ФизкултУра!

 

На където и да се обърнеш задника ти все ще остане зад гърба ти, казваше едно време баба ми, пък я беше мъдра жена.

Така де, ама нали се сещате, че това, че ще остане зад гърба ти някак си не означава автоматично, че ще изчезне /уви/.

И, да, караме, караме и все стигаме до културата по нашите изстрадали земи и в частност до физическата такава …

Неслучайно още древните гърци са отдавали почит и на физическата култура на индивида, наред с другите му достойнства … Но, да оставим на древните древното и да се върнем на нашите си тегоби.

Както нееднократно сме споделяли, за нас спорта е религия, това за тези, които не ни познават, защото съм сигурна, че някои от сега ще ме посочат с пръст като мазна лелка, която апелира да оставим децата на мира пред компютрите и в Мак Доналдс.

Да, ама не!

Няма да апелираме към това ни най-малко.

Но ще си говорим сериозно за един много важен предмет в училище и сходните на него.
Да, познахте за т.нар. „Физическо“ ще си говорим, но казаното за него важи в пълна сила и за Музиката и за Изобразителното изкуство и за различните вариации, с които сега наричат едновремешното „Трудово“  Домашен бит и тн….

Та важно ли е физическото?

Според вас?

А, какво бихте направили лично вие, за да е активно физически детето ви / в случай, че не е спортна натура/ поне в задължителните учебни часове?! Ако смятате, че това не ви вълнува, то по-добре не си губете времето да четете надолу.

Как стоят нещата сега?! Семпло, ако се изразим тактично.

В доста училища часове по „Физическо“ на практика няма,  точно така – няма!

Те се свеждат в най-добрият случай до даването на една топка на децата и оставянето им сами на себе си! В много училища от 1-ви до 4-ти клас Физическото се преподава от преподавателя водещ класа?! Знаем добре каква е средната възраст на учителите в страната, както и тенденцията за нейното увеличаване поне в близко бъдеще!

Толкоз!

В други, пък има ентусиазирани учители, които освен да убият всяко желание на децата да спортуват за друго не стават ….

Не бързайте да се възмущавате и не, не си противореча.

Тези, които неглижират предмета са ясни.

Но тук ми се ще да дам няколко примера за това как можете да убиете, ама наистина во веки веков желанието на едно дете да присъства в часовете по „Физическо възпитание и спорт“.

Пример първи – елитна столична езикова гимназия!

Ама, много елитна! В първата 4-ка!

Отличен 10-то класник, от тези дето отвътре си им идва да са отличници във всичко. Бележника му е отгоре до долу 6, ееее добре де почти до долу. Има предвидена една 5-ца за годината. Да, точно така по физическо!

И то защо?!

Защото младежа не покрива зададеният от МОН норматив по скок !!!

Само щото съм добре възпитана няма да кажа на уважаемите  **** от МОН къде точно могат да си сложат въпросният норматив и въпросната учебна програма. Да не говорим, че бих била прелюбопитна, дали има дори и един от тях, който би покрил въпросният норматив!
Въпросният младеж, за който говорим не е някакъв очилат зубър, който не мърда от учебниците и от компютъра в  свободното си време.

Напротив – активно спортува любимият си спорт при това от много години. И все пак не покрива норматива – инати се учителят му по Физическо!!!!

Затова ще има 5!

Същата оценка ще получи и друга негова съученичка, която е изкарала 2 оценки 6 на теоретични изпитвания, някак си е успяла да се справи за 5 на някоя от спортните игри, като гледа да не пипа топката и да не пречи, а през останалата част от годината са я освободили от така тежката учебна дисциплина по здравословни причини ….?!

Познато нали, също така справедливо!

Добре, че все пак въпросният младеж си има спортен клуб, любим треньор и приятели там и няма да скъса със спорта току така … в последният учебен ден се явява на повишителен по физическо и пак малко не достига, за да покори въпросният норматив. Добре, че все пак се намесва класният ръководител и историята завършва с Хепи Енд.

Защо е толкова важна някаква си 6-ца по физическо ли?! Ами защото ще влезе в дипломата наред с всички други предмети и ще оформи успеха, с който след 2 години бъдещият зрелостник ще търси своето място под слънцето!

История две, следена твърде отблизо – 8-мокласници в столична езикова гимназия!

Зайци новобранци, никой не знае нищо за тях. Единият е доста устат и нахакан, а всичко отгоре понякога идва с непълен екип, ааа и отделно не може да играе футбол, нито пък е научил правилата му …

Е какво учудващо има, че в един момент в дневника се появяват не една, не две ми цели три 2-ки!

По физическо!!! Защо не са забележки при липса на екип, а 2-ки е тема, която няма да отварям въобще…

Дребната подробност е само, че въпросният непокорен 8-мокласник е не просто запален спортист, а член на представителният отбор на страната по един доста динамичен и атрактивен спорт. И докато големите му международни успехи са все още твърде епизодични и вероятно предстоят в бъдещето /дано/. Като между тях за тази година е трето място в турнир от световна купа /споделям това, просто защото е важно за развитието на случая по-натътак, а не от елементарна хвалба/ и една гора медали от всякакъв метал от множество турнири, в България пък определено няма някой, който да успее да го измести засега.

Но как би завършила сагата  по-горе можем само да гадаем, вероятно с поправителен по Физическо, който сигурно бих искала лично да наблюдавам!

Хепи енда обаче идва просто, тъй като въпросното представяне на силен международен турнир е почти в края на учебната година и така по неведоми пътища ученика се сдобива с една – две 5-ци и една 6-ца, та благополучно завършва с 5-ца по Физическо изстрадалата учебна година.

Би било смешно, ако не беше жалко …

Какво би мотивирало този ученик в часовете му по физическо от сега нататък?!
Не и „учителя“!

Кавичките не са никак случайни, защото просто в края на тази история пък искам да кажа, че за мое щастие имам все пак вяра в доброто!

Големият ми син имаше щастието да има наистина най-най-страхотният учител по физическо, негов класен, негов фен, негов приятел. Пак този учител създаде в едно малко столично училище отбори по няколко вида спорт, които мерят сили на с най-добрите и често ги побеждаваха, отреждайки призови места на училището! И карайки децата да се гордеят ,че са част от тях!

Колко малко е нужно нали?!

И за да има полза от дългата и досадна вероятно писаница по-горе ще дам съвсем ясни и конкретни предложения / съвсем не за пръв път апропо/, като силно се надявам някак да достигнат до Министерството на тъмните сили иженарицаемото МОН и там някой набеден експерт да успее да вникне в тях! Ако не, на разположение съм за консултации  и пояснения!

  1. Часовете по „Физическо възпитание и спорт“, „Музика“ и „Изобразително изкуство“ да бъдат увеличени от 2 в седмицата на 1 всеки ден! Да, именно – първият учебен час всеки ден, както и последният са особено подходящи за подобна дейност.
  2. Часовете да са задължителни, като за децата, имащи различни здравословни проблеми да бъдат предвидени специални занимания, така че тези деца да не бъдат оставяни обездвижени и закъсващи все повече със здравето си.
  3. В часовете по физическо децата да бъдат обучавани задължително от хора с нужната квалификация, като там където има условия / салони, басейни и тн. Да могат да ползват цялата налична екипировка и оборудване под непосредствено наблюдение и инструкции от специалистите/.
  4. Оценките по въпросните предмети да бъдат премахнати във цифровото им изражение и да бъдат заменени с „Зачита се“ и „Не се зачита“.
  5. Децата имащи изявени спортни дарби и/или желание да се занимават с активен спорт да бъдат организирани в отбори и да им бъде предоставяно време и специалисти, които да ги занимават във време извън часовете / може би веднага след тях или пък преди, ако са втора смяна/.

Аналогично за музиката и изобразителното изкуство – не на всяко дете е дадено да бъде новият Пикасо, нито пък Паганини и не е нужно това.

Но за сметка на това би било меко казано полезно децата да имат време да опитват да свирят на различни инструменти, да рисуват или ползват различни техники в изящното изкуство, да учат история на Музиката и Изобразителното изкуство, да могат да разпознават стилове, художници, композитори и да чакат тези часове с желание! Да влизат в тях с удоволствие, да се чувстват пленени от заниманията и на финала да излязат обогатени от тях.
И да, това е напълно постижимо и възможно, просто някой трябва да го спусне „Отгоре“.
Нали ще се съгласите с мен, че каквото заложи в програмата си МОН – то бива изпълнено!

Можем да опитаме и да спечелим огромни ползи за всички деца, вместо да ги караме да се чудят как да се спасят от този или онзи предмет и как да се докопат до заветната 6-ца, без грам полза и удоволствие за тях самите.

 

Посвещава се на моят първи учител по физическо, който беше наистина велик!

 

 

*снимките са от личният ни семеен архив и на тях е единият двойкаджия по физическо 🙂
** С огромна благодарност към г-н Нестор Маринов, за това което дава на всички деца!

*** Ин мемориам на моят учител, запалил ме по спорта въобще Мирчо Николов – една легенда, която помнят всички, на които е преподавал!

Advertisements