Приказка за щастието 6 или когато работата е усмивка!

Вече ми е Коледно, празнично, усмихнато 🙂 и много ми се прииска да ви подаря същото топло усещане за наближаващите празници 🙂 
Днешната ни приказка ще е много зареждаща и вдъхновяваща, обещавам Ви ♥

Ще ви срещна с двама Вълшебници!
Истински Вълшебници, няма майтап!

Това са хора, които носят усмивки и красота!
Винаги и по всяко време, хора чиято работа е да създадат и съхранят топли емоции, нежност, красота, смях ….

Заинтригувах ли Ви?
Ами да започваме тогава 🙂

Опитах се да се сетя от кога познавам Ивето и не успях :), тя е част от светлата страна на моят свят толкова отдавна, че наистина не мога да се върна толкова назад във времето. Ивето се занимава с фотография – запечатва както вече ви казах красиви мигове, красиви емоции, прекрасни хора … запечатва ги с много любов, с много добро настроение. Толкова хубави и топли спомени имаме цялото семейство именно благодарение на Ивето и нейният вълшебен фотоапарат. 
Опитвам се да си представя какво е цял ден на работата си да виждаш усмивките на хората срещу теб ♥, признавам че невинаги успявам, но ако вие се потопите в страницата на Дамаянти & Лански Студио ще разберете за какво говоря!
Освен чисто професионалните си качества, за които мисля, че е излишно да говорим, ако вече сте отворили страничката ѝ мога да кажа само, че Ивето е и човек с огромно приятелско сърце, с невероятно заразителна усмивка и общуването с нея винаги е удоволствие!

 

 

Другият ми гост днес е Иво :), и не, не съм търсила приликите нарочно, просто така се случи 🙂
С Иво се запознах случайно и още на първата ни среща се чувствах в компанията му така сякаш се познаваме от години … ама от мнооооого години 🙂

Иво също създава красота, усмивки и невероятни емоции. 
Той е вълшебник даващ шанс на всеки да се докосне до магията да сътвори нещо с ръцете си, да дари усмивка и щастлив нежен миг. В ателието му ежедневно се случват вълшебства – повече за работата на Иво можете да видите на неговите странички Сглобих си и на Пили и сглобили 🙂 🙂 🙂

И така …. стига съм Ви занимавала с моите приказки – запознайте се с Ивето и Иво!

 

 

Представeте се с няколко думи – как се казвате, представете ни членовете на семейството си, опишете себе си, как ви виждат другите, а как бихте искали да ви видят?

Казвам се Ивелина, непоправим романтик, опитващ се да вижда само хубавото наоколо, поне доколкото е възможно 🙂

Имам чудно семейство с трима мъже и една снаха. Влад е таткото, Павчо е големият и първороден син, който вече има своето семейство с Ками и от известно време не живее с нас, а най-малкият е Влади – към момента шестокласник.

Казвам се  Иво Стаменов  . Знаят ме като ОттО, Ивацко, Дедото и прочие.

Някои ме виждат като ведро слънчице, други – като Крюел Девил.

А всъщност, тези, които искам да ме виждат, си ме виждат като Иво.

 

Кажете нещо повече за нещата от живота, които ви носят радост, които ви карат да се усмихвате, да се чувствате живи,  и които ви карат да мечтаете?

Всички малки неща, които ми се случват ежедневно, ми носят радост!

От успехите на Влади в училище, през края на ремонта на жилището на Пав,  до това, да съм успяла да се справя сполучливо с някоя рецепта в кухнята :)))

Инак обичам много да гледаме филми с Влад (без него не е същото!). Почти непрекъснато слушам музика  докато работя, чета в малкото ми свободно време, обичам срещите с  приятели!
Обичам и да пътешествам и сякаш това ми е мечтата  – да пътешествам повече и извън България 🙂

Няма повече от любов.

 

За какво мечтаете всъщност  и в личен, и в професионален план? 

Вече споменах пътешествията. В професионален план мечтая за мое собствено фотостудио с голееееми прозорци и възможност да снимам вътре на дневна светлина 🙂

О, аз съм даскал по мечти.

 

С какво се занимавате в момента?

Основното ми занимание е фотографията. Обожавам я!

И доза дигитален скрапбукинг, без който също не мога 🙂

С една красавица от серията „Mrs Lamps” (вж. http://www.ivostamenov.com)

 

 

Как направихте избора на сегашната си „професия“?

Не съм я търсила. Сякаш тя ме намери :))

Когато започнах да снимам хора, разбрах, че това ме прави истински щастлива и ми носи много хубави емоции!

Тя ме избра. Показа се зад един ъгъл и аз хлътнах веднага.

 

 

Кога разбрахте, че това ваше любимо занимание, което сте превърнали в професия ви прави щастливи?

Стъпката от хоби в работа беше дълга. Отне ми доста време преди да се реша и се случи благодарение на подкрепата на Влад ♥

Ако не беше той, сигурно още щях да се питам „Какво ако?“ 🙂

Но хоби или професия, фотографията винаги ми е носила радост и ме е правила щастлива!

 

Когато видиш радостта в очите на малки и големи, вижда се после и в моите.

 

 

Някога имали ли сте съмнения дали сте се спрели на правилният „занаят“?

Честно да си призная, не съм се замисляла дали е това правилният за мен занаят. Носи ми удовлетворение, щастлива съм – това ми стига. Ако си задам този въпрос, май ще е време да спра :))

Много занаят мина през главата и ръцете ми – театри, радиа, тиймбилдинги, сега и този разкош … Всичките са до един правилни.

 

 

Какво ви носи работата ви?

Чисти, неподправени, положителни емоции!

Дори когато снимам драматични снимки :))))

 

Представи си сладка раздумка с добър приятел. Това ми носи.

 

 

Ако можете опишете удоволствието, от срещите с хора, които правите щастливи :). Получавате ли често обратна връзка от клиенти, познати, непознати, приятели и това дава ли ви мотивация да продължавате?

Всъщност, именно обратната връзка и доволните клиенти са тези които ме бутат напред, които ме карат да се развивам, да искам още от себе си, за да мога да ги зарадвам пак! Искрено се надявам и те да остават с хубави емоции след срещите и снимките с мен.

Ще ти дам пример:

Ivo,
I received your package the other day and I and my wife are thrilled with the beautiful jewelry chest. The wood grain of the walnut you chose is beautiful. I know how hard it is for me just to build a simple box let alone the creation you have crafted. It is very delicate work.
Thanks again and thanks for the very well boxed and wrapped item. It made it to Florida in great shape.
If you ever decide to visit our area of Florida please contact me!

Brian

 

Какво ви дава и какво ви отнема сегашното ви занимание? И бихте ли го заменили с нещо друго?

Дава ми свобода. Дава ми възможност да направя хората щастливи, запечатвайки този малък отрязък от време, който ще остане за техните деца, внуци и правнуци.
Дава ми възможност да карам хората да се чувстват красиви, освен щастливи, защото и това е важно 🙂

Не бих я заменила, ако нещо не ми наложи да го направя!

Не, не бих го заменил. Главата ми е пълна с нови идеи и нямам търпение да ги видя готови.
Дава ми, много ми дава и не съм се замислял какво ми отнема.

 

 

Как преодолявате препятствията? Кое ви дава сила да го правите, кое ви мотивира? Кое ви кара да се чувствате безсилни в работата ви и намирате ли начин да преодолявате тези моменти.

О, имам такива моменти. Чувствам се зациклила, с усещането, че тъпча на едно място.
Тогава правя някой проект за собствено удоволствие. Записвам се на някой тематичен курс по фотография. Като цяло се старая да уча непрекъснато. И знам колко не знам :)))))

Направил съм си машина за преодоляване на препятствия. Работи безотказно 🙂

В работата си не съм се чувствал безсилен. Даже обратно – чувствам се много силен.

 

 

Какво бихте препоръчали на тези, които нямат смелост да тръгнат по вашите стъпки и да вземат изберат развитие като свободни професионалисти?

Когато аз бях на кръстопът, ето това късметче ми се падна от някъде.
Подарявам го на всички, които се колебаят 🙂

„-Това е невъзможно – казала Причината.

-Това е безразсъдство! – отбелязал Опитът.

-Това е безполезно! – отсякла Гордостта.

-Опитай… – прошепнала Мечтата.“

Този, който цени свободата, намира сили.

Но все пак трябва да знае, че на 1-во и 15-то число, заплати не се дават.

 

 

На финала ще ви оставя за размисъл една сентенция, която навремето „случайно“ прочетох на стената на Ивето :

“ДЪСКАТА ЗА ГЛАДЕНЕ Е СЪРФ, КОЙТО Е ЗАРЯЗАЛ МЕЧТИТЕ СИ И СИ Е НАМЕРИЛ НОРМАЛНА РАБОТА” 😉 🙂 😉

 

22136920_558588277818507_4629971427901989731_o

 

Advertisements

Красота, Коледа и още нещо

     Красотата не подлежи на дефиниции, не се побира в рамки, тя може да се споделя, но невинаги може да бъде разбрана еднозначно  … красивото за мен може да не е такова в очите на един човек, но в очите на друг би донесло радост и уникална емоция …

     Просто напомням, че много истински гениални творци в миналото са били непризнати в своето ежедневие, но са дали тласък за развитие на съвремието си в определена посока. От висината на годините сега е лесно да кажем дали този тласък е бил правилен (според нас), но колцина са оценявали това навремето.
Високопарното начало е до тук :), спокойно! Както и сравнението с гениалните творци, не цели да натрапва у читателя непременна аналогия с красотата, с която държа да ви срещна. Правя уговорката, че тя е такава в моите очи …

Всъщност ми се прииска днес на този хубав празничен ден да споделя емоцията и прекрасните впечатления, които остави у мен първото участие на скромният ми личен бранд Копринена магия   в  изданието на Хенд мейд фест : Код коледа, което се проведе от 30 ноември до 5 декември в НДК.

За мен на базара имаше изумителна и наситена, пъстра и разнородна смес от уникални таланти, за част от тях ще ви спомена лични впечатления. Разбира се при такъв мащаб е неизбежно да има и участници с различно от нашето виждане за естетика и красота, но аз бих избегнала обобщенията четени съвестно като критика, че видите ли всичко било кич.

Като ярка илюстрация на обратното ще спомена само няколко от авторите, които определено оставиха у мен прекрасно настроение и чиито творения бяха наслада за сетивата ми, а и не само за моите.

Разбира се извадихме невероятният късмет съседи да ни бъдат уникалната  Boryana Ilieva (Боряна Илиева), която не спираше да ме смайва с креативността си и не спря да работи и по време на целия базар, създавайки красота буквално пред очите ни, една от тези красоти така ме грабна, че на финала все пак стана моя 🙂 . Та Боряна е от тези млади, усмихнати и одухотворени хора, посветили се на творческата и нематериална в същността си философия. Създава с много усмивка и талант уникалните си творби, част от които можете да видите на страничката ѝ, освен тях се занимава и с фотография boryanailievaphoto, където също има неподражаем почерк. В част от разговорите, които водихме там колегиално ме впечатли с някои откровения, които ще си позволя да споделя с вас първо защото ги споделям и после защото за мен те са нова тенденция на фона на консуматорското по своята същност общество, което ни заобикаля.
С неподправената си усмивка Боряна сподели, че още в началото посвещавайки се на това занимание решила да създаде свой уникален стил и почерк, да не прилича на никого, да не подражава на никого, да ползва скъпи материали, да контактува с клиентите си лично, да се съобразява с техните желания и визия, доколкото прецени, че не нарушават естетиката в нейните очи, а не на всяка цена да удовлетворява претенции, които нарушават естетичната ѝ визия в името на печалбата. Избягва големите вериги, залага на малките уникални брандове, та дори и в избора си на магазини за пазаруване – предпочита пазара и малкото квартално магазинче пред веригите, защото така подкрепя труда на други хора :), всичко това изречено винаги със слънчева усмивка :), няма как да не я обикнеш просто 🙂

Другият ни съсед беше неповторимата дизайнерка Гергана Дзингарова – тиха и нежна, Гери създава прекрасни творения, които можеш да облечеш. Трудно ми е да нарека това, което излиза изпод ръцете ѝ просто дреха, защото това е истинско произведение на изкуството – освен кройките, които сама прави и които са уникални, Гери апликира и рисува ръчно рокли, блузи, поли, чанти. Творбите ѝ са като самата нея – нежни, красиви, изпълнени с мекота, топлина и стил. Като повечето творци от този спектър и Гери е започнала от опит да работи серийни модели, да прави неща по чужда визия, но е стигнала до извода, че този път не е нейният и смело е поела в свои води, включително и с риска на трудно оцеляващ в началото самотен творец с малък и непознат моден бранд. Красотите на Гери се радваха на огромно търсене и внимание на базара и това ни най-малко не ме учуди.

Имаше и много други колеги, за които искам да ви спомена, защото просто ми грабнаха окото със стила и отношението към клиентите си, като към скъпи техни гости и приятели, а не като просто клиенти – бих откроила невероятната авторка на кукли Мила, чиито творби можете да видите на страничката ѝ – създадени с много любов и носещи много уют и нежност.

Невероятната стъклена феерия, съчетана с картини и разбира се поднесени с усмивката на Диди – повече за тях можете да видите на Жар арт. Двамата със съпруга ѝ са творци и никак не ме удиви мекотата и прекрасното им излъчване, както и отношение им към всички, дори и към конкуренцията им 🙂

Закачливите и внасящи много настроение творения на вълшебната Тина Стойчева – можете да видите в нейното местенце – всеки път ме усмихваха, когато минавах покрай щанда ѝ, а самата тя винаги лъчезарно отделяше внимание на всеки човек спрял пред красотата сътворена от нея, на внимание се радваха дори и най-малките посетители.

Лично ме плениха бижутата на Касиопея и си ги набелязах за лична консумация, но нека не съм егоист – насладете им се и вие. С тяхната авторка имах най-малко контакт, но това не пречи да оценя красотата, излязла изпод ръцете ѝ. Имаше няколко впечатляващи автори на бижута от смола и стъкло, за жалост имам  координатите само на един от тях, но ви уверявам, че всички бяха невероятно красиви – V-tory можете да видите на страничката им.

Невероятното рисувано стъкло на Галя Петрова оставя усещането, че стъклото не е просто предмет за употреба у дома, а има собствена душа, цвят и носи много красота и емоция.

Два щанда с дърво ме впечатлиха силно, ще ги споделя с вас – момчетата от  Паладиум, които наистина създават извънземна красота. А сръчните ръце на Ваня от Handmade-by-Vanya  пък ме оставиха задълго безмълвна пред техният щанд. Много мили и отзивчиви хора!

Творителница безброй усмивки която е точно като заглавието си пък може да ви създаде със сигурност безброй усмихнати мигове, които да прекарате с тях или около тях.

Таланта на ръчно рисувания текстил и чара на JJ Artisimo  можете да видите тук и да им се доверите при избора си на подарък, който ще е неповторим :), като самите тях.

Лъчезарната Моника Монова пък просто не остави никой безучастен с усмивката и доброто си настроение – повече за нея можете да видите – Pink shop.

На финала, но в никой случай не и на последно място е редно  да отделим и малко място на мъжете все пак :). Тук поне за мен безспорен лидер беше Грифин – с внимание към всеки клиент, към всеки детайл, с невероятното си лично отношение със сигурност спечели в мен бъдещ клиент и симпатизант.

Разбира се прекрасното кафе на колегите от Кафетерия беше в основата на доброто настроение – невероятно усмихнати и любезни момчета и момиче – Благодарим ви от сърце, както и на вашите съседи от Нещо вкусно , на които все още размишляваме дали да не сме малко обидени все пак, защото заради уникалните им мързеливки и овесени бисквити дънките ни стискат!

На финала в духа на добрите традиции искрени благодарности за организацията и труда на Ваня Щерева и нейните помощници – нелека задача, предвид броя на участниците.
Другото обаче няма да е точно благодарност и тя е адресирана към домакините ни от НДК, които се бяха постарали да ни осигурят условия на санитарния минимум та даже и малко под него (особено в част от помещенията им). Силно се надявам трескавата подготовка за прословутото Европредседателство да протече по-успешно, защото тук определено не се представиха на висота – първият ден от базара протече при затворена врата на централния вход и ограждения отвън, за студа ще спомена само, че температурата във фоайетата не надминаваше 10-15 градуса и докато за посетителите тя би била поносима, то за участниците не беше чак дотам в зоната на комфорта. Плаката на централния вход оповестяващ наличието на Коледната феерия се появи чак на 2-рия ден. Общо взето рекламата беше по-скоро усещане, а не истинска реклама и най-вече беше дело на екипа на Ваня Щерева, но домакините неглижираха малко събитието.