Частен случай

 

 

142082056461663

 

Частен, частен колко да е частен?!
Като прочетете малко току виж се сетите, че познавате такива частни случаи, но вече ще знаете, че те имат и друга страна.

Някои семейства са си нормални, други не толкова.
Такова едно семейство, което  изглеждало нормално – две поотраснали деца, родители образовани хора, работещи, кой знае защо решили да си причинят неудобството да си родят и трето дете. То хубаво, си го причиняват, ама за държавата не мислят! Още едно дете да им отглежда / детски надбавки не им се полагат, защото взимат „големи пари“, за данъчни облекчения от нашата страна на земното кълбо някои не са и чували/ но това е една дългаааа и широка тема, която няма да засягаме тук….
И така тези уж нормални хора, след известни перипетии на финала се сдобиват с трето дете, което за да следим по-лесно събитията ще наречем Виктор /идва от победител/.
Виктор е прекрасно бебе, майка му е щастлива, гледат се с огромно удоволствие, растат, радват се един на друг, радват татко, братчетата си, радват приятелите си /поне 3-4 семейни приятели ненадейно се сдобиват малко след раждането на Виктор кой с 2-ро, кой с 3-то непланирани уж деца, а и те доскоро са били в графата „нормални семейства“.
Но отпуснатата от държавата година за отглеждане на дете изтича и мама се връща на работа. Малкият Виктор без проблем се класира в яслата / защото получава точки като 3-то дете и изпреварва конкуренцията/. Ясла като ясла – сутрин мрънкане или откровен рев, памперси, биберони, сестрите са що годе усмихнати и благоразположени, което не е случайно, просто една добра приятелка на мама работи в тази Детска градини и така Виктор от малък е връзкарче.
Идва време да се атакува Детската градина и Виктор попада отново безпроблемно /или почти/ в желаната детска градина, точно до блока, в който живее.
Всички отново са щастливи и доволни.

Омръзна ли ви ?!
Е, спокойно, екшъна предстои.
Ново място, нови хора, нови порядки – Виктор вече не е връзкар, родителите са щастливи, защото новата детска градина е буквално на 2 минути от блока им. Госпожите изглеждат свестни, обещават да научат децата на много неща. Виктор обаче продължава месеци наред да плаче сутрин и да не иска да се разделя с мама /нещо, което в яслата било изчезнало/. На всичко отгоре все още е „бебе“, не му се разбира много какво говори и все още не се справил съвсем с памперса. Абе той и не е много послушен, и като излязат в двора на детската градина тича!!!, скача, катери се …
Госпожата уведомява мама /батко, татко, който се яви да го вземе/, че Виктор е доста палав и трудно се работи с него.
Мама всеки ден пита как е било днес момчето, слушало ли е, как се справя?! Отговорите са уклончиви – палав е, не се съсредоточава, не работи, на двора не се спира…..
Мама всеки път заглежда с малко тъга рисунките на останали деца, но все пак рано или късно и Виктор ще започне да рисува, нали?!
Отделно рано или късно и от памперса ще се откаже, поне с големите е станало, и логиката сочи, че и тук нещата следват нормалния си ход.
Оплакванията на госпожата стават все повече, може би мама трябва да го заведе на лекар това дете ?!
Защо ?!
Ами защото трудно се справя може би има някакъв проблем. Мама учтиво благодари за съвета и започва полека – лека да се опитва да се занимава с Виктор у дома.  Гледа картинките, които другите деца са правили в Детската градина и се опитва да ги повтаря в къщи с детето.
Отказа е малко стресиращ – категоричен, твърд и отчайващо последователен.
Малкото любвеобилно иначе човече се прибира като кълбо от нерви всеки ден, един ден мама вади лист с рисунка за оцветяване и наръч моливи и ….. остава потресена … Виктор изпада в истерия, реве бута листа и моливите, моли я

– „Не … бебе … не може рисува, не е хубаво … недей …“
Понякога Виктор се прибира спокоен и иска само да се гуши във всеки, който е свободен в къщи, понякога сяда на пода и дълго седи с някоя играчка, понякога е нервен и плаче … нещата са трудни … и непонятни.
Е, все пак на някои деца им трябва повечко време, мама намира добър логопед и започват да работят за проблемите с говора на Виктор. Идва лятото, сборни групи, различни градини / така е като нямате баба и дядо!, ама наистина ли нямате кой да го гледа?! И т.н. и т.н. /.
В края на лятото Виктор заминава на морето, след това отново тръгва на градина – няма и седмица по-късно е обявена родителска среща.
Родителите на Виктор я пропускат / това сигурно защото не се интересуват от детето си, е „диагнозата“, която безпощадно са им поставили останалите родители, а всъщност никой не знае, че при наличието на още две деца и още две родителски срещи просто се налага да не посетят едната/.
Тук вече грешката си е тяхна.
Възмутен баща взима думата и поставя ребром въпроса :
– „Какво правим?!“, защо децата не научават нови стихчета и песнички, защо при хубаво време не са на двора, защо …. защо, защо ….
Вие, не сте ли си задавали тези въпроси?! Ако не сте значи сте щастливци.
Учителките са малко притеснени,те са професионалистки, с опит, със стаж, разбират си от работата, естествено веднага могат да обяснят.
Проблемите идват от …. Виктор!
Той е непослушен, по време на занятията не стои мирен, вдига шум, хвърля играчки …., чупи столчета и играчки. И на двора не извеждат децата пак заради него, защото учителката не може да гледа и него и още 35 деца, а той не стои на едно място!!!
Проблема вече е изяснен, сформира се родителски актив, който иска среща с директорката на детската градина с молба, проблема /Виктор/ да бъде разрешен.
Директорката звъни на родителите за среща, дискутиране и решение на „проблема“!
Майката е меко казано шокирана?!
Какво значи среща с родителски актив, какво значи решение на проблема /напомням пак – проблема е Виктор/!?
Как така предмет на дискусия би могъл да бъде един 3-4 годишен палавник и то с хора, които не са част от семейството му?!
Родителите отиват на среща с директорката на детската градина, като подчертават, че те са едни любезни и възпитани хора, но трудно биха допуснали да се дискутират предполагаеми проблеми на детето им с външни хора.

Среща с госпожите и директорката, да! Но, с други родители?!
Родителският актив има вече сериозен набор от диагнози за Виктор, той вероятно е аутист и освен това е хиперактивен, както и определено страда от дефицит на внимание. Със сигурност е агресивен и опасен, чупи играчките, които после родителите на другите деца се налага да купуват ?!
При всяко обявяване на събиране на средства в групата родителите на Виктор участват, носят в детската градина играчки, книжки …. Любезно предлагат и други материали. Никой досега не е споменал за този така сериозен „проблем“. Родителите са поставени на място, така де най-накрая и те да научат, що за чудовище отглеждат!
Как така не знаете?! Как така е обикновено дете?!
Директорката установява, че нещата не са само черни и бели и намира соломоновско решение – в детската градина вече ще има психолог в групата на Виктор, който ще следи как се развива детето, какво се случва в групата и ще се опита да помогне за адаптацията на това така „проблемно“ дете.
Присъствието на психолога дава отговори на много въпроси, най-вече на тези на същисаните родители на Виктор.
Виктор на практика просто излежава дните си в детската градина подобно на затворник – закусва, играе си малко, обядва, спи и си го взимат ….
Занимания ли?!
Ами той не желае да се включва!
Когато госпожата събере децата за работа, Виктор си намира играчка и отива в някой далечен ъгъл да се занимава понякога шумно, понякога тихо …
Госпожите понякога /най-вече когато психолога е там/ правят опит да привлекат Виктор за каузата и той да участва в обучението, но той вече си има модел, който му позволява да се чувства поне малко по-комфортно в този объркан и недотам приятен за него „втори дом“.
Вечер е нервен, мрънкащ и некомуникативен.

Родителите му все по-притеснени започват надпревара с времето – всяка свободна минута и доста от недотам свободните средства отиват в занимания с логопеди, монтесори педагози, психолози и всякакви практики даващи макар и минимален шанс за развитие. Притеснението на майката расте, започва да чете и да търси прилики и разлики в изброените от останалите „родители-специалисти“ диагнози.
Вярата им в детето е голяма, но все пак са родители, и допускат, че може би не успяват да видят истината в пристрастието си .
Същевременно, почти на всяко „извънкласно“ занимание Виктор реагира с познатия вече модел – тотален отказ да работи и опит да бъде оставен на мира. Според настоятелността на водещия заниманието – реакциите му варират от игнориране, до отявлена проба да се отърве ….
Защото вече е наясно, че няма да се справи и няма нужда да опитва.
Защото е чувал, че рисунките му са грозни драсканици, че влакчето от пластилин не прилича на нищо, че не може да говори добре и е бебе.

Иначе когато забрави за тези неща Виктор строи невероятни кули от кубчета, с удоволствие и завидно умение реди всякакви пъзели, обожава да играе с влакчетата и количките си, цитира наизуст цели сцени от любимите си анимационни филмчета, катери се, тича, скача, обича батковците и топките, обича торта и сладолед, научава се да плува и да кара колело, смее се и прегръща мама и татко, иска да свири на барабани и да плува в морето, лесно се сприятелява с по-големи деца, и е много грижлив и внимателен към по-малките от него, но към тези на неговата възраст е подозрителен.

Слава богу психолозите се заемат за работа и след 2 месеца от престоя им в детската градина съобщават на вече сериозно притеснените родители, че детето вече се е аклиматизирало в групата, вече е прието от останалите деца /но не и от родителите, защото те са наясно, че детето не е съвсем обикновено/ …. колко е хубаво понякога да имаш работа с деца, защото те наистина са светли и чисти души. Психолозите смятат, че е време вече да се оттеглят и че нещата в групата вече ще вървят по-гладко. Виктор все по-често се прибира усмихнат в къщи, почти всеки ден носи рисунки или апликации.
Родителите отдъхват и продължават да работят с изоставащата реч на сина си.
Облаците като, че ли се вдигат.
Е, понякога без да иска като отиде да го вземе майката дочува коментари на госпожата с други родители относно нейното дете … но тъй като прага на толерантност е леко снижен обръща внимание на директора, че меко казано подобно поведение е неприемливо.
Междувременно преди оттеглянето си психолога сочи редица пропуски и проблеми в педагогическите похвати на учителите и спрямо Виктор и спрямо обучението на децата в групата като цяло.
Родителите настояват да бъдат взети някакви мерки, поне временно да бъде преместен или Виктор в друга група или поне с педагозите да се работи, за да могат и те да се справят с подобни „предизвикателства“.
Да, разбира се – ще видим какво може да се направи …
Нищо обаче не се прави ….
Няма и да се направи.
Да не забравяме,че иде реч за „нормална“ квартална градина …, на която приоритета и е „отглеждането“ на деца, а не тяхното възпитание или развитие, което може се развива, което не ..

Психолозите са си тръгнали идват празниците по Нова година, отминават и Виктор се връща отново в детската градина. След няма и месец родителите установяват, че детето демонстрира много и явни признаци на стрес – гризане на нокти и пръсти – огромни рани покриват пръстчетата му, върнало се е напикаването!, дребният напредък в говора му отново бива стопиран, сутрин пак започва мрънкането, плача и молбите да не ходи на детска градина, отново спират да се виждат негови работи от дневните занимания в градината, все по-често отказва да работи и с логопеда и с останалите педагози в извънкласните си занимания. Оплакването на педагозите се подновява, отново полека лека се споменават някои диагнози, но пък от друга страна Виктор вече е много послушен в детската градина, просто явно му е трудничко да учи на миличкия, може би има някакъв по-сериозен проблем.
Родителите решават да направят консултация със светилата по психология и записват часове за консултация във водещи клиники и при най-добрите налични специалисти – чака се с месеци … от октомври …. часът им е за април.  Някъде в началото на май на финала получават заключението на професионалистите ….. месеци, в които те самите за една бройка не са повярвали на „заключенията“ валящи отвсякъде върху детето им…
Заключенията са, че детето има известно изоставане в говора, но интелектуалните му възможности са напълно в нормите за възрастта му. Никоя от останалите диагнози така щедро поставяни доскоро не са потвърдени. Констатиран е обаче проблем в поведението на детето, който е следствие от липсата на педагогически подход и последователност при работата с него. Поведенческият модел естествено би могъл да бъде преодолян, особено, ако се вложи макар и дребен опит за индивидуална работа с детето, истинска работа от педагози можещи, знаещи как и искащи да го направят.
Препоръките на специалистите са детето да продължи да работи с логопед и при нужда да бъде подпомагано от психолог при адаптацията си на място. ….

Безсънните нощи и изхабените нерви на родителите няма ще се върнат обратно.
Педагозите, надали ще се променят с вълшебна пръчица, рефрена че видите ли в групата има 35 деца и няма начин да се работи на индивидуално ниво с „особените“ е подет отново. Иначе отзивчивата директорка, гледа да седи настрани от проблема с тайната надежда той да се саморезреши без намеса отвън или отгоре.

Пред родителите на Виктор няма много пътища.
Вариант 1 – частна детска градина – вариант, които не е по силите на всяко средностатистическо семейство, особено на такова с повече от едно дете.
Вариант 2 – намиране на място, на което на педагозите ще им се занимава с проблема /Виктор/ и той най-накрая ще бъде приобщен към тази общност, в която пребивава вече 2 години без никаква полза.
Със сигурност има още много факти, които не знаем нито ние, нито родителите на Виктор, нито директорката на детската градина. Със сигурност голяма част от родителите на децата в групата не са лоши или безсърдечни хора, все пак когато на вас някой ви обясни как вашето дете страда заради някое друго, вие естествено ще защитите своето…
Съвсем друга тема е как родителите на Кати, Ваньо, Еми научават какво прави Виктор?! Родителите на Виктор никога не са се интересували от това какво правят в детската градина останалите деца. Никога не са обвинили друго дете, за това, че на тяхното не е обърнато достатъчно внимание, никога не са изисквали някакво специално отношение или пък нещо по-различно от това, което получават другите деца. Просто само толкова и тяхното дете да работи и то да се чувства прието и обичано като останалите.
А, ако и във вашата група в детската градина има един Виктор, опитайте поне малко да го поопознаете, да видите дали наистина е толкова черен, дали наистина е толкова палав и невъзможен, дали пък не можете да поговорите с родителите му, дали не можете да се спрете и да оставите децата да поиграят на площадката след като ги вземете от детската градина, дали не можете да обясните на своето дете, че могат да бъдат приятели с Виктор, нищо че той понякога е палав, а не да му обяснявате, че Виктор не е много добре и по-добре да не играе с него, както често се случваше на самият Виктор и неговите родители при вечерните им разходки.
Малчугана с радост се хвърля към „другарчетата си от групата“ видяни на площадката, докато техните родители бързат с ужас да ги повлекат нанякъде, за да не би „различието“ да се окаже заразно!

А, ако Виктор наистина не беше добре?!
Ако, наистина беше се оказал аутист, или дете със синдром на Даун, или пък заекваше или беше кривоглед или беше с ДЦП?!

А, АКО ТОВА БЕШЕ ВАШЕТО ДЕТЕ?!

Тогава приказката би била съвсем неподходяща за вечерно време, затова оставам на вашето въображение края и.

Приликите с ваши познати и недотам са напълно случайни – Виктор би могъл да се казва Мина, Светозар или Мишо. Родителите му биха могли да са простички хора, работещи в някой цех за безалкохолни или да са просто вашите съседи или приятели.
Детската градина би могла да е тази до вашият блок ….

Всеки, който е имал нервите да го прочете може да задава и въпроси, чиито отговори може да знам по случайност … Всеки имащ съвет или пък мнение по темата може да ги сподели. Бих помогнала, с каквото мога да има поне един „проблемен Виктор“ по-малко във вашата детска градина или вашето училище.

Търсенето на сърцати учители, които не биха се поколебали да работят с Виктор продължава почти година, накрая той попада в нова Детска градина в началото на януари.
В група, в която госпожите и леличката го приехмат като свое дете 🙂
В група, в която има приятелчета, с които играе всеки ден и след Детската градина.
В групата, в която родителите не просто не дърпат ужасено децата си, а напротив Виктор е канен на рождени дни / нещо, което дотогава не му се е случвало/, в група, в която като се видят с децата след година време в паркчето се прегръщат тичайки едно към друго, като стари приятели и си говорят надълго и нашироко за новите си места и приятели.
В края на годината децата от групата на Виктор / които са с година по-големи/ отиват на училище, но някои от тях и до ден днешен продължават да поддържат връзка с него и родителите му.
В новата група на следващата година резултатите отново са добри, не са блестящи, но на фона на пропуснаните 2 години …
След броени дни Виктор тръгва на училище …. Той може да се окаже приятел на вашият син или на вашата дъщеря … помогнете им, дайте им шанс да бъдат приятели!
Нищо друго не е така важно за Виктор, от това да е обичан и да се чувства приет! 🙂

 

images

 

Под чертата : Не исках да наблягам на махленското в случката, а именно това да коментираш чужди недостатъци и/или качества и липсата им. Не исках да наблягам дори в грубият опит някой да влезе образно в дома ти и да ти обясни, че стените ти не са красиво сини, че салатата ти не е по вкуса му, че виното ти не е хубаво …
Дори това е преживимо и можеш да го игнорираш, но как бихте понесли съдбата, на което и да е дете да се разбива, защото така е удобно, и защото смятате, че това би донесло полза на вашето.
От въпросните родители се е очаквала само една реакция да си вземат „дефектното отроче“ и да се оправят, като оставят „нормалните“ да станат още по-нормални  ….
При напускането на групата от психолозите, когато изведнъж детето стана добро /просто защото стана ясно, че няма да се предадат хората ей така/ изведнъж се намекна, че видите ли сега друго дете създавало проблеми. Сигурна съм, че напускането на Виктор, просто ще произведе нов „непослушник на сцената“ в тази група, защото там това е модела ….
Е, ако майката на този точно непослушник е близка с госпожата някак ще се намери начин да се позамажат нещата ;), но ако пак е случайна персона … системата е отработена.
Всъщност в цялата история потресаващото е, че поне половината участници в нея / родители имащи също деца/ твърдо вярват, че проблема наистина е едно дете на 4 години!
Та така остава открит въпроса как и къде да ги търсим тези педагози, които имат сърца да работят с всички деца?!
На Виктор е отказан прием в едно частно училище и то не просто отказан, а не са им върнали никакъв отговор … все едно не е бил там, все едно не съществува …
Защо?!
Защото ще „развали“ имиджа на училището като „Елитно“
„Елитно“ в какво?! Във възпроизвеждането на самовлюбени и самодостатъчни егоисти, за които в света има място само за собствената им съвършеност!

Споделеното от родителите на Виктор има за цел да ви накара да помислите, да поговорите с децата си!
Защото това, което изтърпя Виктор и неговото семейство  е нечовешко и никое дете не може и не бива да понася подобно отношние към себе си!
Лоши педагози е имало винаги и по наше време ги имаше, но най-много зависи от родителите в една общност. А истината е, че в последно време родителите озверяхме и сме готови на чудеса от храброст само и само да изличим от земята „различния“, „черния“, „този с другата вяра“, „този с дислексията“, но най-вече „този който не е като нас“.
Винаги съм търсила начин да приобщавам детето си към другите, но това е защото винаги съм приемала, че децата макар и различни от моето също са добри, също са чисти и светли души, на които просто трябва да покажеш как да се държат, как да приемат.
Позицията на повече от половината родители в старата групата е като към дете с чума или хайде да не преекспонираме, поне като със сериозен стомашен вирус, който е силно заразен.
Затова и дадох контрапункта с развитието му в следващата година и половина на място и с хора, които повярваха в него, които го обикнаха и които се бориха за него или поне опитаха да направят всичко възможно.
Изнасям тези данни, които най-много искам просто да изтрия от паметта си завинаги, камо ли да ги коментирам и да ги правя достояние на една широка аудитория само с едничката цел .
Дори един случаен човек да се замисли, да го разбере, да промени нещо малко в себе си и да го коментира по подходящ начин с детето си …. за мен ще е награда и някое малко човече ще живее усмихнато.

Advertisements

3 thoughts on “Частен случай

  1. Сякаш нашата история. Неразбирането от страна на обществото, за който и да е „частен“ или не проблем е толкова страшен… защото няма такава частност.

    Like

  2. Здравейте, за съжаление ние сме в почти същата ситуация в училище. Синът ни още от 1-ви клас отказва да работи в час, въпреки всичките мерки предприети от нас. Класната ръководителка още от първият ден започна да се оплаква от него, а сега вече във втори клас го унижава пред целия клас, като ми се обажда всеки ден по телефона да се оплаква от детето ми, което е безумие. Той много страда от това й поведение и все по-често отказва да работи в час! Децата започнаха да му се подиграват за това. В момента съм пуснала жалба срещу нея и няма да се спра пред нищо, подобни некадърни, некомпетентни и зли педагози да не участват в развитието на моето/нашите деца!

    Like

  3. Историята ни е подобна. Имам три деца. Проблеми с второто започнаха още в яслата. Хранене само с хляб и изолиране за обедния сън доведоха до тежки кризи. Помолиха да си го прибера у дома и водя рядко на ясла. Сега е в градина като дете с неуточнени все още специални нужди, работят само два часа седмично индивидуално с него, искат да има придружител. Работеща майка съм.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s