Избор – избира, избор – манипулира, избор – патки пасе

По една наша известна поговорка „Ум – царува, ум – робува, ум – патки пасе!“

Та и нашта работа такава!
Изборите минаха.
Както казват старите хора – всяко чудо за три дни.

Леката част мина, сега остава да живеем с „избраното“.

Тегаво ли ви е?

А защо не избрахте, когато можехте?

Даде ви се шанса да гласувате на Референдум дали да можете, ако искате да давате вече гласа си по лесен, цивилизован и удобен начин.
Не било сигурно електронното гласуване, защото видиш ли можело да се хакне.
Кой спори?!
Да, така е!

Работейки вече над 15 години в сфера свързана със сигурността, с ИТ хора и какви ли не програми и приложения със сигурност потвърждавам мнението на параноиците, че няма такава система измислена от един човек или група хора, която да не може да бъде манипулирана от други такива.

А сега как е?!

Няма фалшификации ли?

Нееее, въобще!

В столична секция при преброяване на бюлетините, членове на комисията са късали и изхвърляли бюлетини, защото броят им не отговарял на броя на записаните в списъка, оставам на вашето въображение чии са били тези бюлетини …
При ръчното преброяване на бюлетините неизбежно се допускат грешки дори просто от умора, неумелост или неопитност … пък ако ги целиш … са съвсем възможни.
За цирка разиграл се в Зала „Арена Армеец“ с предаването и последващото преброяване и дума да не отваряме. Както писа един приятел в социалните мрежи

„Преброяването на СИК е почти като верижна катастрофа в тунел“.

Не почти! Съвсем!

Както правилно отбеляза Арман Бабикян за БГНЕС в хаоса много лесно нагаждаш нужният ти резултат.
Е, електронно това би било една идея по-чисто, по-лесно и без човешки жертви и да отново казвам не е 100% сигурно, но сега дали е?!

Отделно всяка една такава система би могла да бъде супервизирана от независими специалисти, каквито поне у нас има и рисковете от манипулации и изопачения да бъдат сведени до минимум.

Както и да е …. имахме шанс, пропиляхме го.

Не е никак случаен факта, че всички управляващи в момента се постараха да спрат на всяка цена успеха на Референдума и до известна степен успяха.

До известна, защото на практика той показа много ясно позицията на хората, които мислят и имат такава – над 70% отговориха с ДА!

Какво ще се случи при разглеждането в парламента – почакайте и ще видите!

За местните избори цирка е пълен.

Както се казва забавление на макс, но не би и могло да бъде друго.

Хората са буквално отвратени и ги разбирам и масово не гласуват. На този фон гласа си дават или верните на формациите или купените или малцина заблудени и наивно вярващи, че нещо трябва да се направи.

Да, трябва!

Според мен едно от основните неща, които трябва да се промени в местните избори е да спрем да гласуваме за партии и партийни листи, а да започнем да търсим, намираме и да гласуваме за личности и хора.

В едно Русе хората избраха за член на ОС  една прекрасна личност и няма как да не им завиждам за това, ако можех да гласувам за тази жена тук в София щях да го направя, независимо че не одобрявам партията, която я е издигнала. Знам че това е достоен човек, със съвест, с хъс и че ще работи за СВОЯ град.

В Бургас си избраха стария кмет, член на управляващите, но пак не бих могла да ги укоря – този човек направи за града им много.

Озадачаващ за мен остава избора да речем на варненци, за София изобщо няма да говоря.

В много от малките селища корпоративният вот е на почит, както вече писа за Маргиналия Венелина Попова. Местните феодали и работодатели в едно малко градче контролират вота, така че дори не дават статистически шанс на някой да се обърка и да пусне глас за друга формация, носят се слухове че се раздават предварително подготвени бюлетини …

Из социалните мрежи за гласуването в София чета интелигентни хора да пишат, как видиш ли гласували прагматечно за един или друг кандидат, само за да стопят преднината на евентуалният фаворит, независимо, че имали други фаворити.

На фона на всичко това както вече правилно отбеляза Дневник отиваме с пълна сила към челен удар в стената или към почти пълно авторитарно управление.

Не, ли?!
Само ще ви попитам ЦИК предприе ли някакви мерки срещу явното нарушение на премиера в изборният ден?!
Не, нали?

Защо?! Премиера не е ли гражданин на държавата и като такъв не е ли длъжен също да спазва нейните закони?

Ами спрете най-накрая с тънките сметки и давайте гласовете си със съвест!

Вместо да рисувате пойни птички, гъбки, цветенца и прочие красоти по бюлетините направете своя избор – особено в листата за ОС в София буквално бях разтроена между 4-5 достойни люде, които познавам!
Дадох гласа си за една жена чиято сила, енергия и позитивизъм ме грабват и на която смятам, че мога да доверя участието в управлението на моят град. Но можех да го дам на поне още 3-4 човека, които лично познавам, уважавам и ценя.

Толкова ли нямаше за кого да гласувате – поне там?!

И така пак както казват старите хора сега е късно либе за китка и да врънкате и да мрънкате ще си имате ново ларго, нови трамвайни линии, които оттичат в първият дъжд, нови широки булеварди, които 2 месеца след пуска си потъват и биват наново раздълбани / справка продължението на булевард Малинов в жк. Младост до магазин ХИТ – пуснато с всички лентички и салтанати в началото на септември и сега в момента разкопано за ремонт в едната посока, а в другата денивелацията се усеща/ и само това да е …

Ще ми се всички да станем малко по-отговорни и малко по-мислещи.

Ще ми се когато имаме шанс да не го пропиляваме търсейки милион оправдания!

Ако всички гласуваме ще бъде доста по-трудно да се манипулира гласа ни и да се измества вота в нужната на някои посока.

Advertisements

Патриотични игри

Годината не бих могла да назова точно, но е някъде съвсем в началото на века, един млад мъж на 17-18 години преминава границата на България и се установява да живее тук.
Причината – низвергнат в родната си Македония, защото твърди, че всъщност няма македонци, има българи и всички сме едно!

И да, той е бил млад, в добра форма и въоръжен!
Въоръжен, защото е бил преследван от своите, които са искали смъртта му за тези му думи и за тази му позиция.

В България той намира своят дом, своята половинка и така приказката продължава и до днес …

Това е само част от историята на моят род и на моят прадядо – Васил!
Родом от Охрид – Македония, което за него е все България и макар да нямам много ясни спомени за него, била съм много малка, когато си е отишъл от този свят, съм слушала достатъчно и за пътят му и за веруюто му и за морала му. Пак от такова семейство на бежанци от съседна Македония е и баба ми, чието име нося и която беше една достойна и смела жена, преминала през нелекия си живот със смелост и чест.

Ако тогава някой доблестен служител беше упражнил уменията си в стрелба по въздуха, нямаше да има нищо … нямаше да го има дядо ми, нямаше да ги има леля ми и баща ми, нито мен, сестра ми, братовчедите ми, нито пък моите три деца, както и трите на сестра ми, както и племеницата ми …
И да, ние сме Българи!
И да, въпреки това че държавата от години е обърнала гръб на нормалният гражданин, аз все още нося в сърцето си гордостта, че съм БЪЛГАРКА!

Каквато незнам дали щях да бъда, ако …

И понеже днес всички вие сте патриоти искам да ви попитам нещо провокирано от един пост на моята добра приятелка Клавдия Лазарова!
Вие сте големи патриоти, нали така?!

Искате да се стреля по „нашествениците“, защото зад тях е родината! Държите плакати с призиви да се убива! Добре, приемам за момент, че вие сте правите и аз греша!

Дали аз съм партиот или не – оставям на вас да решите … След като живея тук, опитвам да работя тук, отглеждам тук децата си, които не са българчета / в смисъл за държавата ни те не същаствуват/ – учат в платени училища, не взимаме детски за тях, водим ги на платени прегреди, не взимат стипендии за успехи в училище … Самата аз 90-та година бях в чужбина, видях колко е хубаво и се върнах тук, защото исках и вярвах, че можем да превърнем България в нещо по-красиво!

Но, отплеснах се, и така вие сте патриотите и вие сте прави!
Да ви питам тогава като големи патриоти – плащате ли си данъците? Чистите ли когато видите боклуци, около блока си, в парка, по плажа, в планината? Отишли ли сте на поне един протест в последната година, за да защитите малкото оставащи планини и морета от изсичане, бетониране и т.н.?!
Пазите ли природата, когато и ако отидете в планината и учите ли децата си на това?

Посадили ли сте поне едно дърво през живота си?!
Учите ли децата си на това да са горди, че са българи?!
Вие самите горди ли сте с това?

Когато да речем волейболистите ни бият сте горди, но като паднат?! Или тогава бързате да се изнижете от залата?!
Или когато Григор Димитров размазва някой на корта сте горди, но като падне, бързате да го заклеймите като самозабравил се глезльо …
Когато българче спечели нейде по света математическо състезание, шахматен турнир или нещо друго, стяга ли ви гърлото?! Сърцето ви трепва ли?!
Налага ли се някой да ви напомня като свирят химна как и какво трябва да правите?
Колко често се гордеете със своята родина?

Учите ли децата си да се гордеят с родината си?!

Да ви питам и още колко от вас нямат поне един член от семейството в чужбина – дали на работа, дали на обучение, дали просто защото тук не се е намерило място за него?
Колко пъти се опълчихте срещу шуробаджанащината, срещу корупцията, колко пъти спазихте ограниченията за скоростта, колко пъти спряхте на пешеходна пътека, колко пъти се спряхте да помогнете на старица или да успокоите чуждо дете?!
Аз не съм безгрешна, но дали всички вие сте?!

Не обвинявам граничният полицай, не съм компетентна достатъчно, за да го съдя, но дали вие сте?!

Стреляли ли сте някога с огнестрелно оръжие, знаете ли как става, знаете ли какво е усещането?
Последен въпрос, ако т.нар. рикошет беше улучил колегата му? И тогава ли щяхте да настоявате за медали и почести?!
И каква е разликата?!
Нали от патриотични подбуди е стреляно?!

Иначе за тези, които искат и могат да мислят :

54 терористи са достатъчни не за 3-ма, а за 100, да не кажа и 300 от нашите полицаи … в смисъл, ако въпросинте чужденци са били истински терористи, обучени да убиват никой, никога нямаше да чуе за героичната постъпка на граничният ни полицай! Просто защото той щеше да изчезне безследно или да загине геройски при изпълнение на дълга си. На любителите на конспиративните теории ще си позволя да препоръчам книгите от поредицата на Том Кланси със заглавието, което съм взаимствала за скромното си писание. Вероятно ще научите и нещо от написаното от него 🙂

Ако въпросната група беше терористична вярвайте ми, трима полицаи нямаше да я спрат.
Когато бягаш от въоръжени и ти обичайно гледаш да си въоръжен, защото се налага да се защитиш, да защитиш себе си, хората с които делиш пътя и надеждите си!

Оставям на вас и да проверите на коя точно граница се намира град Средец ….

Насилието и убийствата, водят само до насилие и убийства!
Да, работа на правителството е да се справи с бежанската вълна!

Да, работа на уторизираните от нас депутати е да не си заравят главата в пясъка, а да имат ясна визия и стратегия как да администрира този сложен и тежък и за едните и за другите момент.

Последно общо взето в тази насока, абсолютно съм против безконтролното преминаване на границите, абсолютно съм против войнстващи и безчинстващи хора, които не приемат протегната ръка и изхвърлят шишето с вода, само защото на него има червен кръст, а не полумесец!
Не съм кон с капаци и знам какви са част от опасностите от миграцията на големи групи хора, но това също е отговорност на държавните ръководители!
Против съм насаждането и прокламирането на войнстващи религиозни доктрини, особено на такива, които са фанатизирани и крайни!
Но категорично съм против липсата на човещина, насилието и също така безконтролната саморазправа и отнемането на нечие право на живот!

Младите хора бягат, защото искат да живеят и търсят своето място под слънцето.
Нашите млади хора, апропо също бягат!

Ако случайно сте го пропуснала в тарапаната, само че в днешно време вече не нелегално и през браздите / в повечето случаи/, а с куфарче с най-необходимото, диплома в ръката и към някой от многобройните ВУЗ-ове в чужбина.

И те ще са пришълци там, където ще отидат!
Някои от вас и някои от нас вероятно също сме били …

Най-скъпият камък в света

Кои са най-скъпите камъни в света?!
Знаете ли?

Вероятно и вие като мен ще отворите Google и ще прочетете вътре за диаманти, изумруди, сапфири, рубини и прочие.

Не!
Изобщо не е това.

Най-скъпият камък е ето този

12079100_1801728390053802_5132664626665503467_n
А защо е най-скъп ли?
Защото е камъкът на приятелството!

Такъв камък може да е намерен край морето, край реката, в планината, да е купен от някой магазин пълен с безброй подобни красоти.
Но той е уникален, дори да ровите в една огромна купа, втори като него няма! Дори цяла кариера да съберете на едно място … пак няма втори такъв!

А няма защото наистина такъв камък може да ви подари само най-истински приятел!
Дори и след като сте го залели с кафе, дори и след като ви е нахранил и е търсил начин да разсее тревогите ви и да ви успокои …. Той пак е намерил начин да ви подари вълшебството.
Вълшебството, което се нарича приятелство!
Не, не познанство, не поредният клик „приемам“ във Фейсбук, а именно истинското приятелство!
Залисани в делника често дори не се замисляме колко ценно може да бъде именно приятелството.
Всички ние знаем, че имаме приятели – някъде там. С някои се виждаме често, с други рядко, някои са зад морета и океани, някои в други страни и на други континенти, но вие ги усещате близки на сърцето си.
Мислили сте за тях, помагали сте им, когато е било нужно, пяли сте с тях, пили сте с тях, хилили сте се на глупости, … когато каквото …
Не сте седнали да мислите обаче кой ви е истински приятел …. няма и нужда, живота е достатъчно мъдър ….
Все в един момент изпаднали в затруднение, притиснати от безброй грижи и разочарования, разплакани или гневни вие се обръщате към всички тези, които в сърцето си сте имали за приятели.
С едни просто, за да споделите, без да очаквате нещо, освен да ви изслушат, с други за да помолите за помощ и шанс да ви помогнат, с трети да опитате още една възможност, за която сте се сетили ….
И тогава разбирате, че приятелството никак не е проста работа.

Има такива приятели, които ви помагат истински и от сърце – точно в нужният момент, точно с нужният контакт, точно с нужната дума!
Има такива приятели, които винаги са на разположение за вас и без да го демонстрират излишно когато видят, че сте на дъното просто се гмуркат и ви вадят, без да питат – а дали ще спечеля нещо от това, а той дали би направил същото за мен, а дали няма и сам да се оправи ….
Има и от новите ви и съвсем не чак толкова близки според вас хора, които обаче не спират да ви мислят, да вярват във вас и да споделят с вас информация и да се опитват да помогнат и на вас да излезете от същата дупка, в която сте и двамата….
Е има и такива, които не отговарят на молбите и въпросите ви дори и с една дума, или пък просто ви казват „Ще се оправят нещата – аз вярвам в теб или ти стискам палци“, има и други, които уж ви познават добре, но в един момент прибират подадената уж от сърце ръка, за която сърцето ви е туптяло радостно, защото се уплашили да ви дадат шанс, защото смятат че бихте злоупотребили с него …

Пожелавам на всеки от вас да се сдобие с такава рядка ценност като мен, защото този камък е по-скъп дори от диаманта Кохинор поне за мен.
Колкото до видовете приятели те са съвсем, ама съвсем произволно написани и приликите и разликите с реални хора са напълно случайни.