Ревете, да ревем …

Протест майки на деца с увреждания_14092016_11

Дълго бавих написването на тази статия … много дълго.
Може би и този път нямаше да я напиша, ако не беше признанието на премиера.

Има ли нещо по-трогателно и силно от мъжките сълзи?!
Не, нали?!

10169659-group-of-protesters--220x150

Това е достатъчно, за да се изпълним със светла надежда и да зачакаме нещо положително да се случи … и така години наред!
Плачат силни държавни мъже, плачат съвестни и загрижени за хората в неравностойно положение държавни служители!

Къде в цялата тази ревлива картинка са родителите или другите близки на хората с увреждания у нас?!
Няма ги нали?

768x432

Защо ли?
Ами много просто, защото те нямат време за рев!
Те от сутрин до вечер трябва да балансират между тежките, на моменти непосилни и физически и психически грижи за близките им, тичането по институции, където да доказват, че техните близки няма да се окажат поредното медицинско чудо, на което да му поникне липсващ крайник, да прогледне или да промени коренно увреденото си здраве.
Колко пъти трябва да доказваш на тази държава, че не виждаш, не чуваш, не можеш да се движиш и че се нуждаеш от елементарна държавна помощ!
Лавира се и се говорят захаросани приказки от всеки, който дойде на власт, но за хората с проблеми реално нещата не се променят.
Случва се от време на време тук таме да се сложи някоя рампа или асансьор и с това се изчерпва цялата „държавна грижа“  за хората в неравностойно положение, което обичайно е придружено от парадни фанфари, лентички и ухилени самодоволни лица!

Болшинството от вас може и да са видели интервюто на Красимира Обретенова, в което тя направи на салата премиера, при това с пълно основание.
Но това интервю дори не е върха на айсберга, това е една капчица в океана мъка и отчаяние на родителите на деца с увреждания, на близките на хора, които са попаднали в положението да очакват помощ от държавата.
От същата тази държава, на която са служили до един момент, в която са внасяли данъци и осигуровки.
Майка ми така и не дочака втори ТЕЛК, за да и бъдат определени 100% инвалидност с право на придружител през цялото време. При положение, че физическото Ѝ състоянието не позволяваше да напусне дори леглото си, камо ли дома си Ѝ беше заявено, че трябва да се яви в ТЕЛК.
Как точно да стане това?! ….

Но, да оставим настрана личните драми, говорим за това, за което вече 6-ти път протестират родители на деца с увреждания.

Ако чуете имигранта Красимира Обретенова ще разберете какво искат те! Те не искат пари, не искат имитация, искат да се разходват разумно тези пари, да се мисли, да се планира, да се улесни живота на тези деца, де факто, а не в захаросаните доклади и напудрените интервюта с предварително договорени въпроси! И не само на децата, защото навършвайки 18 години тези деца изведнъж се превръщат във възрастни … възрастни обаче, които остават деца завинаги и нуждата от помощ при тях не намалява, а дори при някои става все по-голяма.
Втората част на същото интервю е със Зам. Министъра на труда и социалната политика Росица Димитрова и е трудно за издържане. То показва цялата неадекватност на привидно загрижената държава!
То дава отговор, защо Красимира Обретенова е избрала за себе си и детето си да стане здравен емигрант!

protest deca3

Не знам дали някой осъзнава какво значи това?!
Това е наистина края и дъното!

Досега изнасяхме неквалифицирана работна ръка, мозъци, изнасяхме както високообразовани и квалифицирани наши сънародници, така и зидари, берачи на ягоди, болногледачи, чистачи и тн. Сега вече започваме да изнасяме дори инвалидите си!
Хващам се за репликата пак на Красимира Обретенова минути преди да отлети за новото място, на което се надява на достоен живот – „Отивам да работя, да внасям здравните си осигуровки и детето ми да получава адекватни грижи! Не искам пари!“

Подигравката наречена интеграция, диалог и тн е потресаващ!
Непукизма на държавата оправдаван с измами на определени групи хора е престъпен!

Това отдавна вече не е държава, а разграден двор, в който няма нищо свято!

Не за пръв път си позволявам да пиша мнението си, че степента на развитост на едно общество и на една държава за мен са съизмерими с това към най-слабият и уязвим неин член.
Така както и издръжливостта на едно устройство или на една машина обичайно се съизмерва с издръжливостта на най-слабото и и критично натоварено звено.
Нашата машина, нашата държава по този критерий е отдавна едно пробито корито на дъното на океана, с тази разлика, че хората с увреждания понякога просто нямат шанса да го напуснат.

От дъното на душата си съм омерзена от отношението към стотици родители, близки и хора грижещи се за болните си роднини и от крайната неадекватност на държавната „политика“, за да не кажа подигравка към тези хора!

safe_image

На финала публикувам пълен цитат от статуса на една майка, чието дете е с увреждания и която пожела да остане анонимна по ред причини, които аз разбирам и уважавам, но ви уверявам, че подобен статус може да напише всяка една майка, всеки един баща, брат, сестра или въобще близък на дете с увреждане!
Нелепо е да унижаваш по този начин хората, които и без друго са достатъчно изтормозени от всичко друго в делника си!:

Вчера за пореден път хората с увреждания търсиха правата си и погребаха надеждата. Не смогнах да отида, защото трябваше да съм на работа. Защото няма закон за личната помощ, който да уреди въпроса с гледането на детето ми. Защото вече не вярвах, че някой ще се впечатли. Онези така свикнаха с протести, че не им прави впечатление. Вчера премиерът бил плакал заради историята на Краси и разпоредил да се накаже оня ненормалник, дето е разкарвал ненужно майката и детето. Ами чудесно, да ги разкарат, ама ненормалниците не са един и двама! Огромна администрация се хрантути от разкарване на майки и деца с увреждания. Документи, бележки, ксерокопия от ТЕЛК, свидетелство за съдимост, автобиография… Институциите се хранят с бумащина, а ние носим ли, носим бележки, и накрая какво – треперим дали ще ни класират за асистент на собственото ни дете…
Системата е такава, че детето, за да събере точки за асистент, трябва да не чува, да не вижда, да не ходи, ама да посещава училище редовно и още няколко активности… което е пълен абсурд!!! Все път излизат с номера, че дали 930 лв. на децата. Да, ама с ТЕЛК над 90%, след което комисиите масово свалиха процентите под 90. Родителят, ако не се класира за асистент, е безработен и е длъжен да плаща осигуровки. А след 18 год? Те пак са същите деца! А когато умра? 
Това не е единична история. Хиляди семейства са така. Когато ние плачем, никой не се интересува.
Но много бих искала, всеки, който иска да го изберете за депутат, да положи доброволен труд, 6 месеца грижи за инвалид. Да носи колички по стълбища, да къпе болен човек, да търка пода с парцала, а, и да си извади свидетелство за съдимост преди това, и да представи автобиография. На нас ни писна!“

Всичко друго може да се прости, но тази безчовечност, този геноцид няма как да ви бъде простен господа управляващи!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s