И бре, курорте!!!

Ден трети или четвърти минаващ с бавна безметежност и курортна еднотипност … спокойствие, тишина, почивка, мързел, …пристигат нови курортисти …

Часът е 14, време е всички нинджи да са по леглата и да сънуват нови подвизи.

Слагам подопечната ми нинджа и решавам, че ще имам 2-3 часа да почета нещо, да дремна и аз .. все пак нали сме на курорт …

Да, ама не …

Майката на Гошето е решила, че сега е момента да го възпитава и понеже възпитанието е дело достойно, за всеки случай е изнесла днешният етюд от възпитанието му извън пределите на стаята. Френските прозорци, са отворени и навън е изнесена маса, където курортистите, купонджии си прекарват чудесно, пият биричка, хапват, а и възпитават Гошето, Никол и Мишо.

Мишо, явно е добро дете – свири на триола … и добре пее, отделно си тренира гласа като реве на всеки 20 минути – за сладолед, за солети, за басейна, за пързалката ….

Само да спомена, че басейна е детски и е с дълбочина 60-70 см и обиколка метър – метър и половина, пързалката, люлката, пясъчника и надуваемия замък са на има няма огромното разстояние от 5 метра зад ъгъла на щаба на курортистите под нашият прозорец. Но Мишо не може сега да отиде на басейна, щото е топло … затова е оставен на хладинка да реве под прозореца ми. Да развива бели дробове детето, щото и певец може да стане един ден.

В това време Никол мрънка, за каквото се сетиш – за деЦкото, за новите сандали дето ще и ги обуят на вечеря, защото сега ще ги изцапа …, за сладолед, за …. загубих им дирята вече.

Нинджата, като всяка нинджа се прави на заспала, но половината му уши са два-три етажа надолу, където вероятно страдат други нинджи и той трябва да се намеси и да им отвоюва сладоледа и влизането в басейна, като истински радетел на свободите на нинджите-курортисти.

След като се налага и аз да приложа известни възпитателни похвати тихичко съскайки, че ако не заспи и него после ще го пратим долу с другите нинджи да пореве за сладоледа насущниЙ и за басейн.
Пък и все пак защото цяла сутрин не е излязъл от големия басейн, най – накрая отнася плувката и заспива.

За нас с баща му остава да си записваме нови възпитателни техники и да се пулим, как е възможно да сме отгледали цели 3 нинджи без да се сетим за част от тях ….

Чак да подремнем е малко прекалено – то курорта да не е за това … хората имат по-важни задачи от нашата почивка – деца възпитават еййй, не е шега работа.

Майката на Мишето, като най-ербап го слага на място – ще ми се тръшкаш ли още, мммм, ще ми се тръшкаш ли – ей сега ще ти кажа аз ….
Улавям се, че съм наострила слух, обаче нищичко не чух, тази жена ту говори високо, ту съвсем тихо и го разбирам Мишето, сигурно и той не е чул, пък ей на сега така и ще си остане без сладолед …

Майка му не чух, но пък Мишето съвсем ясно го чух – вероятно освен триола има и гайда …

17 часа – Педагогическата практика си има край и Мишо, Никол и Гошето са пуснати наволя на басейна, да търчат, ама не да влизат вътре щото водата е студена, да тъпчат сладолед и да викат колкото могат, щото родителите и те са хора, пък то тук ако не ги пуснем свободно къде ли …..всичко е оградено, обезопасено, направено ….

Ееееее разгеле ….

Отивам да събудя Нинджа № 3, обувам му бански и отиваме в големия басейн … където аз като лоша родителка, го пускам да влиза, да излиза, да скача, отделно му купувам сладолед преди обяд и вечеря без страх, че ще си развали въпросното мероприятие …

Следват незапълнени с нищо и безполезни часове на почивка …
21.45 – втора част на образователният семинар, където вече освен успешни родителски практики ще има включени и други дисциплини, ама понеже нямаше легенда, още не го знаех това.

Децата трябва да лягат вече – така де и аз това казвам нали?!
Нинджа № 3  изкъпан, с измити зъби е паркиран в леглото, като за награда гледа кратко филмче на таблета / нали се разбрахме тук, че ние не сме еталон за родители/.

В това време родителите на Мишо, Никол и Гошето ги пердашат за 5 път поне в рамките на последният половин час – ред трябва да има и децата трябва да си знаят мЕстото. Че кой спори?! Това трябва да е майката на Мишо, тя ги разбира нещата ….

Най-накрая триолата и гайдата на Мишо, замлъкват, Никол също не се чува, Гошето явно е бил най-уморен … и настава тишина …. Звездиии, лунааа, идилия ….

От планината повява вечерен хлад, какво му трябва на човек – на курорт сме все пак … седим си тихичко на балкончето, гледаме прекрасният парк пред нас …

23 часа ще полягваме вече, все пак сме на курорт … обачееее

Нашите съкурортисти не са на същото мнение – изнася се маса в градинката, сяда се на по биричка и започват задушевните разговори – ми и те са хора, децата са набити, спят, тишина, птички, звездички  – сега, ако не му дръпнем един сладък лафмоабет кога?!

Минаваме както си му е реда през политиката, икономиката, бизнеса, пак икономиката, географията – в разгара на дебата някой вади карта и се започва спора, откъде е по-близо да се стигне до Боровец …. Тези, антитези, мнения, анализи …

Часа е почти 1 след полунощ, нежно подрънкват чашки с бира … да лягам ли, да не лягам ли …

Минава ми мисълта да напълня едно шише с вода и да полея цветята в лехата под терасата …., ама нали съм и аз една пишманкурортистка – лягам си само с мечтите ….

7.50 на другата сутрин – Нинджа № 3 е вече на крак и се отправяме на закуска, нашите съкурортисти спят и сънуват пътя за Боровец може би или пък реализацията на поредния бизнес план, който ще спаси страната …
Ще станат някъде към 9.30, а ние вече ще сме изпили по 2-3 кафета … щото курорта е кой както си го напраИ ….

***съвсем друго исках да пиша, ама …. Исках всъщност да похваля от сърце комплекса, в който сме отседнали, защото идваме тук вече 3-та или 4-та година и всяка година има по нещо подобрено, по нещо направено по-хубаво, персонала е любезен и основната част от него си е все същата, та вече ни познават …. Въобще чувстваме се като у дома си и нищо не ни липсва тук … и най-дребните ни забележки биват чути …
Обаче от курортистите няма спасение и се усещам, че пак си тананикам рефрена …. „Жълти плочки да им сложат пак ще има кал …..“

Дано се научим някой ден и на изкуството да почиваме така, че да оставим и другите да се насладят на своята почивка …

10882384_1670197019873607_3175019597818492070_n

Advertisements

Детски успехи и родителски принос

Детето ви плува страхотно, на колко е години, как успяхте да го научите?!

Както се досещате няма родител, колкото и да се опитва да е земен, който при подобни реплики да не се чувства като балонче пълно с хелий, готово да скъса връвчицата и да полети висооооко над нещата.

Още повече, че жената нямаше как да знае, че сина ни плува буквално от 2 седмици, но с дни научава нови неща и буквално ни смайва.

И понеже винаги съм се старала заради децата и наши и чужди, да бъда честна и да споделям опита си с хората ще се опитам съвсем кратко да споделя и с вас.

Споделих с дамата, чието дете беше видимо по-голямо, че всъщност заслугата ни за факта, че малкият ни син плува така е на практика символичен.

Тайната съставка № 1 е в това, че просто следваме неговите интереси, развитие и дадености.

Е, сега, все пак като родители трябва и да приложим малко креативност и критичен подбор по избора на интереси, защото пък част от другите му интереси включва гледане на филмчета, игрички на компютъра и тъпчене с шоколад 😉 .

Всъщност ролята на родители по тази точка се свежда до това, просто да съпортваме добрите идеи и да им даваме поле за изява.

Така и с плуването на най-малкия. Следвайки страстта му към водата сме прекарали безброй часове с него по всякакви басейни, записахме го на плуване, примирихме се с вечно пълната вана и мократа баня …

Докато в един момент той просто започна да плува сам, въпреки моят страх, въпреки недоумението ми за какво кратко време няма и 2 седмици от махането на плувките до минаването на 3-4 дължини на басейн с олимпийски размери без да спира да почива. Как буквално само от гледане започна да плува по гръб все едно е роден във водата, докато миналата година се опитвах да го накарам да се отпусне и да плува по гръб и не успях.

Започна, защото му дойде времето, започна защото вече беше уверен, опитен и го искаше повече от нас. Ние просто бяхме до него, следвахме го и му помагахме, но не повече от нужното.

За да не реши някой, че горните редове са просто родителски възторзи ще дам друг аналог с големият си син, който преди месец защити Първи дан Карате и Кикбокс, защити ги защото се готви постоянно, защото от години вече е фокусиран върху това, а е фокусиран, защото той го избра като спорт и предизвикателство и поради тази причина положи повече усилия, отколкото в тениса, на който го бях записала с мечтата си да го направя тенисист!

Това е тайна съставка  № 2 – следвайте мечтите на децата си, а не своите!

 Ако бях натискала големият си син за тениса, той щеше да продължи да играе, щеше да продължи да му е скучно / защото сподели, че това е причината да не иска да продължи с този спорт/ и на финала въпреки моят натиск пак щеше да се откаже и нямаше да излезе нищо от него – освен просто посредствен тенис познавател. Аз тайно продължавам да си съжалявам, че не стана тенисист, пък и за мен тениса е прекрасен спорт и нищо скучно няма в него, но ….

Нашият принос тук беше, че просто му дадохме шанс да опита максимален брой спортове и странични занимания, докато намери своето и докато потъна в него и сега е трудно да бъде спрян. Смея да кажа, че един от редките моменти да изявявам гордостта си така явно и да ги хваля публично дойде не точно след като той получи бленувания от всеки практикуващ бойни изкуства черен колан. Не! Дойде след като прочетох спортното СВ, което беше написал за кандидатстване по далечните университети …..

В него той пишеше, че е благодарен на родителите си, че са му дали шанса да намери себе си и своят спорт, помагали са му и са го подкрепяли във всяка негова стъпка!

Да, определено се гордея с него и да определено съм щастлива, че той е оценил най-важното което сме му дали – свободата да избере, както и помощта и подкрепата да бъде себе си!

Не ми се иска да се изживявам като възпитателен гуру, затова ще спомена само и последната тайна съставка № 3 за родителят съпортващ успеха на детето си. Всяка цел на детето ви е важна за него и вие трябва да я уважавате, но има цели, на които трябва да имате сили да кажете НЕ.

В спортният път на големия с мъка поставихме едно не точно НЕ, но просто го накарахме да определи приоритета си на даден етап от развитието си, тъй като имаше два спорта, в които беше станал много добър, а вече трябваше да се фокусира над единия. Той направи избора си и ние го подкрепихме! По същият начин подкрепихме и избора му на училище след 7 клас, така както подкрепихме и средният си син при желанието му за тотална промяна за гимназиално развитие спрямо дотогавашното му училище. Избора, трябна да е техен, след като сте им дали всички най-добри шансове, така ще бъдат ангажирани и силни.

Другото ни  категорично поставено НЕ беше пред всеобщата им цел и на тримата да гледат повече ТВ, повече филмчета и да речем да пият газирани напитки 😉 😉 :).  И не че това ни прави по-добри родители или пък тях по-добри деца, не!

Просто за всички е ясно, че играта има правила и че те ще се спазват, независимо от моментните настроения и фактори.

Ще се радвам, ако съм ви била полезна 🙂

11059787_970175513002552_2382987995467301448_n 11216711_960836770603093_8472300006428538132_n 11745401_976876352332468_7795207455115806336_n

Бий ме обичам те или почивка по родното Черноморие доброволно!

От години дъвчем темата, от година се набираме един срещу друг и се опитваме да доказваме кой кум, кой сват, кой на булката брат.
Каквото и да правим обаче пак стигаме до прословутата Пернишка максима, а именно :

„Бий ме, обичам те!“

Повод да ви досадя по никое време са няколкото поредни публикации из нет пространството разказващи за прелюбопитни практики по нашенското Черноморско крайбрежие това лято, с които целта не е да се привлекат и задоволят туристите, еле пък български такива, нееее! Не се заблуждавайте, целта е ден да мине, друг да дойде и да усвоим сега, веднага и набързо едни пари, пък природата, комфорта на почиващите и бъдещето на туризЪма са просто едни абстрактни понятия, от които нашенеца гордо предлагащ какъвто и да е сървиз по родното Черноморие нито разбира, нито пък иска да разбира.

И така де, какво му пука дали вие сте доволни, като съвсем доброволно отивате и оставяте с омерзение всяко лято при него своите пари ….
Какво като не сте доволни, доволството не го храни него – хранят го вашите и моите пари, които в никой случай болшинството от нас не берат по дърветата нали?!

И докато всяка поредна година вие отново и отново наливате в неговото канче, с тъпата упоритост на пернишка булка, за която ако не я нашляпат днес все едно не е имало днес …. Как да схване нашенският турпредпалагател, че вие аджеба сте недоволни?

А и да схване пука ли му?!

Офф нюз ни съобщават горещата новина, че 

На плажа в Приморско искат по 5 лв на разпъната хавлия?!

В същото време Вести.бг пък разпространява информация за 

Поредният скандал на култовият плаж Силистар , където за да стигнат до морето туристите се налага или да платят 10 лв или да отнесат малко бой ….

Найс, а?

Замислих се, що за хора сме ние българите, що за туристи сме, що за курортисти и без да искам в главата ми изплува именно откъс от публикуваната наскоро книга „Моето Порно“ на младата българска писателка Бояна Ламбер 😉 , където тя илюстрира друг наш феномен със същата ситуация.

Без да искам направих аналога или може би съвсем нарочно поради самата Бояна, но с това ще ви занимая някой друг път, сега да се върнем на средновековната инквизиция наречена „Почивка по нашето „Черноморие“

От има няма 7-8 години пишем и се пеним по темата, за което можете да прочетете и в  БлогА на Хаджигенов

И това е поредната илюстрация на нашият мазохизъм. Толкова години чакаме нещо да се промени след като очевидно на никой не му пука.

За тези години станахме свидетели на Убийството на Градина!

Да! Точно така, на убийството!

Това уникално място на нашето Черноморие беше зарито с нови хотелски нелепици и бетон, стана пренаселено, мръсно и загуби чара си. В целият залив е публична тайна, че няма функциониращо пречиствателно съоръжение до момента и всички от Червенка до Златна Рибка го карат на септични ями, а Жоро-лайнара /извинете за натурализЪма – всъщност собственика на цистерната-лайнарка е горд собственик на поне едно 5 апартамента в Бургас и подозирам, че само липсата на добър риъл естейт ейджънт е причина да няма поне още толкоз в Палма Де Майорка/. Само един от комплексите е инвестирал поне в съвременна канализационна система, към която сега искат да се „закачат“ всички по трасето, без да отчитат, че подобни съоръжения се изчисляват и оразмеряват по определени категории и образно не могат да поемат 5-10 пъти повече от това, за което са разчетени. Отделно предложението на собствениците и управляващите комплекса за изграждане на пречиствателна станция, финансирано изключително с техни средства се посреща с бурен смях от местните …. и правилно, за какво им е пречиствателна станция, като могат спокойно да си отвеждат отходните канали в морето малко по-надолу в местността Вромос … именно да, в това същото дето вие си плувате на воля и си къпете децата …

Е най-накрая се изгражда нова пречиствателна станция – съвсем друга тема е колко ще е адекватна и работеща тя в блатистата местност, в която се реализира, да не говорим за цената и …..

Поредната гавра с природата по родното ни Черноморие тези дни илюстрира човек, който алармира за убийството на дърво в Несебър, защото гонело клиентите на 4 маси!!!! в заведение – голяма загуба ще е било, след като борбата е на живот и смърт и дървото е обречено …

Та така чудя се докога наистина нашенецът упорито ще си запушва носа, ще плува между л****- та, ще е абониран за поне едно стомашно-чревно заболяване по време на лятната си отпуска, щото налиии … водата и за пиене, и за миене, и за къпане, както и тази за готвене е от чиста, по-чиста. Ще търпи вкиснатите погледи на хората, които се предполага, че са там за да му осигурят комфорт, ще търпи да го лъжат в сметките, в грамажа, в качеството на всяко нещо, което си поръчва и т.н и т.н …. списъка може да е безкраен наистина.
Ще се примирява с бетонирането, изсичането и замърсяването на последното късче крайбрежна ивица, в името на бързата печалба и келепира, така както го разбират нашенските турпредлагатели?!

На другата страна на везните остават буквално броени на пръсти комплекси по родното Черноморие, в които се чувстваш като бял човек, в които е чисто, в които ти се усмихват и те обслужват като ВИП клиент, независимо, че говориш български! Или алтернативата да почиваме и да инвестираме в икономиките на  Гърция, Турция, Албания, Черна Гора … защото там сме хора с главно Х. Там сме клиенти и там получаваме малкото, което искаме – усмивка при обслужването, качество на услугата или просто едно чисто човешко отношение.

Тази година беше първата, в която бяхме се зарекли да бойкотираме родното Черноморие и имахме една гора поводи.

Защото плажа, който обожаваме и ходим от години вече не е просто плаж, а поредната площадка пълна с няколко нови хотела, пълни на свой ред със стотици плажуващи.

Пътят към плажа от поне 4-5 години беше като трасе на офф роуд симпатизанти, е тази година е положен нов асфалт, така направо върху нищото и подозирам, че ако няма нови строежи може да изкара – година, две, но не повече. По въпросното „пътче“ не могат да се разминат свободно два леки автомобила, няма добър дренаж, канавка, нито пък е разчетено да поеме натоварванията от камиони и тежки машини в комбинация с жегите …

Хотела, в който отсядахме от години вече е продаден, защото просто нищо не е като хората …. в нито един аспект на градчето, което обичахме като наше  …

Плажа пред единственият уникален комплекс в района е взет на концесия от години и гостите на комплекса са принудени, ако държат на солената вода и морският пясък да се бръкнат поне за 20 лв на ден за два шезлонга и чадър – само като аналог, в Гърция плащаш 5 евро за консумация на бара и ползваш безплатно и чадър и шезлонг, там където изобщо има платена такава услуга ….

И така уважаеми наши тур-трегери … не знам колко още си мислите, че ще можем да си играйкаме, но бих прогнозирала, че имате максимум година – две, докато и най-залупените и непросветени ваши фенове не се светнат.

Мислете сега, за да не стане късно.

576049_10150861329395127_141502232_n

За протокола, аз до последно се опъвах да спонсорирам родното Черноморие, но от тази година твърдо ще почивам или навън или само и единствено в проверено и обичано от мен място, при хора, които харесвам, обичам и на които имам доверие, и не на последно място, на което ме карат да се чувствам човек!

11760309_851869884891537_7134329796882580559_n

дървото в Несебър, което „пречи на бизнеса“ и е осъдено на смърт чрез задушаване, след като другите опити не са дали резултат ….

tasos-21

произволен плаж нейде из съседна Гърция ….

Вие къде бихте искали да почивате?!

Не ми отговоряйте …. няма нужда ….

Вишнева градина, а стига бе!

Цялата ни работа е такава …. Та защо ли се учудваме и отбелязваме като събитие поредната гавра с природата в столицата.
Всички скочиха на Ветко Арабаджиев за изкоренените вишни.

Е, и?!

Дреме ли му на Ветко?!

Не! Бъдете сигурни, че не само не му дреме, но ако изобщо вашите вопли стигнат до него, може най-много да ви напсува и да ви попържи така както си знае!

А стига бе, вие ще го учите него как се прави бизнес, как се управлява хотел и как се оформя инфраструктура и зелени площи!

Кво сте се разпишели за три корена вишни?!

Прост бил Ветко, селянин бил!

Що да е прост?

Мен, ако питате си е тамАН на място!

Като всички други и като всичко друго у нас!

Като секат едно подир друго дръвчетата пред блока ви, за да ви вдигнат поредния МОЛ в квартала не пищите, ама сега нали човека се опитва тука да ви направи европейци, опссс май азиатци беха тез с палмите …. или пък африканци …. позабравила съм я вече географията веднага да го оплюете.

Пък той е инвеститор, едър бизнесмен – работа създава, семейства храни, благодетел е с две думи казано…..

Помислете само колко дървета сте видели в последните години, изсечени, изтръгнати, посипани с бетон, защо се хванахте точно за Ветковите вишни?!

Щото Ветко е нависоко, кара лъскава кола, носи лъскави костюми и ви дразни, а като дойдат поредните наемни работници, си седите кротко пред входа, мъмрите си под носа и риете с върха на собствения си налъм, ама не се сещате да ги спрете нали?!

Защо?!

Защото ви е страх!

А какво можете да загубите?

Аз ще ви кажа, само оковите си!

Затова другият път като видите такова нещо, по-добре организирайте жива верига, звънете където се сетите, но спасете вишните, щото палми по нашия край не виреят и щото зимата иде …. И буквално и преносно ….

И ако не спрете такива като Ветко сега, утре може да се наложи вкупом да се изнесем по посока на палмите, ама поне ще сме свикнали …. Че жива ветка няма да ни прави сенка и че вишни ще виждаме само на картинка или внос, както стана с ябълките, крушите и черешите, с които години наред се гордеехме, а сега чинно си ги внасяме от Италия, Израел и Холандия!

Не е крив уважаеми този дето изкоренява вишните, криви сме ние, че им го позволяваме и че ги търпим!

И ако сега не го осъзнаем, скоро ще осъмнем с палми и по Витошка и пред Народното събрание, за последното апропо идеята не е лошо, тъкмо депутатите ще имат и летни работни места!

Vishni 2676941720058182077tmOlJi_fs

* на картинка едно виждате спИцИален сорт Веткова вишна ….

** на картинка две вишни някъде по белия свят ….

В една нормална държава Ветко и компания щяха да прекарат остатъка от знойното лято разсаждайки вишневи фиданки, а тук?!
Тук ще смучат коктейлчета под палмите и ще се смеят на маймуните извън комплекса ….но както и друг път сме отбелязвали, културата ни на граждани ич я няма, та наздраве на Ветко и компания, пък вие бягайте на пазара и се запасете с някоя и друга вишна, може да боднете една костилка пред блока, зер след години може да покажете на внуците какво е това дърво!

Шоколад и череши

Тъй като всеки уважаващ себе си блогър трябва от време на време да готви или поне да снима добре, това което е спретнал за домашните си 🙂
Може би е време да започна и аз да наливам масло в огъня на тази необятна област.

Ще започнем с нещо много просто 🙂
Съпругът ми е виртуозът в кухнята 🙂
Аз готвя редовно и доста добре, но той следи кулинарните блогове, чете, търси рецепти и експериментира с ексцентричности, на които би завидял всеки Шеф.
Та тази му страст ме изправи днес сутринта пред купа череши, които останаха самотни след като бяха послужили за добива на една уникална вишновка /в случая черешовка/.
Чудех се какво да правя с тях, тъй като все пак няма как да ги изям от сутринта :), пък не е добре да ги дам и на децата 🙂
Затова полека лека, се оформи този пъклен замисъл, за чиито резултат ще докладвам няколко часа след прибирането и на най-малкият ми син 🙂

И така череши с шоколад – отнема като направа няма и половин час, а обещава за изяждането да отнеме максимум 10-тина минути.
Първо мислех просто да потопя черешите в шоколада и да ги забравя така, но накрая творческият порив ме запрати в друго измерение.

И така нещото, което вероятно ще бъде блат съдържа натрошени обикновени бисквити и орехи.
Смесвате добре и после заливате със сместта на едно кисело мляко, един лимон и една ванилия.
Разбърквате и разнасяте добре по дъното на тавичката.
След това поръсвате отгоре черешите и слагате за няколко минути в предварително загрята фурна на 150 градуса.
Във фурната седи не повече от 10-тина минути, които са ви необходими за да натрошите шоколада и да го разтворите на водна баня.
След това вадите от фурната – смесвате остатъка от черешите с шоколада и размазвате върху готовият вече „Блат“.
Оставяте го да изстине и на финала го слагате в хладилника да стегне.

За консумацията ще ви разкажа друг път – можете да го придружите с чаша домашен студен чай, с лимонада или дори с чаша бяло вино 🙂

IMG_3972 IMG_3973 IMG_3974 IMG_3975 IMG_3977 IMG_3979 IMG_3980 IMG_3981 IMG_3982 IMG_3985 IMG_3987 IMG_3988 IMG_3989

Децата – инструкции за ползване не по нашенски

Със сигурност няма да учудя никого с публикацията си, не и сред близките ми познати и приятели.

С тях темата е дискутирана на всяко сядане и ставане и моето верую е такова, че всеки ден се опитвам да дам гласност на точно този акцент от своето мнение относно детеотглеждането.

Повод да напиша днешната статия са две мои гордости, за които нямам грам заслуга, но не мога да не ги коментирам.

Първото е победата на Маги Малеева на турнира за ветерани на Уимбълдън! Победа и то каква – от загуба в първия сет, до победа в мача! И то не над кого да е, а над световна машина като Мартина Навратилова, за по-младите читатели ползвайте Гугъл!

Маги, също като сестрите си е постигнала много неща и успява в много от житейските си начинания и със сигурност, ако я попитате тя ще бъде благодарна на майка си Юлия Берберян, на която по стечение на обстоятелствата съм благодарна и аз за моите първи срещи със съзнателният спорт и със дисциплината, умението да се бориш, умението да си победител, дори когато временно губиш!

 
Другият важен за мен повод и снощният ми среднощен разговор с една дружка, с чието постижение се гордея истински!
Гордея се защото Румката е мое другарче от няколко години, свързахме се по хубав повод и оттогава досега винаги сме онлайн 🙂
Румката, направи едно чудо за мен – откри спорта и то не като мнозина в юношеството си, откри го след като роди и малкият си син и беше над 40 години. 
Само за половин година свали 30 килограма и сега изглежда зашеметяващо!
И не само откри спорта, самата тя снощи ми помогна да извадя нещо много ценно от разговора ни, а именно че е важно да подадеш ръка на всеки решил да опита, да насърчиш всеки и да му помогнеш да намери своето място в богатата спортна палитра.

От години нямаме необлъчени другарчета и децата на много от близките ни приятели вече са редовно спортуващи благодарение на личният ни пример и на убежденията, които не просто прокламираме, а с които живеем и то от години.

Писали сме и преди на спортна тема и ще препубликуваме и тук статиите, за да са на едно място и за да ги четат все повече хора.
Това, а което искам да разкажа днес не е ново за мен, но вероятно ще се окаже ново за някои от вас и дори да накарам един средностатистически родител да се замисли ще бъда щастлива.

Благодарение на наши приятели попаднахме в едно райско кътче от нашето Черноморие за един прекрасен уикенд.

 
Малкият ми син е ранобудник и доста активно дете, затова още първият ден се озовахме на плажа рано-рано.

 
Освен нас нямаше други българи …. но за сметка на това имаше хора от други националности, ще спестя какви, за да не се отклоним в ненужна посока.

Какво буквално ме грабна и за пореден път възхити у тези хора?!

Три майки съвсем независимо една от друга се занимаваха с децата си, но не просто седейки отегчено и подвиквайки им, както правят болшинството нашенци / че дори аз на моменти се улавям, че съм в тази категория/, не!

Тези майки спортуваха с децата си – едната от тях насърчаваше две момченца на видима възраст 8 – 10годинки в семпла серия клекове, лицеви опори и коремни преси. След това ги прати да тичат по плажа, като през цялото време ги наблюдаваше, на финала влязоха в морето, за да обучава малкото на плуване.

Указанията бяха тихи, но категорични, младежите очевидно бяха свикнали и изобщо не чух протести или спорове с програмата.

Другата майка беше доста по-млада и детенцето беше около 3-4 годишно момиченце. Първо ме озадачи, като го остави на плажа докато тя самата направи няколко бързи серии спринт, след това потичаха малко с мъничето, на финала правиха дихателни упражнения, клякаха и останаха да съзерцават морето.

Третата беше баба или бавачка, на която бяха поверени цели 4 дечица – като най-малкото беше бебе.

Занимавайки се предимно с бебето – наблюдавах как го топеше в морето, в което и след два часа една креслива леля не позволи на Гошето да влезе, защото водата е студена …..

Но бебето си получи здравословната сутрешна баня, на която видимо се радваше, беше изтрито яростно с хавлийка и на финала оставено спокойно да рита и да съзерцава облаците, докато бабата / дай боже всекиму такава форма на тези години/ буквално ми събра очите като строи другите трима образци пред себе си и започна да показва упражнение след упражнение, като помагаше на всеки от тях докато не изпълни нещата, както трябва!!!

На финала получиха подарък – къпане наволя в студената за Гошето вода и бабата взе мъника, за да се разхождат по плажа.

Заговорих се с нея и я попитах с любопитство дали професионално е била свързана със спорта, като я поздравих най-искрено за това, което прави.

Тя усмихнато благодари и каза, че никога не е била нещо повече от любител, но за децата това е което трябва да се прави! И понеже тя обича тези деца – ще прави всичко, най-добро което може за тях!

Зададох си въпроса, а ние обичаме ли децата си?!

Надали някой би ми дал отрицателен отговор, нали?!

Замислете се тогава преди да оставите Гошето с таблета под чадъра и да му забраните да влиза във студената вода!

Замислете се и не само на морето, а и после през учебната година, когато освен да го водите на уроци по всичко и да го оставяте да гледа Телевизия в захлас или да играе на любимото си ПСП може би е добре да го заведете в близката спортна зала, на близката писта или в близкият басейн и да му дадете нещо, което е много важно за него.

Защото спорта не е само здраве, той е и изграждане на характер и на гледна точка към трудностите, към ангажиментите и началото на уважението и обичта към самият себе си!

Спортувайте!

Дайте шанс на децата си да се запознаят рано със спорта – няма да ви струва нищо, но ще им дадете много!

11059787_970175513002552_2382987995467301448_n 11742889_970175599669210_7305932546079062906_n

Двама са малко, трима са много ?!? Дали?

Трите деца, моделите, нагласите и клишетата

В рубриката „Елате ни вижте“ си позволявам да пусна една много свежа статия на Будоарт по темата за многодетните семейства, за хубавите и недотам леки моменти в отглеждането на 3 деца.
Замислих се и аз подобно на авторката на публикацията, че надали случайно познавам много повече от 20 семейства с 3 и повече деца.
Честно казано дори за момент не мисля за себе си и семейството си като за изключение, по-скоро явно подсъзнателно се заобикаляме с хора със сродни ценности и начин на мислене и резултата е налице 🙂
Щастливо усмихната се сещам, че сме причина за раждането на поне едно 4-5 бебета, които последваха нашият най-малък син 🙂 за семейства, които имаха своите колебания искат ли още едно дете.
Не ви агитираме, дори никак – прочетете статията, погледнете снимките 🙂 …. на другото ще му дойде времето 🙂

И като илюстрация какво губите, ако не опитате – нашият скромен принос 🙂
Три плюс три първи братовчеди 🙂

577406_365692170156460_50262770_n

* автор на снимката е Ивелина Чолакова