Хроники на една предизвестена смърт или записки по Българското здравеопазване

Снимка на Elena Hadzhigenova.

Никога не е късно да срещнеш хора, които си разбират от работата и горят в нея, всъщност грешка – понякога ги срещаш твърде късно!

Снощи се „запознахме“ с един лекар от спешно отделение в една столична болница – не само, че прие възрастен безпомощен пациент, когото мнозина болници не биха приели, но и ни обясни човешки какво ни очаква. Прямо, без заобикалки, без да ни заблуждава, без да шикалкави. Бързо, рязко, безпощадно … точно като лекар от спешното.

Защо съм толкова впечатлена ли?!
Защото 6 години се борим безуспешно с българското здравеопазване …

6!!!

То не бяха болници, то не бяха изследвания, то не бяха направления, то не беше … каквото се сетите.
За финансовата страна дума няма да отварям – имаш пари – даваш, нямаш – умирай трудно …

За другата страна ми е мисълта – преди 2 месеца научихме диагнозата! Диагнозата, която трябваше да научим преди 6 години! Хайде да не е преди 6, преди 5, преди 4 …
Защото, както казах не сме спирали да търсим причината, не сме спирали да търсим начин нещата да се подобрят, облекчат или дори излекуват, ако е възможно!

Ако някой си беше свършил работата, ако някой беше обърнал внимание на една възрастна жена, без връзки, без дебела пачка, но нуждаеща се от точна диагноза и адекватно медицинско мнение… Ако …. !
Не сме седели, не сме чакали безучастно … опитвахме, търсихме, питахме … четяхме и все пак специалистите са тези, които би било редно първо да направят най-нормалното – рутинни изследвания при определени признаци.

В Европейската харта за правата на пациента пише, че всяко лице има право на достъп до информация във връзка със здравословното му състояние, медицински услуги и начина на тяхното прилагане …

Но, ние не сме Европа!
Никога не сме били и няма да бъдем!

Преди години си спомням как върнаха линейката от болницата с 94 годишната ми баба със счупен крак … с думите … „къде сте тръгнали с тази възрастна жена, тя си е вече на години, оставете я да си лежи в къщи“ – в превод – „оставете я, да умре!“.
Е, не я оставихме – оперирахме я, проходи – на 94 години! И живя до 101!

Мама нямаше този късмет!
Късно научихме срещу какво се борим!
Твърде късно!

Защото личните лекари нямат направления, защото при специалистите се стига трудно, защото част от тези специалисти са такива само на хартия, тъй като иначе не мога да си обясня как невролог не би назначил скенер или ЯМР при начеваща пареза ….защото дори да влезеш в болница за изследване се оказва, че никой няма да се сети да ти направи най-логичното! Но пък ще те държи, колкото е нужно, за да си получи парите от клиничната ти пътека! За счупен пръст на ръката ти предлагат любезно да лежиш 3 дни в болница, защо ли?! Сетете се!
Но когато имаш очевидна нужда от лечение полежаваш една седмица, правят ти се куп безумия, но не и най-логичното и необходимото …

Защото в ТЕЛК се гавреха с родителите ми назначавайки нови и нови изследвания, на човек с очевидно влошаващи се показатели … на предпоследната комисия и беше определена инвалидност 90% без право на придружител … ?!  на човек, който категорично не можеше дори да седне сам без чужда помощ, какво остава за ставане … Последната така и не дочака …

Но, това е целта нали?!

И, да както ни каза доктора снощи „Това е живота – всички ще умрем един ден и аз, и вие!“

Но, защо това да става по този унизителн и тежък за всички начин … в 21 век, в сърцето на Европа!

Сбогом, Мамо …
Ти винаги ми казваше „Опитай пак“, „Не спирай“, „Само от теб зависи“!

Понякога не зависи от мен, но няма да спирам …. Да знаеш …

Не се примирявайте, търсете, опитвайте, правете каквото е възможно за близките си, защото в Територията вие сте просто заменим ресурс, не оставяйте хората, на които държите да бъдат смазани от бюрократичната машина преди природата наистина да реши, че им е време … борете се!

За НЗОК вие и близките ви сте едно досадно бреме, за министъра на здравеопазването и този и предишния дума няма да отворя …. надявам се само да са прави старите хора …

Advertisements

Подарете (си) красота

Резултат с изображение за каталог Александрина караджова

След подранилия Коледен подарък, сега държа в ръцете си и един позакъснял такъв!

Трудно бих излязла от клишетата, затова не мисля и да опитвам, как бих могла да опиша този шедьовър без думи като  – разтърсващата сплав от цвят, елегантност, нежност, вълшебно докосване и непевторим стил, в едно наистина брилянтно изпълнение!
Невъзможно е, повярвайте ми!

Ако скоро ви се налага да направите стилен и изискан подарък на близък на сърцето ви човек, не мислете дълго, а се доверете на Acrista!

Наистина трудно бих могла да опиша емоциите и чувствата, които ме връхлитаха на всяка страница, защото това не е просто „продуктов каталог“ на един извънземен автор, това е една вълшебна книга с омагьосващи и спиращи дъха картини, придружени от уникални стихове и носещи емоции, страст и красота!

Продължавай да твориш все така Али и да ни радваш с красотата и нежноста, която изпълва душите ни!

by Lenny

/не/Очаквана ваканция

Резултат с изображение за ваканция ура

9-ти и 10-ти неучебни дни, при нужда и 11-ти ще бъде обявен за такъв! /дали няма да се случи нуждата да продължи и на 12-ти и 13-ти … още не се знае, но съдейки от прогнозите никак не е невероятно/.

Напомням само, че учебните занятия трябваше да бъдат възобновени на 5-ти януари и поне за София на 4-ти вечерта /отново в последният момент/ се обяви удължението на почивката на децата до 9-ти!

Освен децата, надали има някой който да се радва повече от мен на тази ваканция!
Дотук добре, но все пак ….

Малко размисли като „потърпевш“, а такива са всички родители все пак.

НеУважаеми МОН /епитетите ми по повод вас отдавна се изчерпаха/!

От седмици по всички медии се тръби за т.нар. по нашите ширини „апокалипсис“, казано иначе – нормална зима!

Изобщо не смятам да издребнявам и да акцентирам върху факта, че България от край време е страна с нормален континентален климат и с 4 годишни сезона, един от които е въпросната зима. Също така няма да издребнявам питайки какъв е проблема да се осигурят нормални условия за провеждане на учебният процес през зимата?!
Също така изобщо не смятам да се връщам с машината на времето достатъчно назад в спомените си, за да изровя ярките кадри на газещо до кръста в снега дете, което отиваше с огромна радост на училище, защото по пътя падаше яка игра и в едната и в другата посока. Нито родителите ни изпадаха в чак такъв ужас, че видите ли може цял ден да седим с мокри крака в училище и да настинем /о УЖАСТ!/, а не е като да не се случваше и то доста често. Няма да задълбавам повече в спомени, просто защото наистина не искам да издребнявам, но и аз и синовете ми сме живи и здрави, а това не е първата зима с температури от – 15С и надали ще е последната такава, пращала съм редовно децата си на ски училище всеки уикенд и те се връщаха ужасно мокри, ужасно замръзнали и много щастливи! Като и не настиваха!

Самите управляващи ни накараха почти да повярваме, че трябва да благодарим на онзи отгоре ББ /да не се обърка някой/, че ще оцелеем 🙂 

На фона на всичко това, дали не можеше една идея по-нормално да решим въпроса с ваканцията на децата?!

Защо ли?!
Ами защото е крайно дразнещо това на час по лъжичка и то в последният момент!
Вие знаете ли изобщо какво е да сте работещи родители?!
Очевидно не!
Не всеки родител може да заведе детето си в офиса и то не е ден, не са два … /съвсем отделен е въпроса колко това е приятно и полезно за детето и колко родителя ще може да работи нормално/, а не всички имат баби и дядовци на разположение, за да се грижат за по-малките ученици, когато не са на училище.
Родителите се налага да планират внимателно почивките на децата си, и ако бяхте обявили още на 2-ри или поне на 3-ти, че ваканцията ще е до 10-ти, вероятно някои щяха да си вземат отпуска и да заведат децата си  в планината, да пратят децата си на село при баба и дядо или да поканят баба и дядо на гости тук и тн.
А, сега?!
В тази сложна обстановка / за която и дума няма да отваряме защо е такава/, в което и самите вие ни уверявахте как се очаква да се организира делника на децата?! И кога?! От днес за утре!

Такива ми ти едни размисли … ми се въртят ….
При това забележете, аз като никога не съм потърпевша, защото първо, ако искам мога да си остана ден-два вкъщи, второ вече разполагам с двама стабилни аниматори у дома и нямам грижа на кого да оставя първокласника …
Просто мисля за останалите, които нямат моя късмет!
Иначе УРАІ УРА! УРА!
Да живей ваканцията!

Поздравявам всички ви с култовата песен от филма  „Неочаквана ваканция“

Магията Япония

 Един от най-хубавите ми коледни подаръци тази година!

 

15589603_2015446538681985_3595448246026373372_n

 

Чудех се дали да пиша ревю за тази книга, още повече вече има едно фамилно такова Малки късчета Япония или Моши, моши Япония, но не ме свърта 🙂

Уникална книга, която бих класифицирала по-скоро в жанра фантастиката, отколкото публицистика  …

Трудно ми е да ви предам усещането, което придобива човек, разлиствайки страниците и нямайки желание да стане, да я остави и да прави каквото и да е друго, докато не изпие и последната и капчица, ароматна и нежна, като чай в нежна порцеланова чашка с плуващи по повърхността му нежни листенца.

Всъщност самата книга е нещо като своеобразна чаена церемония пренасяща ни в един светъл, човечен и пълен с уважение и любов свят.

Впечатляващ поглед към бита и нравите на една невероятна, далечна страна, предадени от една също толкова невероятна жена …. наша сънародничка.
      

Разказите за отношението към труда, за съзнанието и отношението на работниците към всекидневните им задължения, за традициите, за семейните отношения, особено на фона на сагите „снахи-свекърви“ станали емблематични у нас, да не говорим пък за отношението към децата … наистина ми се струват като приказки, приказки за едно място, което съществува само в мечтите ни.

Дано един ден се доближим до толкова до тях, че поне да можем да смятаме, че сме от една планета!

Благодаря ти от сърце за тази емоция Юлияна, благодаря ти и за приятелските думи и за голямото ти отворено към света сърце! За да се случват добрините, трябва да повярваш в тях, както каза ти!

Вече започвам да вярвам, че в този свят има много добрини и трябва само да ги видим!

Можете да подарите тази книга на обичан от вас човек!

by Lenny