Имате право да живеете?! Да бе …. да!

Не бях в писателско настроение, но пита ли ме някой?!
Не, нали?!

И вас никой не ви е попитал какво мислите за това
Можем да се хванем на бас!

Човек и добре да живее, все се намира някой лекар да намери от какво да го лекува … та така и мен.
Преди известно време ми намериха разни забавления и онзи ден постъпих в болница за операция.

В българска болница : приеха ме за 10 минути, трябваше да се нося само пижама, чехли и четка за зъби! Оперираха ме същият ден, като сутринта ми направиха всички необходими за целта изследвания!
След  операцията не се налагаше да плащам на никого,  за да ми постави допълнителни обезболяващи или за да дойде да ми даде вода или за да ми помогне да стана, когато трябва. Санитарката беше усмихната, сестрите минаваха през половин час! В стаята ми имаше и друга жена, която беше съвсем случаен пациент …. Защото признавам си без бой по силата на старата българска традиция отидох в болница, в която естествено имам близък лекар. Но! Отношението към всички там беше еднакво – каквото към мен, такова и към всички други пациенти.

При изписването всеки пациент получава анонимна анкета, в която може да напише дали е доволен, дали са му искани пари на ръка или дали му се е сторило чисто и комфортно?!
Попълнената анкета се пуска в една прозрачна кутия в коридора и след час вече не е там – обикалях ги 2 дни коридорите затова съм сигурна!
За лекарите и друг път съм писала и нямам какво да добавя освен един огромен поклон за професионализма им и за усилията им да са перфектни!
Но тук искам да ви пиша за другите неща, които ги няма на друго място у нас или поне аз не съм била на такова място.

Съседката ми по стая сподели, че жената преди мен била предложила на санитарката 10 лв. да се почерпи и тя отказала!

Чудите се дали съм добре?!
Съвсем добре съм … е като за 3-4 дни след операция де!
Но, пак го прочетете – значи може!

Когато някой иска!

Естествено болницата е частна и предполагам, че на персонала се плаща една идея по-добре от останалите български болници, … но това е начина! Направили са го хората!

На фона на всичко това ви връщам към цитираният линк в началото – ВЪВЕЖДАТ ЛИМИТ НА ОПЕРАЦИИТЕ!!!!

Разбирате ли какво означава това?!

Че ако попаднете в болница с лимит 10 операции от апандисит на ден и вие се окажете 11 –тия ….. ми изтеглили сте късата клечка, да сте дошли вчера или най-хубаво изобщо да не ходите!

Това е геноцид!

В най-чистият му вид!
Да лишиш човека от правото му да получи здравни услуги за мен е престъпление, за вас не знам …. мислите, че не може да стане и по-зле …. Може и още как …. Скоро ще сложат и лимит на ражданията и на храненията – само на тока и парното няма да сложат лимит, щото …. Нали има будали да плащат.

А вие кротко си работете, плащайте си данъците чинно и си чакайте поредния лимит, който ще ви сложат!

С огромна благодарност към д-р Орлин Томов, д-р Йордан Бирданов и д-р Марио Марков от Болница Доверие!

Респект за професионализма и човечността им!

By Lenny

Публикувана за пръв път в БлогА на Хаджигенов през 2013 година, но оттогава не виждам много промени, освен новите опити да се съсипва здравната система и оставащият слава богу неизменен професионализъм на хората от болница Доверие!

Advertisements

Милост за живите!

146000225754

Имаше преди много години такъв уникален филм с Георги Георгиев –  Гец … това за по-младите ми читатели ….
Не знам за вас, но на мен вече започва да ми става жал … за живите …

Вероятно днес емоцията ми е вповече, но не знам как се преглъща мисълта, че едно дете си е отишло без време …
И това вероятно не е най-страшното.

Ще запитате какво би могло да е по-важно от живота на едно дете?!
Нищо!

Но, в петък от този свят си отиде завинаги една невинна душа! Дете на 11 години … освен него, обаче със сигурност поне още едно дете няма да живее до края на живота си нормално.
И, не … няма да защитавам другото дете … не защото не искам, а тъй като така или иначе не знаем подробности за случилото се – инцидент, стълкновение, агресия?!
Каквато и да е била причината обаче, един живот е прекъснат – ЗАВИНАГИ!
Едно семейство е почернено, едно дете няма да порасне никога, няма да отиде в мечтаната гимназия, няма да отиде на първата си среща, няма да се запише в университет … няма …
А, преживелите случката деца?!
А, техните души?!
Представяте ли си само каква тъма ще настъпи там?

И сега идваме до най-важното!
Вината!

Чия е вината за случилото се?
Само ден след „Денят против агресията в училище“!
Наречен още Ден на розовата фланелка!

Но, за някои родители е неудобно да облекат момчетата си в розови тениски!

Неудобно е да говорят с тях, че трябва да зачитат чуждото мнение, чуждото лично пространство, чуждото достойнство!

Неудобно е да обяснят що е то спор, аргумент, конфликт, симпатия, антипатия, приятелство, противопоставяне …

Неудобно е да накарат детето си да се извини, да помоли, да благодари, да каже „Добър ден“, да почисти след себе си, да пресича на зелено, да отстъпи място, да помогне, да нахрани бездомно животно …

Да не говорим, за случаи в които не просто се неглижират децата, а дори биват прикривани извършвани от тях престъпления – Хиляди прикривали убиец!

За някои родители делника е толкова тежък, че не им остава време да седнат с детето си вечер – за половин час …
Не да го хокат, не да го юркат да учи, а просто да го погалят, да го целунат, да го питат как е минал денят му … да му кажат колко го обичат!
И, не ми казвайте, че вие не сте от тези родители … всички сме …
Всички …
Нямаме време, бързаме – важно е да им купим нов телефон, нови дънки, да ги запишем на балет, на немски, на школа по роботика …
Бързаме, да не изпуснем кариерата, автобуса …
А пропускаме най-важното – времето с децата си!
Времето с най-близките си същества!

Говорете с децата си, обичайте ги, показвайте им го!
Учете ги, как се излиза от конфликт, как се създава приятелство, как се спори, как се уважава другият!
И пак ги обичайте и намирайте време за тях!
Защото вината е на всички ни!
И защото ние родителите трябва да сложим край на агресията!
Децата са просто деца, те копират нас!
Те са агресивни, защото агресията им е вик!
Вик за помощ!
Не го оставяйте да заглъхне ….

Прегърнете децата си, целунете ги, кажете им че ги обичате!
Научете ги, че няма нищо по-ценно от човешкото достойнство и че силата е в това да уважаваш дори противника си и да го обориш с аргументи, а не с агресия!

Прегърнете ги … днес!

Резултат с изображение за агресията в училище

***Допълвам

Мнението на Весела Банова, клиничен психолог и психоаналитик, работещ активно в областта на закрилата на децата в риск и председател на Националната мрежа за деца.
„Спекулира се с насилието и агресията, вместо да се търсят адекватни пътища за това как да се помогне на децата.“

Един чудесен пост на Йордан Петров, който всъщност е казал същите неща, които исках да ви кажа и аз, но много по-добре от мен и се надявам да бъде разбран много по-добре от моята публикация.

Да!

За каква България мечтаеш?!

Ама, честно!

Искаш ли да помечтаем заедно?!

Кратка информация  за мен, за тези които не ме познават  – омъжена съм и имам трима сина, целенасочено започвам точно с тази информация защото семейството е висша ценност за мен!

Смятам себе си за активен гражданин с ярка позиция, която остава непроменена с годините, имам собствен блог, в който опитвам да държа ръка върху пулса на всичко важно, особено по темите за родителството, образованието и ежедневните борби с неуредиците, от години се занимавам с благотворителни инициативи. Свободното си време предпочитам да поделям между семейството си, спорта – моята втора религия, книгите, магията на цветовете, с която последните години бележи развитието ми. Харесвам хубавата музика, обичам приятелите си и срещите с тях. Не предавам никога и никого!

Имам висше техническо образование – магистър инженер по „Електроника и микроелектроника“, както и второ висше образование със специалност „Банки и финансов мениджмънт“.

Имам повече от 25 години трудов стаж със сериозна експертиза в областта на Телекомуникационния бизнес.

В момента съм докторант в ТУ-София.

Защо приех да бъда лице в номинациите на ПП ДЕОС на тези избори?

Сложно е и същевременно много просто за обяснение.

Защото искам най-накрая да участвам лично в превръщането на България от страната в мечтите ми, в България, такава за всички ни днес и сега!

Искам това да бъде вашата и моята държава, държава в която децата ни растат обичани, уважавани, спокойни, образовани, в която имат перспектива за бъдещето си и шанс да живеят щастливо тук. Държава, в която родителите ни изживяват достойно старините си, след като са работили тук, отгледали са нас и са мечтали един ден ние да продължим пътя им – достойно! Държава, в която уникалната ни природа е разцъфтяваща и съхранена за поколенията! Държава, в която трудът ни е достойно заплатен, уважаван и ценен, и не на последно място държава, в която законите важат с еднаква сила за всички, спазват се от всички и гарантират човешките права на всички, независимо от тяхната расова, етническа, религиозна, социална принадлежност, както и от техният пол!

Най-същественото, към което бих се стремила в момента е обединението!

Обединението около каузата БЪЛГАРИЯ!

Това е начинът да върнем живеца и силата на хората, да върнем желанието им да търсят реализацията си тук, да отглеждат децата си тук, да развиват бизнеса си тук!

Личната ми кауза, в която ще вложа максимума от възможностите си е в областта на образованието и науката, следвани от екологията и спорта.

България в мечтите ми е страна, в която децата отиват сутрин с усмивка на училище и вечер се прибират още по-усмихнати, щастливи и богати от срещите със знанието, с приятелите и с учителите си. Училището – институцията, която се грижи за истинското развитие и израстване на всяко дете, като личност, като човек, давайки му шанс да бъде себе си и да запази уникалността си, като същевременно трупа знания и развива умения, обогатявайки общуването му!

Училище, в което надарените деца получават подкрепа в развитието си, ресурси, за да надграждат и разширяват все повече и повече своите таланти. Училище, в което децата със СОП /Специални Образователни Потребности/  са подкрепени и им се дава шанса да общуват пълноценно, да получат максимално добро по качество образование, в което са обичани, разбирани и истински интегрирани и приети като личности.

В училището на мечтите ми децата ще бъдат приучавани да мислят, да търсят и намират информация, да я анализират и интерпретират, пречупена през опита и визията им за света, а не просто да възпроизвеждат глупости писани преди десетки години.

Училището на мечтите ми не на последно място е истински храм на науката, в който учителят е личност, уважаван и достоен гражданин, съзнаващ отговорността си в създаването на бъдещето и приемащ я с радост.

Учителят е мисия, вяра и гордост.

Учителят е стълб и истинска основа в градежа на бъдещето на България.

България в мечтите ми е страна, в която законът е над всичко. Законът с пълната си сила и тежест – важащ еднакво за всеки гражданин, независимо от ценза или социалната му позиция, от моментното финансово състояние или от заеманата длъжност, от етноса, вярата, цвета на кожата му, от семейния статус и личните му предпочитания. В мечтите ми хората са добронамерени, честни и с отворени за благотворителност сърца.

България в мечтите ми се е върнала към красотата на своята природа, пази я, развива я, цени я. Уникалното кътче земя, което ни е отредено трябва да бъде съхранено и оставено на децата ни чисто и истинско. Да спрем самоунищожителното замърсяване, безразборната сеч, превръщането ни в бунище, застрояването на последните прекрасни места в планините и покрай морския бряг. Да запазим горите и водите си, въздуха и земята си … Да развиваме нови енергийни източници, които да щадят и природата, и нас самите. Да развиваме бизнеса си мъдро и с мисъл, че освен него трябва да оставим на децата си и това прекрасно място поне такова, каквото сме го получили ние от нашите родители.

България в мечтите ми е установила максимално добри условия за развитие на средния и малък бизнес.  за възраждане на практически липсващата средна класа. За нормални условия на труд, за получаване на достойно възнаграждение за него и за справедлива социална политика, насочена да поощрява инициативите, които подпомагат семействата, насърчават раждането на повече българчета и дават шанс на родителите им да отгледат достойни хора. Държава, в която биват подкрепени хората, решили да се занимават със земеделие, туризъм, обслужване, като се даде шанс за възраждането на производство на качествени и конкурентни стоки, продукти и услуги, наред със сериозните печеливши индустрии особено в областта на високите технологии и ИТ.

Възможността за достоен труд, за достойно заплащане, за устойчиво развитие би дало шанс на мнозина от прокудените ни в чужбина сънародници да размислят и да се върнат тук, с ценния си опит, със знанията и уменията си, които да споделят с нас и така да ни тласнат още по-напред и нагоре.

Мечтая за държава, в която няма ксенофобия и псевдопатриотизъм!

В която няма омраза към различието, в каквато и да е негова форма, няма разединение, няма насилие!

Има зачитане и спазване на човешките права на всеки гражданин.

Време е да се опитаме да сбъднем  това заедно!

Моята мечта за България е напълно осъществима! Mожем и трябва да го направим сега!

Можем и трябва да се обединим и постепенно, стъпка по стъпка, да направим страната ни една СБЪДНАТА МЕЧТА!

Вашата мечта, моята мечта, мечтата на семействата ни, мечтата на приятелите ни, на колегите ни!

Знам, че на много от вас им е писнало и се чувстват отчаяни и обезверени, аз също се чувствах така доскоро, осъзнавайки, че партиите в настоящия парламент са  корумпирани структури, пълни с некомпетентни и жадни за власт на всяка цена хора, заинтересовани единствено от личните си облаги, интереси и от лобистки кръгове на влияние. “Реформа” стана изтъркана и празна от съдържание дума, която се ползва като щит и разменна монета в словоблудните демагогски войни за сфери на влияние и разпределяне на всичко! Да, на всичко – като се почне от ресурсите, мине се през бизнеса, та се стигне и до живота на мнозина.

Някои намериха сила да протестират, но се оказаха малцина, времето притъпи остротата им, други се предадоха, трети се продадоха …

Не искате пак да върнете същите марионетки в НС и да заживеете отново в мрачния сив и безрадостен делник, осъзнавайки че животът ви изтича между пръстите ви, но най-страшното, осъзнавайки че обричате децата си на същото ….

Не искате това, нали?

Това, което не осъзнавате е каква сила можем да бъдем заедно, защото като вас и като мен мислят мнозина – стотици, хиляди. Огледайте се – поговорете с приятелите си с, с познатите си, дори с непознатите.

Всички искат промяната, но нямат смелостта да се борят за нея. 

Промяната трябва да дойде и това можем да направим само заедно!

#ЗаеднозаБългария!

 

Елена Хаджигенова  – можете да ме намерите тук и да поговорим за всичко, което ви интересува във връзка с мен, и моята позиция.

Образование с любов и уважение

Резултат с изображение за деца в училище с любов

Възможно ли е?
Да, възможно е!
Не само, че е възможно, но вече го има и у нас и то на много места.

Не е странно, че с колапса на съвременното ни образование хората започнаха да търсят алтернативи, започнаха да намират такива.
Наред с родителите, които вече не разчитат на традиционното училищно обучение преминаващо в скучни часове, по немарливо до глупаво написани учебници, от отчаяни учители на скучаещи ученици и неводещо доникъде, се появиха нови форми, с които родители се опитват да осигурят най-ценното за децата си – образованието.

За някои от родителите това са курсове, кръжоци, олимпиади, състезания …, част от тях обаче приключват  търсенето и лутането с разочарование, умора на децата, като с това  и отказа им да работят все повече се засилва.
Мотивацията и ентусиазма на децата главоломно пада и това е разбираемо.
Но светлият лъч, рано или късно пробива облаците!
За едни такива светли лъчове искам да ви разкажа днес.
А именно за пионерите /поне в моите очи/ на образованието с любов и уважение към ученика. Да, учителят на първо място демонстрира това на своите ученици, учителят вярва в тях, той им демонстрира цялата си готовност да бъде не просто техен учител и ментор, но и приятел.

Моята среща с новите форми на обучението беше преди около 2 години, когато покрай една дискусионна група за образованието се запознах с главната героиня на днешният ми разказ  Руми!

Руми, която преди да се заеме да преподава по метода на сугестопедията е работила като директор маркетинг и продажби в голяма компания Една прекрасна статия за нея и за любовта към децата.

Руми е уникален човек, с уникална усмивка, с топъл поглед от която просто блика любов – лее се от всяка нейна дума, от всеки неин жест и поглед и тя е готова да предаде и нея наред с всички знания на учениците си!
Е, как тогава да се учудваме, че всички те напредват стремглаво и учат с удоволствие, а освен това нямат търпение за нови срещи с нея и това, което преподава.

Руми преподава по метода на Сугестопедията и тук ще отворя малка скоба, за да кажа 2-3 думи за тази наука на преподаването.
Сугестопедията е метод на преподаване.Терминът сугестопедия се появява за първи път на български език през 1966 година в статията на доктор Георги Лозанов „Сугестологията – път към хипермнезия в учебния процес“. 
През 1971 проф Лозанов пише своята докторска дисертация, в която защитава тезата за възможността да се извършва качествено обучение по метода на сугестопедията. Методът е базиран на внушение като комуникативен фактор.
През 1970-71 година група от 8 български учени дават оценка на сугестопедията като психотерапевтичен и психохигиенен метод за обучение и лечение. Въвежда се програма за експериментиране на класическата музика в чуждоезиковото обучение за възрастни и в училищна среда като средство на положително внушение. В Института по сугестология се учи сугестопедично един 10-и клас по всички предмети.

През 1972 /1973 г. – Първото сугестопедично училище 122 “Христо Карпачев” в София започва приложение на сугестопедичната методика от първи клас.

1975/1976 г. – В 16 училища в България започва приложението на сугестопедичната методика от първи клас.

1978 г. – Международна комисия от ЮНЕСКО изследва методиката и дава оценка като по-висша форма на обучение по много предмети и за много възрасти.

1980 г. – Доктор Лозанов е спрян на границата и поставен в изолация от международния научен живот.

 

Ще спра дотук с историческите бележки, защото който се заинтересува за метода на обучение би могъл да почерпи много информация и сам за него от безкрайните масиви в интернет. Няма да се спирам и на мрачните прътове в колелото на проф. Лозанов от комунистическият режим.

Искам да ви разкажа за личния ми опит с този метод.
Попаднах в първата група за обучение по този метод, водена от Руми и това си остана за мен незабравимо преживяване. Останах пленена от това, какво е отношението на преподавателя към учениците му, как се преподава и как се предизвиква ученика, за да покаже максимума от себе си, как се провокира мисленето и как се надграждат знанията. Сред водещите похвати в това обучение са играта, музиката, ненатрапливото отношение към ученика, като към личност. Това обучение ми даде шанс най-накрая да преодолея колебанията и притесненията си да ползвам натрупаният запас от познания по английски език, както и да науча много нови неща. Шанса да се докосна в първо лице до този метод и да видя всичките му плюсове, за мен беше наистина впечатляващ и голям, а най-големият плюс си остава именно любовта и уважението, с което учителят подхожда към учениците си! Това е нещо, което си струва да бъде видяно изпитано и да бъде по възможност поетапно въвеждано поне като принцип в образованието, особено в начален етал.
Това е разковничето, даващо такъв невероятен резултат и според мен методът ще става все по-популярен и все повече деца и възрастни ще имат удоволствието да се обучават по него и да напредват с удоволствие.

Засега по метода на сугестопедията се преподават предимно чужди езици – има няколко добри и популярни школи, които ще намерите в мрежата, като потърсите информация за Сугестопедията като метод на преподаване, аз ще ви представя една нова и обещаваща за мен школа, а именно  Go Beyond, където освен традиционните курсове по езици има и още интересни новости, прекрасните Курсове за деца, както и новото им начинание English Therapy Group. Методът на сугестопедията вече се прилага като помощен и подпомагащ обучението и носещ чудесни резултати и в някои училища особено в началния им модул – пример за това е Училище Артис.
Сред приятелите ми има 2 чудесни преподаватели по сугестопедологичния метод – Руми и Ради, която преходава в Алегро Виваче  и се надявам да има все повече такива островчета на любовта и уважението къмдецата, където те да напредват в знанията и науката.
Следващият метод, който се надявам да проуча и за който да пиша скоро е метода на Jump Math.

Резултат с изображение за деца в училище с любов

Спите ли, ааа спете спете

 

Резултат с изображение за децата нашето бъдеще

 

Спите ли?!
Оффф, сори …. ми спете си, спете си, аз само да ви кажа за една много готина книга, ако ви попадне да я прочетете … не за друго … Филип Кер „Един по един“.

Колкото и да ми се струва невероятно някой в МОН вероятно са я чели, а ние сме пълни идиоти, мхмм …

Щото като ви разправям вече 5-6 години, че трябва всички до един да се вдигнем и да пометем този бастион на силите на мрака МОН вие снизходително си мълчите и сръбвайки от кафето си викате, оффф таЯ лудата пак почнА.

Е, да де … ама времето си минава нали, за кой добре, за кой зле и рано или късно всички се озоваваме под властта на МОН.
Преди няколко години опитаха да закрият МГ, след това опитаха да спрат изучаването на Информационни технологии, вчера погребаха НПМГ …., ама ние си мълчим щото нали … нас кво ни засяга, нашето дете учи другаде …
Е, утре вече и изучаване на изкуства няма да има, ама на вас кво ви пука – някакви там деца, не са ваШте – вие гледайте там олимпиадите / докато ги има/ … и частните уроци да са ви в ред.

Не знам наистина какво трябва да се случи на тема образование у нас, за да се светнат хората, че ТРЯБВА всички да се вдигнем и да защитим правата на децата си!

На всички деца, и на вашето и на това на съседна и на цигането и на моето …
А не, да ги изправяме до стената като престъпници, защото са различни и проблемни, не да ги гърчим от уроци и курсове, за да влязат в „елитно училище“, не и да ги обричаме на вечна тъпотия, щото не ни пука!

Към днешна дата, към апела си мога да добавя ни повече ни по-малко, от това, че МОН трябва да се закрие! Сградата да се третира с препарати против най-опасните вредители и да се остави празна поне 10 години в карантина, а в новото място, което евентуално ще се занимава с ДЕЦАТА НИ, да бъдат подбирани хора със сърца, дух и желание да работят с тях, а не драскачи и писачи, които в клас не са влизали и са имали деца преди 40 години, като Янчето Такова …. да речем.

Айде, лека ноЩ, че много се газирах нещо рано сутрин.
Иначе родителите, които този път са засегнати апелират на 8-ми февруари да се протестира пред МОН, ама вие си стойте на топло, щото вас това не ви засяга …. тоз път..

Ето и повода за днешното ни Дразнение!

И малко  Историческа Ретроспекция на топлите ни връзки с МОН!