На крива ракета, космоса и пречи

 

Резултат с изображение за неочаквана ваканция

Или както казваше баба едно време „Всичкото Мара, втасалА …“

Както вероятно можете да се досетите в днешната ни записка ще се спрем на едни наши отколешни любимци от Министерството на „Онези Некадърници“ или иженарицаемото МОН.

Дразнението вече е твърде силно, за да се опитваме да сме възпитани.
Щото … „Стига вече, толкова!“, както казва един човек с акъл в главата си!

Имам чувството, че МОН или е станал обект на обгазяване с химически реактиви или извънземните вече са слезли на земята или пък сутрин вместо кафе всеки служител там като се почне от Министъра и се стигне до последният инспектор или както и да ги наричат там се прикача към банка с транквиланти …

Последните вести от там направо се прескачат едни други по тъпотия и най-вече по абсолютна и безспорна неадекватност с опитите (уж) да се разрешат проблемите в родното образование.

Първото безумно предложение за разместване на учебния календар, като тук все още няма единодушие – едни малоумници предлагат учебната година да продължава и през юли, други пък да започва по-рано през септември.

Идеята на работодателите за започване на учебната година на 1 септември!

В интерес на истината първото просто не се нуждае от коментар – предложение на работодателите?!
Работодателите защо не си гледат работниците и работата, ми си пъхат носа, където и без друго нямат работа.
Или учителите ще трябва да им предлагат бизнес-логика по техен тертип?

А и дали уважаемите чиновниченца от МОН биха извадили от комфорта на климатизираните си кабинетченца безмозъчните си главици или каквото там имат под тупираните си прически и да отидат да поседят 2-3 дни в една учебна стая по възможност с южно или западно изложение и особено след 3-тия час!

Ще си позволя да цитирам сдържаният пост на Вихра Василева по темата, защото ако предложа моят прочит ще загубим вовеки детската аудитория

„Децата нямат нужда от по-дълга учебна година! Имат нужда от адекватни учебници, лаборатории по химия, защото вече нямат, и мислещи учители! Иначе ми е ясно защо „работодателите“, цитирани в статията, искат по-дълга учебна година. Те по принцип предпочитат служители без деца. Ама родители, които искат децата им още по-дълго да бъдат затворени по цял ден между 4 стени и да наизустяват глупости от некачествените учебници, не мога да ги разбера. Децата имат нужда от свободно време, време да си четат книгите, които харесват, да играят навън, да спортуват, да рисуват вкъщи, когато вали, или пък да скачат в локвите без страх, че „може да се разболееш, а утре си на училище“. За да израснат мислещи и с нормална ценностна система. Иначе, викам целогодишно да ги затваряме в интернати още от раждането, що не?! Що за тъпа идея!? Що за простотия!? Що за… !?!“

И, да, вероятно е напълно излишно  да казвам, че съм съгласна с казаното от Вихра на 100 не, ми на 1000%.

Също в своя публикация във ФБ отец Рафаил- Росен Стефанов казва следното :

„Кипи усилено съревнование по най-идиотска антиреформа между МП и МОН. Първото ще спира финансиране, ограничава правото на сдружаване, овластява главния прокурор да елиминира съдии и ще създава противоконституционни извънредни съдилища. Второто пък не само няма да реформира една наследена от Съветския съюз и 19 век, нямаща нищо общо със съвременна Европа идиотска, репресивна, вредна, контрапродуктивна, затъпяваща /и каквото се сетите натам/, изградена върху фундамент от национализъм и патриотични митове, лъжи и фалшификации, възпитаваща в антигражданско съзнание, нетолерантност, агресия и т.н. образователна система, ами ще дискриминира децата със СОП, ще увеличава учебната година и ще кара деца с бой и полиция, за да разпространи максимално пораженията и.“

Всичко друго ли оправихте в концепцията за образованието, че стигнахте и до почивките на децата!
И дали точно почивките на децата са проблема?!

Кратка съпоставка с това как почиват на някои места в Европа

Ваканциите в някои европейски държави – „За какво уеднаквяване с „останалите“ може да става дума, като навсякъде е  различно – в Южна Европа децата ще се върнат в училище между 9 и 19 септември тази година“, казва в коментара си във ФБ Елена Щерева, която е издирила тази информация доста елементарно …. с един сърч в Гугъл, но явно в МОН не разполагат с нея.

 Ето и още две публикации по темата :

Учебната година по света, според списание „Аз жената“

Ваканциите по света, според сайта „УчаПловдив“

както и Мнението на родители и учители   за необходимостта от реконструкция на ваканциите на учениците!

Почивките, които са крайно неравномерно разположени – защото и тук има много създадени и вече тествани практики, на които може просто да хвърлите едно око, вместо да ни заливате с излишни и половинчати информации, как в Германия започват училище на първи август, а в Австрия на 1 септември или обратното.
Сезона, в който е най-приятно и нормално да се почива по нашите географски ширини е летният. Или иначе казано месеците юли, август и септември, доколкото през юни голяма част от учениците са все още на училище, кои до 15, кои до 30-ти.
Какъв е проблема с тези 2 месеца и половина ваканция?
Забравял се бил материала?! Да не говорим за безумните спекулации в някои публикации, в които се уличаваха по етнически признак учениците забравящи материала.
Забравя се не заради дългата почивка – забравя се заради безумните учебници, заради липсващата практика, заради липсата на времето да бъде затвърден и упражнен добре преподаденият вече учебен материал, заради липсата на концепция включваща мислене и участие на децата в учебния процес във вида – проекти, есета, разработване на практически и симулационни модели и тн и тн и тн.
Пишем по темата от години – ето една публикация от 2012 … Убий учител – спаси министър! ,но положението само стана по-зле и по-зле!

Забравя се заради липсата на време за почивка и самоусъвършенстване и на учителите, които са принудени да карат по тъпата програма на МОН години наред без да се отчита разликата във възприемането и достъпа до допълнителна информация на поколенията.

Ето ви един примерен отговор, какво би било добре да съдържа поне като концепция едно съвременно образование
Пламен Натов за децата, образованието и стимулите

А не безумията описани тук Печати, звездички и други емотикони ,за които няколко пъти проверих дали все пак не са публикация на НеНовините, но не би!

Какво може да се направи ли!
Държавата трябва да свали нелепия монопол на МОН върху образованието и да даде шанс на повече различни инициативи в областта на образованието.

В свое интервю пред BIT Сашо Дончев наред с всичко останало казва няколко фундаментални и прости истини за това какво и как трябва да се случи в родното ни школо.

Трябва да  се предостави на дело, а не само на думи автономност на училищата, да позволи различни варианти на обучение – държавно, частно, домашно, килийно, свободно – изобщо да се спре с догматичният и налаган като единствен, но за сметка на това очевидно негодин модел налаган ни от години. Да осигури адекватни учебници, помагала, лаборатории и опитни станции, техника и онагледяване, да помага за съпътстващото обучение на децата със СОП, както и на децата с изявени дарби.
Има нужда от повече психолози, логопеди, преподаватели с душа и сърце, а не от по-малко почивки!

Ролята на МОН трябва да е съпортваща и подпомагаща развитието на образованието, а не разрушаваща …

Някои от публикациите ни на тема образование от години, в които има достатъчно идеи, ако има шанс някой да седне и да мисли

Кучета и котки може – а … Деца, Не! , публикувана 2012 в БлогА на Хаджигенов

Частен случай ли е частното образование у нас?! , публикувана 2013

Отворено писмо до министъра на МОН , от юни 2013, както и Образование ли?! WTF! , от юли 2013, която просто счупи броячите на сайта и която беше една от най-четените през цялата година.

 Милост за живите , в новият ни вече блог, посветена на насилието в училище от февруари 2017. Образование с любов и уважение, посветена на опитите на връщането на добри практики в образованието от ентусиасти … поне засега.

Спите ли …аааа, спете, спете!, свързана с опитите да се дискредитират Математическите гимназии и НПМГ.

В училище или на улицата?!, свързана с въпроса за ромската интеграция и приобщаване на деца от бедни семейства към образованието, защото това е единственият им шанс да се измъкнат от капана на ежедневието си.

ФизкултУРА!, свързана с оценяването и тенценциите за преподаване на изкуства, спорт и музика в училищата.

Д(ържавни) З(аконни) И(змами) , посветени на матурите и свързаните с тях неразбории, които от година на година стават все по-безумни.

 

Резултат с изображение за ваканция синьо лято

 

И за де опитаме поне да завършим оптимистично поздравяваме всички, симулиращи дейност в МОН с песента Детство мое  от филма „Неочаквана ваканция“

Резултат с изображение за ваканция синьо лято

 

Advertisements

Привилегията да бъдеш гражданин!

„Преди време казах в едно интервю, че ми липсват до мен онези хора, с които пиехме бира преди 10 г. и си говорехме за живота, любовта и приятелството. Тогава мислех, че гледаме в една посока. Мога да разбера защо не са до мен сега. Не мога да разбера защо нямат позиция по никой важен за съдебната система въпрос, защо не застават до някой друг – Панов, Колев, Узунов, Цацаров или друг, защо не взимат страна. Каквото и да е, само да е позиция и страна, за да е ясно какви са и с кого са. Защо не говорят по медиите, защо не дават интервюта, защо не пишат в социалните медии. Защото са съдии, а съдията не прави това? Моля Ви! Когато става въпрос за лайкове на снимки на катерички, кученца, котенца, рождените дни на децата ни, тогава съдията се превръща в гражданин. Когато трябва да е гражданин обаче, тогава се крие зад съдийската тога. Или мълчанието ви, драги приятели, е достатъчно красноречиво и вие харесвате сегашното положение. Защо тогава на бира, в коридора, в кабинетите, говорите друго?“

„Кога и как си гражданин и кога съдия“ Методи Лалов

 

 

Прочитайки днес този статус на съдия Методи Лалов ме връхлетя една безмерна тъга …
Тъга, защото българите много искаме да сме граждани, да ни тачат и уважават като такива.
Думата „селянин“ дори се приема за една от обидните в нашенските прения, ако че аз поне не виждам нищо срамно и нелицеприятно в това, че някой е започнал живота си в малко населено място….

Знае ли обаче българина как да бъде гражданин?!

Моят отговор е НЕ!

Българинът не е гражданин …, той не е и селянин дори, защото за мен селяните са хора достойни, хора със здрав морал, здрава ръка и не оставят своята работа да я върши някой друг.
Българинът е крепостен …

Защо ли?!
Ами защото крепостните са били едни хора без права, без мнение, без бъдеще, без настояще освен хомота си …
Е, според вас тогава не сме ли ние едни истински крепостни …
Говоря ангро като нация, нека тези които не се разпознаят в горното не се засягат, а по-скоро да се опитат да увлекат след себе си и останалите, да им дадат пример, да им дадат смелост.

Какво значи да си гражданин (за мен)?!

Да си гражданин значи винаги да се противопоставяш на престъпните практики, които виждаш по време на работата си, независимо къде и какво работиш – дали в съда, дали в кварталната бакалия, дали в телеком, дали в училище, дали в завод за плочки.

Да си гражданин означава да се бориш за правата си и не само за своите лични права, но и за правата на всички, които имат твоята съдба. Да речем когато тръгнат да уволняват твой колега да не се правиш, че не го познаваш и да го предаваш, а да застанеш до него и да го подкрепиш. Защото днес е той, но утре ще си ти. Точно днес се сетих за откъс от едно интервю с Цветан Василев и по-скоро за коментара отправен от един негов сръбски приятел по повод българите – цитирам съвсем по спомен „Какви хора сте вие българите?! Идвате тук целувате ръка на този човек, после се връщате в България, забивате му нож в гърба и след месец сте пак тук да му целувате ръка и да му искате пари?!“ … коментара на журналиста беше, че се е почувствал неловко, омерзен и тъжен … Но защо?! Това общо взето е практика на територията … с хората сме докато те са ни удобни, докато имаме полза от тях, докато ни носят някакъв дивидент, докато можем да се изфукаме … „с еди кой си сме си близки“ след това се опитваме да се правим, че не ги познаваме … в най-добрият случай. Тук вече освен да си гражданин е нужно да си и човек, но летвата е прекалено висока и за нея ще говорим друг път ….

Да си гражданин значи когато ти откажат неправомерно услуга или пък някакво твое гражданско право да не се свиваш и да си траеш, да не се боиш, а да се бориш – с всички дадени ти от закона права. Да ги търсиш, да ги отстояваш, да ги изискваш, да ги контролираш!

Да си гражданин значи да не си затваряш очите, когато виждаш че някъде се върши престъпление, кражба, че някой печели на гърба на другия, че някой злоупотребява с правата или пък свободите на другите, да ги защитиш, а не да им обърнеш гръб и да се направиш, че не виждаш техният проблем … защото в един момент той ще стане и твой, но и не само затова.

Да си гражданин означава, да чистиш след себе си, когато изцапаш, да си платиш, когато счупиш нещо, да си купиш билет, а не да се возиш гратис, да посадиш дърво, вместо да отсечеш, да градиш, а не да рушиш съграденото с труд преди теб, да запазиш, а не да затриеш държавата си, да излезеш на улицата, тогава, когато се опитат да ограничат правата на децата ти, твоите, на съседа ти, независимо каква е неговата расова, религиозна, етническа или пък друга разлика с вас.

Да си гражданин означава, че даваш пример и на децата си, на децата на съседите си как и те да са граждани!

Да си гражданин въобще е задължаващо и изисква известни усилия, да си крепостен е малко по-лесно …
Не се обиждайте, когато ви наричат крепостни, защото често това е самата истина.

Опитайте да сте граждани.
Защото да си гражданин е привилегия, която трябва сам да си завоюваш!
Изисква само малко смелост и да си припомниш, че имаш достойнство и чест!

Последна спирка, моля напуснете влака!

Резултат с изображение за апокалипсис

Стигнахме драги ми телеслушатели и радиозрители.

Не вЕрвате ли?!

От новината за пребитите майка и дъщеря, нотариуси на вас ви се стори по-важно кой и защо ги е снимал, кой и защо си е извоювал 5 минути слава, кой и защо е решил да ви покаже тази грозна гледка, защото ако я беше скрил тя вероятно нямаше да съществува!? От коментарите под снимките можеше да разберете и че малко по-малко от половината смятат, че са си го заслужили!
Защо ли?
Ама как защо?!
Нима не знаете, че всичката „юристка мафия“ е такава – измамна и тях ги интересува само да грабят народа, да не дава господ да имате нужда от тяхната защита, защото тук е джунгла и се живее по законите на джунглата. Всеки се защитава сам с юмруци, боксове, павета …

От новините за безпрецедентният опит да скрият от вас причините за фалита на КТБ и най-вече последиците за всички ни, на вас ви се стори по-важно, кой, къде, колко и за кого е поръчвал суджуци и стигнали ли са те до адресата си или не.
Когато КТБ фалира пак част от това същото общество злорадстваше – ми да така им се пада на теЯ, дето имат повече, че чак и в банка са го вложили и то не в коя да е. Все едно всички сте експерти по банково дело и знаете коя е по-добрата банка. Нищо де сега има и други, в които не е добре да влагате пари, ама щото не съм експерт не ми е работа да ви ги обаждам, пък и така и така стигнахме, нали?

От новините за бежанците, които бягат от войната, и се опитват да спасят семействата и децата си, изоставяйки домове, уют и топлина, покъщнина, пак част от хората видяха едни хора дето сигурно са си го заслужили, защото са с различен цвят на кожата си и изповядват друга  религия. Нищо, че ние вече сме тотални безбожници и нямаме страх от бога …
Но не видяхте новините за подчинените на един зам.премиер, който се бори с бежанците като последният ленинградчанин пред немските танкове, които на свой ред участват в трафика с бежанци и им организират канали и каналчета, ограбвайки последните им стотинки, за да ги преведат уж … на едно по-добро място. Или пък шофьорите на въпросните бежанци, които ги оставиха да умрат бавно и мъчително от задушаване, защото са гадове, но парите им не са гадни ….

От новините за протестите на и опитите на ромите да се опитат поне малко да привлекат вниманието към себе си и тежкият си бит, вие видяхте само едни мръсни, мизерни, крадливи и грозни хора, които се срамите да наречете свои сънародници, но не ви е срам от това, че те вършат мръсната нископлатена и нежелана от никого работа. Обвинявате ги че крадат и просят, но не сте готови, да им помогнете да намерят почтена работа, да образоват децата си и да ги приучите бавно и полека към живота, който смятате за редно да водим всички.  Вие ги искате на сапун, защото са различни. А тези, които са образовани и интегриране се опитвате да не видите, защото са ви трън в очите.

От снимките на прайда се мъчехте да изнамерите и да ни наврете в очите някой с пера завряни незнам си къде всеки според нивото на фантазиите си и макар такива да нямаше не се посвенихте да вдигнете на раменете си невинни деца с лозунги да ви върнат дъгата!
Защо?!
Защото тези хора искат чрез тази си артистична и символична проява да привлекат вниманието ви към това, че ги има на тази земя, че съществуват, че искат нищо повече от това, което искате и вие – право да бъдат с любимия си човек, право да наследяват, осиновяват, обичат … да живеят … нормалният живот, на който вие имате право по рождение защото те са различните ….

От новината за нелепата смърт на Виола или на обезобразената приятелка на Динко, вие видяхте само жени, които си го заслужават!
Те със сигурност са си го търсили – тези мръсници, защото са били поддържани и красиви или напротив, защото не са се поддържали на ниво и са ходили като повлекани, защото вероятно са кръшкали, защото вероятно не са правили нужното количество мусака, секс или пък не са приготвяли любимите чехли на половинките си и защото вие сте над чуждите семейни скандали.

От историята с мъчителният опит за дебют на една непълнолектна девойка вие видяхте нелицеприятният и клип, чухте вулгарният и текст, но дали чухте бащата, който макар да не вижда клипа, каза истината за това, в какво се е превърнала публиката у нас … Каза истината, такава каквато е, че за да пробиеш у нас, трябва да заложиш на грозното, на пошлото, на границата с порнографията, пък ако имаш късмета да се утвърдиш, тогава може да почнеш да правиш стойностни неща. На мъдростта на 14 годишната бъдеща звезда, заявяваща уверено – аз не съм такава в живота и не съм възпитателка, не карам никой да ми подражава, но живота те принуждава … Уви истината в тези думи е болезнена и категорична, независимо колко не ни харесва това.

От историята с президента заснет в нелепо облекло, поза и обкръжение вие видяхте модната му безпомощност и очевадната липса на ПР-и в близкото му обкръжение, но не се запитахте какво може да се направи за стотиците деца, изпаднали в нужда и крайна бедност или пък жертва на насилие.

За децата, които поради различието им линчувахте и изключихте от училище, за да не пречат на вашите – възвисените, умните, красивите, недостижимите.

За децата, които понеже не ви засяга пряко не се застъпихте когато ги изгониха от отборите им, от групите им, защото вие ще си трайкате и днес и утре, щото знаем – да не стане по-лошо, да не бутнем властта сега, щото съвсем ще стане кофти. Защото вие си получавате, каквото ви е нужно, какво да направите сега, че до другите не стига. Защото това, че някой е решил днес да ви подаде ръка не ви задължава да го помните и уважавате, далеч по-лесно е да го оплюете и заклеймите като „уронващ престижа“ на тези, които ви използват.

За стотиците децата, за които не ви пука, че родителите им изнемогват, за да подобрят поне малко специалните им нужди, породени от физически или психически проблеми в развитието им – защото според вас тези деца нямат място на този свят! Те са ненужни, те са бреме, защото просто техните родители са изтеглили късата клечка, но вие сте далеч над нещата.

Имам една добра новина за вас!
И тя е, че май стигнахме последната спирка – превърнахме се в общество, в което образования е виновен, че е образован, човека с вкус и обноски е сноб, състраданието е недостатък и ужасно бреме, правосъдието се определя от това, с кой играете мач или на кой носите суджук.

Така че, слизайте мили мои телеслушатели и радиозрители, четете, слушайте и гледайте свинските медии, пращайте редовно на майната си всеки, който не мисли като вас, и който се опитва да извади на бял свят истината, такава каквато е, а не каквато е удобна на вашите аватари!

Сипвайте си вечер по една ракийка, прокарвайте я със суджуче и вие сте хора, побийвайте редовно жените и децата, за да не се намери друг да ви ги бие … и се не бойте.
Следващият влак е там някъде в тунела, дали ще стигне или не до последната спирка и дали ще има билети и за нас не е ясно, ама ние зор нямаме, я вижте какво си ни е тук в страната на анцузите, магнолиите, суджуците, където всички сме възвишени, равни, ПР и модни експерти и сме извисени поне глава над другите …

Даже и билетите няма кой да ни провери … щото Перата учи за вишУ, а Динко може би е на море след като е превъзпитал работниците си и си търси поредната изгора, на която да изправя силикона …

Пътят на светлината

„Доброто и злото са въпрос на избор, а свободата е вродена. Но за да упражниш свободата на избор между доброто и злото, първо трябва да ги различиш“… Кристиан Таков

 

Снимка на Christian Takoff.

 

Стоя под неподозирано леденият юлски дъжд, но не ми е студено …
По страните ми се стичат сълзи, в началото се опитвам да ги скрия, неудобно е някак … но след малко виждам, че няма смисъл, защото очите на мнозина ни са тъжни, насълзени, но и някак променени.
Защото ние вече знаем!

Знаем, че страха може и трябва да бъде победен и това е урока, който ти ни даде!

Стоим на дълга опашка, за си вземем последно сбогом с човека, който успя да преведе мнозина от нас на светлата страна на силата.
Той беше точно като по-големият брат, който ти показва със запалено джобно фенерче, че тъмнината не крие нищо по-различно от светлината, освен страховете ти и че за да победиш страха, просто трябва да му обърнеш гръб!
Естествено това е много по-лесно, когато имаш този по-голям брат и неговото фенерче …

„Не се плаши от тъмнината … запали свещ!“, казваше Кристиан!

Сещам се за едно негово признание, което е толкова близко до сърцето ми, може би защото казва всичко, което бих казала и аз за себе си : „…по отношение на семейните ценности аз съм консерва, по отношение на личните свободи аз съм либертарианец, по отношение на културата аз съм левичар, а по отношение на морала съм екстремист.“, може би с разликата, че като стил и финес, той все пак беше наистина трудно достижим с онази непринудена и някак ненатрапчива, но може би точно за сметка на това още по-силно въздействаща осанка.

Извисяваше се!
Това е определението, което може да бъде дадено за него.
Извисяваше се и приживе, извисяваше се и сега, в мрачният дъждовен следобяд, когато и времето сякаш скърбеше за него, а и с оглушаващият опит на враговете му да се направят, че никога не го е имало! Което показа, колко много всъщност продължава да ги плаши този рицар в бели доспехи, този рицар на честта, на тънката ирония и на точната дума!

„Нещата започват с малкия компромис – вие го знаете. Благодаря, че не сте го направили.“, казваше той окуражавайки студентите от 272-ра аудитория по време на протестите им срещу Орешарски
Няма да го направим! Благодарим ти за този урок!

Незабравими ще останат неговите лекции и публични беседи, като тук ще посоча само тези, които са най-силно увличащите поне за мен, като тази  пред Абсолвентите във Великотърновският университет   

от 5 юли 2014 година;

Както и лекцията му доц.Кристиан Таков пред Студенти от Великотърновският университет  от 9 май 2016, от която лично аз си извадих тази така дълбока по съдържание реплика „…когато малкият човек започне да хвърля голяма сянка, тогава краят е близо!…“ ;

Лекцията му за справедливостта  от 29 октомври 2016 година;

Резултат с изображение за лекции Кристиан Таков

Както и речта му на учредителното събрание на   ПП Да, България!

Той казваше „Имам три мечти : Мечта за справедливост, мечта за почтеност и мечта за знание!“ в своята беседа Говорим за България от 9 декември 2016 година

Да, това са и нашите мечти!

Вчера четох спомените от мнозина за него и много ме впечатли една история, на човек, който е бил с него в казармата Маргарит Абаджиев, който разказва следното: „…Школникът Таков свиреше в тъмнината на прашното пиано. Той, очевидно, не бе непреклонният защитник на Родината с два пръста чело, широки плещи и стиснати устни, любим типаж на онези години от „диктатурата на пролетариата“… Не, Кристиан дразнеше разните фатмаци и „бригадири на трудови колективи“, които се приближаваха до такива като него и им подхвърляха злобничко: „А бе, личност!“…“ – въпреки мъката се смях с глас представяйки си цветно гореописаната сцена!

Да, да си личност е дразнещо, в една държава, която целеше на първо място да заличи и унифицира дори и последният намек за мислене, лично мнение, камо ли извисеност над заобикалящите ви.

Молбата ми е към по-младите ми читатели, прочетете всичко написано от доц.Кристиан Таков – неговият Блог

Страницата му във ФБ Christian Takoff

Както и всичко излязло изпод ръката му, до което можете да се доберете!
Четете, мислете и опитайте да се доближите до начина му на мислене, до смелостта му, до непремиримата воля, с която не спря да се бори, което най-вярно се илюстрира с тази му мисъл „По-добре да умреш в името на нещо, отколкото да няма в името на какво да живееш“

Последният му пост, написан само ден преди смъртта му, отново е посветен на това да не се поддаваме на опитите да бъдем сплашвани, манипулирани и мачкани!

Съчетание от смелост, изисканост и неотстъпчивост!
Това беше мотото на предаването на Люба Кулезич, посветено на Кристиан!
Вижте го, едно от малкото които наистина си струва да видите!

Благодарим ти, Крис!
Благодарим ти, че ни показа пътя!
Благодарим ти, че запали фенерчето!

Мнозина писаха и говориха за него след непрежалимо ранната му загуба и имаше наистина грабващи душата постове, които просто допълват картината, затова колко беше силен и многоцветен, колко високо беше!

„Който засажда дърво, знае, че друг ще ползва сянката му“, това казваше Кристиан, нека не забравяме и засадилите дървото, но и да не спираме да го поливаме, защото сянката изисква грижа!  

Важното е, да го запазим жив в сърцата си!
Важното е, да не забравяме уроците му – да не се боим, да не спираме да се борим, да не преставаме да вярваме!
Всичко зависи от нас!

Светъл път на светлата ти душа!
Сбогом, Кристиан!

Мълчанието на агнетата ….

 

 

За огромно съжаление явно за част от опонентите ни, този филм не е никак забравена класика … а си е направо дежавю.

И днешната ми изява няма да Ви хареса, също както на няКОИ не им хареса и предишната до степен да ангажират общите ни познати да ме уведомят за това …

Снимка на Elena Hadzhigenova.

Повода за нея е снощният опит за отговор на председателя на Българската Конфедерация по Кик Бокс и Муай Тай в предаването Честно казано с Люба Кулезич , в което един добър човек се опита да убеди останалите, че е учуден от „внезапното“ дразнение на хора, сочещи му проблемите в собствената му федерация.
Като цяло изпитвам уважение към г-н Меламед, макар и за неща, които нямат връзка с Кик Бокса, както и той самия, но в случая отдавам неубедителното му участие на липсата на време да се подготви по-добре.

И тук ще дам линк за голяма част от фактите към  Презервативите в спорта, това прелюбопитно четиво, което може би ще опресни паметта на някои от управляващите представители на Конфедерацията по кикбокс и муай тай.

Зад всяка една от тези истории седи име, седи лице, седи човешка и най-вече седи детска съдба, господа!

Вие вероятно не ги помните, защото в снощното си интервю се опитахте да го изиграете доброто ченге. Но доста от останалите ги помним! И точно затова Ви казваме отново

#нямадамълчим

За съжаление (Ваше) в днешно време източниците на информация са широкодостъпни, а не са само Хоризонт, БНТ и Работническо дело! Всеки, който проявява интерес може да провери в широкото нет пространство, как точно стои въпроса с турнирите в Тайланд, от името на коя точно международна федерация се организират, имат ли статут на Световни първенство  и т.н.

Също така искреният опит да се изиграе учудване от дразнението на „врага с партиен билет“ в лицето на международният съдия А клас на WAKO  Николай Хаджигенов издишат.
Ама издишат Ви казвам като гума попаднала в яма на околовръстното.

Наистина ли за пръв път чувате, че се оплакваме ?!

Е, приемам го в духа на добрият тон, за да не навляза в излишна дребнавост, та за да помогна и да освежа паметта Ви ще дам само няколко примера :

Порното в спорта – а именно публикацията, от която започна всичко, както вероятно внимателният читател би забелязал, и датата на публикацията, която е 7 май 2015!

Апропо след горната статия влязохме в графата „враг на народа“ и бяхме помолени учтиво да я махнем, като след също така любезният ни, но твърд отказ да го направим нещата започнаха лекинко да се променят ….
Лекинко, лекинко …. недостатъчно лекинко …. но все пак нали сме нинджи няма да се оплакваме от всяка дреболия ….

Следващата статия, която се опита да привлече вниманието на Федерацията беше Обратната страна на медалите – както също е видно датата на публикуване е 7 юни 2016!

Някъде след тези публикации чух зад гърба си реплика от един от водещите треньори по повод  „Фамилия Хаджигенови“ , която гласеше следното „И, кво ся – ние тренираме Хаджигенови и те тренират нас?! Така ли?“

Уви, не е така …. ако беше така нямаше сега да пишем тези редове, защото и с този треньор се опитвахме нееднократно да си сверим часовниците, но уви не живеем на една планета … камо ли в един часови пояс.

Същите тези треньори и част от съотборниците на един от състезателите, който пострада сериозно в чужбина и които не намериха дори една дума за него …. Дума!
Не говорим за нещо повече, та дори и да беше театрално и изиграно …. не, вместо това се направиха на нечули и неразбрали … явно тази тактика е практика във федерацията!

Изобщо няма да отваряме дума пък за очеизваждащият конфликт на интереси, член на управата на федерацията да е едновременно и вносител на определена марка екипировка и да принуждава всички състезатели да ползват само нея, след като WAKO официално е разрешил употребата на 6! Марки!
ШЕСТ (6)!

Кое налага да бъдат ползвани само двете внасяни от въпросният член на управлението?!
Вярвам, ще се сетите и сами, няма да Ви отегчавам със съждения по темата.

Е, г-н Меламед, Вие сериозно ли не сте ги чели тези публикации?!

И за пръв път чувате за тези проблеми?!

Да не говорим, че преди да се стигне до тези публикации са правени нееднократно опити да се говори и с ръководството и на клуб Икен в частност и с ръководството на водещи от страна на федерацията личности.

Отправяла съм лично аз в качеството си на родител запитвания по определени проблеми, главно касаещи отношенията към децата към ръководството, в резултат на което беше организирана „среща“, на която за пореден път бе направен опит да бъдем сплашени и да ни се намекне, че „като не ни харесва ….“

По същият начин както сега се опитвате да сплашвате хора, които не ви „играят по свирката“.
По същият начин в момента малцината родители на деца състезатели в представителният отбор на страната не смеят да реагират и да взимат страна. Защо ли?!

Най-страшното е г-н Меламед, че и в момента има доста обезпокоителни случаи свързани пряко със състезатели от федерацията, за които вероятно също „не знаете“, така че ако Ви интересуват моля Ви потърсете контакт с мен, за да Ви уведомя надлежно преди да е станало наистина късно за някои от децата ….

И за да приключим (засега) оптимистично, приемете личните ми адмирации към ръководството на федерацията по отношение на някои от последните новини, които видях на страницата им – за част от които се опитвахме да ги убедим, че са добро решение още … 2011 … 2012?! Все пак имаме напредък!
Има няма след 10 години вероятно и за друго ще сближим позициите си, в името на останалите 100 -на състезатели!
И също така поздравления, че правите всичко възможно да лишите федерацията от един от двамата и съдии с най-висок международен клас! Това би донесло огромни ползи на отбора, на федерацията и на престижа на всички ни!

 

 

„Доброто и злото са въпрос на избор, а свободата е вродена. Но за да упражниш свободата на избор между доброто и злото, първо трябва да ги различиш“…  Кристиан Таков

 

*под чертата колкото и да е нескромно ще си позволя да се самоцитирам с едни нещица писани от мен в далечната 2008-ма, а именно :

„Позволявам си да дам няколко съвета за да разпознаете по-лесно треньора умеещ да работи с деца.
1. Задължително отделя достатъчно време на загрявката на всяка мускулна група;
2. Разделя децата при работа на групи според уменията и опита им;
3. Разговаря и обяснява внимателно със спокоен и равен тон – не крещи, не се кара, не избухва;
4. Разяснява търпеливо и обстойно правилата и набляга на опасните моменти, както и на тънкостите за изпълнение на движенията – особено е важно да ги показва лично!
5. Наказва тези, които не изпълняват указанията му;
6. Въвежда новите деца постепенно в материята и им оставя време за аклиматизация към дадения спорт, отбора и ползването на уреди / ако има такива/.“

Надявам се да са от полза на търсещите тепърва треньори.

Източника е от тук

 

**тъй като в тези публикации ние заставаме с имената и лицата си, просто уведомявам „анонимните коментатори“ с мейл адреси kickbosior4e@gmail.com  и други от сорта да не се тормозят излишно и да се занимават с нас 🙂 все пак да сте анонимни, да сте анонимни, колко да сте анонимни в днешно време. Анонимността е доста относително понятие в случай, че в главата си имате нещо повече от кикбокс, пък някои сме учИлИ и друго.

Приказка за щастието 3 или свободата да бъдеш различен!

 

19987249_1357563454351537_1919580523_n

 

Представи се с няколко думи – как се казваш, с какво се занимаваш, представи членовете на семейството си,  и  детето си най-вече.

  • Казвам се Христина, почти на 34, работя в медия. Семейството ми е голямо: аз и моят 4-годишен син – Микаел 🙂

Разкажи ни какво е да си гей? Как се чувстваш, дразни ли те хората да любопитстват, да те обсъждат, да отричат правото ти да обичаш само защото не си с традиционна ориентация.

  • Интересен въпрос. Не се чувствам по-различно от всеки друг, предполагам. Не и, защото съм гей или не съм. Дали се дразня? Не, не се дразня, просто не разбирам защо някой би обсъждал нещо, което няма отношение към това какъв е човек. По-важното е какъв приятел, колега, родител би бил, има ли чувство за хумор, може ли да се разчита на него, как си върши работата, дава ли пари назаем, хахахах. Това, последното, не го правя, защото съм стиснат гей 🙂 🙂 🙂

 

Какво е да си гей у нас и какво е да си гей в Европа? По-лесно ли е да живееш „различен“ тук или е по-лесно да живееш като „различен“ там.

  • Едно и също си е – човек се ражда или не такъв и просто го дооформя и избира как да живее с времето. Все по-често чувам репликата „В България, аз лично, не съм дискриминиран“ – да, аз също не съм – в смисъл, на не съм била обект на вербално и физическо насилие (никога не е късно 🙂 ), но за мен гей-хората в България са дискриминирани като цяло, като група, като права, като възможности. С една дума, на прост език: можем да плащаме данъци наравно, но нямаме равните права на всички останали. Т.е., не можем да осиновим биологичното дете на партньора си, не можем да осиновим и заедно, нямаме право на информация в болнични заведения, право на онаследяване, право на брак, право на регистрирано съжителство дори. 
  • В Европа не е точно така. В Германия, където живях  две години и където синът ми проговори и за първи път тръгна на детска градина, имах щастието да се „сблъскам“ с прекрасно отношение. Какво ще рече „прекрасно“? Ще рече „нормално“. Не съм била третирана като част от малцинствена група, просто съм била една от всички и  навсякъде е било съвсем окей да декларирам коя съм и кое е детето ми. То има две майки и дори в детската градина уважаваха и зачитаха това, и съобразиха всички формуляри, в които фигурираха родители с факта, че има дете на еднополови родители. Бях искрено щастлива и спокойна. Време е да пренесем добрите европейски практики и в България.

 

Къде е как срещнахте половинката си и как разбрахте, че това е твоята половинка?

  • Запознахме се преди много години случайно, в заведение. Аз се натресох погрешка на масата на нейната компания 🙂 После започнахме да пишем, да се виждаме и така. Разбрах, че е Тя от втори поглед, втора среща – на първата бях твърде притеснена от обстоятелствата 🙂 Сърцето знае тези неща по-добре от нас. Както се пее в една песен „Любовта не е дете на логиката“.

 

Как е решено съжителството между еднополови двойки? Имаш ли проблеми и какви?

  • В България – никак. Няма законова рамка и норма за това. В Консистуцията е заложено, че брак се сключва между пълнолетни лица от различен пол. Проблеми нямам дотолкова, доколкото мога да живея с партньора си, но нямаме никакви законни граждански отношения.

Кога се появи мисълта за дете?

  • Сравнително късно – познавахме се вече от много време и бяхме от години заедно. Аз лично винаги съм искала дете и винаги съм знаела, че ще имам син. Никога не съм искала дъщеря – някак не би ми импонирала на темперамента.
  • Решихме го с времето, назряваше идеята. Беше като естествено развитие на отношенията. Микаел е едно изключително обмислено, преценено, избирано и чакано дете. Оттам – и много обичано, а оттам – и много слънчево.

Лесно и бързо ли стигнахте до темата – инвитро? Мислили ли сте и за осиновяване?

  • Микаел е създаден по репродуктивен метод, но не Ин Витро, а чрез инсеминация. Има голяма разлика 🙂 Иначе не – честно казано, не сме мислили за осиновяване на прима виста, но и да бяхме – това в България няма как да се случи и на двете. Може да осинови едната и то – евентуално. Детето отново няма да е и на двете ни.

 

Какво си помислихте, когато разбрахте за пръв път, че вече чакате бебе?

  • Никога няма да забравя този миг. Резултатът беше категоричен и тогава си помислих, че това дете ужасно дефинитивно иска да се появи и да го има на света, за да го направи по-добър 🙂 Моята първа мисъл – още в първата секунда – беше убедеността, че е момче, макар всички да бяха сигурни, че ще е момиче. Другата му майка също беше много щастлива, макар че беше харесала количка на цветя 🙂

 

20045955_1357563844351498_2009363631_n

Помагат ли половинките?

  • Другата майка на Микаел помага и до ден-днешен. До него е, възпитава го, показва му кое е добро и кое – лошо, учи го на труд, на това да цени нещата, да бъде добър, насърчава активността и комуникативността му, радва се на отношението му към момичетата 🙂 🙂 🙂 Те двамата много си приличат – дори физически, еднакви инати са. Имат специална връзка още преди раждането и много се обичат. Микаел я слуша и уважава. Ще те изненадам, може би, като кажа, че разлика в отглеждането от двама еднополови родители няма – майка му е сменяла памперси броени пъти, но никак не обичаше и избягваше 🙂 🙂 Тривиалността и битовизмите нямат пол.


Какво е различно в едно семейство с еднополови родители и какво би искала да разберат хората за вас?

 

  • Както вече споменах – няма разлика. Детето ни е обичано, здраво, караме се, целуваме се, прегръщаме се, играем, възпитаваме се. Това е двустранен и ежедневен процес. Променяме се много и виждаме света през очите на сина си. И нашият син е захранван, и той имаше болки покрай никненето на зъбите, и той е прохождал, и той е имал кръщене, тротинетка. Луд фен е на автомобилите – за гордост на другата си майка, изявява готовност и желание да помага вкъщи, дори си има задължения: бърше прах и носи боклука, когато излизаме навън. Другата му майка има бизнес, той често помага там и е научен на труд. Ние двете имаме спорове по отношение на детето, разбира се, но се гордея, че нямаме разногласия. Винаги сме били страхотен екип във всяко едно отношение и се гордея, че е така и спрямо Микаел. Споделяме еднакви възгледи за възпитанието на едно дете, но му поднасяме различни гледни точки по различен начин. Всяка от нас носи различни неща и мисля, че това обогатява емоционалния му свят.
  • Едно дете има нужда от еднакви неща в какъвто и семеен формат да расте. Повярвайте ми – полът на родителите няма абсолютно никакво значение. Микаел не е лишен от контакт с различни хора, от всякакъв пол, общува с всичките ни приятели, живял е в мулти-култи среда, пътува много и единствено по пода не е плавал. Адаптивно дете е и главната ни идея е да бъде верен на себе си и да стане гражданин на света.

 

Сега, когато вече гушкате малкото си  слънце смяташ ли, че си струваше целият този път?

  • Разбира се. Всяка секунда. Не бих променила нищо и ако имах втори, трети, пети живот – щях да го изживея по абсолютно същия начин. Звучи клиширано, знам. Но е факт.

Чувствате ли се благословени?

Какво е чувството да си родител? Според теб има ли разлика в това да си родител от хомо и родител от хетеро двойка?

  • Не зная дали има разлика, според мен – не. Рутината е еднаква, нещата са същите. Децата са си деца, всички сме хора.
  • Иначе, не се чувствам по-малко благословена от всеки друг родител. Винаги съм искала синът ми да расте с идеята, че не е по-малко, но не е и повече от всеки друг, че е абсолютно равен на всеки друг и има абсолютно същите права и задължения като всеки друг. Искам да му дам възможност да се развива, за да може един ден да каже „Аз не съм повече или по-малко от хората, но съм най-добрият в това, което правя!“

 

Изпитваш ли страх или неудобство да коментираш с хората темата за децата, избягваше ли приятелски семейства с деца, някой наранявал ли ви е с нетактичността си на тази тема?

  • Страх? Никога не съм изпитвала страх от това коя съм, нито да го заявя при нужда. Нямам табела на челото, но не го и крия. Най-вече, не го крия от близките си и детето си. Ако с тях лъжа за най-важното нещо – коя съм – то към кого трябва да съм искрена?! 
  • Приятелски семейства имам и всички знаят истината. Микаел приема всичко за нормално, за животът такъв, какъвто е. Никога няма да спра да тъгувам за неравноправието, обаче.

 

Ако сега трябваше да поемеш отново по пътя на сбъдване на мечтите си би ли се колебала, би ли го направила пак?

  • Отново ще кажа – бих изживяла живота си по същия начин. Имам си един много хубав авторски лаф аз: „Не допускам грешки – правя избори.“

С какво се сблъсква човек когато е родител от еднополова двойка, смяташ ли че за детето е различно, смяташ ли и как би убедила хората с предразсъдъци, че е добре и за децата и за родителите да има еднополови семейства с деца? Познаваш ли и други семейства с еднополови родители с деца, общувате ли?

  • Познавам други еднополови двойки с деца, да. И разлика между децата в еднополови и разнополови семейства не виждам. Нуждата от обич, грижи, възпитание и личен пример за човешкото – това е заложено у всяко дете, у всеки новопоявил се човек. Не бих искала да давам вече изтъркания пример с това как е по-добре детето да е обичано и обгрижвано в еднополово, отколкото тормозено и изолирано – в разнополово семейство. Но дори и това е абсолютен факт.
  • Какво мога да им кажа ли?… Да си гей е точно толкова заразно, колкото да станеш русокос, ако общуваш с русокоси. Това е раждане, живот, избор (или по-скоро липса на такъв, в добрия смисъл на думата), път. Децата ни са равни, ние сме равни. Обичаме еднакво, ревнуваме еднакво, боли ни еднакво, липсваме си еднакво, плачем еднакво. Любовта няма пол, раса, религия, ориентация – любовта е усещане, състояние на духа, позиция, отговорност. Възпитаваме у децата си същите неща като всеки друг и искаме за децата си най-доброто – като всички родители. 
  • Равни сме, хора – няма „ние“, „вие“, „повече“, „по-малко“, „наши“, „ваши“. Всички сме равни.

Какво би пожелала на хората, които сега тръгват по пътя ти ?

  • Да са здрави, да вярват в себе си, в хората до себе си, да вярват и умножават доброто. Да не се отказват. Да обичат. Да обичат така, както им диктува сърцето. Да търсят нов път, нов начин – своя път, своя начин. И когато един ден станат родители, никога и за нищо на света да не лъжат децата си. Да не предават доверието им. Защото те няма да им простят. Живейте в хармония със себе си. Слушайте хубава музика, четете силни книги, пътувайте – навън и навътре към себе си.

19849100_1357564664351416_1612714457_n

 

20031082_1357564594351423_8232544_n

 

**с огромна благодарност на Хриси, едно невероятно другарче, че за пореден път отвори сърцето си и да сподели с всички ни тези прекрасни мисли. 
И преди да решите да ми теглите една или пък на нея, погледнете усмихнатия Микаел и се опитайте да си представите, че имате право да решите дали той да съществува, да се усмихва и да прегръща?! 
Смятате ли, че той няма право на своето щастие, така както всяко друго дете по света?!
Аз смятам, че едно щастливо и обичано дете е безценно! Целувки Микаел !

 

Лично и (не)безразлично

Една лична и не безразлична позиция, която можете да прочетете  Как в спорта НЕ се краде!  и в добавка към нея моите също така лични и небезразлични мисли….

Снимка на Elena Hadzhigenova.

Посвещава се на Митко Ви, Митко Ва, Митко Д, Вероника П, Кристин М, Кати И, Кирил Ч, Ани Ч, Петър С, Светослав Л, Светослав К, Венцислав, Ангел, Ива, Габи, Ками, Кристи, Стани … на всички деца и приятели, които „си тръгнаха“ … и чиито имена вече ми се губят, но не и усмихнатите им личица от преди 5 години!
На всички контузени състезатели оставени да се справят както могат, и ако могат … сами!
На всички треньори, които си „тръгнаха“, защото „не се справят с работата си“!
На всички съдии, които бяха дискредитирани пред световната федерация, защото не си мълчат!
На всички тези, които няма да посмеят да „харесат“ това, но пък ще намерят сили да помислят, да пишат и споделят със своите приятели.

 

 

Снимка на Николай Хаджигенов.*

 

За всяка една дейност си иска сърце, душа и хъс – влагаш ли ги успех няма как да не бъде с теб … започнеш ли да я караш, само за да ти върви далаверката резултатите стремително падат и удрят дъното.

 

14 години … на вас оставам да прецените дали са много или малко …. десетки деца заведени в залите и запалени по спорта лично от нас и с нашите препоръки за най-уникалният клуб, с най-уникалните треньори /защото тогава наистина бяха такива/. Десетки снимки, репортажи и разпространение на идеята, че спорта е важен, че децата са важни – писали сме доста по темата, май повече от всеки друг, дори от самата Федерация!

Че децата се развиват и изграждат много ценни качества, в спортните зали.

Десетки приятелства, част от които издържат времето ….

 

До един момент в, който спряхте да влагате сърце …

ВИЕ, да вие!

От клуб със стотици деца, днес на едно състезание се събират 100-на, като броим и част от треньорите-състезатели.

 

Момента, в който започнахте да се държите с децата и родителите им като с касички и да не ви пука какво седи зад поредният успех, както и дали утре тези млади хора ще са отново в залата, защото като не са те ще дойдат други … будали.

Жалко!

Обичахме ви, истински, като приятели!

 

 

А, сега малко факти, защото сълзливите историйки не са точно нашето.

В добавка към статията, която казва доста неща от високите етажи на кухнята ще дам няколко примера как „се работи“ сега!

 

Не ви харесва нечие мнение – гоните човека, или децата му!

Решавате, че не искате повече да се занимавате с едно дете, то отива в друг клуб ( няма как да не отворя тук скобата, че понякога това са двукратни  и трикратни световни и европейски шампиони и титуляри в своите категории), защото спорта вече е живота му, той е в кръвта му – заплашвате новите му треньори, че ще спрете правата на други техни състезатели от световна величина от шанса да се състезават на международни турнири, че ще им забраните да водят тренировки в даден район, където вече са изградили доверие и имат събрани деца и родители, които са готови да работят с тях!

Не ви харесва това, че някой ни ви мълчи, не ви се моли, не ви се подмазва – гоните го .. и да, дори да е съдия от най-високият (А) клас на международна федерация, каквито досега имаше 2-ма в България … защо да не дискредитирате единия …

Международен турнир – състезателите ви не се представят на ниво / разбирай не са първи/ – обиждате ги, нагрубявате ги, понякога успявате и да им посегнете!

За толкова години ходене по залите как не обърнахте поне веднъж внимание как се държат хората с децата си?!

Победили, загубили – има прегръдка, глътка вода, по една окуражителна дума, стратегия за следващата среща, ако има такава …. Разбора е после, обсъждат се грешки, набелязват се пътища на развитие, стратегии за промяна, за нови техники, за нови комбинации …. Тук ли?! Тук ви обясняват какъв нещастен боклук сте и как сте такъв некадърник, че ….. И после се очаква от вас да имате мотивация да играете?!

За кого?! За какво?!

От около година вдигнахме ръце и започнахме да пътуваме по света сами / така и така го правим на наши разноски, поне да е по-човешко/ – пътуваме със самолети до далечните дестинации / Австрия, Италия/, често престоя ни е с ден или понякога два повече от на останалите и плащаме по-малко! от децата, които пътуват по 18-24 часа с бусове …. Бусове, които често биват шофирани от треньори, съдии, състезатели … Да, на отиване карат 18 часа, минават кантара и се качват на татамито – и играят! Играят за отбора си, за държавата си! След края на състезанието, един душ в залата / ако имат късмет/ и отново в буса!

Връщат се смляни от път …, но щастливи, че са се представили достойно!

Родителите си поръчват екипировка – един път, втори път … трети път … на финала тя идва и установяват, че поръчаната за № 2 вече е съвсем тамън … за № 3.

Родителите купуват екипировка за залите, за определени деца, които не могат да си го позволят – защото могат, защото искат да помогнат … е това няма значение, никой не ги е молил да го правят, нали!

Организирате гала турнир с участието на именити състезатели с награден фонд за една от срещите …, два дни преди въпросният мач казвате на единия състезател, че за съжаление колегата му има контузия и не може да участва, на колегата му казвате същото … двамата получават дребна компенсация за „неудобството“ …, аааа наградния фонд ли?!
Е, сега! Да не издребняваме!

 

Контузен сте в чужбина …. проблема до голяма степен си е ваш … всъщност си е изцяло ваш.
Само си представете как се прибирате от 1000 и кусур километра с бус и със счупена челюст ….?!
Спорт е, да … случва се, но в нормалните държави състезателите имат застраховки за турнирите …, които е нормално да покриват точно тези случаи.

Малко повече по темата можете да прочетете и в тази статия  Обратната страна на медалите.

Също така голяма част от нелепите контузии и у нас идват от липсата на каквато и да е адекватност у съдиите на конкретни състезания, не случайно на едно от последните половината клубове скочиха срещу ниското качество на съдиите и това доведе до (фиктивна) оставка на единия от съпредседателите на федерацията до момента.

 

И на финала, когато направихме опит да обсъдим тези неща преди няколко месеца ни се каза „любезно“, че като не ни харесва …. прав ни път …
Същото се каза и на група обезпокоени родители по повод инцидент възникнал между деца на състезание в чужбина … на което видите ли не, че някой от ръководителите е присъствал, но знае, че това са дреболии ….
Ако не идеше реч за съдбата на талантливо дете … и тук си е повод за отделна публикация и за отделни сериозни обвинения!

И не те хората не са безразлични, просто така си им харесва …

Може и на вас да ви хареса!

На нас вече не ни!

И както досега 14 години не спирахме да убеждаваме хората да дойдат при нас (всъщност при вас и те го правеха, защото ни се доверяваха), сега им казваме – направете възможното да промените нещата!

Защото можете!
Защото го дължите на децата си!

 

Снимка на Николай Хаджигенов.**

 

 

 

*състезателят на … Хърватска … Петър Спасенич, който преди години беше състезател на България …

**снимката е от албума за последният голям международен турнир, като повече за него можете да видите тук и съвсем умишлено не е избран български състезател, за да не бъде дискредитиран по някакъв начин Bestfighter 2017

***с огромни благодарности към състезателя от Българският национален отбор по Кик бокс, който не се поколеба да постъпи мъдро и да застане до съотборниците си, тогава когато им беше необходим, за да имат пълен отбор и да могат да участват в надпреварата на силен международен турнир и същият този, който сега изведнъж се опитват да изкарат недостатъчно подготвен за следващите големи турнири!
Същият този състезател „помолен любезно“ чрез трети човек да напусне залата на клуба, в който е израснал и да не се връща, защото родителите му не искат да мълчат и да крият истината!

Честно казано  едно интервю на Люба Кулезич, в което се казаха много малка част от истините, и което определено ще бъде последвано от нови разкрития и фактология.

 

 

Случват се удивителни неща!

Свързано изображение

 

Да, понякога в живота ти се случват удивителни неща … попадаш случайно … всъщност не, никога не е случайно, просто попадаш на нужните хора и те променят погледа и посоката ти!

И това е наистина удивително!
Благодарна съм на съдбата, че пресече пътя ми с този на Хера!
Какво по-хубаво да срещнеш истински и чисти хора, които са готови да помагат на всички! Които са готови да дадат надежда, добрина и да подадат ръка на всеки!
Без да използват чуждите слабости, без да се възползват от чуждата безпомощност и объркване, а просто така приятелски и човешки опитват да направят нещата по-добри за всички.

Улавям се, че напоследък все по-често подхождам с недоверие към добрината и към човечността и после се укорявам всеки път, че когато попадна на хора като Надежда Хера Данабашева  не споделям с целият заобикалящ ме свят за тях. Затова и съм си обещала винаги, когато срещна хора като нея да не ги „стискам само за себе си“, а да споделям!

Ето затова и ви срещам с Надежда, която е истинска „Надежда“ за мен, хората да променят начина си на мислене, визията си и погледа си върху един проблем, който у нас от няколко години или се смита под килима или бива експлоатиран безогледно от самозвани лечители от всякакъв род и калибър, за които не мисля, че е нужно да хабим онлайн време и пространство.

Преди няколко дни на Надежда ѝ попада едно удивително анимационно филмче, което обяснява на простичък детски език на децата / но всъщност много повече на техните родители и учители, ако им е интересно да научат/ какво е това тяхно другарче да има „аутизъм“.
Диагноза, която много рязко стана експлоатирана в днешно време. Диагноза, която в нормалният свят се поставя от сериозни специалисти след сериозен анализ и обследване и която у нас се  поставя от всяка госпожа в детска градина, от продавачката в зоомагазина, от таксиметровия шофьор, от какичката в детския кът …. Диагноза, която замени модната преди 10-тина години ХАДВ.
Диагноза, която само у нас се лекува успешно!
Да, какъв късмет и какво чудо нали?!
И диагноза, която носи сериозни приходи на мнозина …. и едновременно, с това запазвайки равновесието в природата разходи за родителите на децата от спектъра – било то истински аутисти или просто набедени за такива от същите тези самозвани специалисти.

Но, темата ни днес няма да са тези хора!
Темата ни днес е Надеждата да има повече хора като Надежда, която организира превода и пуска клипа в обръщение за хората, които говорят български и в момента работи усилено по изработването и на  жестомимичен превод, който също да придружава видеото, за да бъда то още по-широко разбрано и разпространено!
Така всеки може да види какво представлява аутизма и да го обясни на децата си, без да навлизаме в излишни внушения и страхове, догми и напразни надежди.

Тук можете да прочетете за  удивителните неща , които се случват, когато попаднат на човек със сърце!

 

 

Самото клипче можете да видите тук: Случват се удивителни неща

 

Снимка на Iris Grace Painting.

 

И докато пишех този материал излезе следващото удивително нещо, което Надежда прави за децата с диагноза аутизъм, заедно с UniCredit Bulbank , които са вече официален инвеститор на EuroPATC. , и участват в разработването на  #Capplo, устройството, което се стреми да даде сигурност и спокойствие на децата в аутистичния спектър. С тяхна помощ устройството ще бъде готово за масово производство много по- бързо.
Репортаж в предаването „Здравей България по темата с работата по разработването на устройството и по помощта на хора у нас, които се включват в експериментите по експлоатацията, между които са Надежда и нейният прекрасен син Борис

Малко история за устройството #Capplo

Снимка на Iris Grace Painting.

 

И едно  интервю  на Теодора Симова по Дарик радио с Надежда за видеото, за устройството и за това какво е да си родител на дете от спектъра.

Снимка на Iris Grace Painting.

 

* картините, с които е илюстрирана статията са малка част от уникалните творби на малката Ирис Грейс, която е диагностицирана с аутизъм и която сътворява невероятни вълшебства, документирани от родителите ѝ в нейната страничка във Фейсбук : Iris Grace

 

Снимка на Iris Grace Painting.

** Още малко за  децата с аутизъм

*** Една семпла статия за позитивното приемане на аутизма.

 

**** Както и  кратък преглед на основните насочващи към диагнозата точки през очите на специалист и нека пак напомним, че подобна диагноза може да сложи само опитен психолог или психиатър, не дори логопеда в кварталното училище, не съседката, не и много разбиращата ви колежка.

На финала и моето послание детето е дете, независимо дали е бяло, черно, християнче, мюсюлманче, аутист, със синдром на Даун, с дефект в говора или пък с физически недостатък. 
Децата трябва да бъдат приемани и интегрирани, децата трябва да бъда обичани и подпомагани, а не отбягвани, подигравани и изолирани. 
Помогнете на децата си днес, научете ги да приемат различието, научете ги да бъдат преди всичко хора! Добри хора! Пуснете им клипчето, седнете и го изгледайте заедно с тях, отговорете на въпросите им … целунете ги …