Д(ържавни) З(аконни) И(измами)

Или казано по нашенски Матури.
Не знам защо тези безумни изпитни формати се наричат така, защото думата Матура идва от mature, което означава зрелост.

И доколкото съответният изпит предполага проверка на зрелостта на завършващите ученици, то също така този изпит би могъл да бъде и проверка на степента на зрялост на техните учители, родители и на обществото като цяло.

И понеже в последните години станаха модерни рейтингите на училищата, според които изстрадалите родители, научават пред кое училище трябва да спят следващата година, аз бих си направила труда да направя и един рейтинг на зрелостта на учителите, на зрелостта на МОН, на зрелостта на родителската общност, към която малко или много без преувеличение спада всеки втори, както и на зрелостта на едни други институции, които ще спомена с добро по-надолу.

Зрелостта на МОН ще оставя на вас да отгатнете, базирайки се на собственото си усещане!

Учителите са гилдия, която принципно уважавам високо, но която за момента е някак извън времето, извън мястото … изобщо извън всичко …
Има блестящи учители, но има и големи разочарования буквално решаващи съдби с откровената си неприязън към децата, към предметите, които преподават и към знанието като цяло. Те са останали далеч назад в една друга епоха.
Ще се въздържа да им поставя оценка от уважение към тези единици, които познавам и които не заслужават да бъдат унижавани вписвайки ги в общата плява.

А рейтинга на зрелост на родителите е 2,00 – без никакво колебание!

Години наред търпим рекета наричан частни уроци, но пък иначе сме много скептични към качеството на образование в частните училища?!

Години наред научаваме за нови и нови схеми на изтичане на изпитните теми за държавните изпити – и за НВО за 7-клас, и за ДЗИ за 12 клас, но всички само свиваме рамене ….  и до там или някои с по-кибритлийска жилка и македонски произход си ги попържаме и онлайн и … пак до там.

Днес една приятелка апелира в социалната мрежа, че е крайно време да се обяви нулева година … и да се закрие МОН .

С втората част се съгласих веднага, МОН не просто трябва да се закрие – сградата трябва да се обезпаразити и да се даде за ползване от някоя институция нямаща нищо общо с бъдещето …

Но първата част от предложението сериозно ме замисли. Да, от една страна трябва да има някакъв отзвук и някаква санкция, но санкция за кого?!

Санкция срещу кого?!

Защото кой би пострадал, ако бъде обявена теоретично такава година?

Тъй като тази година темата ми е изключително актуална по простата причина, че първородният ми син е 12-то класник веднага си дадох смета кой ще пострада!

Ще пострада той в частност и стотиците му изключителни приятели, които познавам. Може би имам лично познати над 100 абитуриенти тази година и знам много истории, които бих дала за пример.

Девойка, която в началният курс беше обявена едва ли не за необучаема, сега ще кандидатства медицина, друга девойка мечтае да стане изключителен биолог и да измисля нови лекарства и козметични продукти. Друг младеж мечтае да учи Физика и после да се реализира в Церн. Още една изключителна млада дама мечтае да стане оперна певица и подозирам, че мечтата и ще се сбдне. Има още стотици талантливи приятели на сина ми, деца на близки мои приятели, които завършват тази година и чийто път сега започва!

В частност моят подопечен абитуриент завърши математическа гимназия с успех над 5.90, също той миналата година се подготви сам и издържа с много висок успех изпитите по формата TOEFEL и SAT и с тях беше приет в 5 американски и 6 английски университета. Сега предстои трудният избор къде точно да продължи, но както казват хората дай боже всекиму такъв избор!

Е, справедливо ли ви се вижда да накажете всички тези младежи? Да лишите от смисъл последните 4-5 години положен от тях труд? Защото болшинството от познатите ми младежи и девойки са изключително талантливи и зрели! Много повече отколкото обществото ни е в състояние да разбере и понесе!

Бихте ли сложили кръст на всичките им усилия и бихте ли ги лишили от реализация?

Аз, не бих!

И не само защото моето дете е сред тях, а защото не смятам, че трябва жертвата да плаща и да изкупва вината на престъпника.

Така, стигнахме и до тук.

Да точно така – ПРЕСТЪПНИЦИ!

Няма въобще да зачеквам темата за липсващата прокуратура, която във всяка нормална демокрация би се самосезирала дори само при подозрение за подобни машинации, но у нас … прокуратурата е орган с друго предназначение … и в случая предпочитам да спра с тяхната липса до тук.

Страничката във Фейсбук, където съвсем право куме в очи се предлагат темите за матурите срещу 80 лв!

И понеже имам сериозни подозрения, че може да изчезне въпросната страничка ви копирам тук текста на милото обявление  и също така си направих скромно принтскринче на страничката, ако гореспомената институция се заинтригува …

Скъпи приятели, обработваме много заявки на много хора и не можем да отговорим на всички, цените са 80 лева за 6.00 по един предмет, отговорите ги предоставяме 10 минути преди началото на изпита, моля пишете ни само ако искате да поръчате, благодарим ви!“

 

Но за сметка на това ще ви върна на ПРЕСТЪПНИЦИТЕ – работещи в МОН и продаващи темите, на ПРЕСТЪПНИЦИТЕ участващи години наред в схема за прием във ВУЗ – простичка, но ефикасна – ходите на уроци цяла година при „много стабилен преподавател“ от съответният ВУЗ – препоръчали са ви го, защото всичките му ученици „влизат“ …

Та тук инвестирате едни 2 – 3000 лв в уроци, и няколко дни преди изпита научавате, О ЧУДО че по случайност въпросният преподавател е намерил колега, който знае със сигурност коя тема ще се падне. Но за жалост колегата е доста алчен и би дал въпросите в плик, срещу друг такъв плик със съответната сума……

Сещате се за продължението нали?!

Същите схеми естествено се разиграват и по някои ВУЗ-ове …. и на финала някои получават и дипломи за висше образование без никакво покритие, но на кого му пука … дипломи да има и кинти …

 

Връщам се на патетичният апел, на г-жа министър Кунева към децата ни, апел който иначе дълбоко одобрявам и винаги съм се стремяла да го възпитавам у децата си!

А именно :

– „Играйте честно“!

 

Много красиво и патетично, г-жо Кунева!

Но, защо не се обърнахте и към стопанисваният от Вас разграден двор и не отправихте същият апел?!

Защото децата ни бяха третирани на изпитите като истински престъпници, само дето не ги извеждаха с белезници до тоалетната – то не бяха проверки, то не беше отнемане на техника, то не бяха камери, то не бяха квестори, то не бяха заглушаващи средства …..

И за чий  **** г-жо Кунева?!

След като служители от ВАШЕТО ведомство за пореден път се подиграха с всички – с ВАС, с нас родителите, с ДЕЦАТА ни и с труда им, и не на последно място с труда на хилядите истински съвестни учители, които освен че обучават децата ни, сега и ще проверяват работи дни наред ….

Да ви подскажа ли най-приятелски госпожо Кунева как се постъпва в такива ситуации в едни държави, които нон стоп ни навирате като морков пред носа?!

 

И последно – както казах и в началото почти всеки втори е родител!!!

Докога ще търпим?!

ДОКОГА?!

Дори, когато е засегнато най-милото ни – ДЕЦАТА ние пак превиваме главица, свиваме раменца и примирено дуднем под нос в най-добрият случай! Не знам за вас, но ако познавах още 200 човека като себе си, утре сутрин щях да осъмна пред окупираният МОН и нямаше да мръдна докато не дочакам оставката на Кунева и нещо повече –молби за напускане на всички служители и от там нататък – всичко наново и с конкурси!

Но …. ще има ден … надявам се, в който и това ще се случи, ако ли не горко ни …

 

Относно безумното съдържание на изпитните теми, също съм замислила един ферман, но понеже все пак нервите ми се доста поопънатки след горният пост ви предлагам една ТОЧКА от

Точица

 

Както и тезата на

Светла Енчева

Що е то честна игра и кой я практикува у нас?!

 

640x480_1416596596

Advertisements

– Защо бе, мамо, защо бос на цимента…

bc8fbcc64dce5c5f818dfda428973e0a

           

            Почивам на обяд и погледа ми се рее над невероятно зелената трева в двора на Университета. Температурата е някъде над 30-35 С на сянка, пръскачките работят неуморно, дръвчетата разпръсват невероятен аромат, въобще идилия! По едно време транса ми е прекъснат от извисяващ се глас :

            – „Милаа, не стъпвай там в мократа трева! Ще ти се намокрят обувките и после ще се разболееш. Майка ти пак ще ни се кара, че не се пазим.“

            Мила е на видима възраст около 5 годиники, малка тъмнокоса чаровница, която притежава присъщата на тази възраст любов към скачането в локвите, газенето по тревата, която току що е напръскана от пръскачките, както и и се ще да докосне самите пръскачки и да тича с весел смях под струите им и куп други такива прекрасни нещица за едни 5 години. 

             Погледнах бащата – достатъчно млад, но това уви не му е помогнало да излезе от ужасяващият калъп, по който се гледат деца у нас, вече поколения наред, а именно :

– Завийте го това дете, че тук много духа!

– Затворете прозореца, че става течение и ще настинем!

– Сложете му шапка, че е много студено навън!

– Зимата не ги водя на плуване, че много настиват!

            Няма да продължавам, но съм сигурна, че мнозина от вас са спирали поглед върху нелепи комбинации от майка и баща по къс ръкав, водещи изпотено в жегата мъниче с яке и шапка!

        Тъй като се опитвам да мисля и не се доверявам на клишетата, аз поне винаги съм се опирала на непогрешимият си вътрешен глас, че едно дете и само може да усети и да каже или поне покаже, ако му е топло или студено и че неговото усещане е много по-точно за собственото му тяло, отколкото вашата понякога ненужна и вредна загриженост.

            Закаляване – термин, който е почти оксиморон у нас.

         Никъде по цял свят не съм чула „да става течение и децата да настиват“, нито пък съм срещала често деца, които не обичат да тичат в дъжда и снега.

         Да не говорим, че еретичният ми опит включва и истински шокиращото наблюдение преди много години на група майки седнали на чаша кафе в едно заведение, а количките с бебетата бяха оставени навън пред заведението,  температурата беше в най-добрият случай около нулата, естествено действието не се развива у нас.

          Тогава признавам бях наистина силно шокирана и тъй като все още нямах свои деца, но пък както казва една позната имах поне 5 теории как ще ги гледам реших все пак да се осведомя за безумната логика на тази постъпка на така безотговорните им майки.

        Обясниха ми, че това е напълно нормална практика по тези географски ширини и дължини, където климата е суров, но пък хората изобщо не се стряскат толкова от това. Бебетата, спяха блажено в количките си, като малки пашкулчета с часове, доста често на температури под 0-та. Децата, които тогава заглеждах с интерес, бяха удобно облечени и далеч не с някакви супер топли дрехи. Тънки якенца, с непромокаеми покрития, гумени ботушки – общо взето това беше основното. В детските градини там децата излизат ежедневно и при всякакво време – дъжд, сняг, вятър, слънце … а тук при най-малкият полъх учителките не смеят да ги изведат, дори да имат желание, защото все някой родител ще възроптае, че му разболяват детето … Изобщо не стигаме до идеята за спане на отворен прозорец да речем или пък на открито …

          А, децата там, е децата бяха най-щастливите и усмихнати хлапета, които сте виждали. 

            Нагазили и шляпащи с удоволствие в преспи, локви и кал  усмихнати до уши със заразяващи щастливи усмивки. Явно майките им не са чували за така коварните течения :), ветрове и за вредата от тях за детското здраве и психика, които владеят нашите далеч по-топли и приветливи географски ширини.

           Скромният ми опит в закаляването на три броя нинджи включва някои съвсем простички процедури, като задължителна разходка всеки ден още от бебешка възраст, независимо от времето навън. Най-късно навън излезе №2, но само поради факта, че се роди с доста ниско тегло и една идея по-рано от предвиденото, пък и все пак първото му излизане беше 20 дни след раждането му – а именно на 20 декември :). Единственият човек освен съпруга ми, който посрещна с одобрение тази ми безотговорност беше една възрастна съседка от руски произход :). Всички останали бяха убедени, че съм загубила явно и малкото ми останал разсъдък по време на раждането. Защото бяха виждали щастливият № 1 да сяда в локвите и да пляска доволно с ръце и крака. 

          Да ви кажа ли как му се отрази?! – ми добре му се е отразило, така като гледам – вероятно за последните 10-тина години има 2-3 вирусни инфекции и толкова. Отделно е една планина от мускули около 1.80 на 70 кг.

          С № 3 ми се и случвало на моменти да не мога да прекарвам достатъчно време навън поради многото задължения покрай дома и за да не го лишавам от въздух и разходка го оставях да спи на терасата, да и зимата и дори когато навън валеше сняг. Имало ли е течение не знам, но и да е имало не сме разбрали. 

          Част от другите ми ужасяващи похвати в опита ми „да поболея децата“ включваха бани със слънчева вода лятото, като тези процедури започнах още от бебешката им възраст. Сигурно заради това преди години попадайки в един морски курорт за майските празници бяхме недотам най-добрият аргумент, че водата е много студена и е забранено децата да  влизат в нея  както се опитваха да обяснят някои родители на децата си, а аз се подсмихвах поне до момента, до който не стана ясно, че говорим на един език все пак  и се наложи да изтърпя строгите им изражения и справедливият им гняв. 

          Друга също така йезуитска процедура, на която редовно съм подлагала особено по-големите бяха дните в планината през зимата. Общо взето уикендите им тогава минаваха в ски училище и ги оставяхме там сутрин, а ги прибирахме вечер – мокри до уши и много щастливи!

         И не, не се разболяваха. Също както не се разболяваха от плуването независимо от сезона.

          Никакво навличане! Това е една от най-вредните за децата родителски „грижи“ – „загащи му кръстчето, че тук става течение“, „сложи му шапка“, „не може да се събличаш ти виждаш ли друг да е съблечен“ и тн.

        Та само заради това бих се опитала да бъда ваш гуру в областта на опитите да закалите децата си, защото това е най-елементарният, но невероятно ценен подарък в здравословен аспект, който бихте могли да им направите. При това не изисква нищо специално, а просто да излезете малко от клишето и калъпа на иначе уважаваните и обичани от мен баби. Повечето от нещата, които съм правила са познати от десетилетия и са практика в детеотглеждането, за тях има много информация особено днес във века на безкрайните информационни масиви на много езици.

 

            И така ето ви краткия списък, на моите лично изпитани методи, надявам се да ви допадне.

          1. Въздушни бани – започвате ги още от деня на прибиране от родилният дом. Независимо от сезона оставям бебето разповито и напълно съблечено върху меко одеялце, да порита на спокойствие поне 10-тина минути на отворен прозорец. Няма значение какъв е сезона правила съм процедурите и с тримата, а те са родени в три различни сезона. Ако ви е страх, че може да се напишка, което се случва наистина доста често, можете да поставите и пелена с гумирана основа отдолу.

          Общо взето процедурата повтарях сутрин и вечер, като сутрин  обичайно правех и обтриване с влажна и добре изстискана кърпа, а вечер следваше баня и обличане за сън.

          Към въздушните процедури мога да включа и почти целогодишното спане на отворен или открехнат прозорец.

          2. Водни бани – лятото от сутринта оставях на най-слънчевото място бутилки с вода / студена/, при прибиране от разходка по обяд наливах водата в голям леген, като при нужда я разхлаждах с още малко хладка вода, като оставях децата да играят в нея докато не пожелаят да излязат – спяха наистина като „къпани“.

          3. Плуване – при всяка възможност съм им давала избор да влязат във всеки един басейн и сами да преценят дали водата става за къпане. Имало е случаи аз да изляза, защото ми е студено, но май не помня за такъв те да излязат и да заявят, че им е студено.

          Да не говорим за един незабравим коледен ден, в който съчетахме горещ минерален басейн с истинско търкаляне в снега.

          4. Игри в снега. Макар да ми е минавало през ума да прилагам и снежни бани все пак дълбоко инкрустираният в мозъка ми генетичен код, явно си е казал своето, та дотам не съм стигала, но пък за сметка на това винаги съм ги извеждала в снега и съм ги оставяла да се търкалят докато искат. Доста често ми се е случвало да премръзвам, но те така и не искаха да ми влязат в положението

          5. За всекидневните разходки на въздух вече споменах до училищна възраст всеки ден са били навън по възможно най-много часове. Случвало ми се е зимният сезон да карам в колата си шейна от онези малките седалки и взимайки го в 6 часа, когато е вече тъмно да отидем да се попързаляме поне за малко на една от кварталните пързалки и чак тогава да се приберем в къщи. Не съм ги лишавала от разходки дори, когато са били болни, стига да нямат висока / над 38 С температура/, в случаите, в които да речем са били заразно-болни съм ги водила на далечни разходки в гората или на места, на които няма шансове да срещнем други деца.

      6. Спорта – редовни занимания със спорт, за мен също са част от закаляването и физическото здраве, но за тях сме писали и ще пишем отново, така че ще спрем до тук.

             Ще завърша с два вица, които ако бяха просто вицове щеше да е смешно, но май много добре илюстрират нагласите ни относно закаляването по принцип:

 

*Мамино синче. Има приятелка. Мама и тати ги нямат в къщи и младите решават да се развихрят, правят секс в спалнята, кухнята, банята …………….. накрая момчето подкарало момичето в коридора и изведнъж входната врата се отваря и родителите се прибират. Майката поглежда и казва:

– Защо бе, мамо, защо бос на цимента…

 

**Младоженци правят секс в спалнята и след това съпругата се обръща към любимия си и пита :

-Мило искаш ли вода?

От другата страна на вратата се чува загриженият глас на свекървата :

– А, и таз хубава само това остана сега запотен и вода да пие!

 

Черпя ви и няколко клипа, които добре биха илюстрирали моето мнение по темата закаляване!

 

 

 

 

 

Вода, сняг и усмивки

 

 

Щастието да докосваш сърцата

12717418_1074694919242362_8789244463032877721_n

 

Най-голямото щастие за всеки, който в сърцето си обича красивото е да срещне сродни души, с които да споделят общата си страст !
Още по-прекрасно е, когато част от тези сродни души са твои стари приятели и / или твои кумири като творци.

С огромно удоволствие искам да споделя тук един прекрасен отзив на един уникален творец!
БЛАГОДАРЯ ТИ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ АЛЕКС!

ACRISTA представя!

Давай Гришо!

ГришоДимитров

 

Това е Григор Димитров!
Надали има българин, който е безпристрастен към безбройните му успехи, но поводът да реша да пиша днес уви не е този Григор Димитров, който аз харесвам.
Поводът днес е този Григор Димитров, когото мнозина от нас видяха вчера, но и мнозина от нас не разбраха!
Не разбраха, че това всъщност беше едно момче загубило себе си и нуждаещо се от подкрепа – точно в този момент и точно в тази ситуация!

13139096_1708324889406406_6064944201867163972_n

Поводът да си позволя да пиша днес е този нелеп колаж и посланието, което той носи!

Ще си позволя коментар само защото и в този случай както и във всеки друг в последно време няма мислене има само „Осанна“ или „Разпни го“!

За тези, които ме познават нямам какво да кажа по отношение на спорта, за тези които ще попаднат на поста ми случайно ще кажа само, че да речем за нас спорта е семейна религия!
Отделно ще добавя, че тенисът е първият спорт, който съм практикувала съзнателно и с хъс и то не къде да е, и не при кого да е, а при самата Юлия Берберян, на която и до днес съм благодарна за уроците!
Не станах голяма тенисистка, но нямах нужните качествата за това, за сметка на това постигнах максимума в моя спорт в моето си време … и до ден днешен съм в залата много по-често вечер, отколкото съм си в къщи … да речем …

Но, да се върнем на Гришо и кой е за него, кой против него и кой има право и няма право да му казва какво да прави.

Уважавам таланта на Григор Димитров, уважавам труда му, хъса му за победа, уважавам това, че успя сам да изгради една впечатляваща кариера. Има невероятна подготовка и дано бъдещето му на корта бъде дълго и блестящо.
А сега и за поведението му вчера на корта.

То беше жалко …
Спортист от тази величина, би трябвало да може да се контролира! Или след като вижда, че не може има начини да се работи и върху това! И трябва да работи!
Има специалисти, има методи и тн.
Тоест, ако иска да е истински № 1 – Гришо ще приеме критиката и ще работи …, за да отстрани и последната пукнатина в бронята си!
Така се стига до върха и така се остава там!
Толкова!

пс. понеже имаше какви ли не критики и епитети из коментарите ще си позволя да дам един простичък пример, за да стане ясно, че без критика и коректив нещата не търпят развитие – когато 6 годишният ми син се тръшка в магазина, аз го извеждам от там – дълго и търпеливо обяснявам, защо така не се прави и как се иска нещо и кога се получава то!
Когато 14 годишният ми син след загубена среща хвърля екипировка, държи неприятен език и жестове, аз не просто му го казвам, аз говоря с него толкова дълго колкото е нужно и толкова пъти, колкото трябва и ще продължа да го правя, докато той не започне да приема спокойно загубите и с чест победите си.
И да, 19 годишният ми син – не хвърля екипировка, не псува съдиите и противниците си при загуби, както и не се хвали с победите си! Как е стигнал до тук ще оставя на вас да се досетите … само ще кажа, че и той е бил 6 годишен и 14 също ….
И отделно за тези, които имат нерви да дочетат поста – това, че съм наказвала, критикувала и коригирала, не значи че дори и за момент съм спряла да обичам и да вярвам в тях!

По същият начин аз се гордея с успехите на Гришо, болея с неговите загуби и когато те са достойни съм сред първите, които го защитават, защото в спорта има и върхове и падения!
Но честта и достойнството са качества, които трябва да се изградят и това иска време и упорита работа, почти толкова колкото и на корта!

Успех Гришо и нека силата бъде с теб!