Важният избор

Нека бъде истински избор.

Резултат с изображение за училище избор

 

В последните няколко години по това време неизбежно получавам куп молби за помощ и насоки относно важната за всички стъпка, каквато е изборът на училище.

Замислих се едно време как избираха родителите ни – най-близкото квартално училище, най-добре да не пресичаш и до там …

То верно, че и разлика в нивата на предлаганата услуга нямаше или пък не беше чак толкова драматична, че да си заслужава като сега да прекосиш половината град, мъкнейки заспало мъниче с раничка тежаща колкото него, било на гръб в (гр)Адския транспорт, или пък с колата в задръстването от почти час сутрин и пак толкова вечер.

Но да оставим битовите драми и да се върнем наистина на най-важното – ДЕЦАТА и наистина важната стъпка, каквато е избора на училище.

Първият съвет, който давам на всички е – прекарайте една седмица с детето си! Да! Точно така поне една седмица по възможност се отдайте на него, правете нещата, които обича и опитвайте нови.
Защо ли?

Ами защото в днешно време училищата (или поне някои) предлагат избор на области, в които се акцентира в развитието на децата – езици, математика, музика, култура на една или друга държава поради почти пълна липса на родна такава …

Най-важното, когато ще избирате училище за ВАШЕТО ДЕТЕ е да не забравяте, че именно за него става дума. Това че, другарчето му в игрите, детето на шефката Ви или на комшийката Ви се чувства чудесно и напредва в училище с усилено изучаване на математика изобщо не значи, че това важи за вашето музикално, чувствително дете с интереси в областта на музиката, литературата и киното да речем.

И за да не реши някой, че и аз съм се родила научена да кажа, че горният така важен съвет е от графата личен опит. Навремето като безкрайно доволни родители, решихме че след като първият ни син има страхотен напредък и получава невероятно образование в математическа гимназия е прекрасна идея да запишем там и вторият си син. Е, записахме го …. след малко повече от 3 години не знам кой се радваше повече като си тръгнахме от там – детето, ние или учителите му.

И в случая вината за това си беше най-много наша, защото решихме напълно погрешно, че след като училището, което е едно наистина уникално и прекрасно място и до днес, е подходящо за всички деца.
Няма такова училище, което е подходящо за всички – има такова, което е най-подходящо за ВАШЕТО ДЕТЕ и вие търсете именно него!

В днешно време информацията просто извира отвсякъде – форуми, страници в интернет, познати, приятели – разпитвайте, мислете, непременно търсете и мнения против и ги анализирайте внимателно.

Доволните родители дават обичайно едностранна и екзалтирана информация, но вие търсете и негативите и колкото повече откриете и успеете да обмислите, толкова по-малко ще са изненадите.
След „дребната грешка“ със средният ни син не направихме такава и с малкия – директно се заехме да търсим училище за него и за неговите интереси, възможности и среда, която да му помогне да се развива максимално добре. Намерихме макар и трудно.
Какви би било добре да са вашите водещи точки при избора.

Локацията не е за пренебрегване, без да е водещ критерий все пак никак не е маловажно как ще стигате вие и детето до училище, как ще си тръгва то от там, ще бъде ли спокойно и безпроблемно придвижването му, ще бъдете ли вие спокойни, когато детето започне да се прибира само. При избора на дадено училище ще бъде ли лесно на някой приятел, познат, роднина да помогне при прибирането и/или воденето на детето на училище, когато се налага или пък да реагира в случай на непредвидени обстоятелства и да го прибере.

Вторият важен макар и също не най-определящ критерий е средата – помислете, какви хора избират това училище, поогледайте се около двора и се замислете предпочитате ли тази среда от деца и родители, за да расте детето ви в нея (тук визирам по-скоро избора на частните училища, тъй като част от тях определено имат свой типичен „профил“ или „таргет група“) . Има училища, които предлагат услуга с високо качество по отношение на образование, но лично аз бих ги отхвърлила поради свои критерии за селектиране волно или не на родителите и налагащите се от това ценности. Като допълнителен аспект тук поставям и сигурността на децата в дадено училище.

Трети за мен много съществен критерии отново донякъде свързан по-скоро с логистиката е дали бихте могли в това училище и в близки на него места да организирате максимално добре делника на детето – обяд / предлага ли се храна и каква, дали тя отговаря на нуждите на детето и доколко бихте били спокойни да го оставите само да подбира храната наоколо/, почивка /има ли наблизо площадка или съоръжения, на които да поиграе, да зареди батериите по време на почивките си/, допълнителни занимания според интересите на детето ви – музика, езици, спорт, библиотека.

И стигаме до най-важните поне за мен критерии, а именно профила на училището. Колкото и да е спорна темата, за мен е важно едно дете от ранна възраст да попадне в свои води. Вълнува го музиката или рисуването – търсите училище с усилени занимания по музика и изобразително изкуство, отдават му се и го привличат езици – търсите училище с разширен езиков профил и обмисляте внимателно това, какъв да е водещият език за детето. Добре е, родителите да имат концепция, добре е да обсъдят и с детето дали да започне още от рано да изучава чужд език, с каква интензивност, кой точно език. Детето е добре да има и мотивация и яснота, а не да бъде просто принуждавано да учи нещо, в което не намира смисъл. Това е ролята на родителя, да мотивира, да създаде предпоставка и оттам да предаде щафетата в ръцете на добър и работещ с удоволствие педагог. В последните години нашумя практиката децата от малки да бъдат занимавани с математика, това е една прекрасна възможност и ако детето ви има положителна нагласа не се колебайте, но и бъдете внимателни как върви развитието му. Бъдете реалисти, не го „натискайте“ прекалено за резултати още от самото начало – запалете го, засилете интересите му в тази област, но не живейте с очакванията, че във всеки второкласник дреме световен шампион от математически турнир в Сингапур. С риск да ви досадя пак напомням, че се съобразявате с интересите и желанията на детето, а не с вашите амбиции и планове за бъдещето му.

И последното, но не и по значение за мен е това да се уверите, че в бъдещето училище на детето ви, ще подкрепят развитието на всяко едно дете с неговото темпо, с неговата специфика, ще се съобразяват с индивидуалните му качества и ще му дават шанс да ги показва, обогатява и надгражда, превръщайки се в индивидуалност и личност, а не в поредният копи-пейст модел на системата.  

Запълнете деня на детето относително равномерно, като не забравяте, че то е дете – тоест освен това да бъде отличен математик, да научи поне един език до 7 клас, да се яви на 8 олимпиади, детето ви трябва да има време за игра, за четене на книжки, за активна почивка, задължително включете в делника му поне 2-3 часа седмично занимания със спорт или поне танци, защото двигателната активност и заниманията с музика и изобразително изкуство подпомага цялостното развитие на децата.

Резултат с изображение за училище избор

И един „стар“ материал за избора на гимназия , ще се уверите сами, че голяма част от съветите на практика се припокриват. 
Водете се от интереса и желанието на децата, следвайте полета им!

Advertisements

Писмо … до стар приятел

Резултат с изображение за раздяла

 

Скъпи ми приятелю …. пиша ти бавно….

Не, не е онзи стар виц … и уви няма да е смешно … а ще е тъжно … поне за мен.

Днес било Видовден …

… е явно случайни неща няма, Скъпи ми приятелю.

И като казвам Скъпи ми приятелю, уви точно това мисля!

За мен всеки, когото съм нарекла приятел е СКЪП!

Разбира се има много близки до сърцето ми и специални хора, но всички други, които съм допуснала до себе си и с когото съм споделяла радости, мъки, надежди, с който сме се смели на различни неща …. всички те са скъпи мои приятели.

Мъчно ми е Скъпи ми приятелю, че не желаеш вече да сме такива …, но вече достатъчно време сме на тази земя и аз, и ти, за да знаем, че това се случва в живота …

Би било логично, ако имаше някаква сериозна причина затова, а не защото просто си допуснал в сърцето си омразата …

Мъчно ми е, че ще се разделим …. мъчно ми е естествено, защото дълбоко в душата си вярвам, че ти си един добър човек – обичаш семейството си, обичаш детето си, имаш работа в която защитаваш хората (дано)!
Защо тогава не допускаш, други хора да обичат своите деца, семейства и приятели?!
Защо те дразни толкова много всичко, което не прилича на твоето – бидейки християнин ти не даваш право на хората от друга религия да се посветят на нея, бидейки с традиционно семейство ти отказваш на други хора да създадат своят модел и да живеят щастливи в него, поне толкова, колкото ти си в своето. Ти искаш да се радваш на усмивките и успехите на детето си, но отричаш правото на други хора да го правят …. защото са различни от теб.

Защо смяташ, че това да си различен е нещо лошо?!
И да, ние сме различни  … от теб!

За мен всеки има право да бъде щастлив, ако това не накърнява твоите права, ако не наранява теб и семейството ти, ако не те преследва и гони затова!
На мен не ми пречи това, че едни хора, които не са с еднакъв цвят на кожата искат да живеят заедно, не ми пречи, че едни хора, които не са се родили по нашите земи са решили временно да отседнат тук, докато намерят пътя си, не ми пречи, че до мен ще седи човек от друг етнос, култура, социален статут, религия, сексуална ориентация, с физически или интелектуален недъг.

Не ми пречи, защото свободата е най-висшата човешка ценност и любовта е най-великото чувство!

Свободата приятелю …. свободата означава да следваш сърцето си, любовта си!
Опитай да намериш отново сърцето си Скъпи ми приятелю!
Заради теб, заради хората, които обичаш и които те обичат!
Опитай да обичаш!
Спри да мразиш, в началото е трудно, но ти можеш да го направиш, ако пожелаеш!
Бъди здрав и опитай да засадиш любов в сърцето на детето си …

 

пп. може би ще се познаеш, Скъпи ми приятелю, а може би … не. Може би ще ме разбереш Скъпи ми приятелю и тогава знай, че ръката ми остава протегната за теб – защото твоят БОГ казва „Обичай ближния си“ и „Прощавай“ …., а може и да предпочетеш да ми се подиграеш, така както правиш с любимите ми хора, само защото те имат силата да обичат, да възпитават в любов, а не в омраза …

Два свята ….

18951418_10212865961993664_5058989607780714798_n

 

от единият ме е срам ….

Нямах намерение да пиша за прайда, имах идея да пиша за толерантността по принцип, за това какво и как възпитаваме, какво и как залагаме в невинните детски души.

Знаете моето верую, че каквото посееш в душата на едно дете, това и ще пожънеш.

Някои култури обаче, както и плевелите в живия живот, растат някак неусетно и много лесно …. За жалост култивираните и полезните искат повече грижа, искат да ги засадиш с любов, да ги поливаш редовно, да ги плевиш и да ги обичаш, и да ги обичаш, и да ги обичаш …. за да дадат плода, наречен човечност, толерантност, топлина, съпричастност, любов …

Омразата ли?! …, е … уви омразата расте като бурен – силна, здрава, задушаваща и не се нуждае от нищо, за да обхване и най-невинната душа – душата на едно дете! Душата, която утре ще се превърне в душа на насилник, на терорист, на престъпник, мислещ си, че правото да мразиш е всеобхватно и че му дава основание да го защитаваш с насилие.

С какво се различават терористите, против които всички роптаем, от Динко, от Перата, от т.нар. ни патриоти и националисти, а иначе казано чисти фашисти?!

По нищо!

На някои вероятно няма да им допадне този отговор, но ако решите вместо да намразите и мен да помислите, направете го ….

А, за непредубедените ще дам и няколко по-прости илюстрации защо и какво значи толерантност.

Тази година посетихме прайда за пореден път, в подкрепа на нашите приятели с „различна визия“ за това, що е любов.

Срещнах страшно много приятели и познати – много по-голяма част от тях хетеросексуални семейства, двойки, приятели, познати, срещнах непознати с децата си, с приятелите си, с усмивките си – всички бяхме там, за да покажем, че различията не пречат на приятелствата ни, на добрите ни отношения, на бизнеса ни …

Сред приятелите ми има няколко „деца на дъгата“ и аз ги уважавам и обичам заради това, което са! Заради това, което правят и за себе си и за другите, много често без да се афишират и без да изтъкват различието си … защото не е нужно, защото те наистина са хора като нас – съвсем същите!


Хриси е моя приятелка относително отскоро, но сякаш я познавам цяла вечност, обичам хумора на това момиче, обичам сина и! Да, да …. точно така сина и – една от малкото късметлийки, които могат да се радват на това щастие, защото мнозина от гей двойките нямат право на това.


Знам, че мразещите ще ме заклеймят, но вече не ми пука.


Хората имат право да се обичат, такива каквито са! Имат право да даряват любов на децата си – дори тези деца да са осиновени. Защото едно дете получило любов и разбиране, подкрепа и дом ще бъде много по-добро от отрасналото в институция!
А семейството, дори и това, което се състои от еднополови родители с големи сърца е много важно за едно дете лишено от това щастие!
Запитайте се, дали сте чували гей да заклейми правото на хетеро двойки да живеят в съжителство, да сключват брак, да създадат или осиновят дете?!
Не, нали?!
Защото осъзнавайки различието си, те са толерантни!
Нещо, което мнозина от нас не успяват дори да осмислят, камо ли да го защитават!

 

По този повод просто ще дам линк към едно много добро и кратичко пояснение на адвокат Валентина Каменарска за сходните на практика липсващи права и на хомо, но и на хетеро двойките в България, които не са узаконили съжителството си пред държавата.

Виктор е мой приятел от години, срещна ни опита за политика, но макар и неуспешен приятелството ни смятам,  ще продължи и занапред!
Защо ли?!
Ами защото е човек със сърце, с чест, с опит да промени статуквото към по-добро, за всички, не само за себе си!

Заради тях и още няколко мои познати не така известни в обществото с ориентацията си ще бъда на прайда всяка година, докато го има, докато ги има тях, докато ни има и нас ….
Между другото само ще спомена, че на прайда си вървяхме няколко стотин метра рамо до рамо със зам.кмета на Амстердам …. един до друг и си обменихме усмивки и някоя и друга реплика така, като между усмихнати и добронамерени непознати … ъъъ за български политици не ме питайте, даже Джамбазки не намина да ни види 🙂

Толерантност – една дума така непозната и неразбрана у нас!

Нежелана също така ….

Защо ли, ами защото както писах и по-напред е по-лесно да оставиш омразата да избуява, поливана от злоба, неразбиране и тесногръдие, другото иска дълго и упорито да обграждаш лехата с любов …
Иска мислене, иска човечност … и любов!
Това не ни остана от преходи, проходи, лутаници и борбички.

Любов не ни остана.

Днес са финалите на музикалният формат The Voice (Гласът) и във Франция, и в България и докато във Франция всички боготворят незрящият Венсан Винел Vincent Vinel  / осиновен преди да навърши 3 години от френска двойка, с етнически произход българин, а най-вероятно ром / и го сочат за фаворит, то у нас се чудят как да нагрубят достигналата до финала филипинка Sarah Suzet Сара Сюзет Намба, която обожава България, омъжена е за българин и има дете от него /наполовина българче/. Което неизбежно ме подсети за една невероятна моя приятелка, която от години се бори да узакони любовта си към тъмнокожият си приятел, на когото държавата ни отказва да даде права да пребивава тук.

По света хората с различия / физически, психически/ се приемат, подпомагат, адаптират, тук се дискриминират, мразят и дискредитират … омразата стартира още от детската градина към другарчето със СОП, минава през „мръсните мангали“, „бежанците“, които ни заливаха преди изборите, но сега смелата власт се пребори с тях, та като се стигне и до онези ****, които всъщност в повечето случаи са хора с добро възпитание, с образование и са доста толерантни, за разлика от много от вас, които се зовете патриоти, традиционалисти и отричате правото на другите да са щастливи, така както го разбират и без да пречат на вас самите.

Опитайте да възпитавате любов и доброта хора, не е лесно, но е много по-прекрасно!

За финал едно уникално изпълнение на Венсан от френският формат на The Voice 

Венсан

 

Малко снимки от вчерашният прайд – съвсем умишлено от официален източник, за да илюстрирам нагледно това, че всъщност става дума за едно мирно и човешко шествие, което не проповядва нищо различно от любов, толерантност и приемане …. за разлика от опитите на някои да ни уверят, че става дума за разврат и едва ли не претворение в Содом и Гомор. 

 

повече снимки можете да видите тук

И грозният поне за мен контрапункт, който не бих си позволила иначе да споделя, но виждам, че учасващият в него не просто го е споделил публично на стената си във Фейсбук, но и явно е горд с него!
19029566_1459313007464407_5548133085641171994_n

  • автор на снимката е Георги Палейков