Крадецът на книги

 

27540683_2245697238990246_8634119557981323334_n

 

Разтърсваща!

Спираща дъха книга!

Вледеняваща с близостта си до картината на ескалиращата агресия в съвремието ни и неизбежната аналогия със случващото се особено у нас в последните 2-3 години.

Книга, която може спокойно да бъде включена в учебните планове и по литература и по история, за разлика от голяма част от сега пълнещите главите на децата ни с плява.
Една книга, която бих препоръчала да бъде връчвана с мандата на всеки политик и особено на тези у нас, защото да вземаш решения и да ги следваш е освен привилегия и огромна отговорност.

Една книга, в която човешкото лице е показано наред с грозният и разнолик образ на геноцид, наред с безразличието, наред с омразата и покълването и в умовете и душите на хората, както и с отровните плодове, които тя ражда.

Освен прекрасна илюстрация за силата на словото и на писмеността, тя е една пространна антология на любовта и човечността, противопоставена сюжетно на злобата, безсмисленият расизъм, безчувствеността, апатията и най-вече липсата на обикновена човешка съпричастност и душевна пълнота и чистота.  

Абсолютно случайно завърших прочита на книгата именно на 27 януари, когато света чества възпоменателен ден годишнина от Холокоста …. случайност или не … наистина написаното докосва и най-дълбоко скритите струни в душите на хората, които още не са забравили, че имат такива.
Тя илюстрира докъде може да доведе една изкуствено насаждана неистова омраза, нейната ескалация и нагнетяване.

Тази невероятна  книга всъщност разказва за живота на едно влюбено в книгите момиче и може би това е причината да ме докосне така дълбоко, но неизбежно ни кара да се замислим и за това какво и как засаждаме в чистите души на децата си, какъв е примера който им даваме и колко любов успяваме да влеем във вените им.

Доброто и злото са вечен сюжет, но тук те не са просто добро и зло, не са черно и бяло … тук те са по-скоро един житейски кръговрат и ритъм, в чийто безкраен и цветен пулс ние можем да отворим сърцата и душите си за всеки, както и можем да насочим острите ръбове на първичните си страхове към всяко дребно различие и да се опитаме да го унищожим … като унищожим на първо място собствената си душа.

Често ми се е случвало да плача по време на някой филм, но да плача четейки книга ми се е случвало може би 5 пъти досега …  и това е един от тези пъти.

 

Не съм критик, но от все сърце бих ви препоръчала да прочетете тази книга, да я дадете на децата си да я прочетат …
И да се сетите за пасажи от нея следващият път, когато решите да обсъждате мигрантите, малцинствата, различните по какъвто и да е признак. Преди да хвърлите камък бил той истински или вербален … сетете се за написаното в тази уникална книга. 

Advertisements

Писмо до сестра ми

Pismo_do_cov_145x

 

Какво да ви кажа … толкова много неща искам да ви кажа, а не знам от къде да започна.

Ако сте решили да си купите дебела книжка, която бавно и напоително да си четете 2-3 седмици, най-добре не си купувайте тази книга или ако вече сте си я купили, докато е време не я отваряйте и я подарете на съседката, ако ви звъни нон – стоп за глупости или на сестра си, особено, ако има да чете за изпити 🙂

А сега сериозно, завладяваща и дълбоко разтърсваща, тази книга е всичко друго, но не и скучна!
Ако нямах невероятното удоволствие да познавам авторките от живия живот щях да си помисля, че е плод на утвърдени вече автори, които се крият зад псевдоними, за да увеличат драматизма и ефекта на тази експлозивна смес. И докато Лора донякъде напълно припокрива образа, който имам за нея самата, то от моята любима Радост изобщо не съм очаквала подобно нещо 🙂 !

Действието напомня на старата игра на мини, при която във всеки един момент избухва нова сюжетна линия, ама така избухва, че помита всичко!
Помита представите ви за морал, за истина, за любов, помита представите ви за близост и за смисъл на това, което правим ежедневно, за изборите, за решенията, за приятелствата, за предателствата, за любовта и завистта.

Книгата ви кара да се замислите за свободата, за ежедневните ви срещи, за неизбежните раздели в живота, за интригите, за тежестта, която може да носи обичан от вас човек, без вие да знаете, за ранимостта и преходността на отношенията и в семейството, и в обществото.

Книгата ви кара, да обърнете поглед към себе си, да се вгледате в дълбините на душата си и да извикате своето АЗ задавайки му важни въпроси ….

Това не е книга за еднократен прочит – сигурна съм, защото макар че още не съм стигнала до самият и край вече искам да я започна отначало, връщам се и многократно прочитам някои пасажи, къде с усмивка, къде с поне 2-3 пакета носни кърпички.

Не ви препоръчвам тази книга, а просто ви моля да я прочетете!

Моля ви също така, да показвате на хората, които обичате това всеки ден, всяка минута, всяка секунда дори. Борете се за тях, борете се ежедневно, ежеминутно, никога не ги оставяйте сами с техните слабости, с техните демони и с техните неизказани болки. Не ги изоставяйте в тежки моменти и бъдете тяхна истинска опора, колкото и да ви звучи банално. Бъдете честни и към себе си и към чувствата си и към всички, с които сте заобиколени и на които истински държите, не оставяйте неизказаното да погълне и покрие с пепел жаравата на живите чувства!
Няма да станете по-слаб ако признаете грешките си, ако помолите за прошка, ако протегнете ръка, ако се извините, ако … просто опитате да не предавате себе си, но и да уважите правото на другите да ви отвърнат със същото. 

 

Живота всъщност е това, което се случва Днес!

Сега!

Докато чертаем планове за бъдещето, докато чакаме да дойде утре …. 
Утре ще прегърнем детето си, утре ще целунем обичния си човек, утре ще кажем на приятел, че ни липсва и че ни пука за него.
Не, не оставяйте нещата за утре … 
Живейте днес!

 

На финала все пак да ви предупредя, че книгата има странични ефекти – като този да получите странен позив да си купите поне 2-3 чифта обувки, да решите че все пак ще си купите онази вишнева рокля, ако още има вашия размер, да отидете на фризьор, да целунете децата докато спят, дори да са пубертети … да се замислите кога за последен път сте казали на човека до себе си колко го обичате, а на родителите си, а на приятелите си …., а на сестра си ?!

 

 

Пп. За пръв път пиша ревю на книга, затова моля за снизходително отношение

Пп* Лорче, моля ти се, ако имам правописни грешки пиши ми да не се излагам 🙂

Подарете (си) красота

Резултат с изображение за каталог Александрина караджова

След подранилия Коледен подарък, сега държа в ръцете си и един позакъснял такъв!

Трудно бих излязла от клишетата, затова не мисля и да опитвам, как бих могла да опиша този шедьовър без думи като  – разтърсващата сплав от цвят, елегантност, нежност, вълшебно докосване и непевторим стил, в едно наистина брилянтно изпълнение!
Невъзможно е, повярвайте ми!

Ако скоро ви се налага да направите стилен и изискан подарък на близък на сърцето ви човек, не мислете дълго, а се доверете на Acrista!

Наистина трудно бих могла да опиша емоциите и чувствата, които ме връхлитаха на всяка страница, защото това не е просто „продуктов каталог“ на един извънземен автор, това е една вълшебна книга с омагьосващи и спиращи дъха картини, придружени от уникални стихове и носещи емоции, страст и красота!

Продължавай да твориш все така Али и да ни радваш с красотата и нежноста, която изпълва душите ни!

by Lenny

Магията Япония

 Един от най-хубавите ми коледни подаръци тази година!

 

15589603_2015446538681985_3595448246026373372_n

 

Чудех се дали да пиша ревю за тази книга, още повече вече има едно фамилно такова Малки късчета Япония или Моши, моши Япония, но не ме свърта 🙂

Уникална книга, която бих класифицирала по-скоро в жанра фантастиката, отколкото публицистика  …

Трудно ми е да ви предам усещането, което придобива човек, разлиствайки страниците и нямайки желание да стане, да я остави и да прави каквото и да е друго, докато не изпие и последната и капчица, ароматна и нежна, като чай в нежна порцеланова чашка с плуващи по повърхността му нежни листенца.

Всъщност самата книга е нещо като своеобразна чаена церемония пренасяща ни в един светъл, човечен и пълен с уважение и любов свят.

Впечатляващ поглед към бита и нравите на една невероятна, далечна страна, предадени от една също толкова невероятна жена …. наша сънародничка.
      

Разказите за отношението към труда, за съзнанието и отношението на работниците към всекидневните им задължения, за традициите, за семейните отношения, особено на фона на сагите „снахи-свекърви“ станали емблематични у нас, да не говорим пък за отношението към децата … наистина ми се струват като приказки, приказки за едно място, което съществува само в мечтите ни.

Дано един ден се доближим до толкова до тях, че поне да можем да смятаме, че сме от една планета!

Благодаря ти от сърце за тази емоция Юлияна, благодаря ти и за приятелските думи и за голямото ти отворено към света сърце! За да се случват добрините, трябва да повярваш в тях, както каза ти!

Вече започвам да вярвам, че в този свят има много добрини и трябва само да ги видим!

Можете да подарите тази книга на обичан от вас човек!

by Lenny