти. Ти ме правиш щастлива“ … просто няма как такива думи да не  докоснат сърцето ти и да не искаш още и още от тази доза щастие.

Когато започнах да чета първия си учебник по културизъм.

 

Някога имали ли сте съмнения дали сте се спрели на правилният „занаят“?

Когато не изкарвах  достатъчно пари, но може би това е съвсем нормална мисъл в някакъв момент за всеки един човек. Ако трябва да съм честна от момента, в който започнах да работя това не съм съжалявала и за миг.

Всеки ден. С напредване на възрастта и опита си в това да развивам себе си като продукт и собствения си бизнес съм стигнал до извода, че 90% + от успеха, както в професионален така и в личен план се съдържат в няколко фактора:

  • Постоянство
  • Търпение
  • Компромис
  • И непрестанно себеусъвършенстване

 

Какво ви носи работата ви?

Личностно развитие. Също така възможност за пътувания и нови запознанства.

Удовлетворение, че съм полезен на обществото. За мен всеки един успешен бизнес трябва да е в полза на обществото .

 

Ако можете опишете удоволствието, от срещите с хора, които правите щастливи 🙂 . Получавате ли често обратна връзка от клиенти, познати, непознати, приятели и това дава ли ви мотивация да продължавате?

От срещите ми с хората научавам много за физиологията и психологията на човек и това, че някой решава да ми се довери ме прави истински щастлива. Най-добрата обратна връзка е, когато взаимната ни работа дава резултати и виждаш усмивката на хората и техните препоръки. Разбира се трябва да се учим и от грешките си, за това е важно хората да бъдат искрени и открити с мен. Да, получавам почти всеки ден обратна връзка и това ме мотивира да се подобрявам. Имаме специалисти в други сфери, с които работим и благодарение на обратната връзка успяваме да решим различни казуси.

Удоволствие изпитвам всеки път, когото видя погледа на човек, след като му кажа, че може да отслабне без да се налага да е гладен, ограничен, лишен и нещастен. Обратна връзка получавам по няколко пъти на ден освен, че действа като мотивация, обратната връзка е изключително важен коректив за качеството на продукт-услуга, която клиента ползва.

 

Какво ви дава и какво ви отнема сегашното ви занимание? И бихте ли го заменили с нещо друго?

Тук съм категорична, че сегашната ми работа не ми отнема абсолютно нищо, а само ми дава. Благодарение на нея се образовам не само в сферата на фитнеса и храненето, а и в психологията, травматологията, маркетинга, фотографията и кулинарията. Това прави живота ми изключително интересен и разнообразен. Възможностите, които ми дава работата ми ме развиват и не бих я заменя с нищо друго!

Категорично не бих го заменил с нищо друго. По-скоро бих разширил дейността си. Сегашното ми занимание взима голяма част от енергията и времето, което бих могъл да прекарам с моята половинка. За сметка на това обаче нещата, които получавам не са никак малко. Голяма част от тях изброих до момента, а това което бих добавил тук е удовлетворението, с което заспивам и се будя всеки ден.

 

Как преодолявате препятствията? Кое ви дава сила да го правите, кое ви мотивира? Кое ви кара да се чувствате безсилни в работата ви и намирате ли начин да преодолявате тези моменти.

В нашата работа винаги има препятствия: мързел, умора, стрес, лакомия, лоши навици изграждани с години и др. Реално конкуренцията ни не е друг инструктор, а по-скоро психологическа слабост на конкретния човек. Тук на помощ идва психотерапията и доброто планиране, но за да имаме успех ни трябва обратна връзка от човека. Разговорите са добър начин за справяне с препятствията.

Най-често препятствията в професионален план преодолявам консултирайки се по-добри и опитни в бранша от мен. Едно от нещата, което съм установил за себе си, че ме държи достатъчно мотивиран и ми дава сила да се справям с предизвикателствата е умението да разбивам всяка голяма цел на множество по-малко и да се наслаждавам на макс след постигането на всяка мини цел. Всеки път, когато се скарам с моята приятелка губя живеца към работата си дори и за кратко. За да мога да се върна обратно в правия път, правя всичко възможно конфликтите ми с нея да са краткотрайни и да се случват рядко.

 

Какво бихте препоръчали на тези, които нямат смелост да тръгнат по вашите стъпки и да вземат изберат развитие като свободни професионалисти?

Да не е ги е страх! В крайна сметка живеем един живот и няма нищо по-жалко да го изживеем правейки неща, които не харесваме. В началото винаги е трудно, но няма лесно начало. С работа и постоянство мечтите стават реалност!

Тук ще споделя думи, чийто автор не помня, но са думи , които си повтарям всеки ден: „Побеждавай един свой страх всеки ден така след време ще забравиш какво е да се страхуваш.“

 

 

 

И така другарчета, ако имате някои колебания дали и вие можете да се трансформирате и да се превърнете в добре изглеждащи и с ново самочувствие хора не се колебайте, а просто се обадете на Диляна и Марто 🙂

Защото и аз се чудех в началото дали не искам да избягам, но по ред причини не успях и сега не съжалявам за това 🙂 

пп. на втората снимка позирам с якенцето, което отново мога да си облека дори и върху суичър, а първата е любимата мотивационна картинка на Диляна, която почти точно илюстрира душевния ми статус на първата ни среща 🙂

Реклами

Цветната Холандия

 

Амстердам е приказен град, в който човек се влюбва безвъзвратно – с неповторимата му красота – съчетание между романтичните канали / тук да ме прощават феновете на Венеция, но поне за мен красотата е в пъти повече/, кривите старинни къщи в центъра, съчетани с невероятната съвременна архитектура на кварталите и наистина уникалните бизнессгради с разнообразни и причудливи фасади, феноменалният им транспорт, безбройният поток туристи, представляващи уникална цветна смес от раси, религии, езици, култури, които са се оказали някак невероятно в едно и също място по едно и също време.
Въпреки, че не бих оценила високо чистотата по улиците, което вероятно е по-скоро заслуга на туристите, отколкото на местните жители две неща ме заинтригуваха силно. Къде са им ФПЧ на Холандците с тези мъгли?!
Нямат такива, колкото и да се оглеждах освен разхвърляни опаковки и билети други боклуци нямаше. Впечатлиха ме огромните прахосмукачки, с които почистват улиците.

Трафик няма, а и как би могло?! Не се сещам за друга нация, която да е така неразделно свързана с колелата си. Инфраструктурата на градовете е изцяло подчинена на колоездачите. Но и градският транспорт е на космическо ниво – след объркването в първият момент от многообразието на автобусни линии, трамваи, метро, различни видове железопътни превози, както в рамките на града, така и в извънградските връзки, откриваш, че в този град спокойно можеш да се придвижваш и без лично МПС и очевидно мнозина холандци правят точно това – в четвъртък и петък вечер сме в големи градове – Айндховен и Амстердам и няма никакъв трафик! Ама съвсем никакъв – в София дори през уикенда движението е по-оживено.
Второто ми учудване е свързано с невероятната приветливост и дружелюбност на холандците – всеки е готов да ти услужи, да те упъти, да ти помогне, дори само като те види как се луташ някъде. За времето, в което бяхме там срещнахме един човек, който не говореше английски, но и той успя да ни прати на място, на което да получим нужната ни информация и помощ.
Другото, което ме впечатли особено силно е липсата на аптеки … у нас те като че ли са буквално на всяка крачка – големи, лъскави и пълни. Е, в Амстердам видях само една и то затворена, в квартала, в който бяхме настанени. Никъде другаде не видях нещо различно от дрогерия. Защо така тези хора?!
Вероятно е свързано поне малко с това, че ходят невероятно леко облечени на фона на не съвсем мекият климат поне по времето, в което ние бяхме там. Срещнахме мнозина облечени с къси чорапки, бермуди и къс ръкав, тънки пуловерчета и тънки якенца / това докато ние бяхме с якета и лекинко премръзвахме /, но все пак за наше оправдание да кажем, че колкото и да се каляваме сме си балкански чеда 🙂
Също така никъде не видях билетчета за търкане и това не знам дали е добре за икономиката им 😉 , но явно успяват да се справят. 

Течение явно също не става там, нищо че духа яко, защото и децата, които видяхме бяха супер леко облечени и доста енергични, но от друга страна мега кротки и усмихнати, не видях нито едно да се тръшка, да реве с глас, да се държи по начин, който да притесни останалите. Като казах деца, не ме питайте как изглеждат училищата и детските им градини, както и броят и вида на спортните съоръжения, които видяхме къде случайно, къде нарочно.
Относно тревата наистина не знам поради какви причини някои настояват да си я купуват, като една разходка в центъра и особено пък ако решиш да влезеш да пиеш кафе в дадени заведения направо би те „заредило“ поне за месец напред 🙂  Обаче не това ми е акцента, защото все пак това е известен факт за Холандия, макар и част от местните с право да акцентират върху факта, че далеч не всички жители тук се интересуват от дрога – впечатли ме спокойствието! За всички дни, които прекарахме в Холандия видяхме само двама полицаи! Да, двама – в самият център на града и то се занимаваха с един неправилно паркирал таксиметров шофьор.  На целият този мегаполис, и хилядите туристи, една част от които идват тук не просто да гледат музеите, спокойствието е забележително. Хората са усмихнати, приветливи, любезни, няма напрежение, няма дори намек за някаква заплаха. За всички дни, които прекарахме там видяхме не повече от 2-3 неадекватни човека, като вероятно е излишно да уточнявам, че бяха туристи.
Бяхме отседнали в интересен квартал, в който наред с бизнес градчето, което беше в центъра на района, беше населен предимно с представители на раси и култури, които не са традиционните за Европейският континент. Хората бяха много, усмихнати и мили. Нямаше никакво напрежение или пък какъвто и да било намек за притеснение на някой от този факт, че явно генофондовете ни са очевидно различни – никакъв патриотизъм, не знам защо така тези хора … За капак на всичко, в същият този квартал синът ни си изпусна портфейла на улицата и когато след 10 минути изпълнени с притеснение /или поне аз с истински ужас/ се върнахме назад по стъпките си да го търсим го открихме кротичко лежащ си насред тротоара, заобикалян от всички…
Тук някъде ми се ще да спомена и феноменалната „улична библиотека“, с която се сдобиваше квартала в петък, събота и неделя – не разбрах много как и от кого се организира, но в центъра на района на открито се подрежда огромна наистина библиотека от всякакви книги „втора употреба“, на които колкото и да оглеждах не видях цена или някой, който да се опитва да ги продава. Вероятно става дума за книги, които просто можеш да вземеш да четеш и да върнеш следващият път … Няма нужда да уточнявам, че бих искала да мога да пътувам с друг вид транспорт – сред изданията имаше истински бижута. 

 

Освен Амстердам останах с прекрасни впечатления и от тихия и цветен Айндховен – изпълнен с множество млади хора, като всеки университетски град, с огромни и красиви улици, с прекрасно подредени кварталчета от малки китни къщички в типичният за Холандия стил, заобиколени от всевъзможни цветя, дръвчета, храсти и воъбще каквато се сетите красота.

 

И така, цветна и прекрасна Холандия пак ще се видим 🙂 с теб – непременно!

 

*** Поводът пък да посетим тази невероятна държава беше участието в кръг от световната купа на средният ни син.
Турнирът Yokoso Dutch Open от години вече е най-силното състезание в Холандия, провеждано от тяхната аматьорска федерация и най-вече благодарение на усилията на невероятните ни домакини Alex и Gina Eнгелхарт. Състезанието е много силно и в него тази година по предварителни данни взеха участие над 450 състезатели от различни възрасти и категории, като мнозина се състезаваха в повече от една категория и стил. България беше представена от 3 клуба ABC fight club, Спортен клуб Радулов и Ikken.

Златен медал завоюва Емил Калоянов, сребро спечели Кристина Николова, със бронз бяха наградени усилията на Божидар Цветков, Виктор Апостолов и Лъчезар Хаджигенов – все още не знам окончателният брой на медалите, но не това е важното, важното е срещата с много състезатели, с много нови и добри противници и израстването на нашите надежди.
Невероятната изненада за нашият отбор беше появата в залата на уникалният ни талант Стоян Копривленски, който тренира в Холандия и усилено се готви за участие на професионалният ринг, където в самият край на този месец ще срещне Джош Джонси в Лос Анжелис и ще премери сили в него под егидата на Glory 52,където получават шанс за изява истински дарования в областта на професионалният кикбокс или иначе казано истинските мъжки момчета, които имат силата, духа и дисциплината да бъдат най-добрите сред най-добрите!

 

 

Пролетна цветна феерия

28872537_954676791377705_735494680373623769_n

 

Пролетното издание на Базар на изкуствата и творческите занаяти под надслов „Усещане за жена“ за мен беше една истинска наслада за сетивата – изпълнено със звук, цвят и колорит.

Организацията беше перфектна, условията много добри, благодарности на домакините от Парк Хотел Москва.
Отново имаше уникални автори и държа непременно да ви запозная с част от тях.
Започвам признавам си абсолютно пристрастно от невероятно талантливата Дани Драндарова. На страничката и HeartmadebyD  можете да видите част от творбите ѝ, но ви уверявам, че наживо е още по-колоритно, цветно и грабващо окото! Няма как да пропусна да се похваля, че Дани е моя бивша колега и дори навремето беше мой ментор на едно от първите ми работни места в света на големите корпорации ♥, явно някои излизат от неговата сивота, точно защото имат нужда да бъдат цвета в света на хората и тяхната усмивка 🙂 !

 

За мен това изложение беше изложението на бижутата.
Другият грабващ автор беше невероятно нежната Анита, самата е олицетворение на творбите си и на светлата и нежна изчистена красота. Красотата, която излиза изпод ръцете и можете да намерите на страничката и Anita Koleva Jewels ♥

 

Разбира се двата щанда до мен бяха с абсолютни уникати – единствените по рода си бижута от корк, които се изработват у нас, дело на многостранно и безобразно талантливата Ади – Adiriart. Наживо бижутата са зашеметяващо красиви! А самата Ади, грабващо бъбрива 🙂

 

Другият ми съсед беше Деси, която твори невероятни неща от кожа. Чантите и са уникални! Кожата е толкова мека, обработена е толкова фино, а цветовете … цветовете и са грабващи Creative leather Studio.

 

Среброто е стара моя слабост, и тук определено завладяващи бяха бижутата на Gargorock. Фино, нежно, понякога закачливо, понякога изискано.

 

Стъклото – друга моя слабост пък беше наистина една феерия от цветове и нежно съвършенство олицетворено от моите нови приятели от Artino.

 

На такива изложения винаги набелязвам и един колега, чиито неща ме грабват – тук откритието ми беше BagriLand – уникални, чаровни и предизвикващи усмивка, също като тяхната талантлива сътворителка.

 

Много интересни творби имаше на щанда на Rocksandbg 

Разбира се не на последно място имаше и уникален Жив шоколад, за който не знам какво да ви кажа, освен че трябва да го опитате 🙂

28872376_954678734710844_4018301620192691211_n

 

Още снимки за невероятните красоти на Базара можете да видите в албума Базар на изкуствата и творческите занаяти „Усещане за жена“, снимките са дело на невероятно талантливата Боряна, за която вече съм ви разказвала и чиите творби можете да видите на нейната страница Boryanailievaphoto.

Приказка за щастието 7 или как можем да докажем, че храната е едно непризнато изкуство!

Възползвам се от шанса да Ви пожелая щастлива,  усмихната и успешна Нова 2018 Година!

Нека тя Ви донесе много любов, много усмивки и срещи с любими хора, успехи в делата Ви и шансове да сбъднете мечтите си.

 

Както знаете в „Приказките“ обичам да Ви срещам именно със сбъднати мечти!
А какво по-хубаво в началото на годината от това да те усмихне една сбъдната мечта, да се докоснеш до нея, да усетиш нейният блясък и да изпълниш всичките си сетива с блажена безтегловност (изобщо не преувеличавам, като видите кои са гостите ми и сами ще се уверите, а ако случайно все още не сте ги срещали, то ето за какво можете да ми благодарите 😉 )!

Е, сега предвид току що преминалите празници, вероятно мнозина ще погледнат на моите днешни гости с известна …. дистанцираност :), но … (хммм … давате ми идея и с кого ще ви срещна съвсем наскоро), уверявам Ви че след среща наживо с тях и тяхното изкуство все пак ще ми (им) благодарите от сърце! От друга страна страничните ефекти от това да имате подобни приятели са многобройни и разнопосочни и се надявам, че не сте толкова тесногръди, че да живеете подчинявайки се на един бездушен кантар – в края на краищата какво разбира той от красота 😉 ?!

За мен е удоволствие да ви „запозная“ с Реза и Даро

Надявам се на вашето кавалерско възпитание, за да не се налага да  уточняваме броя на годините, от които познавам Реза или поне да ги сведем до едно … „абе … от бая време“. Но ви уверявам, че в личната ми класация от образи тя заема място в призовата тройка 🙂 и то не за друго, ами защото все пак аз вярвам в чудеса и те често ме заобикалят 🙂 и буквално и преносно!
Реза, която се забавлява работейки и работи забавлявайки се в
 Take a cake

 

С Даро се запознах преди няколко години и доста дълго контактувахме по-скоро от дистанция и сдържано, както подобава да едни добри познати … всичко това хубаво, но … когато установиш, че един мъж готви … няма как да останете „просто добри познати“, а когато се убедиш, че готви божествено … той минава като минимум в категорията незаменими дружки :). С Даро можете да се видите и Вие – всеки ден в Daro !

И така – оставям ви в компанията на Реза и Даро, а аз мисля да си сипя чаша уникален чай и да отхапвам блажено … кексче, докато не се появи спешна необходимост да правя нещо друго … предвид факта, че е първият работен ден за годината силно се надявам да останем само на чая 🙂

Представeте се с няколко думи – как се казвате, опишете себе си, как ви виждат другите, а как бихте искали да ви видят?

Казвам се Тереза.
Как ме виждат другите ли? Обикновено ме виждат затрупана с кексчета и бисквитки, а единствената ми работа е да ги снимам, за да дразня другите, след което да ги изяждам. Пак за да ги дразня.
Как бих искала да ме виждат другите?  Не знам. Това си е тяхна работа, не моя. Винаги е интересно да видя през други очи. Преди години във връзка с това, което правех онлайн ми споделиха, че са си ме представяли като 160 килограмова учителка по химия. Тъмна жена, с очила и строг глас, вечно кисела. Това ми е любимия образ 🙂

25519711_1508993952551434_1230913068_n

 

Дарин, напоследък известен като Даро, заради заведението, което отворих през август 2015-та и което нескромно кръстих на себе си. И като кажеш заведение, сигурно трябва да изглеждам весел, дебел и засмян, но от всичките тия неща вече не съм дебел 🙂

 

Кажете нещо повече за нещата от живота, които ви носят радост, които ви карат да се усмихвате, да се чувствате живи,  и които ви карат да мечтаете?

Радват ме простите неща. Да се събудя в добро здраве и настроение, близките ми да са здрави и доволни от живота.  Усмихнати хора, температури над 15°C (но под 35°C), музиката, книгите, филмите. Уханието на планинска поляна лятно време, небе пълно със звезди и спокойно, топло море. Миризмата на току-що изпечени кексчета в пекарната и превъзходно лате в любимата ми чаша. Мога да изброявам още дълго.

Усмивките на хората  след първата хапка в пекарната ми. Колкото и напрегнати, намусени или дори тъжни да влизат, нещо ги кара да се усмихват и се гордея, че това е вкусът, който съм успял да им предам. А мечтая да се наложи да купувам нова врата и брава, защото тази е на път да се счупи от отваряне и затваряне.

 

За какво мечтаете всъщност  и в личен, и в професионален план?

В личен план мечтая за световен мир, за да мога спокойно да обиколя света с любимите си хора, без да се напрягаме от дребни неудобства като граници и международни конфликти. В професионален план, мечтая във всеки по-голям град да има пекарна Take a Cake и бисквитки Mr. Hruples, защото съм доста зависима от тях и не искам да се лишавам.

Мечтая за … мир. Сигурно е много блондинско от моя страна, но всички имаме нужда от това – заради спокойствието да си пуснеш детето на улицата, заради нуждата да се чувстваш защитен, заради любовта. И не само световен, а така един вътрешен, човешки мир.

 

 

С какво се занимавате в момента?

В момента се уча да разпределям правилно времето между гледането на бебе, работата и лични удовствия. Също така, работя върху тактика, която да убеди Вселената, че съм пряк и единствен наследник на Уорън Бъфет (въпреки трите му деца).

По-конкретно,  занимавам се с новите ни идеи за маркетинг  на Take a Cake и Mr. Hruples, с които да покажем на хората колко са специални тези продукти.  (Докато Вселената все още се колебае.)

 

Готвя. Не спирам да готвя. Това ме прави щастлив и спокоен, дава ми комфорт.

 

 

 

Как направихте избора на сегашната си „професия“?

Тя сама ме намери.  Със създателите на Take a Cake сме много близки от години. Много преди да им хрумне да направят първата пекарна за кексчета в България. Отначало им помагах от време на време , като снимах капкейковете,  най-вече заради възможнотта да ги изям след това. С течение на времето, кексчетата растяха и имаха нужда от повече грижи, аз се включвах все повече и в един момент станахме неразделни.

25551273_1509014169216079_1581940150_o

Тя ме намери, да си призная честно. В далечната 2011-та един приятел каза, че трябва да споделям с хората рецептите си, защото готвя вкусно и така се почна – като на шега. После дойде кулинарното списание, кулинарния формат, обрата в кариерата ми на ПР … Явно съм го носил там някъде скрито между вратовръзките и костюмите и сега му е било времето да излезе.

21106499_1433623530051787_7724970899908314513_n

 

Кога разбрахте, че това ваше любимо занимание, което сте превърнали в професия ви прави щастливи?

Знаех го от първия момент и продължавам да го откривам ежедневно.

Когато разбрах, че сготвеното от мен носи радост на другите. И напоследък го разбирам почти всеки ден – дали ще е възрастна дама, която ще каже че мекичките ни са като в нейното детство или английска туристка, която ще каже, че при мен се чувства като вкъщи … или достопочтена дама от Тоскана, която ще сравни пекарната ми с бабината си къща.

 

Някога имали ли сте съмнения дали сте се спрели на правилният „занаят“?

Разбира се. Предполагам, че всеки нормален човек от време на време се съмнява в себе си. Дали се справя добре, дали пък не е било по-разумно да си избере някое по-простичко занимание? Но това са моментни състояния, които отминават бързо.

Имаше тежки месеци, признавам си. Дни, в които не исках да отварям. Седмици, в които съм се лутал да търся къде бъркам и в какво не съм прав. Но е трябвало време, сега го разбирам.

 

Какво ви носи работата ви?

Радост, че правя нещо от което бързо виждам резултат. Удоволствие да работя с хора, които много харесвам и заедно създаваме нещо чудесно. Също така е безценна профилактика срещу Алцхаймер, защото постоянно трябва да уча нови неща.

Комфорт. Спокойствие. Увереност. Като крача сутрин рано към Даро и чувам как един по един всички останали отварят, премитаме си тротоарите, вадим столчета и пейки … тогава разбирам, че вече съм част от този град и се чувствам на мястото си.

 

 

Ако можете опишете удоволствието, от срещите с хора, които правите щастливи. Получавате ли често обратна връзка от клиенти, познати, непознати, приятели и това дава ли ви мотивация да продължавате?

Да, доста често получаваме обратна връзка от хората. Както директно в пекарните, така и онлайн. Има такива комплименти, които дори не са за пред хора. 🙂 Радостта от доволните ни клиенти е огромна и именно тя дава сили на целият ни екип да продължаваме наред. Когато чуем или прочетем как някой е изживял щастлив момент с нашите кексчета и бисквити, денят става по-хубав, работата по-лека и въобще, животът придобива повече цвят и вкус.

Ежедневно. Винаги питам и карам и другите да питат хората дали всичко е било наред с храната им. Старая се да разбера на какво наистина се дължи нечие недоволство и да коригирам нещо, ако трябва. Удоволствието е в това да видиш как хората се чувстват толкова спокойни, че да заговорят съседната маса, да се запознаят с непознат, да обменят един с друг идеи къде да отидат и какво да видят. Или да ме почувстват толкова близък, че без дори да им знам името да споделят лични неща – за преждевременно прекъсналата бременност през новата работа та до купуването на къща и бъдеща женитба.

 

 

Какво ви дава и какво ви отнема сегашното ви занимание? И бихте ли го заменили с нещо друго?

Дава ми много.  Най-вече усещането, че това не е точно работа, а любимо хоби. Отнема ми желанието да си купувам разни други десерти. Доста капризна съм станала покрай нашите капкейкове.
Може би бих го заменила с професията на добре платен пътешественик по света, но засега няма обявена подобна вакантна длъжност.

Дава ми щастие, а ми отне колелото. Напоследък съм само в пекарната и шосейката ми стои цяла година подпряна на стената. Но ще дойде пак нейното време и вместо с престилка ще ме видите по трико да катеря Шипка.

 

Как преодолявате препятствията? Кое ви дава сила да го правите, кое ви мотивира? Кое ви кара да се чувствате безсилни в работата ви и намирате ли начин да преодолявате тези моменти.

Не виждам какъв друг избор имам, освен да преодолея каквото там ми се е изпречило и да продължа напред. Мен лично ме съсипва бюрокрацията, многото листове в папки и таблиците  с цифри, но за щастие в екипа ни има хора, които са в стихията си с тези неща и не ми се налага да се чувствам безсилна.

Аз съм инат по природа и наследство, така че стискам зъби и продължавам.

 

Какво бихте препоръчали на тези, които нямат смелост да тръгнат по вашите стъпки и да вземат изберат развитие като свободни професионалисти?

Ако някой чувства, че няма сили да избере подобна професия, бих му препоръчала да не го прави. Хората са различни и добре че е така, защото не знам как би функционирало общество съставено само еднакви типове.

Не е до смелост, а до лудост. Ще е трудно, ще има дни да не излизаш от страх да не се провалиш. Но вярата, вярата … светът отваря път на лудите и вярващите в себе си. Ако не това, ще е нещо друго, кой би могъл да предположи, че аз, нафукания ПР … ще стана пекар. Но както казвам – в един момент предпочетох да храня хората, а не техните илюзии. И се получи.

 

  • това е днешната ми Приказка посветена на тези истински вълшебници преоткрили себе си в своята нова приказка! Повярвали във вълшебството, наречено „мечта“, но сбъднато с цената на много труд, дисциплина и още повече любов! От друга страна все пак да не изпадаме в абсолютна безтегловност, длъжна съм да ви предупредя, че тези хора могат да бъдат и доста опасни … като да речем за размера на облеклото ви 😉 🙂 , но … все пак веднъж се живее 🙂
    От все сърце пожелавам на Реза ♥ и Даро ♥ още дълго да ни радват със своите невероятни произведения на изкуството и да останат все така усмихнати, земни и уникално шеметни. 

Приказка за щастието 6 или когато работата е усмивка!

Вече ми е Коледно, празнично, усмихнато 🙂 и много ми се прииска да ви подаря същото топло усещане за наближаващите празници 🙂 
Днешната ни приказка ще е много зареждаща и вдъхновяваща, обещавам Ви ♥

Ще ви срещна с двама Вълшебници!
Истински Вълшебници, няма майтап!

Това са хора, които носят усмивки и красота!
Винаги и по всяко време, хора чиято работа е да създадат и съхранят топли емоции, нежност, красота, смях ….

Заинтригувах ли Ви?
Ами да започваме тогава 🙂

Опитах се да се сетя от кога познавам Ивето и не успях :), тя е част от светлата страна на моят свят толкова отдавна, че наистина не мога да се върна толкова назад във времето. Ивето се занимава с фотография – запечатва както вече ви казах красиви мигове, красиви емоции, прекрасни хора … запечатва ги с много любов, с много добро настроение. Толкова хубави и топли спомени имаме цялото семейство именно благодарение на Ивето и нейният вълшебен фотоапарат. 
Опитвам се да си представя какво е цял ден на работата си да виждаш усмивките на хората срещу теб ♥, признавам че невинаги успявам, но ако вие се потопите в страницата на Дамаянти & Лански Студио ще разберете за какво говоря!
Освен чисто професионалните си качества, за които мисля, че е излишно да говорим, ако вече сте отворили страничката ѝ мога да кажа само, че Ивето е и човек с огромно приятелско сърце, с невероятно заразителна усмивка и общуването с нея винаги е удоволствие!

 

 

Другият ми гост днес е Иво :), и не, не съм търсила приликите нарочно, просто така се случи 🙂
С Иво се запознах случайно и още на първата ни среща се чувствах в компанията му така сякаш се познаваме от години … ама от мнооооого години 🙂

Иво също създава красота, усмивки и невероятни емоции. 
Той е вълшебник даващ шанс на всеки да се докосне до магията да сътвори нещо с ръцете си, да дари усмивка и щастлив нежен миг. В ателието му ежедневно се случват вълшебства – повече за работата на Иво можете да видите на неговите странички Сглобих си и на Пили и сглобили 🙂 🙂 🙂

И така …. стига съм Ви занимавала с моите приказки – запознайте се с Ивето и Иво!

 

 

Представeте се с няколко думи – как се казвате, представете ни членовете на семейството си, опишете себе си, как ви виждат другите, а как бихте искали да ви видят?

Казвам се Ивелина, непоправим романтик, опитващ се да вижда само хубавото наоколо, поне доколкото е възможно 🙂

Имам чудно семейство с трима мъже и една снаха. Влад е таткото, Павчо е големият и първороден син, който вече има своето семейство с Ками и от известно време не живее с нас, а най-малкият е Влади – към момента шестокласник.

Казвам се  Иво Стаменов  . Знаят ме като ОттО, Ивацко, Дедото и прочие.

Някои ме виждат като ведро слънчице, други – като Крюел Девил.

А всъщност, тези, които искам да ме виждат, си ме виждат като Иво.

 

Кажете нещо повече за нещата от живота, които ви носят радост, които ви карат да се усмихвате, да се чувствате живи,  и които ви карат да мечтаете?

Всички малки неща, които ми се случват ежедневно, ми носят радост!

От успехите на Влади в училище, през края на ремонта на жилището на Пав,  до това, да съм успяла да се справя сполучливо с някоя рецепта в кухнята :)))

Инак обичам много да гледаме филми с Влад (без него не е същото!). Почти непрекъснато слушам музика  докато работя, чета в малкото ми свободно време, обичам срещите с  приятели!
Обичам и да пътешествам и сякаш това ми е мечтата  – да пътешествам повече и извън България 🙂

Няма повече от любов.

 

За какво мечтаете всъщност  и в личен, и в професионален план? 

Вече споменах пътешествията. В професионален план мечтая за мое собствено фотостудио с голееееми прозорци и възможност да снимам вътре на дневна светлина 🙂

О, аз съм даскал по мечти.

 

С какво се занимавате в момента?

Основното ми занимание е фотографията. Обожавам я!

И доза дигитален скрапбукинг, без който също не мога 🙂

С една красавица от серията „Mrs Lamps” (вж. http://www.ivostamenov.com)

 

 

Как направихте избора на сегашната си „професия“?

Не съм я търсила. Сякаш тя ме намери :))

Когато започнах да снимам хора, разбрах, че това ме прави истински щастлива и ми носи много хубави емоции!

Тя ме избра. Показа се зад един ъгъл и аз хлътнах веднага.

 

 

Кога разбрахте, че това ваше любимо занимание, което сте превърнали в професия ви прави щастливи?

Стъпката от хоби в работа беше дълга. Отне ми доста време преди да се реша и се случи благодарение на подкрепата на Влад ♥

Ако не беше той, сигурно още щях да се питам „Какво ако?“ 🙂

Но хоби или професия, фотографията винаги ми е носила радост и ме е правила щастлива!

 

Когато видиш радостта в очите на малки и големи, вижда се после и в моите.

 

 

Някога имали ли сте съмнения дали сте се спрели на правилният „занаят“?

Честно да си призная, не съм се замисляла дали е това правилният за мен занаят. Носи ми удовлетворение, щастлива съм – това ми стига. Ако си задам този въпрос, май ще е време да спра :))

Много занаят мина през главата и ръцете ми – театри, радиа, тиймбилдинги, сега и този разкош … Всичките са до един правилни.

 

 

Какво ви носи работата ви?

Чисти, неподправени, положителни емоции!

Дори когато снимам драматични снимки :))))

 

Представи си сладка раздумка с добър приятел. Това ми носи.

 

 

Ако можете опишете удоволствието, от срещите с хора, които правите щастливи :). Получавате ли често обратна връзка от клиенти, познати, непознати, приятели и това дава ли ви мотивация да продължавате?

Всъщност, именно обратната връзка и доволните клиенти са тези които ме бутат напред, които ме карат да се развивам, да искам още от себе си, за да мога да ги зарадвам пак! Искрено се надявам и те да остават с хубави емоции след срещите и снимките с мен.

Ще ти дам пример:

Ivo,
I received your package the other day and I and my wife are thrilled with the beautiful jewelry chest. The wood grain of the walnut you chose is beautiful. I know how hard it is for me just to build a simple box let alone the creation you have crafted. It is very delicate work.
Thanks again and thanks for the very well boxed and wrapped item. It made it to Florida in great shape.
If you ever decide to visit our area of Florida please contact me!

Brian

 

Какво ви дава и какво ви отнема сегашното ви занимание? И бихте ли го заменили с нещо друго?

Дава ми свобода. Дава ми възможност да направя хората щастливи, запечатвайки този малък отрязък от време, който ще остане за техните деца, внуци и правнуци.
Дава ми възможност да карам хората да се чувстват красиви, освен щастливи, защото и това е важно 🙂

Не бих я заменила, ако нещо не ми наложи да го направя!

Не, не бих го заменил. Главата ми е пълна с нови идеи и нямам търпение да ги видя готови.
Дава ми, много ми дава и не съм се замислял какво ми отнема.

 

 

Как преодолявате препятствията? Кое ви дава сила да го правите, кое ви мотивира? Кое ви кара да се чувствате безсилни в работата ви и намирате ли начин да преодолявате тези моменти.

О, имам такива моменти. Чувствам се зациклила, с усещането, че тъпча на едно място.
Тогава правя някой проект за собствено удоволствие. Записвам се на някой тематичен курс по фотография. Като цяло се старая да уча непрекъснато. И знам колко не знам :)))))

Направил съм си машина за преодоляване на препятствия. Работи безотказно 🙂

В работата си не съм се чувствал безсилен. Даже обратно – чувствам се много силен.

 

 

Какво бихте препоръчали на тези, които нямат смелост да тръгнат по вашите стъпки и да вземат изберат развитие като свободни професионалисти?

Когато аз бях на кръстопът, ето това късметче ми се падна от някъде.
Подарявам го на всички, които се колебаят 🙂

„-Това е невъзможно – казала Причината.

-Това е безразсъдство! – отбелязал Опитът.

-Това е безполезно! – отсякла Гордостта.

-Опитай… – прошепнала Мечтата.“

Този, който цени свободата, намира сили.

Но все пак трябва да знае, че на 1-во и 15-то число, заплати не се дават.

 

 

На финала ще ви оставя за размисъл една сентенция, която навремето „случайно“ прочетох на стената на Ивето :

“ДЪСКАТА ЗА ГЛАДЕНЕ Е СЪРФ, КОЙТО Е ЗАРЯЗАЛ МЕЧТИТЕ СИ И СИ Е НАМЕРИЛ НОРМАЛНА РАБОТА” 😉 🙂 😉

 

22136920_558588277818507_4629971427901989731_o

 

Красота, Коледа и още нещо

     Красотата не подлежи на дефиниции, не се побира в рамки, тя може да се споделя, но невинаги може да бъде разбрана еднозначно  … красивото за мен може да не е такова в очите на един човек, но в очите на друг би донесло радост и уникална емоция …

     Просто напомням, че много истински гениални творци в миналото са били непризнати в своето ежедневие, но са дали тласък за развитие на съвремието си в определена посока. От висината на годините сега е лесно да кажем дали този тласък е бил правилен (според нас), но колцина са оценявали това навремето.
Високопарното начало е до тук :), спокойно! Както и сравнението с гениалните творци, не цели да натрапва у читателя непременна аналогия с красотата, с която държа да ви срещна. Правя уговорката, че тя е такава в моите очи …

Всъщност ми се прииска днес на този хубав празничен ден да споделя емоцията и прекрасните впечатления, които остави у мен първото участие на скромният ми личен бранд Копринена магия   в  изданието на Хенд мейд фест : Код коледа, което се проведе от 30 ноември до 5 декември в НДК.

За мен на базара имаше изумителна и наситена, пъстра и разнородна смес от уникални таланти, за част от тях ще ви спомена лични впечатления. Разбира се при такъв мащаб е неизбежно да има и участници с различно от нашето виждане за естетика и красота, но аз бих избегнала обобщенията четени съвестно като критика, че видите ли всичко било кич.

Като ярка илюстрация на обратното ще спомена само няколко от авторите, които определено оставиха у мен прекрасно настроение и чиито творения бяха наслада за сетивата ми, а и не само за моите.

Разбира се извадихме невероятният късмет съседи да ни бъдат уникалната  Boryana Ilieva (Боряна Илиева), която не спираше да ме смайва с креативността си и не спря да работи и по време на целия базар, създавайки красота буквално пред очите ни, една от тези красоти така ме грабна, че на финала все пак стана моя 🙂 . Та Боряна е от тези млади, усмихнати и одухотворени хора, посветили се на творческата и нематериална в същността си философия. Създава с много усмивка и талант уникалните си творби, част от които можете да видите на страничката ѝ, освен тях се занимава и с фотография boryanailievaphoto, където също има неподражаем почерк. В част от разговорите, които водихме там колегиално ме впечатли с някои откровения, които ще си позволя да споделя с вас първо защото ги споделям и после защото за мен те са нова тенденция на фона на консуматорското по своята същност общество, което ни заобикаля.
С неподправената си усмивка Боряна сподели, че още в началото посвещавайки се на това занимание решила да създаде свой уникален стил и почерк, да не прилича на никого, да не подражава на никого, да ползва скъпи материали, да контактува с клиентите си лично, да се съобразява с техните желания и визия, доколкото прецени, че не нарушават естетиката в нейните очи, а не на всяка цена да удовлетворява претенции, които нарушават естетичната ѝ визия в името на печалбата. Избягва големите вериги, залага на малките уникални брандове, та дори и в избора си на магазини за пазаруване – предпочита пазара и малкото квартално магазинче пред веригите, защото така подкрепя труда на други хора :), всичко това изречено винаги със слънчева усмивка :), няма как да не я обикнеш просто 🙂

Другият ни съсед беше неповторимата дизайнерка Гергана Дзингарова – тиха и нежна, Гери създава прекрасни творения, които можеш да облечеш. Трудно ми е да нарека това, което излиза изпод ръцете ѝ просто дреха, защото това е истинско произведение на изкуството – освен кройките, които сама прави и които са уникални, Гери апликира и рисува ръчно рокли, блузи, поли, чанти. Творбите ѝ са като самата нея – нежни, красиви, изпълнени с мекота, топлина и стил. Като повечето творци от този спектър и Гери е започнала от опит да работи серийни модели, да прави неща по чужда визия, но е стигнала до извода, че този път не е нейният и смело е поела в свои води, включително и с риска на трудно оцеляващ в началото самотен творец с малък и непознат моден бранд. Красотите на Гери се радваха на огромно търсене и внимание на базара и това ни най-малко не ме учуди.

Имаше и много други колеги, за които искам да ви спомена, защото просто ми грабнаха окото със стила и отношението към клиентите си, като към скъпи техни гости и приятели, а не като просто клиенти – бих откроила невероятната авторка на кукли Мила, чиито творби можете да видите на страничката ѝ – създадени с много любов и носещи много уют и нежност.

Невероятната стъклена феерия, съчетана с картини и разбира се поднесени с усмивката на Диди – повече за тях можете да видите на Жар арт. Двамата със съпруга ѝ са творци и никак не ме удиви мекотата и прекрасното им излъчване, както и отношение им към всички, дори и към конкуренцията им 🙂

Закачливите и внасящи много настроение творения на вълшебната Тина Стойчева – можете да видите в нейното местенце – всеки път ме усмихваха, когато минавах покрай щанда ѝ, а самата тя винаги лъчезарно отделяше внимание на всеки човек спрял пред красотата сътворена от нея, на внимание се радваха дори и най-малките посетители.

Лично ме плениха бижутата на Касиопея и си ги набелязах за лична консумация, но нека не съм егоист – насладете им се и вие. С тяхната авторка имах най-малко контакт, но това не пречи да оценя красотата, излязла изпод ръцете ѝ. Имаше няколко впечатляващи автори на бижута от смола и стъкло, за жалост имам  координатите само на един от тях, но ви уверявам, че всички бяха невероятно красиви – V-tory можете да видите на страничката им.

Невероятното рисувано стъкло на Галя Петрова оставя усещането, че стъклото не е просто предмет за употреба у дома, а има собствена душа, цвят и носи много красота и емоция.

Два щанда с дърво ме впечатлиха силно, ще ги споделя с вас – момчетата от  Паладиум, които наистина създават извънземна красота. А сръчните ръце на Ваня от Handmade-by-Vanya  пък ме оставиха задълго безмълвна пред техният щанд. Много мили и отзивчиви хора!

Творителница безброй усмивки която е точно като заглавието си пък може да ви създаде със сигурност безброй усмихнати мигове, които да прекарате с тях или около тях.

Таланта на ръчно рисувания текстил и чара на JJ Artisimo  можете да видите тук и да им се доверите при избора си на подарък, който ще е неповторим :), като самите тях.

Лъчезарната Моника Монова пък просто не остави никой безучастен с усмивката и доброто си настроение – повече за нея можете да видите – Pink shop.

На финала, но в никой случай не и на последно място е редно  да отделим и малко място на мъжете все пак :). Тук поне за мен безспорен лидер беше Грифин – с внимание към всеки клиент, към всеки детайл, с невероятното си лично отношение със сигурност спечели в мен бъдещ клиент и симпатизант.

Разбира се прекрасното кафе на колегите от Кафетерия беше в основата на доброто настроение – невероятно усмихнати и любезни момчета и момиче – Благодарим ви от сърце, както и на вашите съседи от Нещо вкусно , на които все още размишляваме дали да не сме малко обидени все пак, защото заради уникалните им мързеливки и овесени бисквити дънките ни стискат!

На финала в духа на добрите традиции искрени благодарности за организацията и труда на Ваня Щерева и нейните помощници – нелека задача, предвид броя на участниците.
Другото обаче няма да е точно благодарност и тя е адресирана към домакините ни от НДК, които се бяха постарали да ни осигурят условия на санитарния минимум та даже и малко под него (особено в част от помещенията им). Силно се надявам трескавата подготовка за прословутото Европредседателство да протече по-успешно, защото тук определено не се представиха на висота – първият ден от базара протече при затворена врата на централния вход и ограждения отвън, за студа ще спомена само, че температурата във фоайетата не надминаваше 10-15 градуса и докато за посетителите тя би била поносима, то за участниците не беше чак дотам в зоната на комфорта. Плаката на централния вход оповестяващ наличието на Коледната феерия се появи чак на 2-рия ден. Общо взето рекламата беше по-скоро усещане, а не истинска реклама и най-вече беше дело на екипа на Ваня Щерева, но домакините неглижираха малко събитието.

Подарете (си) красота

Резултат с изображение за каталог Александрина караджова

След подранилия Коледен подарък, сега държа в ръцете си и един позакъснял такъв!

Трудно бих излязла от клишетата, затова не мисля и да опитвам, как бих могла да опиша този шедьовър без думи като  – разтърсващата сплав от цвят, елегантност, нежност, вълшебно докосване и непевторим стил, в едно наистина брилянтно изпълнение!
Невъзможно е, повярвайте ми!

Ако скоро ви се налага да направите стилен и изискан подарък на близък на сърцето ви човек, не мислете дълго, а се доверете на Acrista!

Наистина трудно бих могла да опиша емоциите и чувствата, които ме връхлитаха на всяка страница, защото това не е просто „продуктов каталог“ на един извънземен автор, това е една вълшебна книга с омагьосващи и спиращи дъха картини, придружени от уникални стихове и носещи емоции, страст и красота!

Продължавай да твориш все така Али и да ни радваш с красотата и нежноста, която изпълва душите ни!

by Lenny

Магията Япония

 Един от най-хубавите ми коледни подаръци тази година!

 

15589603_2015446538681985_3595448246026373372_n

 

Чудех се дали да пиша ревю за тази книга, още повече вече има едно фамилно такова Малки късчета Япония или Моши, моши Япония, но не ме свърта 🙂

Уникална книга, която бих класифицирала по-скоро в жанра фантастиката, отколкото публицистика  …

Трудно ми е да ви предам усещането, което придобива човек, разлиствайки страниците и нямайки желание да стане, да я остави и да прави каквото и да е друго, докато не изпие и последната и капчица, ароматна и нежна, като чай в нежна порцеланова чашка с плуващи по повърхността му нежни листенца.

Всъщност самата книга е нещо като своеобразна чаена церемония пренасяща ни в един светъл, човечен и пълен с уважение и любов свят.

Впечатляващ поглед към бита и нравите на една невероятна, далечна страна, предадени от една също толкова невероятна жена …. наша сънародничка.
      

Разказите за отношението към труда, за съзнанието и отношението на работниците към всекидневните им задължения, за традициите, за семейните отношения, особено на фона на сагите „снахи-свекърви“ станали емблематични у нас, да не говорим пък за отношението към децата … наистина ми се струват като приказки, приказки за едно място, което съществува само в мечтите ни.

Дано един ден се доближим до толкова до тях, че поне да можем да смятаме, че сме от една планета!

Благодаря ти от сърце за тази емоция Юлияна, благодаря ти и за приятелските думи и за голямото ти отворено към света сърце! За да се случват добрините, трябва да повярваш в тях, както каза ти!

Вече започвам да вярвам, че в този свят има много добрини и трябва само да ги видим!

Можете да подарите тази книга на обичан от вас човек!

by Lenny

 

Приказка за щастието 1 или не спирай да следваш мечтите си!

Или един невероятният разказ за красотата, топлината, любовта, нежността и надеждата!

Седмицата започна с един чудесен празник „Денят на християнското семейство“!
Един ден, който някак се неглижира и остава незабелязан напоследък, в ежедневието ни, което все повече се изпълва с омраза, насилие и противопоставяне!

Създавайки Блога си навремето си го представях изпълнен с усмихнати публикации, с полемики между приятелки, в които обсъждаме усмивки, рисунки, пюрета, зъбчета, добрина, красота. Уви застигнало ни е древното заклинание да живеем в интересни времена.

Днес обаче се надявам да върна широките ви усмивки и да ви покажа, колко хубав може да е света!

И тук!

Колко хубави неща могат да се случат с близки на нас хора или пък с нас самите, стига силно да го поискаме и силно да повярваме в чудесата.

Седнете удобно, вземете си чаша горещ шоколад и се потопете в едно своеобразно интервю с две уникални жени, създали своите уникални семейства и радващи се на едни прелестни деца.

Още преди да се роди третият ми син живота някак ме обгради неусетно със семейства и приятели с много деца, постепенно след като ние се сдобихме с мечтаният си трети син около нас изведнъж заваляха бебета.

Ама, казвам ви наистина заваляха!

Приятели, познати, близки – родиха се толкова много и прекрасни човечета, но в тази статия искам да ви срещна с едни много специални две тройки дечица на любими мои другарчета.

 

С Цеци и Лори се познаваме от много, много години те бяха наши приятели много преди да станат родители на Карина, Моника и Стефан и затова съм много щастлива сега да ги видя като едно голямо и усмихнато семейство.

image-0-02-05-6d6ca3a63a17bc9e2cd4dd8a6bd3852d2d6c2407e594f751e9c531a252ba67e6-v

Със Стели и Томи се запознахме покрай сестра ми и зет ми, тъй като те са техни кумове, рядко съм виждала човек с по-запленяваща усмивка от Стели и си представям какво щастие е това за Иво, Ани и Рая.

 _mg_2950

В рамките само на два дни в този месец и Стели и Лори станаха майки за втори път, но на трето дете !

Да, сметката е вярна 🙂

И двете двойки имат първо близнаци, а след това и трето дете.
Но това, далеч не е единственото интересно в историите и на двете прекрасни дами, за които искам да ви разкажа.

И така, стига съм ви занимавала с общи приказки.

Оставям ви компанията Стели и Лори, които ще ви представят прелестта на родителството видяна през техните очи!

Представете се с няколко думи – как се казвате, с какво се занимавате, представете членовете на семейството си,  и  децата си най-вече.

Стели: Казвам се Стелияна Попова или за по-лесно Стела, на 30 г., по професия съм биолог и ако в близките години спра да бременея и да раждам, може и да си защитя дисертацията 🙂 Занимавам се със змии и гущери, имам участие в различни проекти, свързани с оценка и опазване на околната среда… изобщо доста динамична, интересна и разнообразна работа.

Отскоро живота ни стана още по-интересен, тъй като вече съм мама на трима, но нека върнем лентата от начало.

Лори: Привет! Казвам се Лариса и съм на 36 г.  В момента гледам най-сладкия бебешок Стефан, който е на 2 седмици и от време на време каките близначки Карина и Моника, които са на четири и обикновено ходят на градина, ако не са болни 😉 Иначе работя в международна фирма в счетоводен отдел. Тати се казва Цветан и е програмист.

Къде е как срещнахте половинката си и как разбрахте, че това е ТОЙ?

Лори: С Цецо се запознахме на народни танци в квартално читалище преди 6 години. Сближиха ни хората, интереса към народното творчество, купоните, разходки в планините и красивата природа на България, и мечти за деца 🙂 За мен не ми беше много лесно да му кажа, че не мога да имам деца по естествен начин, но тъй като ми предстоеше поредната операция в тази насока, нямаше как да го скрия. Много показателно беше, че не се изплаши и не се отдръпна, а обратно – мобилизира се е и ми оказа цялата си подкрепа от този разговор и за в бъдеще. Преди да имам деца не изпитвах страх или неудобство да коментирам тази тема, по-скоро имах наблюдението, че някои близки и приятели им беше неудобно да обсъждат темата за деца с мен или като споделя, че имам репродуктивни проблеми и че се опитвам да ги реша, казваха ми, че съм още млада и че ще се наредят нещата от само себе си, макар че е невъзможно от медицинска гледна точка. Не се притеснявам и от факта, че трите ни деца са инвитро каки и бебе 🙂 Според мен по този начин се опитвам да помогна на хората, които също имат проблеми и се притесняват да го споделят или не знаят къде да потърсят помощ. Случвало ми се, след като разберат, че сме преминали през инвитро, познати и приятели да искат съвет, мнение или подкрепа от нас. С голяма радост се опитваме да помогнем максимално!

dsc_4200

Стели: С милият ми мъж се запознахме, т.е. ни запознаха съвсем нарочно, през октомври 2006г. След две срещи, на третата му отидох на гости за по чаша вино и така и не си тръгнах. Още с влизането си в къщата му, аз за първи път от много време се почувствах „вкъщи” и така разбрах, че това е ТОЙ. А именно Томислав, 20 години по-голям от мен, с прекрасно чувство за хумор, влюбен в мен и още от самото начало в идеята за голямо семейство. Още на 3-4ти месец от връзката ни той подхвърли въпроса за дете и аз му казах, че не искам дете, преди да се омъжа… Може да съм му поизвила ръцете за брак, но…съм си старомодна, винаги съм искала да се видя булка. 🙂 И така на 8-мия месец ми предложи брак (изключително романтично, на Айфеловата кула 🙂 ), а на 10-ия се оженихме.

b24

Кога се появи мисълта за дете?

Стели: Опитите за дете започнаха още тогава – на нашата сватба – 19.08.2007, но нищо не се случваше… Не се шашкахме особено първите 2 години, аз още студентка, не бързахме, но на третата година нещо почна да се прокрадва. И така започна ходенето по лекари. Къде да отидем първо? Ами Майчин дом, разбира се! Наслушахме се на всякакви глупости… Била съм с обърната матка, била съм правила аборти…правиха ми странни прегледи…отчайващо ми звучаха всички тези неща в 23-годишната ми глава, а никой не се сети да прати Томи за една спермограма, било то и само защото беше вече над 40…

Лесно и бързо ли стигнахте до темата – инвитро?

Стели: Отидохме в частна клиника, където от вратата ни огледаха и казаха: „ Ооо, при вас само ин витро ще стане!”. Това беше първия път когато чухме тази дума. Звучеше ни толкова страшно и невероятно, че повече не стъпихме там. След период на затишие, пак се заоглеждахме къде да отидем и кого да питаме за това „ин витро”. След питане по познати и приятели се озовахме в друга частна клиника. Позволявам си да кажа че това е клиника Щерев, а докторката, която ни пое е д-р Савова. Невероятен специалист, работохолик и човек. Прие ни без час, но ние чакахме пред кабинета й 8 часа за да можем да влезем. Веднага назначи изследвания, както на мен, така и на Томи, което показа отново, че ще се наложи ин витро поради мъжки фактор (малко живи и годни сперматозоиди)… Веднага ни насочи да кандидатстваме към Фонда за асистирана репродукция, за който не бяхме и чули до този момент. Първи опит – 9 оплодени яйцеклетки, два върнати в мен ембриона,  4 замразени за всеки случай. За жалост неуспешен. Не можех да повярвам. Д-р Савова ми каза: „Нищо сега пускаме към Фонда за втори опит, а през това време ще опитаме със замразените ембриони. Ще стане, ще видиш!”. Но не стана. Върнаха в мен и четирите ембриона, но нито един не се хвана… Бях много огорчена. Всичко това се случи за 3 години. 3 години изследвания, чакане за одобрение от фонда, опити ин витро и горчивина от неуспеха… Писнало ми беше, ама много! Докато чаках второто одобрение дойде и 27-ия ми рожден ден. Събудих се, наревах се едно хубаво, защото ако всичко беше ок, щях вече да имам дете в първи клас! Винаги съм искала да бъда млада майка, а вече съм на 27!:)Не бях недоволна от докторката си, напротив! Но два пъти нищо не стана, нещо трябваше коренно да се промени! Вдигнах телефона и се обадих в „Надежда” (моя приятелка, минала през подобен ад, непрекъснато ме убеждаваше да си запазя там час, но мен все ме спираше това, че много се чака там, а и аз си харесвах докторката). Вдигна ми изключително мила телефонистка, обяснявам аз какво, що, тя обяснява, че много ще чакам за час, аз се съгласявам, при което ме пита за записването на час кога съм родена. Моят отговор: „Днес, но 86-та година!” Последва радостно честитене, от нейна страна. 🙂

Дойде време за срещата с новата за мен д-р Персенска. Изключително директна, пряма и обрана в думите си. Ако не я питаш конкретно няма да обяснява. Тогава не разбирах защо е така, но сега си давам сметка, че колкото по-малко ми се обяснява, толкова по-малко се натоварвах. След определени изследвания (Пак!), коментара й беше, че е ок да опитаме с инсеминация. Ние с моя мъж се спогледахме и почти един през друг и заобяснявахме как ще ни е 3-ти опит и искаме ин витро, че сме получили одобрение от Фонда, при което тя се съгласи и започнахме отново. Две върнати ембриончета в коремчето на мама и 5 замразени. И чакане! Най-дългите ми 10 дена!

Какво си помислихте, когато разбрахте за пръв път, че вече чакате бебе?

Стели: Направих си кръвен тест за отчитане на бременността на 10-ти ден и за първи път имах резултат различен от 0. Всъщност доста различен – 699, което е доста или както каза д-р Персенска: „Мирише ми на близнаци!” Бях толкова радостна, че подскачах, а всички във фоайето ме гледаха като НЛО.

Лори:Когато направих тест за бременност и видях, че е положителен, първо изпитах някакво объркване (хем беше най-чаканата втора чертичка на света 😉 ) и страх дали всичко ще е наред. Мъжът ми беше на седмо небе. След трансфера трябваше да лежа и да си почивам две седмици преди да направя тест и тези две седмици ми се сториха адски дълги.

Когато разбрахте, че чакате близнаци, какво беше чувството, усещането?

Лари: Първите дни чакаш мечтаните две чертички, после чакаш десетина дена за първи преглед, после още за сърчице, после първа фетална морфология, за втора, после серклаж, после притеснения и желание да постоят още малко в коремчето. Каките се родиха в 32 седмица с тегло 1770 и 1800, което според повечето хора са добри мерки за близнаци.

Стели: И с радостта ми започнаха да изскачат въпроси и страхове – 2 деца наведнъж, как ще ги гледам, кърмя, ама всъщност, как и ще ли ги износя до края…а кувьозите…

Лесно ли се износват, раждат и гледат две бебета наведнъж?

Стели: Имах прекрасна бременност с близнаците! Не ми ставаше лошо, бях много подвижна, пътувах доста, събирах си материал за дисертацията, нито един от страховете ми не се сбъдна. Е, накрая бях и доста огромна. 🙂 Появиха се в последния ден на 38-ма седмица на 05.02.2015г Иво (3170гр/51см) и Анита (2750гр/49см) със секцио, тъй като и двамата бяха застанали изключително неблагоприятно за нормално раждане.

В началото беше адски трудно, после не става по-лесно, но просто свикваш с лудницата!

Лори: Само една майка знае какво е да се притесняваш за своите недоносени дечица и да се цедиш неуморно по 8 пъти на ден и да им носиш кърма в неонатологията и 49 дена да ги гледаш само за по петнайсетина минути през стъклени кутии. Макар че бяха в най-добри ръце и знаех, че в други болници свижданията са само веднъж в седмица без възможност да им се носи кърма беше доста тежко изживяване за мен. Още като станаха на половин година започнахме с малки преходи, пикници и по-дълги разходки в кенгуру. На седем месеца ги качихме на първия им връх Виден, на година и половина ги заведохме на първото им море и оттогава всяка година ходим и радостта няма край. Миналата година купихме селска къща с двор на един час от София и като се затопли времето всеки уикенд сме на село. Много им харесва на децата, чувстват се свободни там, още повече че си имат люлки,  батут и басейн, голяма забава става, а особено когато идват гости! Та почти навсякъде сме заедно: пазаруваме заедно, пътуваме заедно, разхождаме се заедно. Нямам търпение вече да отидем някъде извън София и да заведем малкия на първото му пътуване всички заедно 🙂

Помагат ли татковците, в какво и как ги включвате в домашните задължения?
Какви татковци са?

Лори: Таткото много помага доколкото може особено в гледането на децата: с охота сменя памперси, бърше дупета, гушка бебето, реди пъзели с момичета, води ги на градината, къпе и каките и бебо. Той е сериозен работохолик и весел купонджия. Успява да успокои/тушира моята сантименталност и притеснителност, напоследък и избухливост. Оценявам много готовността му да гледа децата за да разтоваря аз: да отида на козметик, маникюр или среща с приятелки. Понякога гледа някой романтичен филм с мен (заради мен), макар, че гледах много повече фантастики с него 🙂 🙂 🙂 Преди три месеца ми направи предложение и сам ми купи пръстен, беше много мило, романтично и трогателно.

Стели: Нямаше да оцелеем, ако таткото не помагаше. Особено нощем, защото аз ги кърмех, но нощем бях толкова изморена, че не ги чувах… Той ставаше, преобуваше и подаваше за кърмене.

Така станахме четирима, те поотраснаха, навършиха година …

15174407_1339048559439148_59791612_n

Кога и как разбрахте, че в сърцето ви има място за още едно дете?

Сега, когато вече гушкате малките слънца смятате ли, че си струваше целият този път?
Чувствате ли се благословени?

Стели: ….. и след низ от различни приятни и не до там събития, към края на март тази година разбрах, че чакаме още едно бебче… Не ин витро. И така на 11.11.2016 дойде нашият Божи дар – Рая (3570/52см).

Толкова са чакани и искани и тримата! Винаги съм искала 3 деца! Е, не си представях, че ще са в рамките на две години, нооо … така да е!

Лори: Винаги съм искала да имам голямо семейство и с възхищение гледах многодетни родители и продължавам да ги гледам с възхищение и благоговение. Често си мисля каква късметлийка съм, че срещнах точно този мъж в жизнения си път защото без него нямаше да има и чудните ни дечица. Чувствам се благословена, горда и безкрайно богата с моето семейство. За сега бебе Стефан е сравнително спокойно бебе и усещам огромна разлика в гледането на близнаци и едно бебе. Момичетата плачеха много, едната сучеше за другата се изцеждах и ядеше от шише до 6 месец. Първите месеци нямаше ден и нощ за мен, а имаше само един час кърмене, един час цедене и един час къде сън къде успокояване на плачещи бебета с колики и така всеки 3 часа повторение. Плачеха и навън в количката и препусках лудо по неравностите и тесни тротоари ( с двойната количка разходките бяха цяло предизвикателство ). Предизвикателство беше и да излезеш от къщи, защото асансьора ни е между етажите, а и количката не се събираше в него; да влезеш и да излезеш от някои магазини (повечето 😉 ) да не говорим за прагове и стълби, разбити бордюри и тротоари. Сега с новото бебе се чувствам  много по-опитна и съответно спокойна: той си хапва добре, наддава добре, за сега и спи добре и аз около него пу- пу дано да продължаваме в същия дух 😉

Изпитвахте ли страх, неудобство да коментирате с хората темата за деца, избягвахте ли приятелски семейства с деца, някой наранявал ли ви е с нетактичността си на тази тема?

Стели: Никога не ми е било неудобно да споделям за ин витрото. Даже съм карала приятелки да говорим. Смятам, че е много важно, защото ако имах с кого повече да говоря, нямаше да загубя толкова време в лутане и маене какви изследвания, къде да отида и кого да питам… Трябва да се говори за това. Много повече, отколкото в момента се споделя, защото този проблем съществува и процента хора, които стигат до ин витро расте.

Ако сега трябваше да поемете отново по пътя на сбъдване на мечтите си бихте ли се колебали, отлагали и уплашили?

Стели: Всичко си струваше и нищо не бих променила, защото това, което съм преживяла за да ги имам, ме е направила по- благодарна, по-осъзната като родител.

Какво бихте пожелали на хората, които сега тръгват по пътя ви ?

Лори: Искам да им пожелая да имат вяра и да не се отказват от мечтите си, защото има ли желание има и начин.

И така след невероятният разказ на Лори и Стели не виждам какво бих могла да добавя, освен едно – обичайте, не губете надежда и бъдете смели в следването на мечтите си!

by Lenny

Усещане за жена

photo_medium_4828

В последните години жените стават все по-силни и все по-ефективни, участват наистина рамо до рамо с мъжете във всичко – в труда, в семейният бюджет, в управлението на държавите си.
Свидетели сме в последните 2-3 години на няколко държави, които възложиха управлението си на жени!
Англия, Германия, в САЩ единият кандидат за президент е жена, в малка България също единият кандидат за президент е жена!
Но, моята колонка днес няма да е посветена на политиката, а на човещината, на това какво значи да си жена …

Да си жена, значи да даваш непрекъснато – обич, подкрепа, опора, нежност, топлина!
Ти си тази, която природата е посочила като нежна и крехка, но същевременно на теб разчитат, за да има дом, за да има топлина в него, за да има огнище, за да има красота …
За да има смях и нежност, трябва да има жена …

Уважавам всяко религиозно различие, стига то да не нарушава нечии права и нечии интереси. Това е причината да не харесвам някои от религиите третиращи жената, като прост инкубатор, като един елементарен орган упълномощен да износва и доставя следващото поколение!

14516391_1216129788454870_4096965293664197902_n

Не!

Ние не сме просто един орган!
Ние сме нещо много повече, ние сме личности!

В Европейска Полша под натиска на религиозната общност  е спряно финансирането на ин витро процедурите, обмисля се и забраната на хормоналната контрацепция, в проектозакона внесен вече в полският парламент се предвижда дори жените претърпели спонтанен аборт да дават показания в съда!!!!

Средновековие в най-гнусният му вид!
Сега остава да запалим и кладите и да горим вещиците!

 

Много ми е трудно да напиша това, но се чудя дали сред законотворците в Полша има и жени и що за жени са те всъщност?!
Дали сред техните депутати има жени?!

Знае ли някой каква болка е един аборт, особено спонтанен такъв ?!
Знае ли някой каква рана отваря в сърцето ти?!
Рана, която не зараства никога!
Никога!!!!

Не е лесно да вземеш решението, да сложиш край на живот, за който си отговорен – това дори да приемем, че „решението е ваше“, но да видиш как някой отнася неизплакалата ти рожба без дори да можеш да я целунеш, без да можеш да и дадеш име, без да можеш да я прегърнеш?!
И то без ти да си го решил, това е най-голямата болка на света, а съм преживявала всякакви болки!
И не, аз не съм ЗА абортите!
Аз съм за това една жена да има избора, какво да се случи с нея, с тялото и и с нейното дете!

 

Може би само болката да искаш и да не можеш да заченеш живот е по-голяма и за тази тема мога да говоря много ….

И точно в момент като този те ще искат от тази жена обяснения?!
Обяснения за какво?!
Ще я осъдят за какво?!
Защото природата за добро или зло е решила друго?!
А, в случаите когато говорим за изнасилвания?!

Това е ….
Съдизъм, това е …. мракобесно и ужасяващо невежество и заслепение!

Момичета, жени!
Не трябва да позволим това да се случи!
Защото уви тръгне ли една чума, тя трудно разпознава границите и рано или късно ще стигне и до тук!

Мъже, не позволявайте никога, никой да третира жената до вас, като преносител на живота, тя е нещо много повече от един разклонител …

Да има дете е най-висшата радост дарена на жената, това не е и не може да бъде задължение!
 14469460_10209527285272746_8526399598285943269_n

Подкрепям протеста на полските жени!
Подкрепям всички жени по света, които имат право да бъдат свободни, да имат избор и да случват живота си по начин най-добър за тях и любимите им хора!

 
#Blackprotest

#czarnyprotest

За безумието случващо се в Полша!
Разказ в първо лице!

Автор на този текст е Янина Пекаж, която го предостави за публикуване на Вита Морена. Всяко републикуване трябва да цитира нейното име като автор и това на сайта Вита Морена като източник.

Безумието в Полша! Затвор за аборт и жестоко погазване на всички човешки права на жените – Vita Morena

600_womenarenot_2-en

***част от снимките са от неизвестни автори, но лично мен ме впечатли погледа към протеста на Katarzyna Pierzchala  една от снимките в текста е от този неин албум.

 

Няколко дни по-късно!

Полша се отказа да въведе законна забрана на абортите!

Сега, разбрахте ли какво значи ПОЗИЦИЯ!?
Разбрахте ли, какво значи отстояване на ПРАВА?!
Разбрахте ли, какво означава БОРБА?!

Прекрасен урок по Демокрация от Полякините!
Браво, момичета!

*** а, на нас ни назначават майки ….
Тънка, разлика нали?!
От нас зависи ВСИЧКО!
От всеки от нас по отделно и всички ни заедно!