Усмивки от жълтите павета

Хубавко си говорим тук за деца, за плетки,  за това онова, но може и да ви разочаровам, ако сте си мислили, че това ще остане оазис на спокойствието или остров откъснат от света.

Както се казва сърце юнашко не трае и ще ви занимавам и с други мои дълбокомислия.

Една такава мисъл ми се върти тези дни….. всъщност хич още не ми се върти, ми яко ме стиска, защото си я купих с един номер по-малка.

Мннеее  не съм слънчасала, никак даже.

Сега пояснявам, за да не ви напрягам излишно.

Поради известни рестрикции в личният ми бюджет си закупих рокля с един номер по-малка.Ще кажете – що така бе Лени, бива ли да намаляваш така прелестта, не само бива ми и се налага, обаче да не се отплесваме.

Та имам си аз бюджет „нова рокля“ и понеже по ред причини е налага освен да си купя рокля и да отслабна здраво, харесвайки една страхотна прекрасност си я зякупих директно с един номер надолу – така с един куршум няколко заека и рокля нова – зашеметителна и аз със стимул да отслабна и така след някоя седмица се надявам да ви презентирам резултата.

Само да не стане вместо да сляза с номер надолу да кача два нагоре като нашите управници.

Спокойно де, ще стигнем и до там и това ще ви поясня.

Та седя си аз сега в къщи пред огледалцето с новото рокле и гледам с надежда ципа в очакване най-накрая да се затвори и с ръка на сърцето ама най-искрено и влизам в момента в положението на г-жа Кмета.

 Представям си я и тя как седи и гледа новоизкърпените и новоизремонтирани пътни артерии от огромна важност и се чуди, дали ще може да се покаже с тях пред хората или не?!

Ще кажете, нищо общо няма – ааааа, не бързайте има и още как.

И г-жа Кмета като мен си им бюджет и тя си е направила сметка, че за да е и вълкът сит /да се направи поредният ремонт и гражданите да викат ура и да пуснат верната бюлетина на скорошните избори/ и агнето цяло / да се задели някой лев от ремонтите и да отиде във неведоми фондове от сорта и нЕкоЙ сме хора/.

Та, какво става като бюджета ти е малък или като искаш да заделиш част от него?

Не ме разочаровайте, помислете!

Именноооо – правиш, каквото можеш и после търпиш и се червиш. Аз, пред огледалото, в очакване бързо да махна омразните кила и да се фръцкам с новата рокля, а г-жа Кмета пред обществеността, в очакване дъждовете бързо да спрат, да настане циганско лято и избирателите да изпаднат в тотална амнезия и да гласуват пак за КОЙто трябва.

Обачееее, понякога идват такива досади като мен и задават въпроси.

И далеч не съм единствена!

Но ще попитам и ще следя за отговорите до 25 октомври.

Защо при падналият вчера дъжд от едва 25 л на квадратен метър, което изобщо не е някакъв връх на валежите за София в последните години бул. Цариградско шосе се превърна в плавателен канал и потенциална връзка с Бургаският залив и гражданите нетърпеливо да се питат кое ще дойде първо – ферибота или междуградския автобус?

Ремонта на точно този участък приключи току що нали?

Някак си наивно очаквахме поне в новите участъци да е мислено, да е работено качествено, а не ден да мине – друг да дойде!

Защо уникалните наистина в първият си и май единствен ден зелени релси на Руски паметник вече приличат на селско стадионче след мача на местните отбори за купата на мандрата?

Защо г-н Зам. кмета отговарящ за транспортните въпроси не можа да назове цената на този ремонт?!

Попитан от журналисти, каква е сумата, която е струвал ремонта на Руски паметник, г-н Зам кмета отговори, че не знае точната сума – дали са им едни пари за Паметника и това е!

!!!!!

Туш нали?!

Вас като ви прати жена ви до магазина бележка и ресто не и ли връщате?!

Не ли?!

Е тя откъде има пари за рокли после?

Аааа, нямала …. ми да си ходи по пенюар тогава.

Аз обаче, като давам пари на мойте подопечни си искам рестото до стотинка и отчет какво точно са купили.

А тук не било ясно?!

А защо не е ясно?

Защото част от парите просто са „изтекли“ в неизвестна за нас, но много добре известна за няКОИ посока и на финала чимовете не бяха изобщо обработени качествено, а просто насложени за красота и след първият дъжд  изтекоха буквално …. в канала … заедно с парите, дадени за този ремонт – апропо нашите пари.

Надявам се поне сега пред неизбежността и неотложността на идващите избори, че ремонтите ще се извършат за сметка на извършилите ги и няма да платим за тях втори път ние жителите на града, просто за да може няКОИ да си ги сложат в необходимите им за това места и да си ги похарчат за каквото им душа иска!

КОЙ ще поеме отговорността за некачествените ремонти и КОЙ ще ги направи както трябва?

Кога, на каква цена, за чия сметка?

И най вече – Докога!

25 наближава – мислете!

Да няма после

Фандъкова обвини листата за потопа!

Защото за мен Кмета не е там да обвинява!
Кмета е там, за да ми гарантира най-доброто в моят град.

5d2f995815f8682722ac3f67ef41ef8b 89yu - -uy0 a91bfd0da12e60915095ee700cd13ee8_XL

Advertisements

Детето МИ Vs Детето ТИ!

Защо не можем да приемем хубавото и прекрасното на родителството или защо дори и в тази област трябва да има наши срещу ваши?

Ей този въпрос не ми дава мира ….

Малкият ми син е особено дете!

За мен и семейството ми най-прекрасното и за старите ми приятели историята донякъде е позната, но … за новите читатели засега няма да навлизам в подробности, а само ще опиша една случка от днес и една от преди 12 години.

Днес големият ми син отиде да заведе брат си на Детска градина /признавам прекрасен момент и се чувствам горда като родител с полученият резултат, а именно Детето МИ № 1 на 18 години/.

Позабави се малко и като се върна го питах защо.

Беше меко казано бесен и каза, че утре ще дойде пак с нас.

Завеждайки брат си били буквално нападнати от родителите на друг палавник, като бащата грубо се развикал на малкият ми син, с думите „Ейй, с мен ще се разправяш момченце, чу ли?“

Отделно се развикал и на учителките, че след като Детето ми №3 е агресивно, трябва да бъде отделено от останалите и т.н и т.н.

Агресивно ….

А как го разбра това и по какво?

Повода е вчерашно спречкване между двете хлапета, при което след като въпросното дете ударило сина ми с някаква играчка … неясно защо / тоест за мен съвсем ясно, защото е дете …/ малкият ми син му го върнал …

За мен напълно нормална случка в Детската градина и моето решение вчера беше първо да се извиня на пострадалия. Да припомним, че моето дете също е било ударено, но тъй като има специфични умения да се предпази не е пострадало …

Та първо се извиних, после ги събрах двамата и им казах, че са прекрасни деца и че трябва да са приятели и да си споделят играчките и да се държат като големи добри момчета, каквито са …

Ако не бързахме може би бих изчакала и родителите, но … нямахме тази възможност, пък очевидно точно с тези родители и нужда не е имало да се виждаме …

И така Детето МИ срещу Детето ТИ!

Или как да реагирате в такива случаи?!

Моята реакция винаги е била да опитам да демонстрирам уважение към децата и мои и чужди, да помиря децата,да се опитам да извадя най-доброто от тях като ги убедя, че са уникални и винаги съм го получавала.

А иначе докато гледах бесният си 18 годишен син се сетих за една далечна случка, когато той беше първи клас и беше преживял подобно препятствие, за което аз научих поне с няколко дни по-късно.

След спречкване с някакво момиченце на другият ден бил пресрещнат от баща му и майка му, които го заплашвали, обиждали и се разправяли с него на двора на училището, добре че се намесила друга майка на дете от класа и после аз от нея научих подробности за сцената.

Спомням си само, че в този ден имах едно много тъжно и уплашено момче и не можех да разбера защо.

Поговорихме после с него, обяснихме му, че каквото и да направи едно момиче е момиче и трябва да има търпение, уважение и да не наранява и обижда момичетата, защото към тях отношението е такова.

Дадохме пример със семейството ….

Е, днес моят 18 годишен син е със сигурност образец на кавалерство и това го казвам с абсолютно 100% доза гордост, ако щете и самохвалство го наречете!

Всеки, който го познава и е контактувал с него може да го потвърди.

А е такъв, защото аз съм такава, както и съпруга ми – ние не обиждаме, не се саморазправяме, не нараняваме, не заплашваме!

Ние вадим най-доброто от децата и наши, и приятелски, и роднински, и познати, че дори и непознати по най-добрият начин, като ги караме да знаят колко са специални и важни за нас и колко сме горди, че именно те са нашите деца или приятели, или просто партньори в игрите ни!

Давам само още един пример, за да не ви досадя – през уикендите често ходим с малкият да се катери, почти винаги и аз се катеря с него, защото още не е достатъчно голям да откача и закача обезопасителните въжета. Та миналия уикенд пред нас имаше едно момиченце, което привидно беше само. Детето определено имаше данни да се катери, но нямаше техника и се плашеше от непознатите препятствия. Малкият ми син пък се изнерви, че го чакаме. След като установих, че никой не прояви интерес към момиченцето взех да го напътствам и да му давам указания. След второто препятствие то вече беше далеч по-уверено, а на финала я поздравих за това колко е смела и как добре се справя и най-вече, че не се е предала и е победила и трудностите и страха си! Очите и грейнаха и съм сигурна, че следващият път ще е доста по-уверена и много се надявам нейните родители да се гордеят с нея, защото тя наистина е една смела девойка!

И да, това работи!

Детето МИ е достоен човек!

Пожелавам на всички родители от втората група и те да могат да го кажат след 16 години!

Защото родителите сме за това да дадем криле на децата си и да се радваме после на полета им!

IMG_0417