Какъв е смисълът ли?! Любовта!

Любовта е смисълът!

 

 

 

Смисълът на всичко и силата!

Силата, която винаги побеждава!

В заливащият ни отвсякъде информационен поток е пълно с какво ли не. Общо взето на всяка теза има поне по 108 антитези.

Случаят със сагата на двете лъвчета Масуд и Терез също не беше изключение.
Чета и слушам как хората видиш ли недоумявали защо не се впрегнела цялата тази енергия в нещо по-смислено … ами се хабяла за някакви си там животни …

И всеки път се сещам за една сентенция от неизвестен азиатски мислител, според който отношението към слабия, към нисшия, към животното е показателно за това какъв си в сърцето си.
Ама какъв си наистина!

 

Не какъв искаш да се покажеш.

За себе си много отдавна установих този безпогрешен критерий при оценка на някой, когото не познавам добре. Винаги опитвам да разбера как се отнася той към животно, към дете, към възрастен, към човек, който в момента не е от силните на деня, който е безпомощен. И никога до сега не съм оставала излъгана.

 

0000217955-middle

Случая с лъвчетата, колкото и някои да се опитват да го сведат до някакви си там две животни … е всъщност емблематичен пример за това в каква територия живеем.
Родени в страх, изоставени и неглижирани, в началото те не бяха интересни никому … чудеха се как да се отърват от тях. И изведнъж някой съзря в тях възможността да властва, да демонстрира величие и най-вече да задоволи каприза си.

Как не мина това и до днес не знам …

Защото в повечето случаи минава и още как …

Господаря си поръча лъвчета за вкъщи …

Но!
Любовта победи!

 

 

Любовта е най-великата сила човешка и именно тя беше движеща в случая.

Любовта събра хората, които даряваха необходимите средства и консумативи.

Любовта можем да видим в лицето на прекрасните хора от Дивите животни / знам само имената на Любомила и на доброволката Марина, но съм сигурна, че са много повече/, които физически отгледаха малките невинни душици, които иначе биха били обречени на сигурна смърт – изоставени от биологичната си майка. Някъде към 18-20 минута на този Репортаж от заминаването може да бъде видяна именно най-голямата демонстрация на любовта, доверието и добрината в лицето на „майката на Лъвовете – Марина“. Уникален момент, наистина!

Любовта намери техният нов дом във Felida Big Cat Centrе в Холандия чрез сърцатите хора от Четири Лапи, които и за момент не се разколебаха!

Любовта помогна в лицето на ветеринарите от Добро хрумване, положили толкова топли грижи за мъниците.

Сигурно още много други хора са помогнали! Простете не знам нищо за много от вас, но знам какво е било движещото – ЛЮБОВТА!

Благодарност за всички, които се пребориха и не оставиха нещата да се случват както обикновено се случват на територията … „Ми, нищо не можем да направим … те ги искат и трябва да им ги дадем! Няма какво да се направи … като ти поискат нещо от там … даваш. Да си мълчим, че може да стане и по-зле!“

Не, не трябва да им ги дадем!

Защото това са живи същества и те имат право да живеят, истински и по-възможност пълноценен живот, а не да изпълняват нечии мимолетни капризи и да страдат, задоволявайки поредният комплексар живеещ в облака на своята мания за величие.

Затова следващият път вместо да се запитате „Какъв беше смисъла да се вдига толкова шум за две животни!?“ си задайте и поне за мен неизбежният въпрос „Добре де, не може ли и тук да застанем единни и да защитим … това, което искаме да защитим – каквото и да е то – Пирин, Черноморието, възможността да живеем в държавата си като нормални хора, с чест и с вдигнати глави, достойният живот на родителите ни, шансовете на децата ни“,….. и така списъка може да е дълъг.

Кое беше важното тук ?

На първо място, както казах вече – Любовта!

Без нея, без сърцето, което вложиха всички нямаше шанс за успех, затова във всяка кауза трябва да се влага ЛЮБОВ, а не просто да се маркира дейност и да се търсят ефекти!

На второ място – Единството!

В тази кауза се обединиха всички, които обичат животните и които искрено искат да помогнат, не трепнаха, не се поколебаха, не се уплашиха, не се отказаха въпреки обратите и натиска …

И не на последно място – Решимостта!

Да не се откажем и за миг от това, което смятаме за важно!
Да се борим за него – с всички сили, с всички законни средства и най-вече с енергията, която не бива да се пилее безхаберно за по два часа вечер веднъж в седмицата!

Във всеки момент, в който това е необходимо, трябва да си готов!

И да дадеш всичко! Ама наистина всичко, което можеш!

Тук хората дадоха всичко!

Без резерви, без остатък, без никакви скрити цели!

И се получи!

На това ни научиха две животни …

Толкова малко хора могат да ни дадат подобен урок в днешно време …

 

27336854_1602388773207765_8075697113530873791_n

И едно поне за мен изключително затрогващо видео  Поклон, Марина!

 

 

 

 

**Снимките са от страничките на Четири лапи, Дивите животни и на на Олег Попов от Dnes.bg

 

 

 

Advertisements

Той е зелен, те са зелени, ние сме зелени …, а кога ще узреем?!

Или защо няма безплатен обяд!

Полско изобретение променя пазара на електромобили

В последно време стана модно всички да сме зелени …
Нямахме идея, че ТОЙ е зелен 🙂 , ама преди няколко дни в умилителни признания за кокичета, мечки, вълци и костенурки бяхме надлежно уведомени за това ….
И се радваме!
Абсолютно сериозно го казвам.
БравоС!
Точка първа от плана е на лице – ТОЙ е зелен!

Те са зелени!
Кои са тези „Те“ ще попитате ….
Тук предлагам да не издребняваме, щото напоследък и СО и Данчето Фандъкова така се загрижиха за чистия въздух на Софиянци, че чак пуснаха билетче по лев!
Е, верно само в събота  🙂 …, ама … стъпка в правилната посока ще кажете!
Бравос и на тях!

Ние пък без да имаме претенции за зеленост решихме също да внесем своя дял в намалението на ФПЧ в града и така се стигна до идеята да заменим един от семейните автомобили с електрически.
До тук чудесно!
И на нас браво … сепак …

Обаче …. както навярно добре знаете всеки електрически уред се налага да бъде зареждан от време на време, за да функционира. Та така е и със „зелените автомобили“.
Вероятно някои от вас са чели за част от забавленията ни на едно от „безплатните зарядни станции“ обявени в София, а именно тази в сградата на  Булстрад и станалият внезапно известен покрай това Ивчо!

Днес пък аз имах поредната среща със „зеленото и безплатното“.

Реших да се възползвам /за втори път / от обявеното в сайта на Музейко зарядно устройство – според обявения тук Списък на зарядни станции в София.

Любезна служителка ми връчи картата и аз помолих да ми помогнат да стигна до устройството, тъй като по стара българска традиция местата пред зарядното бяха заети от други автомобили.
Почаках, почаках и след като нищо не се случваше известно време влязох да попитам дали има напредък с преместването на автомобилите.

Служителката заета със свои си дела ми отговори разсеяно, че ще повика някой.
След още малко чакане отново любезно се осведомих имаме ли напредък с издирването на хората паркирали не точно на място.
Тук вече служителката ми обясни, че все пак нищо не могат да направят – пуснали са номерата, но ако никой не реагира няма какво да се направи и ни в клин ни в ръкав се осведоми аз дали няма да влизам в Музейко. Отговорих, че всъщност точно днес няма да влизам в него, а съм дошла да заредя автомобила си и се опитвам да ползвам обедната си почивка, за да го оставя да се зарежда.
„Ами то е безплатно за клиенти на Музейко“ – уведоми ме дамата!
„Затова и зарядното е само едно и е предвидено местата там да са свободни, но няма как да го гарантираме …“

След като загубих едно известно време просто седейки във фоайето и без никаква яснота дали и кога ще се добера до зарядното реших да си тръгна. ….
И сега си задавам едни такива въпроси :

– Всички знаем старата максима, че безплатен обяд няма …. И днес тя се потвърди отново за пореден път.
За жалост нито в сайта на Музейко ** -както ни уведомява любезно  pdf файла „Музейко е зелен“ page-4-307, нито в линка посочен по-горе не е споменато, че зарядното е само за посетители на Музейко. В противен случай очевидно не бих отишла там.
Ако пък преценят да не е безплатно – то нека бъдат така добри и обявят цена на сайта си за зареждането и всеки ще си плаща, така ще избегнем неловкото чувство на натрапници и използвачи, каквито определено не сме!
Всичко друго е малко или много не съвсем коректно.

Последно държа да отбележа, че днешното писание не е дребно заяждане с Музейко, а принципно положение и за да съм докрай коректна ще спомена, че преди 2-3 дни когато за пръв път заредих там  хората бяха супер любезни, дойдоха да ми покажат как да използвам устройството и дори човека от персонала ме разпита много мило и с искрено любопитство дали съм доволна от колата и как ми се струва да карам такава и тн и тн. Също така буквално на 3-тата минута колата паркирана на мястото до зарядната станция беше преместена, а паркинга беше препълнен в сравнение с днес.  Тоест пак опираме до човека и отношението му.

И последно, може би е добра идея паркинг местата до подобни станции да бъдат по-добре обозначени със знак или да речем боядисани в зелено, за да са наясно хората с предназначението им. Защото само до преди 3-4 месеца и на мен не би ми направило впечатление и също бих спряла без да се замисля на празното място.

 

*** И за да има реална полза от тази публикация, държавата, в която всеки претендира да е зелен, начело с НЕГО би трябвало да помисли как да насърчава наличието на повече подобни превозни средства. 
Как ли?
Много е просто. Любимата ни за сравнение в последно време Румъния дотира покупката на всеки електроавтомобил с 5 000 Е, подобна е картината в много  други европейски държави.
Може да се наблегне на изграждане на инфраструктура, в която зарядните станции да станат много повече и разбира се със символично заплащане на зареждането  или дори и без заплащане.

ТирамиСУ

27072545_2247476035479033_1184355102973555441_n

 

 

 

Новата ни рубрика „Кулинарни изстъпления“ стартира 🙂
Да ни е на добър час.

Защо точно с ТирамисУ ще попитате ?!
Ами защото наистина ми е непонятно как един толкова елементарен и уникално вкусен десерт, който спокойно може да приготви дори 10-годишно дете може да бъде подменен до неузнаваемост в почти всяко заведение у нас.
Стигна се до там, че у нас категорично не го поръчвам вече никъде, защото дори в много добър италиански ресторант ни сервираха „…смазани от мъка бишкоти, поляти с гадна течна сметана и наръсени със нескуик …“ – описанието е на Киселяка 😉 , който всъщност е виновника у нас да започнем да гледаме Мастър шеф и да извисим кулинарните си умения на семейно.
Но, стига съм дрънкала – да се върнем на ТирамисУтУ.

Уникално вкусен традиционен италиански десерт, който както и сами ще се убедите можете да направите много лесно и бързо у дома си и да усетите съществената разлика от този поднасян по заведенията вместо него.

Продукти

Пакет бишкоти, голяма чаша черно кафе, чаша и половина захар, ванилия, есенция ром или ром, черно какао, 2 бр. яйца, 2 броя маскрапоне, 1 брой рикота /сметана заквасена – не е в оригиналната рецепта, но ще дам един вариант допълнително/.

Вариант „Традиционно Тирамису“

Приготвяте силно черно кафе, около 5  кафени чаши, като ароматизирате с ром есенция или със ром и оставяме да изстине.

Разбърквате 2 броя белтъци със 1 чаша захар на лека пяна, в друга купа разбърквате жълтъците с Маскрапоне крема и с Рикотата с останалата половин чаша захар и ванилията. След това смесваме внимателно двете, като бъркате по възможност с дървена или пластмасова шпатула, за да запазите пухкавостта на крема.
На дъното на тавичка редите ред  бишкоти, след това сиропирате с черното кафе и отгоре нанасяте плътен слой от крема. Нареждате втори / и евентуално трети ред / бишкоти, които сиропирате по същият начин с кафе и отгоре отново нанасяте плътен слой крем.
Украсявате като поръсвате със натурално черно какао през сито, като според уменията и времето, с което имате можете да си поиграете и да украсите с фигурки.
Добре е десерта да бъде оставен поне 20-тина часа в хладилник, за да се смесят вкусовете, но у нас често не издържа и 2-3 часа преди да бъде опустошен 🙂

Време за приготвяне не повече от 30 минути 🙂

Вариант 2, добре познат на моите дружки като „Тирамису за бременни“ 🙂

На практика е същото като традиционното, но когато ще го поднасяте на бременни, за да се застраховате заменяте яйцата със заквасена сметана. Вкуса се променя много леко, така че отново е много приятен и енергизиращ десерт, истинска наслада за сетивата, но избягвате притеснението от консумация на сурово яйце.
Пак заради яйцата е добре десерта да бъде консумиран бързо 🙂
Ако не се справяте сами, звъннете на съседи или приятели 🙂

** винаги съм готвила „на око“ затова и доскоро не публикувах собствените си рецепти, но пък според потърпевши се получава много вкусно, така че се надявам да се справите 🙂

Крадецът на книги

 

27540683_2245697238990246_8634119557981323334_n

 

Разтърсваща!

Спираща дъха книга!

Вледеняваща с близостта си до картината на ескалиращата агресия в съвремието ни и неизбежната аналогия със случващото се особено у нас в последните 2-3 години.

Книга, която може спокойно да бъде включена в учебните планове и по литература и по история, за разлика от голяма част от сега пълнещите главите на децата ни с плява.
Една книга, която бих препоръчала да бъде връчвана с мандата на всеки политик и особено на тези у нас, защото да вземаш решения и да ги следваш е освен привилегия и огромна отговорност.

Една книга, в която човешкото лице е показано наред с грозният и разнолик образ на геноцид, наред с безразличието, наред с омразата и покълването и в умовете и душите на хората, както и с отровните плодове, които тя ражда.

Освен прекрасна илюстрация за силата на словото и на писмеността, тя е една пространна антология на любовта и човечността, противопоставена сюжетно на злобата, безсмисленият расизъм, безчувствеността, апатията и най-вече липсата на обикновена човешка съпричастност и душевна пълнота и чистота.  

Абсолютно случайно завърших прочита на книгата именно на 27 януари, когато света чества възпоменателен ден годишнина от Холокоста …. случайност или не … наистина написаното докосва и най-дълбоко скритите струни в душите на хората, които още не са забравили, че имат такива.
Тя илюстрира докъде може да доведе една изкуствено насаждана неистова омраза, нейната ескалация и нагнетяване.

Тази невероятна  книга всъщност разказва за живота на едно влюбено в книгите момиче и може би това е причината да ме докосне така дълбоко, но неизбежно ни кара да се замислим и за това какво и как засаждаме в чистите души на децата си, какъв е примера който им даваме и колко любов успяваме да влеем във вените им.

Доброто и злото са вечен сюжет, но тук те не са просто добро и зло, не са черно и бяло … тук те са по-скоро един житейски кръговрат и ритъм, в чийто безкраен и цветен пулс ние можем да отворим сърцата и душите си за всеки, както и можем да насочим острите ръбове на първичните си страхове към всяко дребно различие и да се опитаме да го унищожим … като унищожим на първо място собствената си душа.

Често ми се е случвало да плача по време на някой филм, но да плача четейки книга ми се е случвало може би 5 пъти досега …  и това е един от тези пъти.

 

Не съм критик, но от все сърце бих ви препоръчала да прочетете тази книга, да я дадете на децата си да я прочетат …
И да се сетите за пасажи от нея следващият път, когато решите да обсъждате мигрантите, малцинствата, различните по какъвто и да е признак. Преди да хвърлите камък бил той истински или вербален … сетете се за написаното в тази уникална книга. 

А едно време какви Джендъри имаше, ееехеее ….

 

images

 

Как сте драги ми правилни и праведни Джендъри?
Как спахте?
Добре сте си, нали?
Все така да сте …
Страхували сте се за дъщерите си … и с право се страхувате!
То това е идеята …

Преди година само пълчища бежанци можеха да ги срещнат и да ги …. налиии?!
Ама на … отмина таз опасност, спасихме се благодарение на бащицата НИ да се свети името му … и патриотичните ни защитници, които се хвърляха на амбразурата да ни бранят, абе къде е Динко?!
И аха, да вдигнем изстрадала главица и ни връхлетяха тез Джендъри!
Край няма бе, казвам ви!
Не сЪ търпи дет се вика.

Колко лесно беше едно време имаше си два Джендъра – господаря и стоката и всичко си беше мирно и тихо.
И, да!

И едно време, както и сега е имало семейства тихи, спокойни, в които съпрузите са отглеждали в любов децата си, целували са жените си и са ги обичали от все сърце – има ги и сега и слава богу!
Но и едно време е имало семейства, в които съпругът е пребивал жена си, защото е погледнала не на където трябва, защото прането и не е било искрящо бяло /благодаря ти Ариел/, защото питката и не е достатъчно мека, защото шкембе чорбата и не е достатъчно подлютена за балканджийския му вкус!
Жените не можело да седнат в присъствие на господаря си, нямали право да се образоват, едва в днешният век правата на жените да гласуват стават факт ….

Днес вие, драги ми Джендъри и Джендърки се наслаждавате на своите кариери, жените ви имат шофьорски книжки / в Саудитска Арабия дори вече разрешиха на жените да шофират!/.
Еманципацията не винаги е нещо хубаво, ако питате висшия Джендър, щото сега вместо жена му да си мие чинии на мивката, тя ми се юрнала по моловете и по партита с приятелки.

Първото ми явяване пред съдия беше на 21 години – и знаете ли какво правих там?!
Няма как да знаете, но ще ви кажа – явих се като свидетел, за да помогна на една моя състудентка да разтрогне брака си!
Бяхме на 21! Тя се беше омъжила на 19! Беше Красавица – дълга къдрава коса, огромни очи, дълги крака … Но това беше външната и обвивка, на 21 всички бяхме малко или много красиви … беше и умна и упорита …
Мъжът и я пребиваше през ден!
Тя си тръгваше и се връщаше през ден …
Накрая в един разговор с родителите и, когато бях отишла да я видя и да и занеса поредните лекции, защото нямаше как да дойде на тях попитах родителите и какво всъщност чакат още?!
Явно хорицата – много мили, честни, трудолюбиви и обичащи детето си смятаха, че това ще е голямо петно върху семейството и с неудобство ми казаха :
– „Какво ще прави тя после? На 21, разведена и без деца?“ ….
А, да и това беше също част от причините за побоя, че е ялова …
В края на краищата обаче хората явно все пак обичаха дъщеря си … и я подкрепиха, подкрепихме я и други приятелки …
Е, тя не остана дълго разведена, нито пък ялова …
Виж не знам какво стана с бившият и … не ме е интересувало …
Но сега се замислям, че вероятно е намерил друга жертва.
Преди известно време моя близка приятелка ми сподели, че дъщеря и също е жертва на насилие – сцените са ужасяващи, повтарящи се …. Но тук младата жена се страхува, защото съпруга и я е заплашил, че ще я убие, ако посмее да го напусне …. и тя не смее …
Така през пръстите и си изтича живота Ѝ … ден, след ден, и най-вече нощ … след нощ ….
Децата и растат с широко отворени ужасени очи и подскачат при всяко повишаване на тон, защото знаят до какво води това у дома. Често са свидетели на побоите в къщи … често слушат крясъците, знаят вече доста думи, които не са за възрастта им …. Често сутринта виждат подутите и посинени очи на мама, които тя крие с дебел слой грим преди да тръгнат към детската …
Мама след работа бърза да се прибере, за да сготви да изчисти, да нареже салатката, да сипе ракийката … защото такъв Джендър и се е паднал!

Това е положението де факто … а иначе вие се газирайте отново и отново за Джендъра, щото след два месеца вече ще сте го забравили, и ще ви спуснат нещо ново за газиране!

Вие, които сте късметлии да не сте жертви на насилие ще го забравите, но Ани, Еми, Танчето, Мили, Катето, Веселка … те няма да имат шанса да го забравят, защото са извадили два пъти късата клечка – веднъж раждайки се с неподходящ Джендър, втори път попадайки на неподходящ Джендър от другият вид. Те ще си носят синините и в душите и на лицата си … ще тръпнат при всяко отваряне на врата, ще си лягат смълчани с надеждата поне тази вечер да са угодили на висшия Джендър.
А, някой пък вече няма как дори да вземат участие в този спор, защото Вече не са сред нас! – да, познахте – и те са изтеглили късата клечка с избора на Джендъра, с който са мислили да прекарат живота си! То, така и се е получило де, прекарали са го целият! До край! До трагичният му край! Но, вас това не ви засяга, нали?!

И доколкото възрастните донякъде сме господари на живота и съдбата си, то какво ще кажете за насилието над деца?!
Сигурна съм, че всички ще скочите като щипани представители на един от Джендърите преди да сключи брак!
Но!
Тези Деца кой ще ги защити от насилие?!
Или това са там някакви си забравени деца … вашите са си при вас!

Имайки късмета да израсна в кротко семейство и при обичащ и подкрепящ ни баща, ние със сестра ми попаднахме и на свестни мъже … но много нямат този шанс.
Обаче на вас какво ви пука, че някаква я бият … ми извадила е лош късмет, вероятно си го е търсила, всъщност, не със сигурност си го е търсила, аз нали съм си добре … радвам се на живота, срещам се с приятелки, купувам си нови дрешки, дъщеря ми расте …
Дано никога не се наложи да станете посред нощ и да хукнете да приберете пребитата си дъщеря от улицата … често държаща в ръцете си внуците ви …. Тогава се запитайте кой Джендър ви докара таз драма на главата …..

Единственият ви страх сега трябва да бъде, кога на вратата ви ще почукат чичковци, които ще ви отведат да ви сменят насилствено пола, демек Джендъра!
Страхувайте се!
И не забравяйте всеки ден да се молите в БПЦ против тоз Джендър!

Знам колко безсмислени са тези редове, знам че вие си знаете всичко!
Знам и за индустрията на запад дето изкарва милиони от смяна на пола на горките деца ….всичко знам и аз … / това е и като с ваксините, и като с лифтовете, и като с тунелите за мечки и вълци, и като с блатните кокичета, и като с третия пол,  и като бежанците и като с каквото друго се сетите / също като вас, затова ви оставям в мир с Джендъра ви ….

Ако пък съвсем случайно има дори един сред вас, който иска просто да помисли и да вземе решение със собствената си глава предлагам ви простичко решение – ПРОЧЕТЕТЕ Я ТАЗИ КОНВЕНЦИЯ, бе Уважаеми!
И вижте това видео, в което един мислещ човек – Проф.Калин Янакиев  – човек религиозен, човек образован обяснява простичко за какво всъщност става дума.

А от другата страна е тази  Плява!

Избора, както винаги си е лично ваш …. засега ( пу-пу-пу, червен конец и три пъти плювнете през рамо и скръстете ляв палец с десен среден пръст)!

Ако имам избор, лично аз бих предпочела за съсед някой с такъв един неудобен и обществено неприет и неприемлив Джендър, за който всички шушукат зад гърба му, но който ми се усмихва, задържа ми вратата при всяка среща във входа като ме види с торбите, и ми прави комплимент за цвета на обувките или роклята ми, вместо онзи традиционен юначен истински български мъж, който имах за съсед преди почти 18 години и от чиито крясъци и трясъци малкият ми тогава син се разплака и не само това … е тогава нямаше още много разновидности на Джендърите, но той успя някак да се сблъска челно със справедливия гняв на нисшия според него такъв. Ама така се сблъска, че после не се качи нито веднъж с мен в асансьора и вече скандалите се провеждаха тихичко и вежливо в най-далечната от нашият апартамент стая!

Едно време какви Джендъри имаше ехеееее, а сега миг невнимание и хоп! Някой веднага се нагласи да ти го сменя …. пазете се … и пост и молитви през ден, за да държите настрани таз нечиста сила!

На финала един поздрав за всички представителКИ на считаният за нежен и състрадателен Джендър, които се обявяват против приема на Истанбулската конвенция, целяща да защити други като тях и други като техните деца от насилие и произвол.

19961229_2056232004663834_2701115807562731417_n

 

** и последно, тъй като въпросната публикация ми попадна след като вече бях публикувала материала.
Споделям я, доколкото е пусната като публичен пост във Фейсбук.
Мисля, че коментара е напълно излишен.

111

 

*** И разбира се напълно случайното съвпадение Долната камара на руския парламент, Държавната Дума, одобри на второ четене с единодушие законопроект, който предвижда намаляване на наказанията за домашно насилие

Поредното убийство …

 

 

66545_473059619380813_1721495790_n

Да те убиват ден след ден ….

Всеки има тема, от която пали от място с 300 …

Тема която пълни очите му със сълзи …сълзи и  на радост, и сълзи на тъга …

Тема за която би дал живота си.

Е, аз имам 2-3 такива теми ….

И точно като една майка няма как да определя, коя е най-силната и обичаната от  мен, но без съмнение СПОРТА е една от тях!

Знаете, че рядко пиша без да има наистина разтърсващ повод за това. Не съм от хората, които си смучат теми от пръстите, но от вчера сърцето ми се свива като видя тези кадри и като чуя записа от клипа Гробница за погубени мечти

 

 

Многократно съм писала и говорила за спорта, за мен това е религия, култ, начин на мислене, начин на живот ….

Спорта от своя страна е и бъдещето на една нация и буквално и преносно!
Ако една нация ангажира децата си в спорта те няма да имат време за улицата, за алкохола, за наркотиците, за хилядите други глупости, с които днес могат да бъдат подмамени в днешно време, вместо това ще имат цел, посока, вдъхновение.

Заниманията със спорт носят здраве!

Заниманията със спорт носят сила на духа, борбеност, целеустременост, умения да планираш и разпределяш време, умения да приоритизираш и гониш задачите си, умения да побеждаваш и да се държиш достойно и умения да губиш, но да изправиш глава. Спорта спасява животи и буквално и преносно!

Осъзнайте го!

Спорта е живот!

Когато губим близък човек, когато около нас се случи нещастие ние страдаме – плачем, тъгуваме … дълго си спомняме хубавите мигове.

 

Сълзите на шампионката от клипа не просто ме докоснаха, издълбаха в сърцето ми белег … поредният!
Защото това страдание е и мое … защото дори малкото, което имахме навремето се руши … убиват го!
И защото шампионите български трябва да плачат само на стълбиците пред трибагреника издигащ се зад гърба им и пеейки химна!

Спорта го убиват пред очите ни, ХОРА!
Събудете се!

 

 

Един ден това ще приключи!

Не може вечно да се очакват наведени главици и безропотно подчинение.
Този ден ще дойде, дали с нас, дали без нас … и дори това не е най-важното.
Избора обаче на коя страна ще застанете е добре да направите още сега!

Дали ще споделяте статийките на Блиц и ще ни обвинявате, в каквито се сетите грехове или просто ще застанете до нас и ще си върнем и спорта наред с всичко друго!

Напомням само, че не за пръв път повдигаме тази тема, което е и причина много хора да ни обърнат гръб и да ни обявят за врагове!

 

Порното в спорта

Презервативите в спорта

Как в спорта не се краде

Монополите в спорта

Лично и (не)безразлично
Е, и?!

Нещо променя ли се?

За всички, за целият спорт, за детският и юношеският спорт?!, а не просто за личните далаверки!

 

 

Приказка за щастието 7 или как можем да докажем, че храната е едно непризнато изкуство!

Възползвам се от шанса да Ви пожелая щастлива,  усмихната и успешна Нова 2018 Година!

Нека тя Ви донесе много любов, много усмивки и срещи с любими хора, успехи в делата Ви и шансове да сбъднете мечтите си.

 

Както знаете в „Приказките“ обичам да Ви срещам именно със сбъднати мечти!
А какво по-хубаво в началото на годината от това да те усмихне една сбъдната мечта, да се докоснеш до нея, да усетиш нейният блясък и да изпълниш всичките си сетива с блажена безтегловност (изобщо не преувеличавам, като видите кои са гостите ми и сами ще се уверите, а ако случайно все още не сте ги срещали, то ето за какво можете да ми благодарите 😉 )!

Е, сега предвид току що преминалите празници, вероятно мнозина ще погледнат на моите днешни гости с известна …. дистанцираност :), но … (хммм … давате ми идея и с кого ще ви срещна съвсем наскоро), уверявам Ви че след среща наживо с тях и тяхното изкуство все пак ще ми (им) благодарите от сърце! От друга страна страничните ефекти от това да имате подобни приятели са многобройни и разнопосочни и се надявам, че не сте толкова тесногръди, че да живеете подчинявайки се на един бездушен кантар – в края на краищата какво разбира той от красота 😉 ?!

За мен е удоволствие да ви „запозная“ с Реза и Даро

Надявам се на вашето кавалерско възпитание, за да не се налага да  уточняваме броя на годините, от които познавам Реза или поне да ги сведем до едно … „абе … от бая време“. Но ви уверявам, че в личната ми класация от образи тя заема място в призовата тройка 🙂 и то не за друго, ами защото все пак аз вярвам в чудеса и те често ме заобикалят 🙂 и буквално и преносно!
Реза, която се забавлява работейки и работи забавлявайки се в
 Take a cake

 

С Даро се запознах преди няколко години и доста дълго контактувахме по-скоро от дистанция и сдържано, както подобава да едни добри познати … всичко това хубаво, но … когато установиш, че един мъж готви … няма как да останете „просто добри познати“, а когато се убедиш, че готви божествено … той минава като минимум в категорията незаменими дружки :). С Даро можете да се видите и Вие – всеки ден в Daro !

И така – оставям ви в компанията на Реза и Даро, а аз мисля да си сипя чаша уникален чай и да отхапвам блажено … кексче, докато не се появи спешна необходимост да правя нещо друго … предвид факта, че е първият работен ден за годината силно се надявам да останем само на чая 🙂

Представeте се с няколко думи – как се казвате, опишете себе си, как ви виждат другите, а как бихте искали да ви видят?

Казвам се Тереза.
Как ме виждат другите ли? Обикновено ме виждат затрупана с кексчета и бисквитки, а единствената ми работа е да ги снимам, за да дразня другите, след което да ги изяждам. Пак за да ги дразня.
Как бих искала да ме виждат другите?  Не знам. Това си е тяхна работа, не моя. Винаги е интересно да видя през други очи. Преди години във връзка с това, което правех онлайн ми споделиха, че са си ме представяли като 160 килограмова учителка по химия. Тъмна жена, с очила и строг глас, вечно кисела. Това ми е любимия образ 🙂

25519711_1508993952551434_1230913068_n

 

Дарин, напоследък известен като Даро, заради заведението, което отворих през август 2015-та и което нескромно кръстих на себе си. И като кажеш заведение, сигурно трябва да изглеждам весел, дебел и засмян, но от всичките тия неща вече не съм дебел 🙂

 

Кажете нещо повече за нещата от живота, които ви носят радост, които ви карат да се усмихвате, да се чувствате живи,  и които ви карат да мечтаете?

Радват ме простите неща. Да се събудя в добро здраве и настроение, близките ми да са здрави и доволни от живота.  Усмихнати хора, температури над 15°C (но под 35°C), музиката, книгите, филмите. Уханието на планинска поляна лятно време, небе пълно със звезди и спокойно, топло море. Миризмата на току-що изпечени кексчета в пекарната и превъзходно лате в любимата ми чаша. Мога да изброявам още дълго.

Усмивките на хората  след първата хапка в пекарната ми. Колкото и напрегнати, намусени или дори тъжни да влизат, нещо ги кара да се усмихват и се гордея, че това е вкусът, който съм успял да им предам. А мечтая да се наложи да купувам нова врата и брава, защото тази е на път да се счупи от отваряне и затваряне.

 

За какво мечтаете всъщност  и в личен, и в професионален план?

В личен план мечтая за световен мир, за да мога спокойно да обиколя света с любимите си хора, без да се напрягаме от дребни неудобства като граници и международни конфликти. В професионален план, мечтая във всеки по-голям град да има пекарна Take a Cake и бисквитки Mr. Hruples, защото съм доста зависима от тях и не искам да се лишавам.

Мечтая за … мир. Сигурно е много блондинско от моя страна, но всички имаме нужда от това – заради спокойствието да си пуснеш детето на улицата, заради нуждата да се чувстваш защитен, заради любовта. И не само световен, а така един вътрешен, човешки мир.

 

 

С какво се занимавате в момента?

В момента се уча да разпределям правилно времето между гледането на бебе, работата и лични удовствия. Също така, работя върху тактика, която да убеди Вселената, че съм пряк и единствен наследник на Уорън Бъфет (въпреки трите му деца).

По-конкретно,  занимавам се с новите ни идеи за маркетинг  на Take a Cake и Mr. Hruples, с които да покажем на хората колко са специални тези продукти.  (Докато Вселената все още се колебае.)

 

Готвя. Не спирам да готвя. Това ме прави щастлив и спокоен, дава ми комфорт.

 

 

 

Как направихте избора на сегашната си „професия“?

Тя сама ме намери.  Със създателите на Take a Cake сме много близки от години. Много преди да им хрумне да направят първата пекарна за кексчета в България. Отначало им помагах от време на време , като снимах капкейковете,  най-вече заради възможнотта да ги изям след това. С течение на времето, кексчетата растяха и имаха нужда от повече грижи, аз се включвах все повече и в един момент станахме неразделни.

25551273_1509014169216079_1581940150_o

Тя ме намери, да си призная честно. В далечната 2011-та един приятел каза, че трябва да споделям с хората рецептите си, защото готвя вкусно и така се почна – като на шега. После дойде кулинарното списание, кулинарния формат, обрата в кариерата ми на ПР … Явно съм го носил там някъде скрито между вратовръзките и костюмите и сега му е било времето да излезе.

21106499_1433623530051787_7724970899908314513_n

 

Кога разбрахте, че това ваше любимо занимание, което сте превърнали в професия ви прави щастливи?

Знаех го от първия момент и продължавам да го откривам ежедневно.

Когато разбрах, че сготвеното от мен носи радост на другите. И напоследък го разбирам почти всеки ден – дали ще е възрастна дама, която ще каже че мекичките ни са като в нейното детство или английска туристка, която ще каже, че при мен се чувства като вкъщи … или достопочтена дама от Тоскана, която ще сравни пекарната ми с бабината си къща.

 

Някога имали ли сте съмнения дали сте се спрели на правилният „занаят“?

Разбира се. Предполагам, че всеки нормален човек от време на време се съмнява в себе си. Дали се справя добре, дали пък не е било по-разумно да си избере някое по-простичко занимание? Но това са моментни състояния, които отминават бързо.

Имаше тежки месеци, признавам си. Дни, в които не исках да отварям. Седмици, в които съм се лутал да търся къде бъркам и в какво не съм прав. Но е трябвало време, сега го разбирам.

 

Какво ви носи работата ви?

Радост, че правя нещо от което бързо виждам резултат. Удоволствие да работя с хора, които много харесвам и заедно създаваме нещо чудесно. Също така е безценна профилактика срещу Алцхаймер, защото постоянно трябва да уча нови неща.

Комфорт. Спокойствие. Увереност. Като крача сутрин рано към Даро и чувам как един по един всички останали отварят, премитаме си тротоарите, вадим столчета и пейки … тогава разбирам, че вече съм част от този град и се чувствам на мястото си.

 

 

Ако можете опишете удоволствието, от срещите с хора, които правите щастливи. Получавате ли често обратна връзка от клиенти, познати, непознати, приятели и това дава ли ви мотивация да продължавате?

Да, доста често получаваме обратна връзка от хората. Както директно в пекарните, така и онлайн. Има такива комплименти, които дори не са за пред хора. 🙂 Радостта от доволните ни клиенти е огромна и именно тя дава сили на целият ни екип да продължаваме наред. Когато чуем или прочетем как някой е изживял щастлив момент с нашите кексчета и бисквити, денят става по-хубав, работата по-лека и въобще, животът придобива повече цвят и вкус.

Ежедневно. Винаги питам и карам и другите да питат хората дали всичко е било наред с храната им. Старая се да разбера на какво наистина се дължи нечие недоволство и да коригирам нещо, ако трябва. Удоволствието е в това да видиш как хората се чувстват толкова спокойни, че да заговорят съседната маса, да се запознаят с непознат, да обменят един с друг идеи къде да отидат и какво да видят. Или да ме почувстват толкова близък, че без дори да им знам името да споделят лични неща – за преждевременно прекъсналата бременност през новата работа та до купуването на къща и бъдеща женитба.

 

 

Какво ви дава и какво ви отнема сегашното ви занимание? И бихте ли го заменили с нещо друго?

Дава ми много.  Най-вече усещането, че това не е точно работа, а любимо хоби. Отнема ми желанието да си купувам разни други десерти. Доста капризна съм станала покрай нашите капкейкове.
Може би бих го заменила с професията на добре платен пътешественик по света, но засега няма обявена подобна вакантна длъжност.

Дава ми щастие, а ми отне колелото. Напоследък съм само в пекарната и шосейката ми стои цяла година подпряна на стената. Но ще дойде пак нейното време и вместо с престилка ще ме видите по трико да катеря Шипка.

 

Как преодолявате препятствията? Кое ви дава сила да го правите, кое ви мотивира? Кое ви кара да се чувствате безсилни в работата ви и намирате ли начин да преодолявате тези моменти.

Не виждам какъв друг избор имам, освен да преодолея каквото там ми се е изпречило и да продължа напред. Мен лично ме съсипва бюрокрацията, многото листове в папки и таблиците  с цифри, но за щастие в екипа ни има хора, които са в стихията си с тези неща и не ми се налага да се чувствам безсилна.

Аз съм инат по природа и наследство, така че стискам зъби и продължавам.

 

Какво бихте препоръчали на тези, които нямат смелост да тръгнат по вашите стъпки и да вземат изберат развитие като свободни професионалисти?

Ако някой чувства, че няма сили да избере подобна професия, бих му препоръчала да не го прави. Хората са различни и добре че е така, защото не знам как би функционирало общество съставено само еднакви типове.

Не е до смелост, а до лудост. Ще е трудно, ще има дни да не излизаш от страх да не се провалиш. Но вярата, вярата … светът отваря път на лудите и вярващите в себе си. Ако не това, ще е нещо друго, кой би могъл да предположи, че аз, нафукания ПР … ще стана пекар. Но както казвам – в един момент предпочетох да храня хората, а не техните илюзии. И се получи.

 

  • това е днешната ми Приказка посветена на тези истински вълшебници преоткрили себе си в своята нова приказка! Повярвали във вълшебството, наречено „мечта“, но сбъднато с цената на много труд, дисциплина и още повече любов! От друга страна все пак да не изпадаме в абсолютна безтегловност, длъжна съм да ви предупредя, че тези хора могат да бъдат и доста опасни … като да речем за размера на облеклото ви 😉 🙂 , но … все пак веднъж се живее 🙂
    От все сърце пожелавам на Реза ♥ и Даро ♥ още дълго да ни радват със своите невероятни произведения на изкуството и да останат все така усмихнати, земни и уникално шеметни. 

Приказка за щастието 6 или когато работата е усмивка!

Вече ми е Коледно, празнично, усмихнато 🙂 и много ми се прииска да ви подаря същото топло усещане за наближаващите празници 🙂 
Днешната ни приказка ще е много зареждаща и вдъхновяваща, обещавам Ви ♥

Ще ви срещна с двама Вълшебници!
Истински Вълшебници, няма майтап!

Това са хора, които носят усмивки и красота!
Винаги и по всяко време, хора чиято работа е да създадат и съхранят топли емоции, нежност, красота, смях ….

Заинтригувах ли Ви?
Ами да започваме тогава 🙂

Опитах се да се сетя от кога познавам Ивето и не успях :), тя е част от светлата страна на моят свят толкова отдавна, че наистина не мога да се върна толкова назад във времето. Ивето се занимава с фотография – запечатва както вече ви казах красиви мигове, красиви емоции, прекрасни хора … запечатва ги с много любов, с много добро настроение. Толкова хубави и топли спомени имаме цялото семейство именно благодарение на Ивето и нейният вълшебен фотоапарат. 
Опитвам се да си представя какво е цял ден на работата си да виждаш усмивките на хората срещу теб ♥, признавам че невинаги успявам, но ако вие се потопите в страницата на Дамаянти & Лански Студио ще разберете за какво говоря!
Освен чисто професионалните си качества, за които мисля, че е излишно да говорим, ако вече сте отворили страничката ѝ мога да кажа само, че Ивето е и човек с огромно приятелско сърце, с невероятно заразителна усмивка и общуването с нея винаги е удоволствие!

 

 

Другият ми гост днес е Иво :), и не, не съм търсила приликите нарочно, просто така се случи 🙂
С Иво се запознах случайно и още на първата ни среща се чувствах в компанията му така сякаш се познаваме от години … ама от мнооооого години 🙂

Иво също създава красота, усмивки и невероятни емоции. 
Той е вълшебник даващ шанс на всеки да се докосне до магията да сътвори нещо с ръцете си, да дари усмивка и щастлив нежен миг. В ателието му ежедневно се случват вълшебства – повече за работата на Иво можете да видите на неговите странички Сглобих си и на Пили и сглобили 🙂 🙂 🙂

И така …. стига съм Ви занимавала с моите приказки – запознайте се с Ивето и Иво!

 

 

Представeте се с няколко думи – как се казвате, представете ни членовете на семейството си, опишете себе си, как ви виждат другите, а как бихте искали да ви видят?

Казвам се Ивелина, непоправим романтик, опитващ се да вижда само хубавото наоколо, поне доколкото е възможно 🙂

Имам чудно семейство с трима мъже и една снаха. Влад е таткото, Павчо е големият и първороден син, който вече има своето семейство с Ками и от известно време не живее с нас, а най-малкият е Влади – към момента шестокласник.

Казвам се  Иво Стаменов  . Знаят ме като ОттО, Ивацко, Дедото и прочие.

Някои ме виждат като ведро слънчице, други – като Крюел Девил.

А всъщност, тези, които искам да ме виждат, си ме виждат като Иво.

 

Кажете нещо повече за нещата от живота, които ви носят радост, които ви карат да се усмихвате, да се чувствате живи,  и които ви карат да мечтаете?

Всички малки неща, които ми се случват ежедневно, ми носят радост!

От успехите на Влади в училище, през края на ремонта на жилището на Пав,  до това, да съм успяла да се справя сполучливо с някоя рецепта в кухнята :)))

Инак обичам много да гледаме филми с Влад (без него не е същото!). Почти непрекъснато слушам музика  докато работя, чета в малкото ми свободно време, обичам срещите с  приятели!
Обичам и да пътешествам и сякаш това ми е мечтата  – да пътешествам повече и извън България 🙂

Няма повече от любов.

 

За какво мечтаете всъщност  и в личен, и в професионален план? 

Вече споменах пътешествията. В професионален план мечтая за мое собствено фотостудио с голееееми прозорци и възможност да снимам вътре на дневна светлина 🙂

О, аз съм даскал по мечти.

 

С какво се занимавате в момента?

Основното ми занимание е фотографията. Обожавам я!

И доза дигитален скрапбукинг, без който също не мога 🙂

С една красавица от серията „Mrs Lamps” (вж. http://www.ivostamenov.com)

 

 

Как направихте избора на сегашната си „професия“?

Не съм я търсила. Сякаш тя ме намери :))

Когато започнах да снимам хора, разбрах, че това ме прави истински щастлива и ми носи много хубави емоции!

Тя ме избра. Показа се зад един ъгъл и аз хлътнах веднага.

 

 

Кога разбрахте, че това ваше любимо занимание, което сте превърнали в професия ви прави щастливи?

Стъпката от хоби в работа беше дълга. Отне ми доста време преди да се реша и се случи благодарение на подкрепата на Влад ♥

Ако не беше той, сигурно още щях да се питам „Какво ако?“ 🙂

Но хоби или професия, фотографията винаги ми е носила радост и ме е правила щастлива!

 

Когато видиш радостта в очите на малки и големи, вижда се после и в моите.

 

 

Някога имали ли сте съмнения дали сте се спрели на правилният „занаят“?

Честно да си призная, не съм се замисляла дали е това правилният за мен занаят. Носи ми удовлетворение, щастлива съм – това ми стига. Ако си задам този въпрос, май ще е време да спра :))

Много занаят мина през главата и ръцете ми – театри, радиа, тиймбилдинги, сега и този разкош … Всичките са до един правилни.

 

 

Какво ви носи работата ви?

Чисти, неподправени, положителни емоции!

Дори когато снимам драматични снимки :))))

 

Представи си сладка раздумка с добър приятел. Това ми носи.

 

 

Ако можете опишете удоволствието, от срещите с хора, които правите щастливи :). Получавате ли често обратна връзка от клиенти, познати, непознати, приятели и това дава ли ви мотивация да продължавате?

Всъщност, именно обратната връзка и доволните клиенти са тези които ме бутат напред, които ме карат да се развивам, да искам още от себе си, за да мога да ги зарадвам пак! Искрено се надявам и те да остават с хубави емоции след срещите и снимките с мен.

Ще ти дам пример:

Ivo,
I received your package the other day and I and my wife are thrilled with the beautiful jewelry chest. The wood grain of the walnut you chose is beautiful. I know how hard it is for me just to build a simple box let alone the creation you have crafted. It is very delicate work.
Thanks again and thanks for the very well boxed and wrapped item. It made it to Florida in great shape.
If you ever decide to visit our area of Florida please contact me!

Brian

 

Какво ви дава и какво ви отнема сегашното ви занимание? И бихте ли го заменили с нещо друго?

Дава ми свобода. Дава ми възможност да направя хората щастливи, запечатвайки този малък отрязък от време, който ще остане за техните деца, внуци и правнуци.
Дава ми възможност да карам хората да се чувстват красиви, освен щастливи, защото и това е важно 🙂

Не бих я заменила, ако нещо не ми наложи да го направя!

Не, не бих го заменил. Главата ми е пълна с нови идеи и нямам търпение да ги видя готови.
Дава ми, много ми дава и не съм се замислял какво ми отнема.

 

 

Как преодолявате препятствията? Кое ви дава сила да го правите, кое ви мотивира? Кое ви кара да се чувствате безсилни в работата ви и намирате ли начин да преодолявате тези моменти.

О, имам такива моменти. Чувствам се зациклила, с усещането, че тъпча на едно място.
Тогава правя някой проект за собствено удоволствие. Записвам се на някой тематичен курс по фотография. Като цяло се старая да уча непрекъснато. И знам колко не знам :)))))

Направил съм си машина за преодоляване на препятствия. Работи безотказно 🙂

В работата си не съм се чувствал безсилен. Даже обратно – чувствам се много силен.

 

 

Какво бихте препоръчали на тези, които нямат смелост да тръгнат по вашите стъпки и да вземат изберат развитие като свободни професионалисти?

Когато аз бях на кръстопът, ето това късметче ми се падна от някъде.
Подарявам го на всички, които се колебаят 🙂

„-Това е невъзможно – казала Причината.

-Това е безразсъдство! – отбелязал Опитът.

-Това е безполезно! – отсякла Гордостта.

-Опитай… – прошепнала Мечтата.“

Този, който цени свободата, намира сили.

Но все пак трябва да знае, че на 1-во и 15-то число, заплати не се дават.

 

 

На финала ще ви оставя за размисъл една сентенция, която навремето „случайно“ прочетох на стената на Ивето :

“ДЪСКАТА ЗА ГЛАДЕНЕ Е СЪРФ, КОЙТО Е ЗАРЯЗАЛ МЕЧТИТЕ СИ И СИ Е НАМЕРИЛ НОРМАЛНА РАБОТА” 😉 🙂 😉

 

22136920_558588277818507_4629971427901989731_o

 

Красота, Коледа и още нещо

     Красотата не подлежи на дефиниции, не се побира в рамки, тя може да се споделя, но невинаги може да бъде разбрана еднозначно  … красивото за мен може да не е такова в очите на един човек, но в очите на друг би донесло радост и уникална емоция …

     Просто напомням, че много истински гениални творци в миналото са били непризнати в своето ежедневие, но са дали тласък за развитие на съвремието си в определена посока. От висината на годините сега е лесно да кажем дали този тласък е бил правилен (според нас), но колцина са оценявали това навремето.
Високопарното начало е до тук :), спокойно! Както и сравнението с гениалните творци, не цели да натрапва у читателя непременна аналогия с красотата, с която държа да ви срещна. Правя уговорката, че тя е такава в моите очи …

Всъщност ми се прииска днес на този хубав празничен ден да споделя емоцията и прекрасните впечатления, които остави у мен първото участие на скромният ми личен бранд Копринена магия   в  изданието на Хенд мейд фест : Код коледа, което се проведе от 30 ноември до 5 декември в НДК.

За мен на базара имаше изумителна и наситена, пъстра и разнородна смес от уникални таланти, за част от тях ще ви спомена лични впечатления. Разбира се при такъв мащаб е неизбежно да има и участници с различно от нашето виждане за естетика и красота, но аз бих избегнала обобщенията четени съвестно като критика, че видите ли всичко било кич.

Като ярка илюстрация на обратното ще спомена само няколко от авторите, които определено оставиха у мен прекрасно настроение и чиито творения бяха наслада за сетивата ми, а и не само за моите.

Разбира се извадихме невероятният късмет съседи да ни бъдат уникалната  Boryana Ilieva (Боряна Илиева), която не спираше да ме смайва с креативността си и не спря да работи и по време на целия базар, създавайки красота буквално пред очите ни, една от тези красоти така ме грабна, че на финала все пак стана моя 🙂 . Та Боряна е от тези млади, усмихнати и одухотворени хора, посветили се на творческата и нематериална в същността си философия. Създава с много усмивка и талант уникалните си творби, част от които можете да видите на страничката ѝ, освен тях се занимава и с фотография boryanailievaphoto, където също има неподражаем почерк. В част от разговорите, които водихме там колегиално ме впечатли с някои откровения, които ще си позволя да споделя с вас първо защото ги споделям и после защото за мен те са нова тенденция на фона на консуматорското по своята същност общество, което ни заобикаля.
С неподправената си усмивка Боряна сподели, че още в началото посвещавайки се на това занимание решила да създаде свой уникален стил и почерк, да не прилича на никого, да не подражава на никого, да ползва скъпи материали, да контактува с клиентите си лично, да се съобразява с техните желания и визия, доколкото прецени, че не нарушават естетиката в нейните очи, а не на всяка цена да удовлетворява претенции, които нарушават естетичната ѝ визия в името на печалбата. Избягва големите вериги, залага на малките уникални брандове, та дори и в избора си на магазини за пазаруване – предпочита пазара и малкото квартално магазинче пред веригите, защото така подкрепя труда на други хора :), всичко това изречено винаги със слънчева усмивка :), няма как да не я обикнеш просто 🙂

Другият ни съсед беше неповторимата дизайнерка Гергана Дзингарова – тиха и нежна, Гери създава прекрасни творения, които можеш да облечеш. Трудно ми е да нарека това, което излиза изпод ръцете ѝ просто дреха, защото това е истинско произведение на изкуството – освен кройките, които сама прави и които са уникални, Гери апликира и рисува ръчно рокли, блузи, поли, чанти. Творбите ѝ са като самата нея – нежни, красиви, изпълнени с мекота, топлина и стил. Като повечето творци от този спектър и Гери е започнала от опит да работи серийни модели, да прави неща по чужда визия, но е стигнала до извода, че този път не е нейният и смело е поела в свои води, включително и с риска на трудно оцеляващ в началото самотен творец с малък и непознат моден бранд. Красотите на Гери се радваха на огромно търсене и внимание на базара и това ни най-малко не ме учуди.

Имаше и много други колеги, за които искам да ви спомена, защото просто ми грабнаха окото със стила и отношението към клиентите си, като към скъпи техни гости и приятели, а не като просто клиенти – бих откроила невероятната авторка на кукли Мила, чиито творби можете да видите на страничката ѝ – създадени с много любов и носещи много уют и нежност.

Невероятната стъклена феерия, съчетана с картини и разбира се поднесени с усмивката на Диди – повече за тях можете да видите на Жар арт. Двамата със съпруга ѝ са творци и никак не ме удиви мекотата и прекрасното им излъчване, както и отношение им към всички, дори и към конкуренцията им 🙂

Закачливите и внасящи много настроение творения на вълшебната Тина Стойчева – можете да видите в нейното местенце – всеки път ме усмихваха, когато минавах покрай щанда ѝ, а самата тя винаги лъчезарно отделяше внимание на всеки човек спрял пред красотата сътворена от нея, на внимание се радваха дори и най-малките посетители.

Лично ме плениха бижутата на Касиопея и си ги набелязах за лична консумация, но нека не съм егоист – насладете им се и вие. С тяхната авторка имах най-малко контакт, но това не пречи да оценя красотата, излязла изпод ръцете ѝ. Имаше няколко впечатляващи автори на бижута от смола и стъкло, за жалост имам  координатите само на един от тях, но ви уверявам, че всички бяха невероятно красиви – V-tory можете да видите на страничката им.

Невероятното рисувано стъкло на Галя Петрова оставя усещането, че стъклото не е просто предмет за употреба у дома, а има собствена душа, цвят и носи много красота и емоция.

Два щанда с дърво ме впечатлиха силно, ще ги споделя с вас – момчетата от  Паладиум, които наистина създават извънземна красота. А сръчните ръце на Ваня от Handmade-by-Vanya  пък ме оставиха задълго безмълвна пред техният щанд. Много мили и отзивчиви хора!

Творителница безброй усмивки която е точно като заглавието си пък може да ви създаде със сигурност безброй усмихнати мигове, които да прекарате с тях или около тях.

Таланта на ръчно рисувания текстил и чара на JJ Artisimo  можете да видите тук и да им се доверите при избора си на подарък, който ще е неповторим :), като самите тях.

Лъчезарната Моника Монова пък просто не остави никой безучастен с усмивката и доброто си настроение – повече за нея можете да видите – Pink shop.

На финала, но в никой случай не и на последно място е редно  да отделим и малко място на мъжете все пак :). Тук поне за мен безспорен лидер беше Грифин – с внимание към всеки клиент, към всеки детайл, с невероятното си лично отношение със сигурност спечели в мен бъдещ клиент и симпатизант.

Разбира се прекрасното кафе на колегите от Кафетерия беше в основата на доброто настроение – невероятно усмихнати и любезни момчета и момиче – Благодарим ви от сърце, както и на вашите съседи от Нещо вкусно , на които все още размишляваме дали да не сме малко обидени все пак, защото заради уникалните им мързеливки и овесени бисквити дънките ни стискат!

На финала в духа на добрите традиции искрени благодарности за организацията и труда на Ваня Щерева и нейните помощници – нелека задача, предвид броя на участниците.
Другото обаче няма да е точно благодарност и тя е адресирана към домакините ни от НДК, които се бяха постарали да ни осигурят условия на санитарния минимум та даже и малко под него (особено в част от помещенията им). Силно се надявам трескавата подготовка за прословутото Европредседателство да протече по-успешно, защото тук определено не се представиха на висота – първият ден от базара протече при затворена врата на централния вход и ограждения отвън, за студа ще спомена само, че температурата във фоайетата не надминаваше 10-15 градуса и докато за посетителите тя би била поносима, то за участниците не беше чак дотам в зоната на комфорта. Плаката на централния вход оповестяващ наличието на Коледната феерия се появи чак на 2-рия ден. Общо взето рекламата беше по-скоро усещане, а не истинска реклама и най-вече беше дело на екипа на Ваня Щерева, но домакините неглижираха малко събитието.

Кратко … и самохвално!

В последните дни предпочитам да съм кратка!
Не за друго, а защото ако започна да говоря трудно ще спра.
След второ блокиране само 2 дни след като профила му беше отново активиран от 30 дневната „почивка“ адвокат Николай Хаджигенов предприе определени ходове, за да сложи край на своеволията на самозабравили с тролове във Фейсбук.

Моята гледна точка, която исках да споделя днес с вас е следната семпла мисъл :

Вярвайте в децата си, инвестирайте в тяхното образование и ги подкрепяйте, защото колкото и изтъркано да прозвучи – те са бъдещето!

Жалбите са дело на второкурсника по право Борислав Хаджигенов, който за пореден път потвърждава старата максима, че под крушата не падат тикви!

Всяка битка си заслужава да бъде водена!

Всяка победа спечелена по честния начин е достойна за адмирации!

Благодаря ти, Борислав Хаджигенов!

Вече съм спокойна!
Това е пътят!
Просто върви!
Всичко си струваше my boy!