Крадецът на книги

 

27540683_2245697238990246_8634119557981323334_n

 

Разтърсваща!

Спираща дъха книга!

Вледеняваща с близостта си до картината на ескалиращата агресия в съвремието ни и неизбежната аналогия със случващото се особено у нас в последните 2-3 години.

Книга, която може спокойно да бъде включена в учебните планове и по литература и по история, за разлика от голяма част от сега пълнещите главите на децата ни с плява.
Една книга, която бих препоръчала да бъде връчвана с мандата на всеки политик и особено на тези у нас, защото да вземаш решения и да ги следваш е освен привилегия и огромна отговорност.

Една книга, в която човешкото лице е показано наред с грозният и разнолик образ на геноцид, наред с безразличието, наред с омразата и покълването и в умовете и душите на хората, както и с отровните плодове, които тя ражда.

Освен прекрасна илюстрация за силата на словото и на писмеността, тя е една пространна антология на любовта и човечността, противопоставена сюжетно на злобата, безсмисленият расизъм, безчувствеността, апатията и най-вече липсата на обикновена човешка съпричастност и душевна пълнота и чистота.  

Абсолютно случайно завърших прочита на книгата именно на 27 януари, когато света чества възпоменателен ден годишнина от Холокоста …. случайност или не … наистина написаното докосва и най-дълбоко скритите струни в душите на хората, които още не са забравили, че имат такива.
Тя илюстрира докъде може да доведе една изкуствено насаждана неистова омраза, нейната ескалация и нагнетяване.

Тази невероятна  книга всъщност разказва за живота на едно влюбено в книгите момиче и може би това е причината да ме докосне така дълбоко, но неизбежно ни кара да се замислим и за това какво и как засаждаме в чистите души на децата си, какъв е примера който им даваме и колко любов успяваме да влеем във вените им.

Доброто и злото са вечен сюжет, но тук те не са просто добро и зло, не са черно и бяло … тук те са по-скоро един житейски кръговрат и ритъм, в чийто безкраен и цветен пулс ние можем да отворим сърцата и душите си за всеки, както и можем да насочим острите ръбове на първичните си страхове към всяко дребно различие и да се опитаме да го унищожим … като унищожим на първо място собствената си душа.

Често ми се е случвало да плача по време на някой филм, но да плача четейки книга ми се е случвало може би 5 пъти досега …  и това е един от тези пъти.

 

Не съм критик, но от все сърце бих ви препоръчала да прочетете тази книга, да я дадете на децата си да я прочетат …
И да се сетите за пасажи от нея следващият път, когато решите да обсъждате мигрантите, малцинствата, различните по какъвто и да е признак. Преди да хвърлите камък бил той истински или вербален … сетете се за написаното в тази уникална книга. 

Advertisements

А едно време какви Джендъри имаше, ееехеее ….

 

images

 

Как сте драги ми правилни и праведни Джендъри?
Как спахте?
Добре сте си, нали?
Все така да сте …
Страхували сте се за дъщерите си … и с право се страхувате!
То това е идеята …

Преди година само пълчища бежанци можеха да ги срещнат и да ги …. налиии?!
Ама на … отмина таз опасност, спасихме се благодарение на бащицата НИ да се свети името му … и патриотичните ни защитници, които се хвърляха на амбразурата да ни бранят, абе къде е Динко?!
И аха, да вдигнем изстрадала главица и ни връхлетяха тез Джендъри!
Край няма бе, казвам ви!
Не сЪ търпи дет се вика.

Колко лесно беше едно време имаше си два Джендъра – господаря и стоката и всичко си беше мирно и тихо.
И, да!

И едно време, както и сега е имало семейства тихи, спокойни, в които съпрузите са отглеждали в любов децата си, целували са жените си и са ги обичали от все сърце – има ги и сега и слава богу!
Но и едно време е имало семейства, в които съпругът е пребивал жена си, защото е погледнала не на където трябва, защото прането и не е било искрящо бяло /благодаря ти Ариел/, защото питката и не е достатъчно мека, защото шкембе чорбата и не е достатъчно подлютена за балканджийския му вкус!
Жените не можело да седнат в присъствие на господаря си, нямали право да се образоват, едва в днешният век правата на жените да гласуват стават факт ….

Днес вие, драги ми Джендъри и Джендърки се наслаждавате на своите кариери, жените ви имат шофьорски книжки / в Саудитска Арабия дори вече разрешиха на жените да шофират!/.
Еманципацията не винаги е нещо хубаво, ако питате висшия Джендър, щото сега вместо жена му да си мие чинии на мивката, тя ми се юрнала по моловете и по партита с приятелки.

Първото ми явяване пред съдия беше на 21 години – и знаете ли какво правих там?!
Няма как да знаете, но ще ви кажа – явих се като свидетел, за да помогна на една моя състудентка да разтрогне брака си!
Бяхме на 21! Тя се беше омъжила на 19! Беше Красавица – дълга къдрава коса, огромни очи, дълги крака … Но това беше външната и обвивка, на 21 всички бяхме малко или много красиви … беше и умна и упорита …
Мъжът и я пребиваше през ден!
Тя си тръгваше и се връщаше през ден …
Накрая в един разговор с родителите и, когато бях отишла да я видя и да и занеса поредните лекции, защото нямаше как да дойде на тях попитах родителите и какво всъщност чакат още?!
Явно хорицата – много мили, честни, трудолюбиви и обичащи детето си смятаха, че това ще е голямо петно върху семейството и с неудобство ми казаха :
– „Какво ще прави тя после? На 21, разведена и без деца?“ ….
А, да и това беше също част от причините за побоя, че е ялова …
В края на краищата обаче хората явно все пак обичаха дъщеря си … и я подкрепиха, подкрепихме я и други приятелки …
Е, тя не остана дълго разведена, нито пък ялова …
Виж не знам какво стана с бившият и … не ме е интересувало …
Но сега се замислям, че вероятно е намерил друга жертва.
Преди известно време моя близка приятелка ми сподели, че дъщеря и също е жертва на насилие – сцените са ужасяващи, повтарящи се …. Но тук младата жена се страхува, защото съпруга и я е заплашил, че ще я убие, ако посмее да го напусне …. и тя не смее …
Така през пръстите и си изтича живота Ѝ … ден, след ден, и най-вече нощ … след нощ ….
Децата и растат с широко отворени ужасени очи и подскачат при всяко повишаване на тон, защото знаят до какво води това у дома. Често са свидетели на побоите в къщи … често слушат крясъците, знаят вече доста думи, които не са за възрастта им …. Често сутринта виждат подутите и посинени очи на мама, които тя крие с дебел слой грим преди да тръгнат към детската …
Мама след работа бърза да се прибере, за да сготви да изчисти, да нареже салатката, да сипе ракийката … защото такъв Джендър и се е паднал!

Това е положението де факто … а иначе вие се газирайте отново и отново за Джендъра, щото след два месеца вече ще сте го забравили, и ще ви спуснат нещо ново за газиране!

Вие, които сте късметлии да не сте жертви на насилие ще го забравите, но Ани, Еми, Танчето, Мили, Катето, Веселка … те няма да имат шанса да го забравят, защото са извадили два пъти късата клечка – веднъж раждайки се с неподходящ Джендър, втори път попадайки на неподходящ Джендър от другият вид. Те ще си носят синините и в душите и на лицата си … ще тръпнат при всяко отваряне на врата, ще си лягат смълчани с надеждата поне тази вечер да са угодили на висшия Джендър.
А, някой пък вече няма как дори да вземат участие в този спор, защото Вече не са сред нас! – да, познахте – и те са изтеглили късата клечка с избора на Джендъра, с който са мислили да прекарат живота си! То, така и се е получило де, прекарали са го целият! До край! До трагичният му край! Но, вас това не ви засяга, нали?!

И доколкото възрастните донякъде сме господари на живота и съдбата си, то какво ще кажете за насилието над деца?!
Сигурна съм, че всички ще скочите като щипани представители на един от Джендърите преди да сключи брак!
Но!
Тези Деца кой ще ги защити от насилие?!
Или това са там някакви си забравени деца … вашите са си при вас!

Имайки късмета да израсна в кротко семейство и при обичащ и подкрепящ ни баща, ние със сестра ми попаднахме и на свестни мъже … но много нямат този шанс.
Обаче на вас какво ви пука, че някаква я бият … ми извадила е лош късмет, вероятно си го е търсила, всъщност, не със сигурност си го е търсила, аз нали съм си добре … радвам се на живота, срещам се с приятелки, купувам си нови дрешки, дъщеря ми расте …
Дано никога не се наложи да станете посред нощ и да хукнете да приберете пребитата си дъщеря от улицата … често държаща в ръцете си внуците ви …. Тогава се запитайте кой Джендър ви докара таз драма на главата …..

Единственият ви страх сега трябва да бъде, кога на вратата ви ще почукат чичковци, които ще ви отведат да ви сменят насилствено пола, демек Джендъра!
Страхувайте се!
И не забравяйте всеки ден да се молите в БПЦ против тоз Джендър!

Знам колко безсмислени са тези редове, знам че вие си знаете всичко!
Знам и за индустрията на запад дето изкарва милиони от смяна на пола на горките деца ….всичко знам и аз … / това е и като с ваксините, и като с лифтовете, и като с тунелите за мечки и вълци, и като с блатните кокичета, и като с третия пол,  и като бежанците и като с каквото друго се сетите / също като вас, затова ви оставям в мир с Джендъра ви ….

Ако пък съвсем случайно има дори един сред вас, който иска просто да помисли и да вземе решение със собствената си глава предлагам ви простичко решение – ПРОЧЕТЕТЕ Я ТАЗИ КОНВЕНЦИЯ, бе Уважаеми!
И вижте това видео, в което един мислещ човек – Проф.Калин Янакиев  – човек религиозен, човек образован обяснява простичко за какво всъщност става дума.

А от другата страна е тази  Плява!

Избора, както винаги си е лично ваш …. засега ( пу-пу-пу, червен конец и три пъти плювнете през рамо и скръстете ляв палец с десен среден пръст)!

Ако имам избор, лично аз бих предпочела за съсед някой с такъв един неудобен и обществено неприет и неприемлив Джендър, за който всички шушукат зад гърба му, но който ми се усмихва, задържа ми вратата при всяка среща във входа като ме види с торбите, и ми прави комплимент за цвета на обувките или роклята ми, вместо онзи традиционен юначен истински български мъж, който имах за съсед преди почти 18 години и от чиито крясъци и трясъци малкият ми тогава син се разплака и не само това … е тогава нямаше още много разновидности на Джендърите, но той успя някак да се сблъска челно със справедливия гняв на нисшия според него такъв. Ама така се сблъска, че после не се качи нито веднъж с мен в асансьора и вече скандалите се провеждаха тихичко и вежливо в най-далечната от нашият апартамент стая!

Едно време какви Джендъри имаше ехеееее, а сега миг невнимание и хоп! Някой веднага се нагласи да ти го сменя …. пазете се … и пост и молитви през ден, за да държите настрани таз нечиста сила!

На финала един поздрав за всички представителКИ на считаният за нежен и състрадателен Джендър, които се обявяват против приема на Истанбулската конвенция, целяща да защити други като тях и други като техните деца от насилие и произвол.

19961229_2056232004663834_2701115807562731417_n

 

** и последно, тъй като въпросната публикация ми попадна след като вече бях публикувала материала.
Споделям я, доколкото е пусната като публичен пост във Фейсбук.
Мисля, че коментара е напълно излишен.

111

 

*** И разбира се напълно случайното съвпадение Долната камара на руския парламент, Държавната Дума, одобри на второ четене с единодушие законопроект, който предвижда намаляване на наказанията за домашно насилие

Поредното убийство …

 

 

66545_473059619380813_1721495790_n

Да те убиват ден след ден ….

Всеки има тема, от която пали от място с 300 …

Тема която пълни очите му със сълзи …сълзи и  на радост, и сълзи на тъга …

Тема за която би дал живота си.

Е, аз имам 2-3 такива теми ….

И точно като една майка няма как да определя, коя е най-силната и обичаната от  мен, но без съмнение СПОРТА е една от тях!

Знаете, че рядко пиша без да има наистина разтърсващ повод за това. Не съм от хората, които си смучат теми от пръстите, но от вчера сърцето ми се свива като видя тези кадри и като чуя записа от клипа Гробница за погубени мечти

 

 

Многократно съм писала и говорила за спорта, за мен това е религия, култ, начин на мислене, начин на живот ….

Спорта от своя страна е и бъдещето на една нация и буквално и преносно!
Ако една нация ангажира децата си в спорта те няма да имат време за улицата, за алкохола, за наркотиците, за хилядите други глупости, с които днес могат да бъдат подмамени в днешно време, вместо това ще имат цел, посока, вдъхновение.

Заниманията със спорт носят здраве!

Заниманията със спорт носят сила на духа, борбеност, целеустременост, умения да планираш и разпределяш време, умения да приоритизираш и гониш задачите си, умения да побеждаваш и да се държиш достойно и умения да губиш, но да изправиш глава. Спорта спасява животи и буквално и преносно!

Осъзнайте го!

Спорта е живот!

Когато губим близък човек, когато около нас се случи нещастие ние страдаме – плачем, тъгуваме … дълго си спомняме хубавите мигове.

 

Сълзите на шампионката от клипа не просто ме докоснаха, издълбаха в сърцето ми белег … поредният!
Защото това страдание е и мое … защото дори малкото, което имахме навремето се руши … убиват го!
И защото шампионите български трябва да плачат само на стълбиците пред трибагреника издигащ се зад гърба им и пеейки химна!

Спорта го убиват пред очите ни, ХОРА!
Събудете се!

 

 

Един ден това ще приключи!

Не може вечно да се очакват наведени главици и безропотно подчинение.
Този ден ще дойде, дали с нас, дали без нас … и дори това не е най-важното.
Избора обаче на коя страна ще застанете е добре да направите още сега!

Дали ще споделяте статийките на Блиц и ще ни обвинявате, в каквито се сетите грехове или просто ще застанете до нас и ще си върнем и спорта наред с всичко друго!

Напомням само, че не за пръв път повдигаме тази тема, което е и причина много хора да ни обърнат гръб и да ни обявят за врагове!

 

Порното в спорта

Презервативите в спорта

Как в спорта не се краде

Монополите в спорта

Лично и (не)безразлично
Е, и?!

Нещо променя ли се?

За всички, за целият спорт, за детският и юношеският спорт?!, а не просто за личните далаверки!

 

 

Приказка за щастието 7 или как можем да докажем, че храната е едно непризнато изкуство!

Възползвам се от шанса да Ви пожелая щастлива,  усмихната и успешна Нова 2018 Година!

Нека тя Ви донесе много любов, много усмивки и срещи с любими хора, успехи в делата Ви и шансове да сбъднете мечтите си.

 

Както знаете в „Приказките“ обичам да Ви срещам именно със сбъднати мечти!
А какво по-хубаво в началото на годината от това да те усмихне една сбъдната мечта, да се докоснеш до нея, да усетиш нейният блясък и да изпълниш всичките си сетива с блажена безтегловност (изобщо не преувеличавам, като видите кои са гостите ми и сами ще се уверите, а ако случайно все още не сте ги срещали, то ето за какво можете да ми благодарите 😉 )!

Е, сега предвид току що преминалите празници, вероятно мнозина ще погледнат на моите днешни гости с известна …. дистанцираност :), но … (хммм … давате ми идея и с кого ще ви срещна съвсем наскоро), уверявам Ви че след среща наживо с тях и тяхното изкуство все пак ще ми (им) благодарите от сърце! От друга страна страничните ефекти от това да имате подобни приятели са многобройни и разнопосочни и се надявам, че не сте толкова тесногръди, че да живеете подчинявайки се на един бездушен кантар – в края на краищата какво разбира той от красота 😉 ?!

За мен е удоволствие да ви „запозная“ с Реза и Даро

Надявам се на вашето кавалерско възпитание, за да не се налага да  уточняваме броя на годините, от които познавам Реза или поне да ги сведем до едно … „абе … от бая време“. Но ви уверявам, че в личната ми класация от образи тя заема място в призовата тройка 🙂 и то не за друго, ами защото все пак аз вярвам в чудеса и те често ме заобикалят 🙂 и буквално и преносно!
Реза, която се забавлява работейки и работи забавлявайки се в
 Take a cake

 

С Даро се запознах преди няколко години и доста дълго контактувахме по-скоро от дистанция и сдържано, както подобава да едни добри познати … всичко това хубаво, но … когато установиш, че един мъж готви … няма как да останете „просто добри познати“, а когато се убедиш, че готви божествено … той минава като минимум в категорията незаменими дружки :). С Даро можете да се видите и Вие – всеки ден в Daro !

И така – оставям ви в компанията на Реза и Даро, а аз мисля да си сипя чаша уникален чай и да отхапвам блажено … кексче, докато не се появи спешна необходимост да правя нещо друго … предвид факта, че е първият работен ден за годината силно се надявам да останем само на чая 🙂

Представeте се с няколко думи – как се казвате, опишете себе си, как ви виждат другите, а как бихте искали да ви видят?

Казвам се Тереза.
Как ме виждат другите ли? Обикновено ме виждат затрупана с кексчета и бисквитки, а единствената ми работа е да ги снимам, за да дразня другите, след което да ги изяждам. Пак за да ги дразня.
Как бих искала да ме виждат другите?  Не знам. Това си е тяхна работа, не моя. Винаги е интересно да видя през други очи. Преди години във връзка с това, което правех онлайн ми споделиха, че са си ме представяли като 160 килограмова учителка по химия. Тъмна жена, с очила и строг глас, вечно кисела. Това ми е любимия образ 🙂

25519711_1508993952551434_1230913068_n

 

Дарин, напоследък известен като Даро, заради заведението, което отворих през август 2015-та и което нескромно кръстих на себе си. И като кажеш заведение, сигурно трябва да изглеждам весел, дебел и засмян, но от всичките тия неща вече не съм дебел 🙂

 

Кажете нещо повече за нещата от живота, които ви носят радост, които ви карат да се усмихвате, да се чувствате живи,  и които ви карат да мечтаете?

Радват ме простите неща. Да се събудя в добро здраве и настроение, близките ми да са здрави и доволни от живота.  Усмихнати хора, температури над 15°C (но под 35°C), музиката, книгите, филмите. Уханието на планинска поляна лятно време, небе пълно със звезди и спокойно, топло море. Миризмата на току-що изпечени кексчета в пекарната и превъзходно лате в любимата ми чаша. Мога да изброявам още дълго.

Усмивките на хората  след първата хапка в пекарната ми. Колкото и напрегнати, намусени или дори тъжни да влизат, нещо ги кара да се усмихват и се гордея, че това е вкусът, който съм успял да им предам. А мечтая да се наложи да купувам нова врата и брава, защото тази е на път да се счупи от отваряне и затваряне.

 

За какво мечтаете всъщност  и в личен, и в професионален план?

В личен план мечтая за световен мир, за да мога спокойно да обиколя света с любимите си хора, без да се напрягаме от дребни неудобства като граници и международни конфликти. В професионален план, мечтая във всеки по-голям град да има пекарна Take a Cake и бисквитки Mr. Hruples, защото съм доста зависима от тях и не искам да се лишавам.

Мечтая за … мир. Сигурно е много блондинско от моя страна, но всички имаме нужда от това – заради спокойствието да си пуснеш детето на улицата, заради нуждата да се чувстваш защитен, заради любовта. И не само световен, а така един вътрешен, човешки мир.

 

 

С какво се занимавате в момента?

В момента се уча да разпределям правилно времето между гледането на бебе, работата и лични удовствия. Също така, работя върху тактика, която да убеди Вселената, че съм пряк и единствен наследник на Уорън Бъфет (въпреки трите му деца).

По-конкретно,  занимавам се с новите ни идеи за маркетинг  на Take a Cake и Mr. Hruples, с които да покажем на хората колко са специални тези продукти.  (Докато Вселената все още се колебае.)

 

Готвя. Не спирам да готвя. Това ме прави щастлив и спокоен, дава ми комфорт.

 

 

 

Как направихте избора на сегашната си „професия“?

Тя сама ме намери.  Със създателите на Take a Cake сме много близки от години. Много преди да им хрумне да направят първата пекарна за кексчета в България. Отначало им помагах от време на време , като снимах капкейковете,  най-вече заради възможнотта да ги изям след това. С течение на времето, кексчетата растяха и имаха нужда от повече грижи, аз се включвах все повече и в един момент станахме неразделни.

25551273_1509014169216079_1581940150_o

Тя ме намери, да си призная честно. В далечната 2011-та един приятел каза, че трябва да споделям с хората рецептите си, защото готвя вкусно и така се почна – като на шега. После дойде кулинарното списание, кулинарния формат, обрата в кариерата ми на ПР … Явно съм го носил там някъде скрито между вратовръзките и костюмите и сега му е било времето да излезе.

21106499_1433623530051787_7724970899908314513_n

 

Кога разбрахте, че това ваше любимо занимание, което сте превърнали в професия ви прави щастливи?

Знаех го от първия момент и продължавам да го откривам ежедневно.

Когато разбрах, че сготвеното от мен носи радост на другите. И напоследък го разбирам почти всеки ден – дали ще е възрастна дама, която ще каже че мекичките ни са като в нейното детство или английска туристка, която ще каже, че при мен се чувства като вкъщи … или достопочтена дама от Тоскана, която ще сравни пекарната ми с бабината си къща.

 

Някога имали ли сте съмнения дали сте се спрели на правилният „занаят“?

Разбира се. Предполагам, че всеки нормален човек от време на време се съмнява в себе си. Дали се справя добре, дали пък не е било по-разумно да си избере някое по-простичко занимание? Но това са моментни състояния, които отминават бързо.

Имаше тежки месеци, признавам си. Дни, в които не исках да отварям. Седмици, в които съм се лутал да търся къде бъркам и в какво не съм прав. Но е трябвало време, сега го разбирам.

 

Какво ви носи работата ви?

Радост, че правя нещо от което бързо виждам резултат. Удоволствие да работя с хора, които много харесвам и заедно създаваме нещо чудесно. Също така е безценна профилактика срещу Алцхаймер, защото постоянно трябва да уча нови неща.

Комфорт. Спокойствие. Увереност. Като крача сутрин рано към Даро и чувам как един по един всички останали отварят, премитаме си тротоарите, вадим столчета и пейки … тогава разбирам, че вече съм част от този град и се чувствам на мястото си.

 

 

Ако можете опишете удоволствието, от срещите с хора, които правите щастливи. Получавате ли често обратна връзка от клиенти, познати, непознати, приятели и това дава ли ви мотивация да продължавате?

Да, доста често получаваме обратна връзка от хората. Както директно в пекарните, така и онлайн. Има такива комплименти, които дори не са за пред хора. 🙂 Радостта от доволните ни клиенти е огромна и именно тя дава сили на целият ни екип да продължаваме наред. Когато чуем или прочетем как някой е изживял щастлив момент с нашите кексчета и бисквити, денят става по-хубав, работата по-лека и въобще, животът придобива повече цвят и вкус.

Ежедневно. Винаги питам и карам и другите да питат хората дали всичко е било наред с храната им. Старая се да разбера на какво наистина се дължи нечие недоволство и да коригирам нещо, ако трябва. Удоволствието е в това да видиш как хората се чувстват толкова спокойни, че да заговорят съседната маса, да се запознаят с непознат, да обменят един с друг идеи къде да отидат и какво да видят. Или да ме почувстват толкова близък, че без дори да им знам името да споделят лични неща – за преждевременно прекъсналата бременност през новата работа та до купуването на къща и бъдеща женитба.

 

 

Какво ви дава и какво ви отнема сегашното ви занимание? И бихте ли го заменили с нещо друго?

Дава ми много.  Най-вече усещането, че това не е точно работа, а любимо хоби. Отнема ми желанието да си купувам разни други десерти. Доста капризна съм станала покрай нашите капкейкове.
Може би бих го заменила с професията на добре платен пътешественик по света, но засега няма обявена подобна вакантна длъжност.

Дава ми щастие, а ми отне колелото. Напоследък съм само в пекарната и шосейката ми стои цяла година подпряна на стената. Но ще дойде пак нейното време и вместо с престилка ще ме видите по трико да катеря Шипка.

 

Как преодолявате препятствията? Кое ви дава сила да го правите, кое ви мотивира? Кое ви кара да се чувствате безсилни в работата ви и намирате ли начин да преодолявате тези моменти.

Не виждам какъв друг избор имам, освен да преодолея каквото там ми се е изпречило и да продължа напред. Мен лично ме съсипва бюрокрацията, многото листове в папки и таблиците  с цифри, но за щастие в екипа ни има хора, които са в стихията си с тези неща и не ми се налага да се чувствам безсилна.

Аз съм инат по природа и наследство, така че стискам зъби и продължавам.

 

Какво бихте препоръчали на тези, които нямат смелост да тръгнат по вашите стъпки и да вземат изберат развитие като свободни професионалисти?

Ако някой чувства, че няма сили да избере подобна професия, бих му препоръчала да не го прави. Хората са различни и добре че е така, защото не знам как би функционирало общество съставено само еднакви типове.

Не е до смелост, а до лудост. Ще е трудно, ще има дни да не излизаш от страх да не се провалиш. Но вярата, вярата … светът отваря път на лудите и вярващите в себе си. Ако не това, ще е нещо друго, кой би могъл да предположи, че аз, нафукания ПР … ще стана пекар. Но както казвам – в един момент предпочетох да храня хората, а не техните илюзии. И се получи.

 

  • това е днешната ми Приказка посветена на тези истински вълшебници преоткрили себе си в своята нова приказка! Повярвали във вълшебството, наречено „мечта“, но сбъднато с цената на много труд, дисциплина и още повече любов! От друга страна все пак да не изпадаме в абсолютна безтегловност, длъжна съм да ви предупредя, че тези хора могат да бъдат и доста опасни … като да речем за размера на облеклото ви 😉 🙂 , но … все пак веднъж се живее 🙂
    От все сърце пожелавам на Реза ♥ и Даро ♥ още дълго да ни радват със своите невероятни произведения на изкуството и да останат все така усмихнати, земни и уникално шеметни.