winter is here

44778795_2196828500387587_1999883682373959680_n

 

Зимата дойде …

Ако успея някак да перефразирам тази реплика от доста популярният сериал „Игра на Тронове“ …
Там сещате се има една реплика, която стана емблематична и която гласеше :
„Зимата идва!“

Подтекста знаем не включваше само астрономичната му проява …
Зимата помита всичко по пътя си – любов, топлина, живот …

Тя не знае милост и пощада … защото просто  е такава … няма как да се промени.

Е, същото е и с нашите Управляващи.
Този път ще си спестя епитетите по техен адрес, вие знаете добре какво мисля за тях.

Но!
Но, мъката ми не е в това, че за пореден път ни управляват малоумници и топидиоти!

Мъката ми е за това, че Зимата трайно дойде и се настани в обществото ни …
Обхвана ни арктически студ!
Студ, отчуждение, ледено безразличие към всяка болка, която не ни засяга пряко…
И тази зима бавно и полека се превръща в един ледников период …
Не ни пука какво ще стане с децата нуждаещи се от лечение в чужбина, след като бъде закрит фонда за Лечението им. Добър, лош – този фонд все пак може би спасяваше по 1-2-10 живота в годината!
След като го закрият?!

Не ни пука, че борбичките под масата на полето на трансплантациите вече стават съвсем явни и че за това се плаща със загуба на животи! Млади хора, които иначе биха имали шанс за още десетилетия живот се прощават с него.

Не ни пука, че политиката на геноцид към онкоболните продължава …

Но, това което буквално ме вледенява мен лично е леденият блок на обществото, който среща истинската и достойна битка на майките на деца с увреждания!

Как е възможно да паднем толкова ниско …
Кога стана това?!
Това да не си състрадателен за мен е дори по-тежко от това да си престъпник … да си ограбил, да си наранил умишлено!

Защото е възможно да посегнеш да вземеш чуждото, ако си гладен, ако си изправен пред оцеляване, ако си оскотял от безпаричие.
Възможно е да вдигнеш ръка да удариш, защото си бил афектиран, наранен, нагрубен …
Не, не го оправдавам, не ме разбирайте криво! Просто мога да разбера …

Но, да подминеш с безразличие болен човек?!
Да подминеш болно дете?!
Това нито мога да разбера, нито мога да простя …

Позицията на т.нар. „Обикновени хора“ буквално ме вледенява … – нулева съпричастност / тук не включвам гневни постове и тиради във Фейсбук или в личните блогове/, там сме много добри.

Тук включвам истинската, човешката съпричастност!
Да излезеш за час поне на площада, да поседиш дори мълчаливо с тези хора … Дали в обедната почивка, дали след работа …
Да, всички сме заети, всички бързаме, всички имаме планове – за вечерта, за месеца, за годината, за години напред …
Аз също имам …

Тези майки там – те нямат!
Те нямат планове!
Те нямат мечти!

Освен една – Децата им да си отидат преди тях от този свят!

И ако сърцата ви вече са вледенени, опитайте поне с мозъка си да го осмислите!
До какво положение трябва да си доведен, за да се молиш на Онзи там горе, който и да е и както и да се казва … Да прибере детето ти преди теб! Не за друго, а защото си напълно наясно, че то няма да оцелее и седмица без теб …, а някои и ден …

Другия любим лайтмотив, с който се опитваме да оправдаем ледената си студенина и безотговорност е политическият привкус на ситуацията.
Сега видиш ли протестите били инспирирани, подклаждани и яхани от БСП, затова не можело да се поддържат!

Тук само напомням, че родителите на деца с увреждания се борят със системата на геноцид от години … от много години …
На тях им е все едно дали на власт е ГЕРБ, БСП, или уотевър кой!
Те искат само едно – шанс!
Шанс – децата им да се интегрират в това общество!
Децата им да получават адекватни грижи!
Шанс – да могат да работят и да са редовни данъкоплатци!
Шанс!!!

Това искат тези хора!
Те се борят за живота на децата си!!!
Толкова ли е трудно да го разберете?!

Някога налагало ли ви се е да се борите за живота на детето си?!
На мен ми се е налагало!

За разлика от мнозина аз знам какво е да имаш у дома си дете в инвалидна количка!
Дете / юноша/ още по-тежко дори …, което трябва да е почти изцяло неподвижно, което трябва да обслужваш почти през цялото денонощие, защото то има нормални чисто физиологични нужди, за душевните изобщо дума не отварям!
Дете, което за да заведеш до болница ти трябват поне още 2 до 4 здрави човека, за да свалите и после качите количката по стълбите в блоковете, в които никой не е помислил за такъв вариант. Да търсиш кола, в която тази количка може да влезе! Да се бориш, за да го качиш на самолет тук …

Аз съм родена през Пролетта … може би и затова духът ми е непримирим и никога няма да допусна Зимата да ме скове дотам, че да загубя способността си да съм ЧОВЕК!

Да помогна, да подам ръка, да опитам да случа нечие мъничко чудо!
Вие си решавате сами …

Знам, че всички имат грижи – сериозни „Дали да се празнува Хелоуин или не“, „Кой ще спечели Биг Брадър“, „Дали ще си купите нови дънки“, „Дали шефа ще ви пусне по-рано в петък“, „Къде ще карате Нова година“, „Дали да изтъркате някое талонче“, „Дали сте работили достатъчно, за да заслужите Коледен бонус“ …. Въобще грижи имаме всякакви …

Само тези жени имат ЕДНА ГРИЖА!
Да оцелеят ДНЕС!

Ето защо аз ще продължа да съм на площада, ще мръзна там, мога да изтърпя Зимата да скове мускулите ми, но няма да допусна да скове сърцето ми …
Бих ви препоръчала скромно, да изгледате този Клип! до самия му край …

И понеже мнозина злоупотребяват и „НЕ разбират за какво се борят тези жени“ – ето едно семпло Обяснение!

И последно, МОЛЯ ВИ от все сърце, ако не искате да подкрепите борбата на тези достойни жени, не го правете насила … НО, МОЛЯ ВИ не обиждайте духа им с долните си инсинуации, че обслужват нечии интереси … освен тези на децата си!

 

c6856311c9ed6419e27b30f583ed8d9b043027e7

Advertisements