Децата – инструкции за ползване не по нашенски

Със сигурност няма да учудя никого с публикацията си, не и сред близките ми познати и приятели.

С тях темата е дискутирана на всяко сядане и ставане и моето верую е такова, че всеки ден се опитвам да дам гласност на точно този акцент от своето мнение относно детеотглеждането.

Повод да напиша днешната статия са две мои гордости, за които нямам грам заслуга, но не мога да не ги коментирам.

Първото е победата на Маги Малеева на турнира за ветерани на Уимбълдън! Победа и то каква – от загуба в първия сет, до победа в мача! И то не над кого да е, а над световна машина като Мартина Навратилова, за по-младите читатели ползвайте Гугъл!

Маги, също като сестрите си е постигнала много неща и успява в много от житейските си начинания и със сигурност, ако я попитате тя ще бъде благодарна на майка си Юлия Берберян, на която по стечение на обстоятелствата съм благодарна и аз за моите първи срещи със съзнателният спорт и със дисциплината, умението да се бориш, умението да си победител, дори когато временно губиш!

 
Другият важен за мен повод и снощният ми среднощен разговор с една дружка, с чието постижение се гордея истински!
Гордея се защото Румката е мое другарче от няколко години, свързахме се по хубав повод и оттогава досега винаги сме онлайн 🙂
Румката, направи едно чудо за мен – откри спорта и то не като мнозина в юношеството си, откри го след като роди и малкият си син и беше над 40 години. 
Само за половин година свали 30 килограма и сега изглежда зашеметяващо!
И не само откри спорта, самата тя снощи ми помогна да извадя нещо много ценно от разговора ни, а именно че е важно да подадеш ръка на всеки решил да опита, да насърчиш всеки и да му помогнеш да намери своето място в богатата спортна палитра.

От години нямаме необлъчени другарчета и децата на много от близките ни приятели вече са редовно спортуващи благодарение на личният ни пример и на убежденията, които не просто прокламираме, а с които живеем и то от години.

Писали сме и преди на спортна тема и ще препубликуваме и тук статиите, за да са на едно място и за да ги четат все повече хора.
Това, а което искам да разкажа днес не е ново за мен, но вероятно ще се окаже ново за някои от вас и дори да накарам един средностатистически родител да се замисли ще бъда щастлива.

Благодарение на наши приятели попаднахме в едно райско кътче от нашето Черноморие за един прекрасен уикенд.

 
Малкият ми син е ранобудник и доста активно дете, затова още първият ден се озовахме на плажа рано-рано.

 
Освен нас нямаше други българи …. но за сметка на това имаше хора от други националности, ще спестя какви, за да не се отклоним в ненужна посока.

Какво буквално ме грабна и за пореден път възхити у тези хора?!

Три майки съвсем независимо една от друга се занимаваха с децата си, но не просто седейки отегчено и подвиквайки им, както правят болшинството нашенци / че дори аз на моменти се улавям, че съм в тази категория/, не!

Тези майки спортуваха с децата си – едната от тях насърчаваше две момченца на видима възраст 8 – 10годинки в семпла серия клекове, лицеви опори и коремни преси. След това ги прати да тичат по плажа, като през цялото време ги наблюдаваше, на финала влязоха в морето, за да обучава малкото на плуване.

Указанията бяха тихи, но категорични, младежите очевидно бяха свикнали и изобщо не чух протести или спорове с програмата.

Другата майка беше доста по-млада и детенцето беше около 3-4 годишно момиченце. Първо ме озадачи, като го остави на плажа докато тя самата направи няколко бързи серии спринт, след това потичаха малко с мъничето, на финала правиха дихателни упражнения, клякаха и останаха да съзерцават морето.

Третата беше баба или бавачка, на която бяха поверени цели 4 дечица – като най-малкото беше бебе.

Занимавайки се предимно с бебето – наблюдавах как го топеше в морето, в което и след два часа една креслива леля не позволи на Гошето да влезе, защото водата е студена …..

Но бебето си получи здравословната сутрешна баня, на която видимо се радваше, беше изтрито яростно с хавлийка и на финала оставено спокойно да рита и да съзерцава облаците, докато бабата / дай боже всекиму такава форма на тези години/ буквално ми събра очите като строи другите трима образци пред себе си и започна да показва упражнение след упражнение, като помагаше на всеки от тях докато не изпълни нещата, както трябва!!!

На финала получиха подарък – къпане наволя в студената за Гошето вода и бабата взе мъника, за да се разхождат по плажа.

Заговорих се с нея и я попитах с любопитство дали професионално е била свързана със спорта, като я поздравих най-искрено за това, което прави.

Тя усмихнато благодари и каза, че никога не е била нещо повече от любител, но за децата това е което трябва да се прави! И понеже тя обича тези деца – ще прави всичко, най-добро което може за тях!

Зададох си въпроса, а ние обичаме ли децата си?!

Надали някой би ми дал отрицателен отговор, нали?!

Замислете се тогава преди да оставите Гошето с таблета под чадъра и да му забраните да влиза във студената вода!

Замислете се и не само на морето, а и после през учебната година, когато освен да го водите на уроци по всичко и да го оставяте да гледа Телевизия в захлас или да играе на любимото си ПСП може би е добре да го заведете в близката спортна зала, на близката писта или в близкият басейн и да му дадете нещо, което е много важно за него.

Защото спорта не е само здраве, той е и изграждане на характер и на гледна точка към трудностите, към ангажиментите и началото на уважението и обичта към самият себе си!

Спортувайте!

Дайте шанс на децата си да се запознаят рано със спорта – няма да ви струва нищо, но ще им дадете много!