Два свята ….

18951418_10212865961993664_5058989607780714798_n

 

от единият ме е срам ….

Нямах намерение да пиша за прайда, имах идея да пиша за толерантността по принцип, за това какво и как възпитаваме, какво и как залагаме в невинните детски души.

Знаете моето верую, че каквото посееш в душата на едно дете, това и ще пожънеш.

Някои култури обаче, както и плевелите в живия живот, растат някак неусетно и много лесно …. За жалост култивираните и полезните искат повече грижа, искат да ги засадиш с любов, да ги поливаш редовно, да ги плевиш и да ги обичаш, и да ги обичаш, и да ги обичаш …. за да дадат плода, наречен човечност, толерантност, топлина, съпричастност, любов …

Омразата ли?! …, е … уви омразата расте като бурен – силна, здрава, задушаваща и не се нуждае от нищо, за да обхване и най-невинната душа – душата на едно дете! Душата, която утре ще се превърне в душа на насилник, на терорист, на престъпник, мислещ си, че правото да мразиш е всеобхватно и че му дава основание да го защитаваш с насилие.

С какво се различават терористите, против които всички роптаем, от Динко, от Перата, от т.нар. ни патриоти и националисти, а иначе казано чисти фашисти?!

По нищо!

На някои вероятно няма да им допадне този отговор, но ако решите вместо да намразите и мен да помислите, направете го ….

А, за непредубедените ще дам и няколко по-прости илюстрации защо и какво значи толерантност.

Тази година посетихме прайда за пореден път, в подкрепа на нашите приятели с „различна визия“ за това, що е любов.

Срещнах страшно много приятели и познати – много по-голяма част от тях хетеросексуални семейства, двойки, приятели, познати, срещнах непознати с децата си, с приятелите си, с усмивките си – всички бяхме там, за да покажем, че различията не пречат на приятелствата ни, на добрите ни отношения, на бизнеса ни …

Сред приятелите ми има няколко „деца на дъгата“ и аз ги уважавам и обичам заради това, което са! Заради това, което правят и за себе си и за другите, много често без да се афишират и без да изтъкват различието си … защото не е нужно, защото те наистина са хора като нас – съвсем същите!


Хриси е моя приятелка относително отскоро, но сякаш я познавам цяла вечност, обичам хумора на това момиче, обичам сина и! Да, да …. точно така сина и – една от малкото късметлийки, които могат да се радват на това щастие, защото мнозина от гей двойките нямат право на това.


Знам, че мразещите ще ме заклеймят, но вече не ми пука.


Хората имат право да се обичат, такива каквито са! Имат право да даряват любов на децата си – дори тези деца да са осиновени. Защото едно дете получило любов и разбиране, подкрепа и дом ще бъде много по-добро от отрасналото в институция!
А семейството, дори и това, което се състои от еднополови родители с големи сърца е много важно за едно дете лишено от това щастие!
Запитайте се, дали сте чували гей да заклейми правото на хетеро двойки да живеят в съжителство, да сключват брак, да създадат или осиновят дете?!
Не, нали?!
Защото осъзнавайки различието си, те са толерантни!
Нещо, което мнозина от нас не успяват дори да осмислят, камо ли да го защитават!

 

По този повод просто ще дам линк към едно много добро и кратичко пояснение на адвокат Валентина Каменарска за сходните на практика липсващи права и на хомо, но и на хетеро двойките в България, които не са узаконили съжителството си пред държавата.

Виктор е мой приятел от години, срещна ни опита за политика, но макар и неуспешен приятелството ни смятам,  ще продължи и занапред!
Защо ли?!
Ами защото е човек със сърце, с чест, с опит да промени статуквото към по-добро, за всички, не само за себе си!

Заради тях и още няколко мои познати не така известни в обществото с ориентацията си ще бъда на прайда всяка година, докато го има, докато ги има тях, докато ни има и нас ….
Между другото само ще спомена, че на прайда си вървяхме няколко стотин метра рамо до рамо със зам.кмета на Амстердам …. един до друг и си обменихме усмивки и някоя и друга реплика така, като между усмихнати и добронамерени непознати … ъъъ за български политици не ме питайте, даже Джамбазки не намина да ни види 🙂

Толерантност – една дума така непозната и неразбрана у нас!

Нежелана също така ….

Защо ли, ами защото както писах и по-напред е по-лесно да оставиш омразата да избуява, поливана от злоба, неразбиране и тесногръдие, другото иска дълго и упорито да обграждаш лехата с любов …
Иска мислене, иска човечност … и любов!
Това не ни остана от преходи, проходи, лутаници и борбички.

Любов не ни остана.

Днес са финалите на музикалният формат The Voice (Гласът) и във Франция, и в България и докато във Франция всички боготворят незрящият Венсан Винел Vincent Vinel  / осиновен преди да навърши 3 години от френска двойка, с етнически произход българин, а най-вероятно ром / и го сочат за фаворит, то у нас се чудят как да нагрубят достигналата до финала филипинка Sarah Suzet Сара Сюзет Намба, която обожава България, омъжена е за българин и има дете от него /наполовина българче/. Което неизбежно ме подсети за една невероятна моя приятелка, която от години се бори да узакони любовта си към тъмнокожият си приятел, на когото държавата ни отказва да даде права да пребивава тук.

По света хората с различия / физически, психически/ се приемат, подпомагат, адаптират, тук се дискриминират, мразят и дискредитират … омразата стартира още от детската градина към другарчето със СОП, минава през „мръсните мангали“, „бежанците“, които ни заливаха преди изборите, но сега смелата власт се пребори с тях, та като се стигне и до онези ****, които всъщност в повечето случаи са хора с добро възпитание, с образование и са доста толерантни, за разлика от много от вас, които се зовете патриоти, традиционалисти и отричате правото на другите да са щастливи, така както го разбират и без да пречат на вас самите.

Опитайте да възпитавате любов и доброта хора, не е лесно, но е много по-прекрасно!

За финал едно уникално изпълнение на Венсан от френският формат на The Voice 

Венсан

 

Малко снимки от вчерашният прайд – съвсем умишлено от официален източник, за да илюстрирам нагледно това, че всъщност става дума за едно мирно и човешко шествие, което не проповядва нищо различно от любов, толерантност и приемане …. за разлика от опитите на някои да ни уверят, че става дума за разврат и едва ли не претворение в Содом и Гомор. 

 

повече снимки можете да видите тук

И грозният поне за мен контрапункт, който не бих си позволила иначе да споделя, но виждам, че учасващият в него не просто го е споделил публично на стената си във Фейсбук, но и явно е горд с него!
19029566_1459313007464407_5548133085641171994_n

  • автор на снимката е Георги Палейков
Advertisements

One thought on “Два свята ….

  1. Великолепен текст. Изискан, пречистващ, човечен. Посланието е доставено. Повече думи биха били проява на посредственост.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s