Какъв е смисълът ли?! Любовта!

Любовта е смисълът!

 

 

 

Смисълът на всичко и силата!

Силата, която винаги побеждава!

В заливащият ни отвсякъде информационен поток е пълно с какво ли не. Общо взето на всяка теза има поне по 108 антитези.

Случаят със сагата на двете лъвчета Масуд и Терез също не беше изключение.
Чета и слушам как хората видиш ли недоумявали защо не се впрегнела цялата тази енергия в нещо по-смислено … ами се хабяла за някакви си там животни …

И всеки път се сещам за една сентенция от неизвестен азиатски мислител, според който отношението към слабия, към нисшия, към животното е показателно за това какъв си в сърцето си.
Ама какъв си наистина!

 

Не какъв искаш да се покажеш.

За себе си много отдавна установих този безпогрешен критерий при оценка на някой, когото не познавам добре. Винаги опитвам да разбера как се отнася той към животно, към дете, към възрастен, към човек, който в момента не е от силните на деня, който е безпомощен. И никога до сега не съм оставала излъгана.

 

0000217955-middle

Случая с лъвчетата, колкото и някои да се опитват да го сведат до някакви си там две животни … е всъщност емблематичен пример за това в каква територия живеем.
Родени в страх, изоставени и неглижирани, в началото те не бяха интересни никому … чудеха се как да се отърват от тях. И изведнъж някой съзря в тях възможността да властва, да демонстрира величие и най-вече да задоволи каприза си.

Как не мина това и до днес не знам …

Защото в повечето случаи минава и още как …

Господаря си поръча лъвчета за вкъщи …

Но!
Любовта победи!

 

 

Любовта е най-великата сила човешка и именно тя беше движеща в случая.

Любовта събра хората, които даряваха необходимите средства и консумативи.

Любовта можем да видим в лицето на прекрасните хора от Дивите животни / знам само имената на Любомила и на доброволката Марина, но съм сигурна, че са много повече/, които физически отгледаха малките невинни душици, които иначе биха били обречени на сигурна смърт – изоставени от биологичната си майка. Някъде към 18-20 минута на този Репортаж от заминаването може да бъде видяна именно най-голямата демонстрация на любовта, доверието и добрината в лицето на „майката на Лъвовете – Марина“. Уникален момент, наистина!

Любовта намери техният нов дом във Felida Big Cat Centrе в Холандия чрез сърцатите хора от Четири Лапи, които и за момент не се разколебаха!

Любовта помогна в лицето на ветеринарите от Добро хрумване, положили толкова топли грижи за мъниците.

Сигурно още много други хора са помогнали! Простете не знам нищо за много от вас, но знам какво е било движещото – ЛЮБОВТА!

Благодарност за всички, които се пребориха и не оставиха нещата да се случват както обикновено се случват на територията … „Ми, нищо не можем да направим … те ги искат и трябва да им ги дадем! Няма какво да се направи … като ти поискат нещо от там … даваш. Да си мълчим, че може да стане и по-зле!“

Не, не трябва да им ги дадем!

Защото това са живи същества и те имат право да живеят, истински и по-възможност пълноценен живот, а не да изпълняват нечии мимолетни капризи и да страдат, задоволявайки поредният комплексар живеещ в облака на своята мания за величие.

Затова следващият път вместо да се запитате „Какъв беше смисъла да се вдига толкова шум за две животни!?“ си задайте и поне за мен неизбежният въпрос „Добре де, не може ли и тук да застанем единни и да защитим … това, което искаме да защитим – каквото и да е то – Пирин, Черноморието, възможността да живеем в държавата си като нормални хора, с чест и с вдигнати глави, достойният живот на родителите ни, шансовете на децата ни“,….. и така списъка може да е дълъг.

Кое беше важното тук ?

На първо място, както казах вече – Любовта!

Без нея, без сърцето, което вложиха всички нямаше шанс за успех, затова във всяка кауза трябва да се влага ЛЮБОВ, а не просто да се маркира дейност и да се търсят ефекти!

На второ място – Единството!

В тази кауза се обединиха всички, които обичат животните и които искрено искат да помогнат, не трепнаха, не се поколебаха, не се уплашиха, не се отказаха въпреки обратите и натиска …

И не на последно място – Решимостта!

Да не се откажем и за миг от това, което смятаме за важно!
Да се борим за него – с всички сили, с всички законни средства и най-вече с енергията, която не бива да се пилее безхаберно за по два часа вечер веднъж в седмицата!

Във всеки момент, в който това е необходимо, трябва да си готов!

И да дадеш всичко! Ама наистина всичко, което можеш!

Тук хората дадоха всичко!

Без резерви, без остатък, без никакви скрити цели!

И се получи!

На това ни научиха две животни …

Толкова малко хора могат да ни дадат подобен урок в днешно време …

 

27336854_1602388773207765_8075697113530873791_n

И едно поне за мен изключително затрогващо видео  Поклон, Марина!

 

 

 

 

**Снимките са от страничките на Четири лапи, Дивите животни и на на Олег Попов от Dnes.bg

 

 

 

Advertisements

Той е зелен, те са зелени, ние сме зелени …, а кога ще узреем?!

Или защо няма безплатен обяд!

Полско изобретение променя пазара на електромобили

В последно време стана модно всички да сме зелени …
Нямахме идея, че ТОЙ е зелен 🙂 , ама преди няколко дни в умилителни признания за кокичета, мечки, вълци и костенурки бяхме надлежно уведомени за това ….
И се радваме!
Абсолютно сериозно го казвам.
БравоС!
Точка първа от плана е на лице – ТОЙ е зелен!

Те са зелени!
Кои са тези „Те“ ще попитате ….
Тук предлагам да не издребняваме, щото напоследък и СО и Данчето Фандъкова така се загрижиха за чистия въздух на Софиянци, че чак пуснаха билетче по лев!
Е, верно само в събота  🙂 …, ама … стъпка в правилната посока ще кажете!
Бравос и на тях!

Ние пък без да имаме претенции за зеленост решихме също да внесем своя дял в намалението на ФПЧ в града и така се стигна до идеята да заменим един от семейните автомобили с електрически.
До тук чудесно!
И на нас браво … сепак …

Обаче …. както навярно добре знаете всеки електрически уред се налага да бъде зареждан от време на време, за да функционира. Та така е и със „зелените автомобили“.
Вероятно някои от вас са чели за част от забавленията ни на едно от „безплатните зарядни станции“ обявени в София, а именно тази в сградата на  Булстрад и станалият внезапно известен покрай това Ивчо!

Днес пък аз имах поредната среща със „зеленото и безплатното“.

Реших да се възползвам /за втори път / от обявеното в сайта на Музейко зарядно устройство – според обявения тук Списък на зарядни станции в София.

Любезна служителка ми връчи картата и аз помолих да ми помогнат да стигна до устройството, тъй като по стара българска традиция местата пред зарядното бяха заети от други автомобили.
Почаках, почаках и след като нищо не се случваше известно време влязох да попитам дали има напредък с преместването на автомобилите.

Служителката заета със свои си дела ми отговори разсеяно, че ще повика някой.
След още малко чакане отново любезно се осведомих имаме ли напредък с издирването на хората паркирали не точно на място.
Тук вече служителката ми обясни, че все пак нищо не могат да направят – пуснали са номерата, но ако никой не реагира няма какво да се направи и ни в клин ни в ръкав се осведоми аз дали няма да влизам в Музейко. Отговорих, че всъщност точно днес няма да влизам в него, а съм дошла да заредя автомобила си и се опитвам да ползвам обедната си почивка, за да го оставя да се зарежда.
„Ами то е безплатно за клиенти на Музейко“ – уведоми ме дамата!
„Затова и зарядното е само едно и е предвидено местата там да са свободни, но няма как да го гарантираме …“

След като загубих едно известно време просто седейки във фоайето и без никаква яснота дали и кога ще се добера до зарядното реших да си тръгна. ….
И сега си задавам едни такива въпроси :

– Всички знаем старата максима, че безплатен обяд няма …. И днес тя се потвърди отново за пореден път.
За жалост нито в сайта на Музейко ** -както ни уведомява любезно  pdf файла „Музейко е зелен“ page-4-307, нито в линка посочен по-горе не е споменато, че зарядното е само за посетители на Музейко. В противен случай очевидно не бих отишла там.
Ако пък преценят да не е безплатно – то нека бъдат така добри и обявят цена на сайта си за зареждането и всеки ще си плаща, така ще избегнем неловкото чувство на натрапници и използвачи, каквито определено не сме!
Всичко друго е малко или много не съвсем коректно.

Последно държа да отбележа, че днешното писание не е дребно заяждане с Музейко, а принципно положение и за да съм докрай коректна ще спомена, че преди 2-3 дни когато за пръв път заредих там  хората бяха супер любезни, дойдоха да ми покажат как да използвам устройството и дори човека от персонала ме разпита много мило и с искрено любопитство дали съм доволна от колата и как ми се струва да карам такава и тн и тн. Също така буквално на 3-тата минута колата паркирана на мястото до зарядната станция беше преместена, а паркинга беше препълнен в сравнение с днес.  Тоест пак опираме до човека и отношението му.

И последно, може би е добра идея паркинг местата до подобни станции да бъдат по-добре обозначени със знак или да речем боядисани в зелено, за да са наясно хората с предназначението им. Защото само до преди 3-4 месеца и на мен не би ми направило впечатление и също бих спряла без да се замисля на празното място.

 

*** И за да има реална полза от тази публикация, държавата, в която всеки претендира да е зелен, начело с НЕГО би трябвало да помисли как да насърчава наличието на повече подобни превозни средства. 
Как ли?
Много е просто. Любимата ни за сравнение в последно време Румъния дотира покупката на всеки електроавтомобил с 5 000 Е, подобна е картината в много  други европейски държави.
Може да се наблегне на изграждане на инфраструктура, в която зарядните станции да станат много повече и разбира се със символично заплащане на зареждането  или дори и без заплащане.

ТирамиСУ

27072545_2247476035479033_1184355102973555441_n

 

 

 

Новата ни рубрика „Кулинарни изстъпления“ стартира 🙂
Да ни е на добър час.

Защо точно с ТирамисУ ще попитате ?!
Ами защото наистина ми е непонятно как един толкова елементарен и уникално вкусен десерт, който спокойно може да приготви дори 10-годишно дете може да бъде подменен до неузнаваемост в почти всяко заведение у нас.
Стигна се до там, че у нас категорично не го поръчвам вече никъде, защото дори в много добър италиански ресторант ни сервираха „…смазани от мъка бишкоти, поляти с гадна течна сметана и наръсени със нескуик …“ – описанието е на Киселяка 😉 , който всъщност е виновника у нас да започнем да гледаме Мастър шеф и да извисим кулинарните си умения на семейно.
Но, стига съм дрънкала – да се върнем на ТирамисУтУ.

Уникално вкусен традиционен италиански десерт, който както и сами ще се убедите можете да направите много лесно и бързо у дома си и да усетите съществената разлика от този поднасян по заведенията вместо него.

Продукти

Пакет бишкоти, голяма чаша черно кафе, чаша и половина захар, ванилия, есенция ром или ром, черно какао, 2 бр. яйца, 2 броя маскрапоне, 1 брой рикота /сметана заквасена – не е в оригиналната рецепта, но ще дам един вариант допълнително/.

Вариант „Традиционно Тирамису“

Приготвяте силно черно кафе, около 5  кафени чаши, като ароматизирате с ром есенция или със ром и оставяме да изстине.

Разбърквате 2 броя белтъци със 1 чаша захар на лека пяна, в друга купа разбърквате жълтъците с Маскрапоне крема и с Рикотата с останалата половин чаша захар и ванилията. След това смесваме внимателно двете, като бъркате по възможност с дървена или пластмасова шпатула, за да запазите пухкавостта на крема.
На дъното на тавичка редите ред  бишкоти, след това сиропирате с черното кафе и отгоре нанасяте плътен слой от крема. Нареждате втори / и евентуално трети ред / бишкоти, които сиропирате по същият начин с кафе и отгоре отново нанасяте плътен слой крем.
Украсявате като поръсвате със натурално черно какао през сито, като според уменията и времето, с което имате можете да си поиграете и да украсите с фигурки.
Добре е десерта да бъде оставен поне 20-тина часа в хладилник, за да се смесят вкусовете, но у нас често не издържа и 2-3 часа преди да бъде опустошен 🙂

Време за приготвяне не повече от 30 минути 🙂

Вариант 2, добре познат на моите дружки като „Тирамису за бременни“ 🙂

На практика е същото като традиционното, но когато ще го поднасяте на бременни, за да се застраховате заменяте яйцата със заквасена сметана. Вкуса се променя много леко, така че отново е много приятен и енергизиращ десерт, истинска наслада за сетивата, но избягвате притеснението от консумация на сурово яйце.
Пак заради яйцата е добре десерта да бъде консумиран бързо 🙂
Ако не се справяте сами, звъннете на съседи или приятели 🙂

** винаги съм готвила „на око“ затова и доскоро не публикувах собствените си рецепти, но пък според потърпевши се получава много вкусно, така че се надявам да се справите 🙂