#Save TUES

php6d4glp_800x_

 

Борбата на МОН с остатъците от родното ни образование е в разгара си!
След като успешно се справиха със сриването на имиджа и с подкопаване на традициите на изявени училища, които години наред са давали невероятни кадри сега е наред ново жертвено агне.

Нека напомним, че в последните години благодарение на неадекватни управленски решения и неясни ходове бяха дискредитирани средни училища с невероятен рейтинг – сред тях са Класическата Гимназия или НГДЕК, НПМГ.
Епизодично се правят опити да бъде замразен приемът на деца след 5-ти клас в паралелките на СМГ и на други МГ в страната, които традиционно подготвят силни и успешни ученици.

Новата цел на МОН е да превърне ТУЕС или Технологично училище „Електронни системи“ към Техническия университет в София в обикновена квартална гимназийка.

Не че има лошо в това да има такива гимназии, но те и без друго са твърде много и твърде безполезни.
Статута на ТУЕС е уникален не случайно и учениците обучавани в него не са случайни деца.
За небивалата конкуренция в кандидатстване след матурите в 7-ми клас, това е училището, което заема 4-то място по рейтинг на приеманите деца за 2017 година. Веднага след вечните фаворити – Немската Гимназия, СМГ, Английската Гимназия.
В ТУЕС се записват деца с изявен интерес и с изявени дадености да се развиват като ИТ специалисти. Възпитаниците на училището са желани буквално от прага на Гимназията в големи наши и международни фирми, като получават шанс за незабавна и при това много добра реализация в областта си.
Естествено зад този рейтинг и зад тези качества, които фирмите ценят и търсят седят и преподавателите в ТУЕС, които са всъщност университетски преподаватели.
Не мога да повярвам, че някой би оспорил качествата и компетенциите на един защитил името си доцент или професор и би го приравнил с лека ръка на завършил ПУЦ учител по програмиране, който меко казано не е наясно с тънкостите в тази област.

Наистина не е все едно да бъде преподаван един предмет като суха теория от човек, който го е назубрил и от човек, който с това си изкарва не само хляба, но и черният хайвер към него, ако ми позволите тази алегория, защото другата част от хората, които водят часове там са представители на живия бизнес и всъщност работят и то на високо ниво, това, което преподават на децата!
В динамична област като ИТ, където нещата се сменят за месеци, непрекъснато излизат нови версии, ъпдейти и тн.е нелепо да се смята, че обучението може да бъде водено по стандартите на МОН – тоест по учебник, който е бил издаден преди 4-5 години /поне/…

Разбираем е интереса на МОН да сложи ръка върху това реномирано училище, но е недопустим!
В ТУЕС цари уникален академичен дух, децата имат шанса да се докоснат до наистина най-новите и най-горещи тенденции в развитието на динамичната ИТ сфера, не бива да бъде позволено на чиновниците от МОН да превърнат тази атмосфера в редова и безпереспективна като цялото ни друго образование безрадостна гимназия от квартално-посредствен тип, в която да се води УПК по програмиране, вместо да се създават млади и амбициозни истински ИТ специалисти.

Пресконференция на представители на ТУЕС пред медиите.

Петиция за спасяване статута на ТУЕС.

Отворено писмо до МОН.

Моля Ви, подкрепете това уникално училище!

Подпишете петицията и помогнете с каквото е възможно да бъде запазен статута му!

phpblhufm_559x_

 

*** Какво правят децата в ТУЕС! Любопитно е да се види!

Advertisements

Цветната Холандия

 

Амстердам е приказен град, в който човек се влюбва безвъзвратно – с неповторимата му красота – съчетание между романтичните канали / тук да ме прощават феновете на Венеция, но поне за мен красотата е в пъти повече/, кривите старинни къщи в центъра, съчетани с невероятната съвременна архитектура на кварталите и наистина уникалните бизнессгради с разнообразни и причудливи фасади, феноменалният им транспорт, безбройният поток туристи, представляващи уникална цветна смес от раси, религии, езици, култури, които са се оказали някак невероятно в едно и също място по едно и също време.
Въпреки, че не бих оценила високо чистотата по улиците, което вероятно е по-скоро заслуга на туристите, отколкото на местните жители две неща ме заинтригуваха силно. Къде са им ФПЧ на Холандците с тези мъгли?!
Нямат такива, колкото и да се оглеждах освен разхвърляни опаковки и билети други боклуци нямаше. Впечатлиха ме огромните прахосмукачки, с които почистват улиците.

Трафик няма, а и как би могло?! Не се сещам за друга нация, която да е така неразделно свързана с колелата си. Инфраструктурата на градовете е изцяло подчинена на колоездачите. Но и градският транспорт е на космическо ниво – след объркването в първият момент от многообразието на автобусни линии, трамваи, метро, различни видове железопътни превози, както в рамките на града, така и в извънградските връзки, откриваш, че в този град спокойно можеш да се придвижваш и без лично МПС и очевидно мнозина холандци правят точно това – в четвъртък и петък вечер сме в големи градове – Айндховен и Амстердам и няма никакъв трафик! Ама съвсем никакъв – в София дори през уикенда движението е по-оживено.
Второто ми учудване е свързано с невероятната приветливост и дружелюбност на холандците – всеки е готов да ти услужи, да те упъти, да ти помогне, дори само като те види как се луташ някъде. За времето, в което бяхме там срещнахме един човек, който не говореше английски, но и той успя да ни прати на място, на което да получим нужната ни информация и помощ.
Другото, което ме впечатли особено силно е липсата на аптеки … у нас те като че ли са буквално на всяка крачка – големи, лъскави и пълни. Е, в Амстердам видях само една и то затворена, в квартала, в който бяхме настанени. Никъде другаде не видях нещо различно от дрогерия. Защо така тези хора?!
Вероятно е свързано поне малко с това, че ходят невероятно леко облечени на фона на не съвсем мекият климат поне по времето, в което ние бяхме там. Срещнахме мнозина облечени с къси чорапки, бермуди и къс ръкав, тънки пуловерчета и тънки якенца / това докато ние бяхме с якета и лекинко премръзвахме /, но все пак за наше оправдание да кажем, че колкото и да се каляваме сме си балкански чеда 🙂
Също така никъде не видях билетчета за търкане и това не знам дали е добре за икономиката им 😉 , но явно успяват да се справят. 

Течение явно също не става там, нищо че духа яко, защото и децата, които видяхме бяха супер леко облечени и доста енергични, но от друга страна мега кротки и усмихнати, не видях нито едно да се тръшка, да реве с глас, да се държи по начин, който да притесни останалите. Като казах деца, не ме питайте как изглеждат училищата и детските им градини, както и броят и вида на спортните съоръжения, които видяхме къде случайно, къде нарочно.
Относно тревата наистина не знам поради какви причини някои настояват да си я купуват, като една разходка в центъра и особено пък ако решиш да влезеш да пиеш кафе в дадени заведения направо би те „заредило“ поне за месец напред 🙂  Обаче не това ми е акцента, защото все пак това е известен факт за Холандия, макар и част от местните с право да акцентират върху факта, че далеч не всички жители тук се интересуват от дрога – впечатли ме спокойствието! За всички дни, които прекарахме в Холандия видяхме само двама полицаи! Да, двама – в самият център на града и то се занимаваха с един неправилно паркирал таксиметров шофьор.  На целият този мегаполис, и хилядите туристи, една част от които идват тук не просто да гледат музеите, спокойствието е забележително. Хората са усмихнати, приветливи, любезни, няма напрежение, няма дори намек за някаква заплаха. За всички дни, които прекарахме там видяхме не повече от 2-3 неадекватни човека, като вероятно е излишно да уточнявам, че бяха туристи.
Бяхме отседнали в интересен квартал, в който наред с бизнес градчето, което беше в центъра на района, беше населен предимно с представители на раси и култури, които не са традиционните за Европейският континент. Хората бяха много, усмихнати и мили. Нямаше никакво напрежение или пък какъвто и да било намек за притеснение на някой от този факт, че явно генофондовете ни са очевидно различни – никакъв патриотизъм, не знам защо така тези хора … За капак на всичко, в същият този квартал синът ни си изпусна портфейла на улицата и когато след 10 минути изпълнени с притеснение /или поне аз с истински ужас/ се върнахме назад по стъпките си да го търсим го открихме кротичко лежащ си насред тротоара, заобикалян от всички…
Тук някъде ми се ще да спомена и феноменалната „улична библиотека“, с която се сдобиваше квартала в петък, събота и неделя – не разбрах много как и от кого се организира, но в центъра на района на открито се подрежда огромна наистина библиотека от всякакви книги „втора употреба“, на които колкото и да оглеждах не видях цена или някой, който да се опитва да ги продава. Вероятно става дума за книги, които просто можеш да вземеш да четеш и да върнеш следващият път … Няма нужда да уточнявам, че бих искала да мога да пътувам с друг вид транспорт – сред изданията имаше истински бижута. 

 

Освен Амстердам останах с прекрасни впечатления и от тихия и цветен Айндховен – изпълнен с множество млади хора, като всеки университетски град, с огромни и красиви улици, с прекрасно подредени кварталчета от малки китни къщички в типичният за Холандия стил, заобиколени от всевъзможни цветя, дръвчета, храсти и воъбще каквато се сетите красота.

 

И така, цветна и прекрасна Холандия пак ще се видим 🙂 с теб – непременно!

 

*** Поводът пък да посетим тази невероятна държава беше участието в кръг от световната купа на средният ни син.
Турнирът Yokoso Dutch Open от години вече е най-силното състезание в Холандия, провеждано от тяхната аматьорска федерация и най-вече благодарение на усилията на невероятните ни домакини Alex и Gina Eнгелхарт. Състезанието е много силно и в него тази година по предварителни данни взеха участие над 450 състезатели от различни възрасти и категории, като мнозина се състезаваха в повече от една категория и стил. България беше представена от 3 клуба ABC fight club, Спортен клуб Радулов и Ikken.

Златен медал завоюва Емил Калоянов, сребро спечели Кристина Николова, със бронз бяха наградени усилията на Божидар Цветков, Виктор Апостолов и Лъчезар Хаджигенов – все още не знам окончателният брой на медалите, но не това е важното, важното е срещата с много състезатели, с много нови и добри противници и израстването на нашите надежди.
Невероятната изненада за нашият отбор беше появата в залата на уникалният ни талант Стоян Копривленски, който тренира в Холандия и усилено се готви за участие на професионалният ринг, където в самият край на този месец ще срещне Джош Джонси в Лос Анжелис и ще премери сили в него под егидата на Glory 52,където получават шанс за изява истински дарования в областта на професионалният кикбокс или иначе казано истинските мъжки момчета, които имат силата, духа и дисциплината да бъдат най-добрите сред най-добрите!

 

 

Пролетна цветна феерия

28872537_954676791377705_735494680373623769_n

 

Пролетното издание на Базар на изкуствата и творческите занаяти под надслов „Усещане за жена“ за мен беше една истинска наслада за сетивата – изпълнено със звук, цвят и колорит.

Организацията беше перфектна, условията много добри, благодарности на домакините от Парк Хотел Москва.
Отново имаше уникални автори и държа непременно да ви запозная с част от тях.
Започвам признавам си абсолютно пристрастно от невероятно талантливата Дани Драндарова. На страничката и HeartmadebyD  можете да видите част от творбите ѝ, но ви уверявам, че наживо е още по-колоритно, цветно и грабващо окото! Няма как да пропусна да се похваля, че Дани е моя бивша колега и дори навремето беше мой ментор на едно от първите ми работни места в света на големите корпорации ♥, явно някои излизат от неговата сивота, точно защото имат нужда да бъдат цвета в света на хората и тяхната усмивка 🙂 !

 

За мен това изложение беше изложението на бижутата.
Другият грабващ автор беше невероятно нежната Анита, самата е олицетворение на творбите си и на светлата и нежна изчистена красота. Красотата, която излиза изпод ръцете и можете да намерите на страничката и Anita Koleva Jewels ♥

 

Разбира се двата щанда до мен бяха с абсолютни уникати – единствените по рода си бижута от корк, които се изработват у нас, дело на многостранно и безобразно талантливата Ади – Adiriart. Наживо бижутата са зашеметяващо красиви! А самата Ади, грабващо бъбрива 🙂

 

Другият ми съсед беше Деси, която твори невероятни неща от кожа. Чантите и са уникални! Кожата е толкова мека, обработена е толкова фино, а цветовете … цветовете и са грабващи Creative leather Studio.

 

Среброто е стара моя слабост, и тук определено завладяващи бяха бижутата на Gargorock. Фино, нежно, понякога закачливо, понякога изискано.

 

Стъклото – друга моя слабост пък беше наистина една феерия от цветове и нежно съвършенство олицетворено от моите нови приятели от Artino.

 

На такива изложения винаги набелязвам и един колега, чиито неща ме грабват – тук откритието ми беше BagriLand – уникални, чаровни и предизвикващи усмивка, също като тяхната талантлива сътворителка.

 

Много интересни творби имаше на щанда на Rocksandbg 

Разбира се не на последно място имаше и уникален Жив шоколад, за който не знам какво да ви кажа, освен че трябва да го опитате 🙂

28872376_954678734710844_4018301620192691211_n

 

Още снимки за невероятните красоти на Базара можете да видите в албума Базар на изкуствата и творческите занаяти „Усещане за жена“, снимките са дело на невероятно талантливата Боряна, за която вече съм ви разказвала и чиите творби можете да видите на нейната страница Boryanailievaphoto.

8 март е ден на МАМА!

Написах със мойта ръчичка

най-скъпото име за всички!

От слънцето грее по-ясно,

звучи като песен прекрасна…

Със четири буквички само

написах аз думата мама

Веса Паспалеева

И днешният ден като почти всеки празник в днешно време е повод за спорове и кръстосване на шпаги по отделните позиции.
Празник ли е 8 март?!

Чий празник е?

Комунистически … остарял, измислен … изкуствено натрапен …
За едни е така …
За други, като мен това е един от най-силните дни в годината, особено откакто вече имам свои деца, които винаги ме усмихват и стоплят на този ден.
Няма да ви вкарвам в този спор, нито ще ви карам да вземете страна в него.

Днес обаче искам да ви помоля да прочетете тези думи на една майчица, споделени на страничката на Мама Нинджа 

„Мили майки, получих молба да споделя с вас този призив от група майки. Ето какво ми пишат.
Преди няколко дни една майка сподели, че е била помолена нейното дете да не ходи на тържеството за 8 март днес, не знаело стихчета/песнички, не говорело. Днес още две мами също са били помолени от градината да си вземат децата по-рано, преди тържеството за 8 март, защото не говорят. Не искам да си представя дори как се чувстват тези майки и деца! И се питам за кого са тези осмомартенски тържества, ако има дори една майка, която плаче, защото от детската градина не искат тя и детето й да е част от тях? 
Бих искала да ви помоля да споделите във вашия блог и да призовете всички майки днес, които могат, да отидат на тържествата в яслите, градините и училищата в България. Днес е ден, който е празник, но и всъщност ден на борба за равнопоставеност. Празненствата в градините са за всички деца, независимо дали могат да говорят, пеят, танцуват или само ще седят и гледат. Важното е да са заедно с другите, важното е всички педагози да осъзнаят, че тържествата са, за да научим децата да бъдат заедно, а не просто да се представят перфектно научени стихчета.
Никога преди не съм писала с такава молба, но се чувствам ужасно безсилна, а бих искала да помогна на тези майки, които плачат днес.“

Ако тези думи успеят да докоснат поне една майка, поне един учител, ако ви накарат да се замислите и да промените гледната си точка, то не е било напразно …
Къде останаха сърцата ви, хора?!
Къде ги забравихте?!

Тежестта на един родител, който отглежда дете с различност е голяма и без вашата намеса.
Сълзите и без друго рядко пресъхват.
Опитайте да бъдете хора, опитайте да проявите човечност и разбиране, ако не можете да проявите обич и топлина към различното дете, поне замълчете тактично, ако искате отвърнете поглед, но не наранявайте!

Не стъпквайте цветето, не го хвърляйте в калта …

12127240406_d66e9293e2_b

Подайте ръка, усмихнете се, проявете добрина, любов …
 
Но си дайте сметка, че тези жени също са майки … в техните сърца има любов и за вашите деца, а във вашите?!
Писала съм и съм говорила много по темата … трудно ми е да преглътна това безсърдечие, това хладно и преднамерено елиминиране на „различния“, на пречещият на идеалността …
В природата няма нищо идеално … в природата има всичко … и красиво и грозно, и свежо и повехнало, и младо и старо, и черно и бяло …

Обичайте бе хора, нищо по-важно от любовта няма на този свят!
Ако не можете да обичате, поне оставете другите да обичат …

Честит празник!

Чудо

28741715_2267569056803064_566537658_n

Една книга …, не всъщност това не е книга, това е Библия!

Библия на междуличностните отношения, която всеки е добре да прочете … и да осмисли!
За това какво ни дават и какво ни отнемат грешките в отношенията помежду ни.
Книга, която би могла да докосне много стари белези и да отвори много стари рани, но от друга страна наистина би могла да ни помогне да се върнем към доброто у себе си …, защото то е там.
И защото няма човек, който поне веднъж в живота си да не е бил и от едната и от другата страна … както се казва, в мъдрите книги „който е безгрешен нека хвърли камък“ …
Книгата се чете за един ден … няма оставяне, няма прекъсване …
Някои пасажи така дълбоко се забиват в душата ти, че болката е почти физическа.
Бих препоръчала всеки родител да прочете тази книга и непременно да я даде на детето си да я прочете.
Дори бих отишла по-далеч и бих препоръчала книгата, ако не за част от задължителната литература в 5 клас, то поне за препоръчителна за четене през лятната ваканция.
Признавам, че не съм гледала филма, защото след като гледах трейлъра, реших, че не мога да си го причиня … а не мога защото познавам добре и в живият живот и Оги и Вия, и Изабел и Нейт, и Джулиан и майка му …, но после се сетих, че все пак познавам и Джак и Съмър и Джъстин, е познавам също така и Миранда и Ема  … и Савана и нейната група на „популярните“, в която всеки с трепет на сърцето чака покана да бъде приет, но някои не я приемат! …, не и на цената на предателството!
Не и на цената на отказа от приятеля, … от човека, на който истински държиш.

Всеки от нас ги познава … всеки от нас ги е срещал …всеки от нас е бил … на някое от техните места, ако не и на всички тях.

Въпроса е, както казва г-н Дупе, че Доброто и Любовта трябва да бъдат издигнати на пиадестала си да не бъдат сваляни от там. „Величествен е този, който има силата да носи в сърцето си сърцата на най-много хора“ – казва той в речта си пред учениците и родителите в края на учебната година.
Да, величието е в простатата безусловна любов и в добрината, която трябва да опитаме да събудим докато е време …

Добре е да се сетим, че имаме сърца в гърдите си, добре е да се замислим, че една погрешна дума, един ненавременен упрек или дори поглед, както и липсата им преобръщат градени с години отношения и от това не печели никой.

Пак ще ви помоля – прочетете тази книга, да и вие я прочетете … замислете се …, дайте я на децата си да я прочетат. Покажете им доброто, покажете им красивото в отношенията, подкрепяте ги и ги насърчавайте да бъдат добри … обяснете им, че дори да не са в компаниите на „най-модните“ и „популярни хора“, в момента това не е непременно най-важното … както и материалното не винаги определя степента на щастие … защото „Светкавица“ би могла да ви донесе дори повече от чисто новата, скъпа вещ, която е просто вещ … и няма място в сърцето ви!
Вероятно ще се престраша да гледам и филма, но няма да е днес … днес по-скоро ще си препрочета отново част от невероятните пасажи от тази феноменална книга.

Оставям ви, с един цитат на Оги, който казва всичко поне за мен :

28471148_2267034263523210_1504662578460951519_n
Бъдете това, което сте и се опитайте да приемате и другите такива, каквито са в сърцата си … без да се замисляте за тяхната външност, популярност или статута им в момента!

пп. Благодаря за препоръката за книгата от Мими Пеева, вероятно нямаше да събера кураж да я прочета, ако не беше нейният възторжен отзив за филма, както и благодаря на Сиси Чорбаджийска за онлайн версията на книгата, но след като я зачетох онлайн не можах да устоя на изкушението да я държа в ръцете си.