Да подариш слънце!

Слънцето изгрява всеки ден – прегръща ни с топлите си лъчи и ни дарява топлината и любовта!

5a

Задавали ли сте си въпроса, какъв би бил живота ни без слънцето – дали бихме могли да съществуваме без неговата усмивка и топла прегръдка,  живота не би съществувал на практика, той би бил скучен, сив, тежък … безсмислен!

И в най-тежкия ни делник  една детска усмивка може да ни укрили, да ни даде силата да продължим до края, да ни даде опората да изкачим върховете си или да излезем и от най-дълбоката пропаст! Тя ни напомня, че сме живи и че имаме гордост и сили за борбата си!

Замисляли ли сте се колко много семейства нямат това щастие, замисляли ли сте се, колко много хора вечер се прибират в празните си и тихи домове – чисти, подредени и …. кънтящи от тишината!

Те също искат да видят слънцето, търсят го всеки ден, борят се за да стигнат до него, но понякога борбата не зависи само от тях.

Темата, която отварям е тежка за мнозина и малко хора се решават да повдигнат завесата и да говорят за проблема си открито.

Знаете ли, че в България двойките с репродуктивни проблеми са вече почти 300 000?! 300 000 тихи и тъжни домове, в които вечер не звъни детски смях, в които вечер не настъпваш разсипани по пода играчки и бисквитки. Някои от вас може би не могат да усетят студа и мъката в тези думи, но други със сигурност са се докосвали по един или друг повод до нея.

Преди години съдбата ме срещна с група двойки с такива проблеми, станахме близки – помагахме си, някои победиха други …. продължиха борбата – нелеката борба, за да видят слънцето!

30-40% от случаите на репродуктивни проблеми се падат на жените, на една част от които може да се помогне с различни нови методи в областта на репродуктивната медицина, но за други е нужно донорство!

Повечето от вас са запознати може би на думи с мъжкото донорство, но малцина жени в детеродна възраст всъщност знаят, че биха могли да са именно човека подарил слънцето в живота на някой!

За донорството на яйцеклетки или не се говори или темата се засяга някак между другото с излишна срамежливост или пък недооценявайки нейната стойност. Всяко едно донорство е израз на човешка съпричастност, на доброта, на желанието да си полезен другиму – нещо на което не са готови всички в днешно време! Но точно този тип донорство е най-чистото и най-истинското докосване на новия живот, който можеш да подариш на друг човек!

За много жени, това е единственият шанс да станат майки – помогнете им!

Дайте им шанса да бъдат прегърнати от слънцето  защото вие можете да го направите!

Вчера група мои приятелки ме изненадаха много приятно, като заговориха по темата – една от тях беше решила да стане донор и оттам разговора тръгна в тази посока, оказа се че повече от половината ми познати – все млади много интелигентни жени не знаеха, че могат да помогнат и да станат донори.

Интерес проявиха почти всички, от тях половината да проучат въпроса и от тях половината да станат донори би било чудо!

Би дало шанса на едно семейство да прегърне своето слънце!

За да стане една жена донор на яйцеклетки трябва да е на възраст до 34 години, да е родила дете и да има желание да се подложи на процедурата за донорство.

В София има два големи центъра, които работят с донори – Център за репродуктивно здраве „Надежда“ на д-р Георги Стаменов, Специализирана АГ болница „Д-р Щерев“, както и още няколко клиники по стерилитет, вече има центрове за репродуктивни проблеми във Варна, Шумен, Русе, Плевен към които биха могли да се обърнат жените, които ще пожелаят да станат донори.

Напоследък се подеха няколко кампании за популяризирането на донорството – на 2-ри ноември във Велико Тръново ще се проведе и благотворителен рок концерт на фондация „Искам бебе“, на който ще бъдат отбелязани 5 години от създаването му и освен това концерта ще се опита да популяризира това малко познато донорство, което би могло да донесе щастието в домовете на хората!

DSC_0080-300x201

Замислете се върху това – подарете слънце на някого – мисълта за това ще стопли и вашият ден!

Ето ви малко информация по същество по темата

Да дариш живот!

*автор на колажа е Елена Гледачева

Posted by Lenny

Темата е актуална и поне за мен винаги ще има място в сърцето ми, поста е публикуван за пръв път в БлогА на Хаджигенов

Advertisements

Образование ли?! WTF!

Преди да почна да ви разправям каквото и да е бързо станете и отидете да си вземете най-големият куфар, който имате под ръка.
Слагайте вътре всички надежди, мечти и 2 чифта гащи, а ако случайно имате късмета да имате и някоя и друга диплома, вземете я и нея. Не питайте за какво, после ще ви кажа.

Два часа?!

Много ли са?

Предостатъчно са да ви кажа.

Днес имах съмнителното удоволствие да получа покана за присъствие на работата на заседание на Комисията по образование в парламента.

Как звучи, а?!
Ако мога да перефразирам познатия вече идеолог на седенките г-н Оставкарски – оставете ги на седенката и не им пречете!!!!
Вие си мислите, че това комисията по образованието е нещо еееехххееее …. мислете си, мислете си! И аз така си мислех до преди 2 часа, ама ми минА. Сега единствената ми мисъл е как по-бързо да стегна куфарчето….

С две думи, протестите имат смисъл, ако нЕкой има нЕкоИ съображения на въпреки ще му препоръчам силно да посети въпросната комисия и рЕзко ще му мине!

Политическа формация Х внася за пореден път свой законопроект минал на първо четене в предишното Народно Събрание, съгласуван с множество непартийни организации, сдружения и асоциации на родители и общности, всяка от които има своите аргументи и основания да изисква от тази държава:

КАЧЕСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА ВСЯКО БЪЛГАРСКО ДЕТЕ!

Политическа формация У и опонира, че те са си гласували закона /донякъде/ те са си гласували и бюджета и с този бюджет …. нищо повече не може да се постигне и да не прехвърлят горещите кестени в техните ръце, ако обичат.
Едните искат реплики, другите процедури, разни спретното зализани хубавци от политическа формация Z пък имаха по-интересни занимания, като това да оглеждат по-засуканите гости на дискусиите, както и да подскачат от време на време искайки / разумно между другото/ „да не се разпростираме много във времето и да караме направо“. ДемеК не ми губете времето тук – то ми е ценно!

Кое време бе ейййй ?!
Чие време губят?!
И най-вече чии пари?! Господин зализан депутат!

Сред гостите цареше тотален потрес – имаше родители на деца с увреждания, имаше дори и дете с увреждания! Но това остана на практика незабелязано от целеустремените законодатели!
Защо ли?!
Е как защо – те са там, защото са богоизбрани и са си напълно себедостатъчни!
И никакви деца еле пък такива с увреждания не им пречат да си губят времето и парите /нашите пари апропо /.
Мога да посоча като човек, който прави впечатление на стабилен и разбиращ от работата си само председателя на тази зловеща комисия г-жа Добрева /след малко ще проверя от коя политическа сила е, за да знам кого рекламирам все пак/ и г-жа Соколова. Не упоменавам партийната и принадлежност, защото тя в случая нямаше значение.
Представителите на МОН за сетен път доказаха поне на мен, че владеят тъмната страна на силата и че тя уви е още с тях….. и май така ще си остане во веки веков!
След махленските препирни и прехвърлянето на горещите картофи от едни „силно заинтересувани от законопроекта“ на други, думата беше дадена и на потресените гости.
Трудно се сдържах, признавам си и по едно време се наложи да стискам стола, защото ако станех …. нямаше да е само да говоря!
Станаха родителите на деца с различни увреждания, психолози – всеки от тях апелираше, молеше …. почти изплакваше болката си и искаше поне частта, която касае тези деца да бъде приета, заедно със текстовете от законопроекта, по които има принципно съгласие и готовност и да бъдат оставени за по-натътъчно обсъждане и дискусии спорните текстове.

Но не би – следваха нови реплики, дуплики и процедури – зле прикрита омраза и съскане между двете страни на масата …. и изпепеляващи погледи.

На финала стана един мъж, чиято ръка с удоволствие стиснах накрая г-н Калин Йорданов се опита да ги свали на земята ….. но трудно се свалят балони с хелий!
С две думи той им каза, че само говорят за политика, но не  и за това за което сме се събрали – образованието и че трябва да имат поне страх и срам от бога, защото от друго очевидно нямат. Той хладнокръвно им посочи, че за почти двата часа, не са направили и крачка напред , макар да се предполага, че това е целта и констатира, че за тях явно е по-важно да са верни на партийните си линии, отколкото да мислят за образованието на децата ни.

И беше напълно прав.

За двата часа прекарани там чух не повече от 2 пъти думата УЧИТЕЛ и то като някаква досадна допълнителна притурка към махленските свади?!

Кой ще изнесе тази реформа според вас уважаеми законодатели?!
Не знаете ли?! Или не ви пука?! Или и двете?!
Разбирам ви!
Нормално е!
Кво  ви пука, че някои си тук презрени парии искат децата им да получат образование, че и нагло настояват да е качествено!
И какво ви пука за разни даскали от села и паланки, които на ръба на социалното оцеляване продължават да се опитват да държат духа и вярата народна живи и да опитват да върнат светлината сред децата ни!

За вас по-важно е вие да сте си там, да си съскате взаимно, да си сочите с изкривени от злоба лица и показалци кривиците и да се чудите как да удавите опонентите си в чаша с вода, ако е възможно.

А децата?!

Кои деца?!

Ааааа тези ли, българските – е майната им на децата, на кой му пука за тях!

И така, който иска да протестира, който не иска да си седи в къщи – аз само едно ще ви кажа, докато нещо коренно не се промени и в подбора на тези хора и в контрола на работата, която се предполага че вършат – така и ще си останем с куфарчето на вратата ……

Да не кажете после, че не съм ви предупредила!

п.с.
* WTF – проверете си го в Гуглето, ако не знаете какво значи – гражданската му версия е по-известна като Whiskey Tango Foxtrot :)
*** политически формации  X Y Z – можете да си ги подредите произволно заменяйки ги с която искате политическа сила в момента, няма никакво значение. Дори едните да са свършили нещо качествено, другите ще направят и невъзможното да ги спрат.

***** Пък на финала пак се питайте „Що, така бе, Миме?!“

И накрая искам макар и дистанционно да стисна ръката на една смела българка от публиката, която след като взе думата и каза какво принципно очаква от тази комисия и изрази съжалението си от липсата на елементарен диалог и мисъл за основното, за което бяхме там, спокойно извади от чантичката си лист и им показа и каза „Затова аз ви искам  #Оставка!  “
И ние искаме същото!

#Дансwithme

Written by Lenny

Статията е публикувана за пръв път на 25.07.2013 в БлогА на Хаджигенов Образование ли?! WTF!, но вярвам ще се съгласите, че освен някое и друго име писаното в нея е все още актуално, поради това и я публикувам тук отново, за да ни напомня за голямата цел да намерим начин да дадем КАЧЕСТВЕНО ОБРАЗОВАНИЕ НА ДЕЦАТА СИ!

Бъдещето на избора или избора на бъдещето

Тъй като не съм егоист ще ви позанимая малко със седмокласната истерия, в която колкото и да не искаш рано или късно си принуден да участваш.

За мен това е второ участие и тук се сещам да отворя една скоба – преди няколко седмици една дружка майка на три момчета мъдро отбеляза – единственото, което ме спира да си родя четвърто е, че не мога да понеса още веднъж училищната драма.

Смешно, смешно колко да е смешно. Аз се посмях има няма 2 минути и като се замислих съвсем в десетката си е констатацията.

Но да се върнем на нашите си седмокласни драми.

Ако ми позволите една музикална метафора, 7-мокласната драма в нашенското школо е нещо като „Бяла роза“ на всяка българска сватба. Няма не искам – няма недей дето се казва.

Само вие си мислите, че щото сте виден фен на хард рока да речем ще ви подмине, няма такова нещо, а сте се разсеяли, а диЖея ви е изнЕнАдАЛ.

Пък за незапознатите почне ли „Бяла роза“ – рипаш до посиняване …

Но понеже не сме на тема музика се връщаме пак на драматургията.
Избора на гимназия, който е наистина важна част във формирането на подрастващият ви тийн не е лесна работа, каквото и да си мислите, ако все още не сте участвали в раздаването.

Нивото на обучение в последните години стремглаво пада и дори т.нар. елитни гимназии вече не са това, което помним от времето на нашенските посещения в тях.

Нещо повече сега освен избора на качествено образование, трябва да сложите на кантара и желанието си да осигурите на детето си що годе сносно обкръжение, да намалите до минимум шанса, да бъде изкушено в училище от дрогата, алкохола … цигарите вече влизат в графата бял кахър.

За машината за пари наречена незнайно защо Матури ще си говорим друг път, но като се замислям напоследък, кой е един от малкото работещи и печеливши бизнеси у нас – то неизменно на преден план излизат подготовките за Матурите във какъвто и да било вид – курсове, уроци, школи и прочие.

Не че имам против детето ми да бъде образовано и добре подготвено, напротив! Бих дала мило и драго и го правя, за да му дам предимството да бъде с едно стъпало пред другите като интелектуален багаж. Но пътят към Ад-а често е отрупан с безброй добри намерения както знаем.

Преглъщайки финансовият колапс стотици български семейства се включват ежегодно в този импровизиран маратон с единствената мисъл – да дойде юли и естествено чедото да е прието в лелеяното училище, пък те лелеяните вече се свеждат до 10-тина и борбата е нелека.
Тук не слагам в сметката родителите, които избират частни форми на образование за гимназиалните години, макар че и там нещата не винаги са с розов оттенък.

Понякога макар и рядко в тази тежка година ми ставаше жал и за моя син и за всички негови другарчета – непрекъснати тестове, контролни, допълнителни часове, състезания, олимпиади, подготовки за други изпити ….

Не им остана време да бъдат деца тази година, да бъдат себе си, да спрат за момент и да помислят, наистина ли това е пътя, по който искат и трябва да тръгнат.

Както казахме няма не искам – няма недей …

На плещите на едно 13-14 годишно дете лежи избора, не просто избора, лежи невъзможността да допусне грешка, защото грешката тук е със стойност единици и стотни, а тези единици и стотни решават следващите 4 – 5 години от живота им и освен това решават много често бъдещето  им развитие.

Сред цялата тази вихрена какафония от математика, български и понякога още няколко предмета, ако се спрете на училища с различен профил не остава време наистина да седнете с детето и да помислите, да поговорите. Няма време защото целта е там – отпред и тя трябва да се гони.

Гонитбата си има и подводни камъни и те не са един и два. Качествената подготовка струва пари, по-качествената струва още повече, а най-високото качество понякога е направо недостижимо.

Отделно в тази трудна възраст понякога бунтарите отказват да се подчинят, отказват да изявят себе си точно в това безумно колело и решават да бъдат точно бунтари, да са недисциплинирани / което за мен не е автоматично равно на неуки, но невинаги мнението ни е еднакво с учителите им/, да са различни, да бъдат уникални в проявите си – дори, когато им покажете негативите от това.

Финала на истерията за мен беше онзи ден, в преследване на мечтата ни за най-доброто място за нашето гардже се оказахме на едно нестандартно място в среща с една нестандартна домакиня, която за момент ни върна далеч в миналото, когато наистина децата бяха важни….

Тестовете на сина ни преминаха в неформален разговор и кратки изпитни въпроси с трима преподаватели по английски, български и математика. В това време ние пък имахме възможността да задаваме въпроси и да чуем концепцията относно обучението на децата във въпросното училище.

На финала на тестовете сина ни заяви, че това са най-страхотните преподаватели, които е виждал досега, а той не е като да не е виждал …доста.

Фокуса тук е ДЕТЕТО – неговите индивидуални качества са решаващата основа, върху която се работи.

Обучението е по 3 езика, като целта е в края на курса си в 12 клас да положат успешно сертифициране по два от езиците. Часовете се съобразяват изцяло с напредъка на децата, тоест по-бавно справящите се ще имат повече часове във времето за самоподготовка, от другите. Тези които се справят добре с даден предмет, ще могат да влагат повече в предметите, които са им интересни и/или в които имат повече нужди.

Часове по изкуства, възпитание в най-важните човешки ценности и изключително внимание върху обноските, поведението и начина на себеизявяване.

Целта ни е накрая на курса да получим една ЛИЧНОСТ, която да може да намери мястото си и да отстоява себе си – заключи директорката пред смаяните ни погледи .

Защо няма да запишем детето си там, остава частен случай, но съм благодарна на тази жена, че ни припомни важността и акцента на детето в случая. На неговото АЗ, на неговата личност и на отговорността ни да получим именно Човек на финала, а не поредната 6-ца за еди кое си елитно училище.

За жалост в 99 % от нашите училища на децата се гледа като на бройки. Колкото повече – толкова по-добре, защото бюджета ….

Отделно успехите, с които така се гордеят училищата се дължат далеч не толкова на качествата на обучението в тях, а на дълбочината на родителските джобове, както и на натиска върху децата да си осигурят бъдещето, често начертано не от желанията на самите деца. Да естествено, че има съвестни и ученолюбиви деца, които се подготвят сами или пък не е нужно да ги контролираш, но все пак това е по-скоро изключението потвърждаващо правилото. 

Неравнопоставеността в образованието се задълбочава все повече и повече и качеството на обучението на децата все повече ще зависи от възможностите на родителите им. Нещо, което трябва да опитаме да избегнем на всяка цена, ако искаме да се измъкнем от блатото.

На финала – каквото и да е постигнало или не вашето 7-мокласно отроче, намерете време да га прегърнете, да му дадете криле и да му обясните, че бъдещето е винаги на смелите и на свободните, а грешки могат да допуснат само те!

Въпроса е грешките да ги изведат само нагоре и да очертаят пътя им напред!

Време е всеки от нас да постави ДЕТЕТО си на първо място, не просто като го запише в най-добрата школа и при най-добрият учител, а като се замисли кое би му дало крилете, на които да полети.

Трябва да се замислим за всички деца, не само за нашите, тъй като те ще живеят заедно в бъдеще и би било по-добре вместо да опъваме всеки непосилно чергата за своето си, да направим възможно качеството за всички тях!

0167c8a6949b

Добре дошли

Здравей свят и здравейте приятели 🙂
Това ще бъде нашето местенце за приказки, коментари и много усмихнати мигове 🙂

Надявам се да научим много едни за други, да се забавляваме и да си бъдем полезни!