8 март е ден на МАМА!

Написах със мойта ръчичка

най-скъпото име за всички!

От слънцето грее по-ясно,

звучи като песен прекрасна…

Със четири буквички само

написах аз думата мама

Веса Паспалеева

И днешният ден като почти всеки празник в днешно време е повод за спорове и кръстосване на шпаги по отделните позиции.
Празник ли е 8 март?!

Чий празник е?

Комунистически … остарял, измислен … изкуствено натрапен …
За едни е така …
За други, като мен това е един от най-силните дни в годината, особено откакто вече имам свои деца, които винаги ме усмихват и стоплят на този ден.
Няма да ви вкарвам в този спор, нито ще ви карам да вземете страна в него.

Днес обаче искам да ви помоля да прочетете тези думи на една майчица, споделени на страничката на Мама Нинджа 

„Мили майки, получих молба да споделя с вас този призив от група майки. Ето какво ми пишат.
Преди няколко дни една майка сподели, че е била помолена нейното дете да не ходи на тържеството за 8 март днес, не знаело стихчета/песнички, не говорело. Днес още две мами също са били помолени от градината да си вземат децата по-рано, преди тържеството за 8 март, защото не говорят. Не искам да си представя дори как се чувстват тези майки и деца! И се питам за кого са тези осмомартенски тържества, ако има дори една майка, която плаче, защото от детската градина не искат тя и детето й да е част от тях? 
Бих искала да ви помоля да споделите във вашия блог и да призовете всички майки днес, които могат, да отидат на тържествата в яслите, градините и училищата в България. Днес е ден, който е празник, но и всъщност ден на борба за равнопоставеност. Празненствата в градините са за всички деца, независимо дали могат да говорят, пеят, танцуват или само ще седят и гледат. Важното е да са заедно с другите, важното е всички педагози да осъзнаят, че тържествата са, за да научим децата да бъдат заедно, а не просто да се представят перфектно научени стихчета.
Никога преди не съм писала с такава молба, но се чувствам ужасно безсилна, а бих искала да помогна на тези майки, които плачат днес.“

Ако тези думи успеят да докоснат поне една майка, поне един учител, ако ви накарат да се замислите и да промените гледната си точка, то не е било напразно …
Къде останаха сърцата ви, хора?!
Къде ги забравихте?!

Тежестта на един родител, който отглежда дете с различност е голяма и без вашата намеса.
Сълзите и без друго рядко пресъхват.
Опитайте да бъдете хора, опитайте да проявите човечност и разбиране, ако не можете да проявите обич и топлина към различното дете, поне замълчете тактично, ако искате отвърнете поглед, но не наранявайте!

Не стъпквайте цветето, не го хвърляйте в калта …

12127240406_d66e9293e2_b

Подайте ръка, усмихнете се, проявете добрина, любов …
 
Но си дайте сметка, че тези жени също са майки … в техните сърца има любов и за вашите деца, а във вашите?!
Писала съм и съм говорила много по темата … трудно ми е да преглътна това безсърдечие, това хладно и преднамерено елиминиране на „различния“, на пречещият на идеалността …
В природата няма нищо идеално … в природата има всичко … и красиво и грозно, и свежо и повехнало, и младо и старо, и черно и бяло …

Обичайте бе хора, нищо по-важно от любовта няма на този свят!
Ако не можете да обичате, поне оставете другите да обичат …

Честит празник!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s