Quo Vadis, Българийо?

 

Емблематичен въпрос, въпрос без отговор и въпрос риторичен.

Накъде сме тръгнали?!
И както често казва една млада писателка и моя приятелка :

„ -Не е зле да знаеш накъде си тръгнал, защото като пристигнеш може и да не ти хареса!“

Естествено темата ще са абитуриентите!
Не било естествено ли?!

И защо?

Срамувате ли се от това, което сте създали?!

Аз, не!

Аз съм горда с всички мои лично познати абитуриенти тази година, а те са наистина много. Общо взето, ако ги събера на едно място бих получила един прекрасен и  успешен випуск от най-добрите столични гимназии – това само като брой.
Но както добре знаем, не само бройката е важна!
Всъщност най-важното е качеството!

Четем и гледаме потресени в пресата снимки на безвкусно облечени абитуриенти, хвърлящи гьобеци под акомпанимента на цигански оркестър и клатим отчаяно глава, по телевизията текат същите репортажи опитващи да ни насадят чувството на вина и безнадеждност – на толкова ли успяхме да ги научим?!
Мъчат се да ни внушат, че едва ли не всеки втори абитуриент у нас е или наркоман, или неграмотен или просто е пълен пройдоха.

Бедствието „Абитуриентски балове“
Четем статии за ограничените и безмозъчни гимназисти с огромни и неподплатени с нищо претенции и не се замисляме дали е така в действителност?

Млади, необразовани …
Че има такива е ясно на всички ни, но защо сме готови да зачеркнем цялата прекрасна картина на младостта българска с черен фулмастер?

 

Опитваме да намерим кусур на опитите им за пръв път да демонстрират благотворителност и да мислят с грижа към обществото и в частност за своите връстници в неравностойно положение!

13221760_1894422180784422_818269300910429970_n

Не ги ли товарим с прекалено много очакване за зрялост?!
Да, те са вече зрелостници – тоест от утре са равни на нас хора, но би трябвало да вярваме малко повече в тях и в това, което сме им дали!

Ако сме им показали как да даряват, как да се грижат, как да бъдат хора – те ще бъдат!
Не ги осъждайте – покажете им как се прави!

Те имат желание – кампанията „С тениска на бала“ набира височина, макар все още да не е достигнала истински тениски на всички балове, заслужава поощрителни, а не порицателни слова.

 

73-to_n

 

Затова аз искам да внеса една друга гледна точка, искам да ви покажа „МОИТЕ“ деца, моите абитуриенти, защото всеки поглеждайки се сутрин в огледалото вижда себе си!

В моето огледало виждам това, което съм поставила срещу себе си – съвсем в частност един прекрасен млад мъж, с уникален набор от знания, с едно прекрасно и добро сърце, отворено за хората около него, с един набор мечти, подплатени със знания, благодарение на неговите учители и напук на пропадащата ни образователна система.

А в общият план тези дни сърцето ми е пълно! Изобщо не преувеличавам, като казвам, че близките ми деца, които завършват тази година са над 100 – на най-близките ми приятели, колеги и всички съученици на сина ми от 2-те му училища.

Прекрасни, целеустремени, умни и стойностни деца, с които аз се гордея и до които ще застана с вдигната глава в пътя наречен ЖИВОТ!

„Моите деца“ са възпитаници на много училища и в София и в страната – гордея се с тях!
Вижте ги!

 

Наскоро актуализирани3

 

Помислете следващият път като видите абитуриенти, не бързайте да ги порицавате – пожелайте им здраве и леко изкачване на стръмният път наречен живот!
Те го заслужават!

 

 

Не ги порицавайте – покажете им!

Не ги обсъждайте – дайте им шанс!

Не ги съдете – обичайте ги!

Дайте им корените и крилете и те ще достигнат мечтите си!

ТЕ СА БЪДЕЩЕТО!
НАШЕТО БЪДЕЩЕ!

И ще бъдат такова със или без нашето участие и одобрение!
Лично аз избирам да вървя до тях с вдигната глава, а не да попържам зад гърба им!

 

 

***Снимките са от личен архив и от архиви на приятели, с деца – абитуриенти през тази година, ако желаете изпратете ми и свои снимки, с удоволствие ще направя още един колаж и ще публикувам и него!

**Пп. Съвсем друга тема остава съдържанието на така наречените „Абитуриентски балове“, които аз също не харесвам като форма от години, ако бъдем честни от годините на моят бал. Харченето на невероятно количество средства, понякога дори взето назаем, перченето с тоалети, вместо със знания, наемането на скъпи превозни средства, кича и пошлотията няма да изчезнат просто така с нашето клатене на глава и хейта.
Ще изчезнат, ако всички решим това и ако покажем на децата си с какво могат да го заменят!

 

Advertisements