Ревете, да ревем …

Протест майки на деца с увреждания_14092016_11

Дълго бавих написването на тази статия … много дълго.
Може би и този път нямаше да я напиша, ако не беше признанието на премиера.

Има ли нещо по-трогателно и силно от мъжките сълзи?!
Не, нали?!

10169659-group-of-protesters--220x150

Това е достатъчно, за да се изпълним със светла надежда и да зачакаме нещо положително да се случи … и така години наред!
Плачат силни държавни мъже, плачат съвестни и загрижени за хората в неравностойно положение държавни служители!

Къде в цялата тази ревлива картинка са родителите или другите близки на хората с увреждания у нас?!
Няма ги нали?

768x432

Защо ли?
Ами много просто, защото те нямат време за рев!
Те от сутрин до вечер трябва да балансират между тежките, на моменти непосилни и физически и психически грижи за близките им, тичането по институции, където да доказват, че техните близки няма да се окажат поредното медицинско чудо, на което да му поникне липсващ крайник, да прогледне или да промени коренно увреденото си здраве.
Колко пъти трябва да доказваш на тази държава, че не виждаш, не чуваш, не можеш да се движиш и че се нуждаеш от елементарна държавна помощ!
Лавира се и се говорят захаросани приказки от всеки, който дойде на власт, но за хората с проблеми реално нещата не се променят.
Случва се от време на време тук таме да се сложи някоя рампа или асансьор и с това се изчерпва цялата „държавна грижа“  за хората в неравностойно положение, което обичайно е придружено от парадни фанфари, лентички и ухилени самодоволни лица!

Болшинството от вас може и да са видели интервюто на Красимира Обретенова, в което тя направи на салата премиера, при това с пълно основание.
Но това интервю дори не е върха на айсберга, това е една капчица в океана мъка и отчаяние на родителите на деца с увреждания, на близките на хора, които са попаднали в положението да очакват помощ от държавата.
От същата тази държава, на която са служили до един момент, в която са внасяли данъци и осигуровки.
Майка ми така и не дочака втори ТЕЛК, за да и бъдат определени 100% инвалидност с право на придружител през цялото време. При положение, че физическото Ѝ състоянието не позволяваше да напусне дори леглото си, камо ли дома си Ѝ беше заявено, че трябва да се яви в ТЕЛК.
Как точно да стане това?! ….

Но, да оставим настрана личните драми, говорим за това, за което вече 6-ти път протестират родители на деца с увреждания.

Ако чуете имигранта Красимира Обретенова ще разберете какво искат те! Те не искат пари, не искат имитация, искат да се разходват разумно тези пари, да се мисли, да се планира, да се улесни живота на тези деца, де факто, а не в захаросаните доклади и напудрените интервюта с предварително договорени въпроси! И не само на децата, защото навършвайки 18 години тези деца изведнъж се превръщат във възрастни … възрастни обаче, които остават деца завинаги и нуждата от помощ при тях не намалява, а дори при някои става все по-голяма.
Втората част на същото интервю е със Зам. Министъра на труда и социалната политика Росица Димитрова и е трудно за издържане. То показва цялата неадекватност на привидно загрижената държава!
То дава отговор, защо Красимира Обретенова е избрала за себе си и детето си да стане здравен емигрант!

protest deca3

Не знам дали някой осъзнава какво значи това?!
Това е наистина края и дъното!

Досега изнасяхме неквалифицирана работна ръка, мозъци, изнасяхме както високообразовани и квалифицирани наши сънародници, така и зидари, берачи на ягоди, болногледачи, чистачи и тн. Сега вече започваме да изнасяме дори инвалидите си!
Хващам се за репликата пак на Красимира Обретенова минути преди да отлети за новото място, на което се надява на достоен живот – „Отивам да работя, да внасям здравните си осигуровки и детето ми да получава адекватни грижи! Не искам пари!“

Подигравката наречена интеграция, диалог и тн е потресаващ!
Непукизма на държавата оправдаван с измами на определени групи хора е престъпен!

Това отдавна вече не е държава, а разграден двор, в който няма нищо свято!

Не за пръв път си позволявам да пиша мнението си, че степента на развитост на едно общество и на една държава за мен са съизмерими с това към най-слабият и уязвим неин член.
Така както и издръжливостта на едно устройство или на една машина обичайно се съизмерва с издръжливостта на най-слабото и и критично натоварено звено.
Нашата машина, нашата държава по този критерий е отдавна едно пробито корито на дъното на океана, с тази разлика, че хората с увреждания понякога просто нямат шанса да го напуснат.

От дъното на душата си съм омерзена от отношението към стотици родители, близки и хора грижещи се за болните си роднини и от крайната неадекватност на държавната „политика“, за да не кажа подигравка към тези хора!

safe_image

На финала публикувам пълен цитат от статуса на една майка, чието дете е с увреждания и която пожела да остане анонимна по ред причини, които аз разбирам и уважавам, но ви уверявам, че подобен статус може да напише всяка една майка, всеки един баща, брат, сестра или въобще близък на дете с увреждане!
Нелепо е да унижаваш по този начин хората, които и без друго са достатъчно изтормозени от всичко друго в делника си!:

Вчера за пореден път хората с увреждания търсиха правата си и погребаха надеждата. Не смогнах да отида, защото трябваше да съм на работа. Защото няма закон за личната помощ, който да уреди въпроса с гледането на детето ми. Защото вече не вярвах, че някой ще се впечатли. Онези така свикнаха с протести, че не им прави впечатление. Вчера премиерът бил плакал заради историята на Краси и разпоредил да се накаже оня ненормалник, дето е разкарвал ненужно майката и детето. Ами чудесно, да ги разкарат, ама ненормалниците не са един и двама! Огромна администрация се хрантути от разкарване на майки и деца с увреждания. Документи, бележки, ксерокопия от ТЕЛК, свидетелство за съдимост, автобиография… Институциите се хранят с бумащина, а ние носим ли, носим бележки, и накрая какво – треперим дали ще ни класират за асистент на собственото ни дете…
Системата е такава, че детето, за да събере точки за асистент, трябва да не чува, да не вижда, да не ходи, ама да посещава училище редовно и още няколко активности… което е пълен абсурд!!! Все път излизат с номера, че дали 930 лв. на децата. Да, ама с ТЕЛК над 90%, след което комисиите масово свалиха процентите под 90. Родителят, ако не се класира за асистент, е безработен и е длъжен да плаща осигуровки. А след 18 год? Те пак са същите деца! А когато умра? 
Това не е единична история. Хиляди семейства са така. Когато ние плачем, никой не се интересува.
Но много бих искала, всеки, който иска да го изберете за депутат, да положи доброволен труд, 6 месеца грижи за инвалид. Да носи колички по стълбища, да къпе болен човек, да търка пода с парцала, а, и да си извади свидетелство за съдимост преди това, и да представи автобиография. На нас ни писна!“

Всичко друго може да се прости, но тази безчовечност, този геноцид няма как да ви бъде простен господа управляващи!

Advertisements

Престъплението „български футбол“

Вчерашният инцидент, при който пострада 24 годишна жена , по професия полицай  е брутален хулигански акт. Все още не е ясно какво е бъдещето на зрението на младата жена! Слава богу на този етап няма опасност за живота и, а само може да загуби частично или напълно зрението си! Няма нищо по-отвратително и долно от  т.нар, „футболен фен“ у нас!

Престъплението на властта в цялост, както и на отделни нейни брънки в частност, в лицето на: Градоначалник, Началник на полицията, Футболен съюз и прочие безсмислени структури е, че продължава да допуска затварянето на половината град, за да осигури на няколко хиляди лумпена арена за долните им страсти, които нямат никаква връзка с нивото на футбола у нас!

Футбола у нас, доколкото изобщо го има, отдавна вече е под нивото на Мариаската падина, поради което лично за мен би било огромен срам дори да спомена някъде, че се вълнувам от него, камо ли пък да ходя и да подкрепям, който и да е от тези циркаджии!
Но това, да бъдеш охраняван от полицията, докато рушиш държавна собственост, докато нанасяш леки и тежки телесни повреди е престъпление!

Престъпление, което се случва от години и с всяка измината става все по-зле!

И престъпление,  което е поддържано, охранявано и одобрявано от държавата в лицето на ръководството на този град! 
Уместен коментар днес на стената на приятел, чийто автор е Цветослава Георгиева посочи елементарното решение :

Ако имаше действаща държава и истински мислещи хора и в МВР, и в управата на София, този „мач“ и последвалите го събития биха били сериозен повод тези т.нар. дербита да бъдат провеждани поне 2-3 години при закрити врати! 
Припомням, че в цял свят са известни проявите от преди години на английските ултраси, но ако попаднете днес на английски стадион по време на футболен мач, ще решите, че сте се озовали в театър.

И, да! Това като всяко друго нещо е функция на властта, която всички хрантутим и на която и пука за нас, точно толкова, колкото да затвори центъра и да блокира града за часове!
Както и да хвърли хиляди служители на реда буквално на арената на гладиаторите, защото те са за нея просто един консуматив!

Футболната запалянковщина се отглежда нарочно на територията, тя се ползва със специално отношение! В някои случаи властта дори прибягва до нейните услуги, но това е тема на друг един разговор. Неясно защо управата на града не взима мерки, особено при щетите, които неизбежно биват нанесени всеки път и които щети плащаме ние с вас!
Всеки път!
Без изключение!

На финала ще си позволя един цитат от дълъг пост на Манол Глишев 
„Не е възможно човек да е нормален и да има и троха от положително отношение към българския тъй наречен „футбол“, към който и да е български тъй наречен „отбор“, както и към агитките от люлински австралопитеци. Тези хора за нищо не стават. Вие сте левскар, цесекар или нещо друго? Спрете да бъдете. Футболът е приятна игра, нищо повече. А особено не е религия. Не е страст. Не е любов. Не и българският футбол. Особено в сегашното си състояние. Ако пък е, то вие сте идиот.“

Съгласна съм голяма част от горното!
За мен спорта Е религия, спорта Е магия, спорта Е велико човешко постижение!
Спорта!
Но в горната категория ми е трудно да поставя днешният български футбол … съжалявам, за което … тъй като съм от поколението, което наистина пя по улиците през 1994-та!

Забранете този цирк, господа управляващи!
Забранете го преди да се дадат жертва нови невинни животи!
Спорта изгражда личности, а не отнема живот или здраве!

Welcome to South Korea

И така добре дошли в Северна Корея!
Територията, на която всичко е възможно!
Вчера всички медии гръмнаха с новината на публичният арест на кмета на община Младост г-жа Десислава Иванчева!

Нека се замислим над някои факти:

Десислава Иванчева и нейният заместник Биляна Петрова са заловени на едно от най-оживените кръстовища в столицата посред бял ден от маскирани с качулки!

Едно от многото видеа, илюстрирали случая

Едни от първите медии, които съобщават възторжено новината с подобаващи гръмки заглавия са с розовка украска – интересното е, че те буквално са чакали заедно със другарчетата си с качулките на гюме дето има една дума. Тоест говорим, че са били едва ли не сигурни, че ще има зрелище достойно за документиране.
Как и защо се е озовал там и бившият вече герберски депутат г-н Тодоров също можем да гадаем.

Според говорителят на община Младост Петър Кържилов по ръцете на г-жа Десислава Иванчева не са открити следи от мастило, въпреки че се твърди че парите са били белязани?!
Що така?!

Десислава Иванчева тръгва със служебният автомобил на общината,/ който се ползва не само от нея/ на среща с Кмета на София г-жа Фандъкова, за да коментират развитието на проекта за изграждане на парк на територията на общината. В автомобила напомняме, че пътуват още заместника и г-жа Биляна Петрова и още една жена, чието име засега не се споменава.  Пътьом г-жа Иванчева, понеже е практична решава да мине да си вземе подкупчето за днес, за да може вероятно да си напазари на връщане. Какво по-логично от това, нали?! Какво да се прави кмет, не кмет битовизма си ни чака! Пък и в МОЛ-а има намаления!

Бившият заместник кмет на Младост Никола Вапцаров днес заяви пред Нова Телевизия,че г-жа Иванчева многократно е бавила изрядни проекти на различни инвеститори, като ги е принуждавала да правят инвестиции в общината – да правят ремонти на градинки, да допринасят с нещо за общината, според думите му обаче той не знае да е взимала подкупи лично. Това изтъкна той е една от причините той да подаде оставка и да откаже да работи с нея.

Не че одобрявам и тази практика, но едно е незряло да опитваш да се правиш на управленец и да подобряваш условията в общината, съвсем друго е да си слагаш в джобчето, пардон … в багажничето на служебното возило.

Иначе двете жени не са били допускани да ползват тоалетна, припомням само, че те са седяли на оживено кръстовище в центъра повече от 4-5 часа!, Не им е давана вода – това твърди в интервю пред вестник „Дневник“ адвоката на Биляна Петрова  Адвоката на самата Десислава

Иванчева пък е бил допуснат до нея 4 часа по-късно, което оставям на вас дали и доколко е редно. В този ред на мисли днес пуснах кратки практични съвети от днес нататък излизайки от вкъщи да си носите непременно памперс, шише вода и слънцезащитен крем, защото не се знае, чия мотика сте настъпили и какво ще намерят у вас при необходимост!

На финала най-гнусното поне за мен в тази история е реакцията на голяма част от обществото, което вместо да се обезпокои за явното нарушение на човешките права на един български гражданин посред бял ден и пред милиони /благодарение на журналистите/ свидетели, започнаха да валят обвинения срещу г-жа Иванчева, че била тъпа, грозна, не ставала за кмет, не можела да управлява и нямала капацитет.

Питам се, защото няма смисъл да питам вас :
– От кога да си тъп е престъпление?!
Щото ако е така се сещам и за други, които можем да поарестуваме! Част от тях ежедневно са в НС, МС и Президенството на територията!
– Престъпление ли е да си грозен?!
Щото и от този вид пак могат да минат част от същите, пък и други може да се намерят, и на финала кой смята, че има право да дава тези квалификации?!
И на финала, компетентността на г-жа Иванчева като кмет може да бъде обсъдена, може да и бъде поискана оставката и като кмет, може да бъде направен нов избор и тн.
Аз изобщо не обсъждам този въпрос, определено сред кандидатурите за кмет на район Младост имаше много по-добри. На балотажа аз дадох като компромис гласа си за г-жа Иванчева, но тя така и не стана кмета, за който мечтаех. Въпреки това бих защитила всякак правата на всеки един човек, независимо от това дали той е красив или грозен, дали е умен или глупав, та дори и дали е компетентен или не!
Всеки български гражданин би било редно да има определени права!
И те трябва да са обвързани с нормалността, а не с цирка и зрелищата, които ни навират в очите, за да не питаме какво става с Инерком, какво става с пенсиите, какво става с тези, които по цял ден са в сградите около ЦУМ?!

Няколкото разумни въпроса кратко и ясно задава вестник Капитал!

И едно много добро интервю на Георги Кадиев!

Вероятно всички знаем техните отговори, но … пак ще си замълчим, защото този път не сме ние пред камерите!