Крадецът на книги

 

27540683_2245697238990246_8634119557981323334_n

 

Разтърсваща!

Спираща дъха книга!

Вледеняваща с близостта си до картината на ескалиращата агресия в съвремието ни и неизбежната аналогия със случващото се особено у нас в последните 2-3 години.

Книга, която може спокойно да бъде включена в учебните планове и по литература и по история, за разлика от голяма част от сега пълнещите главите на децата ни с плява.
Една книга, която бих препоръчала да бъде връчвана с мандата на всеки политик и особено на тези у нас, защото да вземаш решения и да ги следваш е освен привилегия и огромна отговорност.

Една книга, в която човешкото лице е показано наред с грозният и разнолик образ на геноцид, наред с безразличието, наред с омразата и покълването и в умовете и душите на хората, както и с отровните плодове, които тя ражда.

Освен прекрасна илюстрация за силата на словото и на писмеността, тя е една пространна антология на любовта и човечността, противопоставена сюжетно на злобата, безсмисленият расизъм, безчувствеността, апатията и най-вече липсата на обикновена човешка съпричастност и душевна пълнота и чистота.  

Абсолютно случайно завърших прочита на книгата именно на 27 януари, когато света чества възпоменателен ден годишнина от Холокоста …. случайност или не … наистина написаното докосва и най-дълбоко скритите струни в душите на хората, които още не са забравили, че имат такива.
Тя илюстрира докъде може да доведе една изкуствено насаждана неистова омраза, нейната ескалация и нагнетяване.

Тази невероятна  книга всъщност разказва за живота на едно влюбено в книгите момиче и може би това е причината да ме докосне така дълбоко, но неизбежно ни кара да се замислим и за това какво и как засаждаме в чистите души на децата си, какъв е примера който им даваме и колко любов успяваме да влеем във вените им.

Доброто и злото са вечен сюжет, но тук те не са просто добро и зло, не са черно и бяло … тук те са по-скоро един житейски кръговрат и ритъм, в чийто безкраен и цветен пулс ние можем да отворим сърцата и душите си за всеки, както и можем да насочим острите ръбове на първичните си страхове към всяко дребно различие и да се опитаме да го унищожим … като унищожим на първо място собствената си душа.

Често ми се е случвало да плача по време на някой филм, но да плача четейки книга ми се е случвало може би 5 пъти досега …  и това е един от тези пъти.

 

Не съм критик, но от все сърце бих ви препоръчала да прочетете тази книга, да я дадете на децата си да я прочетат …
И да се сетите за пасажи от нея следващият път, когато решите да обсъждате мигрантите, малцинствата, различните по какъвто и да е признак. Преди да хвърлите камък бил той истински или вербален … сетете се за написаното в тази уникална книга. 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s